Статии

ЗА КНИГАТА НА ИВАН МИХАЙЛОВ „ПО ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДЕЛО“

Водачът на ВМРО Иван Михайлов е автор на четири тома със спомени, десетки книги и брошури, голям брой интервюта и стотици статии. Имаше времена когато творчеството на Ив. Михайлов беше недостъпно за нас и се преследваха тези, които го четяха и разпространяваха. Сега можем да кажем, че то е достъпно и се издава и преиздава и въпреки многото издания, книгите му много бързо отново стават библиографска рядкост. Колкото и да е известна книгата му “По трънливия път на македонското освободително дело”, тя същевременно е и една от най-непознатите му работи, въпреки двете й издания - едното задгранично (1939), а другото българско (1998). Критиците на Ив. Михайлов около Вардара и в България правят не малко опити и полагат сериозни усилия да я представят като антибългарска книга, с която е нанесен сериозен удар на България и са разкрити “апетитите й към Македония”.

продължава>

 

ЗЛОСТОРНИЧЕСТВАТА НА ТОДОР ПАНИЦА В ДРАМСКО ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1908 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СИМЕОН РАДЕВ И Д-Р ВЛАДИМИР БУРИЛКОВ

Двама водещи български журналисти Симеон Радев и д-р Владимир Бурилков са едни от първите, които заминават за Македония след обявяването на Младотурската революция (1908 г.). И двамата, зедно с третия виден тогава български журпналист П. Н. Даскалов присъстват на тайната среща с един от водачите на Младотурската революция Джавид бей в София още преди обявяването на революцията на 10 юли 1908 г., от когото научават че Турция е в навечерието на сериозни промени. По това време Симеон Радев е главен редактор на в. „Вечерна поща“ и специален пратеник на вестника в Македония, а д-р Владимир Бурилков е редактор на в. „Дневник“ и също специален пратеник на вестника в Македония.

продължава>

 

КАК В БЪЛГАРИЯ И ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ СЕ РАЗПРАВИХА С ВМРО И С ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ИВАН МИХАЙЛОВ

Преди време имахте възможност да се запознаете с един уникален документ (Вж. „През 1946 година БКП планира убийството на Иван Михайлов“), представляващ страници от служебния бележник на министъра на вътрешните работи Антон Югов. Той представлява воден протокол от заседание на МВР, което е ръководено от наскоро завърналия се от Съветския съюз бивш генерален секретар на Комунистическия интернационал Георги Димитров в присъствието на съветския представител в България Иван Иванич. Георги Димитров и Антон Югов произхождат от български родове от Македония, но това не ги спира в борбата им за разправа и ликвидирането както на ВМРО така и на нейния водач Иван Михайлов. Дори Г. Димитров, въпреки действуващата тогава конституция и закони, си присвоява правото да застане за определен период от време начело на МВР докато трае акцията да се справят с тази най-българска революционна организация и с нейния водач.

продължава>

 

„С ТАКАВА ГОРДОСТ И ИНТОНАЦИЯ ДЕКЛАРИРАТЕ, ЧЕ СТЕ БЪЛГАРИ“

РАПОРТИТЕ НА НАУМ ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА МИСИЯТА МУ В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Досега сме пропуснали да поместим материал за дейността на видния македонски деец Наум Томалевски (14 септември 1882, Крушево – 2 декември 1930, София). С този материал искаме да отбележим 135 годишнината от неговото рождение. Той е сред видните дейци на ВМОРО и е участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). През Първата световна война е назначен за кмет на родното му Крушево. Като такъв той, заедно с Тодор Александров ръководи Комисията която организира всенародното честване на 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

продължава>

 

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ПЪРВИТЕ УСТАВИ И ПРАВИЛНИЦИ И ЗА ИМЕТО НА ВМОРО ПРЕДИ ИЛИНДЕНСКО–ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1903 Г.

В настоящата статия въз основата на автентичните документални извори и спомените на участници в македоно – одринското революционно движение, съхранявани главно в Централния държавен архив (ЦДА) се прави опит да се обобщят известните и новооткритите сведения за програмните документи (устави и правилници) на ВМОРО и да се датират и уточнят имената на организацията до края на 1902 г. От сведенията почерпени от спомените на създателите на организацията и др. документи се установява, че най-ранното име на организацията е Македонска революционна организация, начело с Македонски Централен Революционен Комитет. При анализа са използвани най-ранните открити документи на революционната организация на поробените българи от Македония и Одринско.

продължава>

 
Още статии...