Тия дни на 15 януари се навършиха 148 години от рождението на един от най-големите български военни историци генерал-майор Йордан Венедиков. Въпреки, че и друг път за него сме писали в сайта „Сите българи заедно“ и сега ще припомним най-важните дати и моменти от неговия живот.

Така също, преди време през 2012 г. публикувахме в Библиотека „Сите българи заедно“ като № 30 от поредицата неговата книга -  „Въстание и война за освобождение на България“. Освен тази книга досега са издадени голяма част от неговите исторически изследвания, които днес са библиографска рядкост.

Въпросът за българската схизма в продължение на век и половина вълнува не само историческата наука, но и редица от църковните ни историци. Дори прави впечатление, че и днес некомпетентни, но политически ангажирани учени продължават да стоят на позицията на едновремешните фанариоти и на официалната руско имперска политика в българо-гръцкия спор наченат в средата на XIX век.

Ако трябва да отбележим постиженията на българската наука в изследването на българската схизма не можем да отминем изследванията на български професори Иван Снегаров, Васил Златарски, Михаил Арнаудов, Радослав Попов и някои други, включително и от най-добрите руски историци, каквито са Голубински, Селишчев и редица други.

Нямам намерение тук в този кратък материал да пиша история на Троянския манастир „Успение на Пресвета Богородица“ и на моето родно село Орешак. Такива истории, макар и кратки, и непълни съществуват. Село Орешак е едно от най-красивите места в Родината, а манастирът е един от най-старите български манастири, тясно свързан със съдбините на народа ни. Там е създаден и революционен комитет само от монаси от самия Апостол на българската свобода – Васил Левски, а председател на комитета е игумена на манастира архимандрит Макарий.

(ПОЗИЦИЯТА НА ПРОФ. АФАНАСИЙ СЕЛИШЧЕВ)

Тези дни отбелязваме годишнините от рождението и смъртта на един от най-големите учени от миналия век професор Афанасий М. Селищев (11 януари 1886 – 6 декември 1942). Той е международно признат като един от най-видните езиковеди и познавачи и изследователи на славянските езици и на диалектите им. А. Селишчев е професор в Иркутския, в Казанския и в Московския университети. Той е член-кореспондент на АН на СССР, на Българската академия на науките, на Македонския научен институт и на редица други руски и международни научни институти и дружества. Неговото творчество е добре познато и издавано в както в Русия, така и в България. Същевременно той е един от най-мразените и отхвърляни учени в Сърбия и Македония, тъй като е безкомпромисен по отношение на фалшификациите към историческото наследство и езика на македонските българи и изобщо на западнобългарските говори.