Статии

БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I В НАВЕЧЕРИЕТО НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРОДЪЛЖАВА ДА ОТСТОЯВА ИНТЕРЕСИТЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да се срещнат с родолюбивата дейност на Българския екзарх Йосиф I. Близо четири десетилетия, стоейки начело на Българската екзархия той отстоява пред Високата порта националните права на македонските и тракийските българи.

Като защитник на техните права той ще се застъпи пред младотурското правителство и в навечерието на Балканските войни. Приетите от турския парламент закони за вилаетите и за военната служба отменят правата на българите в империята, с които те са се ползвали до настоящия момент. Тези закони са от предприетата поредица от закони за отнемане на народностните права на нетурските малцинства в империята.

продължава>

 

ВАЖНИ СВИДЕТЕЛСТВА НА ГЕОРГИ БАЛАСЧЕВ ЗА ГРЪЦКИТЕ ОГРАБВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ

В началото на миналия век видния наш историк и педагог Георги Баласчев прави научна екскурзия до манастира „Свети Врач“ в Родопите. Тук той констатира, че манастира е ограбен от служилите преди в него гръцки монаси. Той констатира, че пазените в манастира ръкописи са откраднати и замъкнати в Гърция от гръцките монаси. Старобългарските надписи са заличени, а върху тях са изписани нови на гръцки език.

продължава>

 

ПРЕЗ 1931 Г. ЛЕОН ЛАМУШ ПУБЛИЧНО ОТСТОЯВА ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР И ЕЗИК НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ

През 1930 г. в България излиза от печат книгата със спомените на полковник Леон Ламуш „Петнадесет години балканска история (1904-1918), отнасяща се за времето когато живее сред македонските българи.

Личността и дейността на Леон Ламуш (1860–1945) са достатъчно познати, за разлика на неговото творчество, което все още не е преведено. Същото се отнася и до запазената негова кореспонденция в българските архиви. Непозната остава и научната му дейност, когато се занимава с проблемите на балканските езици, книжнина и история. В творчеството си Леон Ламуш отделя особено внимание на македонския въпрос. За него населението в Македония е българско и езикът, обичаите и фолклорът му са също български.

продължава>

 

ДОБРИЧКАТА ЕПОПЕЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1916 ГОДИНА

Преди време народът ни отбеляза редица славни страници от борбите на българския народ и армия през Първата световна война, когато трябваше да си върнем заграбените от Сърбия, Гърция и Румъния български земи. В заграбените територии народа ни беше подложен на жестока денационализация и формен геноцид. В този геноцид съседите ни намериха подкрепа от страна на Великите сили, но най-много им съдействаше Русия, която по време на войната беше изпратила свои войски, както на Македонския, така и на Добруджанския фронт. На страната на нашите съседи-грабители воюваха още Англия, Франция и Италия. През тази война народът и армията ни показаха чудеса от храброст бранейки българските земи.

продължава>

 

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА САКСКОБУРГГОТСКАТА ДИНАСТИЯ В БЪЛГАРИЯ

ДОКУМЕНТИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА МОНАРХИЯТА И ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА ПРЕЗ 1946 Г.

Петдесет години след изгонването на представителите на Сакскобургготската династия от България в резултат на проведен референдум в Родината беше на посещение последният български цар Симеон Сакскобургготски.

Преди това посещение аз, заедно с колежките ми Ива Бурилкова и Иванка Гезенко решихме да изготвим един документален сборник за тронните слова в Народното събрание, които посветихме на бившия български цар. Цялата документация за сборника се съхраняваше във фондовете на Народното събрание, Министерския съвет и Двореца в Централния държавен архив (ЦДА). Имаше и голяма част публикувани документи в Стенографските протоколи на Народното събрание, както и в различни други издания. В процеса на издирването попаднахме и на акта за раждането на Симеон Саксбургготски.

продължава>

 
Още статии...