Причината да напиша тези редове е поредното повдигане на въпроса за състоянието на българските военни паметници, гробища и гробове в нашата югозападна съседка. Обществената значимост и чувствителността на нашия народ към този проблем не ми позволяват да стоя безучастен към казаното и написаното у нас и в чужбина през отминалия месец октомври 2021 г. по повод българските паметници при гара Дреново и едноименното село, Кавадарско. Недоумение (меко казано) буди изобщо съмнението, че там е имало българско военно гробище (гробища), както и твърдението, че имало общ масов гроб, над който има мемориал. Такива нелепи твърдения, неотговарящи на историческата истина, умело се използват от властите в Република Северна Македония, отричащи съществуването на военни гробища в посочения район.

Току-що излезе от печат архивът на Летописеца на българските революционни движения преди Освобождението Захарий Стоянов. Той беше отпечатан в два красиви и представителни тома от Издателство „Захарий Стоянов“, с които се завърши грандиозното начинание на едноименно издателство да бъде публикувано всичко излязло изпод перото на Летописеца. В тях са включени 760 автентични документа, както и дневника на Захарий Стоянов и документи, свързани с неговата дейност като председател на Народното събрание.

Още през първата половина на XIX век започват да наричат Русия „тюрма на народите“. Но това е само началото, тъй като през следващия век тя увеличава неимоверно още повече своята територия и под нейно управление попадат огромен брой народи, голяма част от които и през 90-те години на миналия век не успяха да получат своята независимост.

През 1914 г. на българския пазар излиза една малка книжка „България и интригите на Русия. (Сборник от статии)“. Едва ли трябва в нея трябва да се търси обективност и научна истина, понеже тя има преди всичко пропаганден характер, тъй като в оня момент страната ни все още не се е определила през бушуващата от месеци Първа световна война в кой от двата воюващи лагера да се присъедини. Почти всички автори в нея са пристрастни към Тройния съюз, от който България очаква да получи своя реванш от съседите си за катастрофата от Балканските войни.

Георги Луков, Марина Калчева

Българските военни паметници, гробища и гробове на загиналите във войните за национално освобождение и обединение са обект на засилен обществен интерес през последните години. Почти ежедневно в Държавния военноисторически архив (ДВИА) се правят справки, подготвят се архивни документи за ползване в читалня, изготвят се копия и се дават консултации, свързани с тази проблематика, за което има логично обяснение. Едва ли ще е пресилено да се твърди, че всеки съвременен българин има в своето родословие загинал, ранен или завърнал се със своите спомени и преживявания родственик, участвал в тях.