“Не бидейки в състояние да узаконят правдата,узакониха силата.”

Паскал

България участва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на правителството беше – да се поправи неправдата сторена в Букурещ спрямо страната ни на 28 юли 1913 г. Съгласно Букурещкия договор от страната ни бяха откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния вековни български земи, населени предимно с българи – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878 г. Северна Добруджа беше присъединена и Южна Добруджа.

От декември 1917 г. до февруари 1918 г. в Съветска Русия са публикувани 74 документа от Архива на бившето Министерство на външните работи на Руската империя в седем последователни книжки под общото заглавие „Сборник секретных документов из Архива бывшаго Министерства иностранных дел“. Сборникът е в обем 320 печатни страници. До скоро той беше почти недостъпен, но напоследък може да бъде намерен, благодарение на новите технологии. Сериозна бройка са документите, свързани с българската история и по-точно с тайните договори на България с Руската империя, както и със Сърбия, но от-близо наблюдавани от руската дипломация. Руската дипломация от близко наблюдава и се намесва многократно и в българо-румънските отношения. По този въпрос също има редица документи, които така и са останали до сега малко известни. Тук са отпечатани и румънско-австрийските тайни конвенции.

От декември 1917 г. до февруари 1918 г. в Съветска Русия са публикувани 74 документа от Архива на бившето Министерство на външните работи на Руската империя в седем последователни книжки под общото заглавие „Сборник секретных документов из Архива бывшаго Министерства иностранных дел“. Сборникът е в обем 320 печатни страници. Днес той е почти недостъпен, но напоследък може да бъде намерен благодарение на новите технологии. Сериозна бройка са документите, свързани с българската история и по-точно с тайните договори на България с Руската империя, както и със Сърбия, но отблизо наблюдавани от руската дипломация. 

Изминаха 116 години от Илинденско-Преображенското въстание на македонските и тракийските българи. Издадени са десетки хиляди страници със спомени, дневници, документи и публицистика за този героичен акт на народа ни. Но като че ли интересът повече беше съсредоточен към въстанието в Македония, а не толкова и към нашите сънародници от Тракия. Наистина няма сериозно изследване, в което да е пропусната тази част от общото въстание на българите, още повече че сериозните изследователи са наясно, че във въстанието участват освен македонци и тракийци, но и българи както от Княжеството, така и българи от Южна Русия и Бесарабия.