„Моя работа е да обобщавам фактите, да ги съпоставям и да правя изводи от тях, а не да се губя в подробности и дреболии!“

Христо Матов

Революционната дейност и трагичния живот на идеолога на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Христо Матов (1869, Струга – 1922, София) са били обект на многобройни изследвания. Творчеството му, едно от най-силните оръжие на ВМОРО в борбата със сръбската и гръцка пропаганда и поробителите е публикувано многократно, но във Вардарска Македония то днес е почти непознато. (Вж. Хр. Матов, Македонска революционна система, 2001, Архив Христо Матов, 2004 и Христо Матов – Историческото съзнание на революционна Македония, 1999.) Непубликувани остават само малка част от неговите ръкописи и за личния архив на революционера, от който са публикувани само отделни документи и който в много отношения е и архив на ВМОРО.

От няколко седмици по българските книжарници е биографията на Иван Вазов, излязла изпод златното перо на Симеон Радев.

Литературната критика, както винаги продължава да мълчи. Може би за да проговори тя трябва да бъде платена или стимулирана по друг някакъв начин, а нищо чудно тя да е просто неинформирана, неспособна и некомпетентна.

Тъй като съм субективен, в случая, но това е най-сериозното събитие, с което издателство „Захарий Стоянов“, а и с невероятното издание на съчиненията на Патриарха на българската литература отбеляза 170-годишнината от рождението му. Това са едни впечатляващи дарове за четящия ни народ, за който родолюбието на Иван Вазов винаги е било не само водещо, но и пример за подражание. Трябва да се отбележи и четенето на подбрани откъси от творчеството на Вазов, които прозвучаха по националната телевизия, по идея на Народния театър, носещ неговото име, макар че репертоара му от Вазови пиеси да е много скромен.

Един от най-ефективните начини за външнополитическата пропаганда на ВМРО са мемоарите, обръщенията и петициите до Обществото на народите, до министър-председателите на Великите сили и до световната общественост. Още от най-ранния си период Вътрешната организация е в тесни връзки и с българските правителства, а нейните мемоари и обръщения към външния свят първо са изпращани до българските правителства. Екземпляри от тях са запазени в архива на Министерство на външните работи, в архивите на българските посолства и консулства, както и в архива на българския дворец. И това не е случайност, тъй като Вътрешната организация е българска революционна организация, а нейните ръководители и членската й маса са българи по произход. Не рядко може да се забележи и синхрон в действията на ВМОРО и българските правителства. 

До дни на книжния пазар ще се появи най-новата книга от библиотечната поредица „Сите българи заедно“ – „Автономията на Македония – етап за обединението на българските земи и народ“. Тя е подготвена от Цочо Билярски и излиза под редакцията на издателя на поредицата Никола Григоров под № 66.

Книгата дава отговор на един от най-важните проблеми - какъв е произхода и как се нодеше борбата за осъществяването на идеята за автономия на Македония. По този въпрос продължават спекулациите от страна на вихрещата се противобългарска пропаганда на скопските политици и лъжеучени.