В резултат на няколкогодишната специализация във Ватиканските архиви и библиотека, както и на сериозното познаване на литературата Иван Дуйчев издава книгите си „Il cattolicismo in Bulgarria nel sec. XVII secondo i processi informative sulla nomina dei vescovi cattolici“ (Roma, 1937)  и „Чипровец и въстaниeтo през 1688 година“ (София, 1938).

През следващите години той ще издаде незагубилият и до днес своето значение двутомник „Из старата българска книжнина“, в който значителна част от документите са от Ватиканския архив.

(МНЕНИЕТО НА Д-Р БОБИ ПЕТРОВ)

В началото на 60-те години на XIX век Г. С. Раковски разгръща изключителна по обема си дейност, за да предотврати преселването на българи, живеещи в Северна България, в близост до река Дунав в Южна Русия. На тяхно място Турската империя, в споразумение с Русия, заселва кримски татари и черкези. Макар че част от тях в следващите десетилетия се изселват, много техни потомци и днес живеят около Дунава във Видинския край и в Добруджа.

Делата и личностите на Георги С. Раковски, заедно с това на Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски са били винаги за пример на новата генерация от революционери, създатели на българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). „Наредата“ на Васил Левски е в основата на първите програмни документи на ВМОРО, а правилникът на Г. Раковски за четите е базата върху която е изработен правилникът на четите на ВМОРО. За това свидетелстват в своите спомени учредителите на ВМОРО.

За дейността на Българския екзарх Йосиф I е писано толкова много, че едва ли е нужно да припомняме за това. Но за направеното за него може би на първо място трябва да се споменат изследванията на акад. Михаил Арнаудов, който посвещава голяма част от своя творчески живот и изследвания на този бележит църковен деец. Той не само пише огромна по обем негова биография, но и публикува значителна част от неговото документално наследство.