Досега многократно сме се връщали върху темата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и за последвалата го Сръбско-българска война от 1885 г. Вече имахте възможност да се запознаете с решенията на Цариградската и Букурещката конференции и с приетите два договора - Топханенския акт от 5 април 1886 г. и Букурещкия договор от 19 февруари 1886 г., както и с техните коментари от видните български прависти и специалисти по международните отношения д-р Богдан Кесяков и професор Георги П. Генов от публикациите им през 1926 и 1940 г.

В предишния материал имахте възможност да се запознаете със статията на Петър Карапетров за сръбската политика към народа ни от средата на 19 век до Сръбско-българската война (1885 г.).

Сега ще имате възможност да прочетете една негова изключително интересна статия, която отново вземам от същата негова книга (Петр П. Карапетров, Сбирка от статии. Средец, 1898). Тук панагюрският изследовател се спира накратко на историята и дейността на Българския революционен комитет (БРЦК), започвайки от годината на неговото учреждаване и достигайки до Априлското въстание (1876 г.).

През 1898 г. излиза една значителна по обем книга (391 с.), носеща скромното заглавие „Сбирка от статии“. Неин автор е известният книжовник, вестникар и читалищен деец историографът на Панагюрище Петър Карапетров (17 юни 1845, Панагюрище – 3 март 1903, София). Тя днес е библиографска рядкост и е трудно да бъде намерена, а нейната стойност за българската история е огромна. В нея П. П. Карапетров представя един половинвековен период от нашата история от времето на Възраждането до 90-те години на 19 век. 

Известно е, че сръбските архиви съхраняват значителна и ценна документация за българската история. Тя в своята цялост все още остава неизвестна за българските историци, но не са малко и тези документи, които са вече публикувани. На първо място трябва да посочим публикуваните документални сборници в Берлин, Белград и Скопие. Само при един бегъл поглед върху тях може да се убедим колко стойностна е тази документация. Но това, което все още е непознато и непубликувано е преобладаващо, а темите от нашата история, както и от българо-сръбските отношения са в своята цялост забулени в неизвестността.