Статии

СОЛУН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

(ПРОФ. АНАСТАС ИШИРКОВ ЗА МИНАЛОТО НА ГРАД СОЛУН)

Град Солун е тясно свързан с хилядолетната история на нашия народ. До 1913 г. българското население на града е на едно от водещите места, а нашите сънародници живеят в компактни маси в български квартали. Тук се намират български хотели, ресторанти, бирарии и увеселителни заведения, като солунските българи имат в града и своите културни и просветни учреждения. Тук се намират и Солунските български мъжка, девическа и търговска гимназии, като Мъжката гимназия притежавала огромна по обем библиотека, а неин библиотекар е бил учителят по българска литература и революционер Христо Матов. Солунските българи имат и свой църковен храм, както и параклис в българските гробища. Тук се издават книги и вестници на български език. 

продължава>

 

ГЕРОИЗМЪТ НА ВАРНЕНСКИЯ ПОЛК В БОЕВЕТЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ДОБРИЧ

През тази година на 12 октомври варненци ще отбележат 135 години от създаването на 8 пехотен Приморски полк. При образуването му в неговия състав влизат 12 Раховска, 15 Провадийска и 20 Варненска пехотни дружини.

Варненци са участници в славните битки за освобождението и обединението на българския народ. Техният героичен път започва през Сръбско-българската (1885), Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915-1918) и Втората световна война (1941-1945).

Окиченият с безсмъртна слава полк е разформирован на 25 март 1951 г.

продължава>

 

ПРЕЗ 1861 Г. Г. С. РАКОВСКИ ПИШЕ ПИСМО ДО РУСКИЯ КАНЦЛЕР И ВЪНШЕН МИНИСТЪР КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ГОРЧАКОВ

Досега нашите читатели имаха възможност да прочетат редица материали, свързани с преселението на българи от Северна България в Южна Русия и заменянето им с кримски татари и черкези.

Един от най-активните българи срещу тази вредна за българите руска и турска политика е патриархът на българската национална революция Г. С. Раковски. Въпреки това тази тема беше избягвана в българската историография, а в биографиите на Раковски на нея е заделяно незначително място. В съчиненията на Раковски, издавани след 1944 г., статиите му от „Дунавски Лебед“, както и брошурата му „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ никога не намериха място. Същото се отнася и до протеста на Раковски пред държавния канцлер и външен министър на Русия княз Александър Горчаков (1798-1883).

продължава>

 

ДИМИТЪР ПЕТКОВ ЗА РУСКАТА ВРАЖДЕБНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ ПОЛИТИКА

Документите винаги са били базата върху която се пишат историческите изследвания. Но същевременно те са и сериозно оръжие в ръцете на политиците, на вестникари и на политикани.

Такъв смисъл има и издадения през 1892 г. документален сборник „Оккупационный фонд основанный для устройства Русско-Дунайской области“. Сто години по-късно той беше преиздаден, но този път в превод на български език.

Тогава, преди близо 13 десетилетия този документален сборник беше натоварен със задачата да послужи във външната и вътрешната политика на правителството на Стефан Стамболов. Този му характер беше една от пречките той да влезе трайно в историческата наука, тъй като той не беше дело на професионални историци, а на професионален политик и вестникар, като преди да бъде отпечатан като книга той се печати на руски език на страниците на печатния орган на Стамболовата партия вестник „Свобода“.

продължава>

 

ПРОФ. Г. П. ГЕНОВ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА И ЗА БУКУРЕЩКИЯ ДОГОВОР ОТ 3 МАРТ 1886 Г.

Досега за Сръбско-българската война са изписани хиляди страници. Публикувани са и основните документи за нея. Същото се отнася и до сключения в Букурещ Българо-сръбски договор. Въпреки че резултатите от българската победа над сръбските агресори имат повече морален характер, те не довеждат до връщането на народа ни заграбените от Сърбия български територии в Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковацко и Княжевацко. Проточилите се във времето преговори по настояване на българската страна са приключени с Мирния договор, подписан на 19 февруари / 3 март 1886 г., датата на Освобождението на България и сключването на Санстефанския договор. Целта на българската страна е постигната – победената Сърбия е трябвало и да бъде унижена и порицана като агресор пред тогавашния цивилизован свят.

продължава>

 
Още статии...