Младотурската революция от 11 юли 1908 г. е преди всичко дело на патриотически настроената част от турската армия и интелигенция, стремяща си да запази целостта на Турската империя. Тогава тя е изправена пред опасността или насилствено да се реформира след Ревелската среща на руския и английския монарси през юни 1908 г., или да се разпадне под ударите на националните революционни организации на българи, арменци, албанци, араби и др.

Поробените българи в Турската империя посрещат с ентусиазъм Младотурската революция. Те приемат с надежда революционните декларации на младотурците, смятайки че обновена Турция ще се изгради на принципите, провъзгласени от Великата френска революция.

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да се срещнат с родолюбивата дейност на Българския екзарх Йосиф I. Близо четири десетилетия, стоейки начело на Българската екзархия той отстоява пред Високата порта националните права на македонските и тракийските българи.

Като защитник на техните права той ще се застъпи пред младотурското правителство и в навечерието на Балканските войни. Приетите от турския парламент закони за вилаетите и за военната служба отменят правата на българите в империята, с които те са се ползвали до настоящия момент. Тези закони са от предприетата поредица от закони за отнемане на народностните права на нетурските малцинства в империята.

В началото на миналия век видния наш историк и педагог Георги Баласчев прави научна екскурзия до манастира „Свети Врач“ в Родопите. Тук той констатира, че манастира е ограбен от служилите преди в него гръцки монаси. Той констатира, че пазените в манастира ръкописи са откраднати и замъкнати в Гърция от гръцките монаси. Старобългарските надписи са заличени, а върху тях са изписани нови на гръцки език.

През 1930 г. в България излиза от печат книгата със спомените на полковник Леон Ламуш „Петнадесет години балканска история (1904-1918), отнасяща се за времето когато живее сред македонските българи.

Личността и дейността на Леон Ламуш (1860–1945) са достатъчно познати, за разлика на неговото творчество, което все още не е преведено. Същото се отнася и до запазената негова кореспонденция в българските архиви. Непозната остава и научната му дейност, когато се занимава с проблемите на балканските езици, книжнина и история. В творчеството си Леон Ламуш отделя особено внимание на македонския въпрос. За него населението в Македония е българско и езикът, обичаите и фолклорът му са също български.