Преди 115 години въстана народът ни от Македония и Тракия, подпомогнат от българите от освободените части на Отечеството, както и на тези живеещи близо или далеч в чужбина. Макар и познати на протоколите от трите конгреса – Солунският, Смилевският и този на Петрова нива решават вдигането на Илинденско-Преображенското въстание нашите читатели ще имат възможност отново да се запознаят с техните текстове. Ние разполагаме с техните текстове благодарение на проф. Любомир Милетич, костурският войвода Васил Чекаларов и одринския войвода Христо Караманджуков, които най-добре за пръв път са анализирани от историка на революционните борби на българите от Македония и Одринско Христо Силянов в неговия двутомен труд „Освободителните борби на Македония“ (1933 и 1943). 

Тук ще припомним най-главните моменти от подготвителния период на това най-голямо българско въстание след Априлското (1876).

На 24 декември 1902 г. Централният комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун разпраща окръжно, с което свиква общ конгрес на организацията. Конгресът, който е проведен от 2 до 4 януари 1903 г. в сградата на Солунската българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий” взима решение за започване на подготовка за вдигане на “повсеместно – стратегично въстание” в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заседанията са председателствани от председателя на ЦК Иван Гарванов.

По същото време и в София се провеждат съвещания по въпроса за въстанието. Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, Пере Тошев, Михаил Герджиков не присъствали на конгреса, но взели участие в разискванията на Софийските съвещания в Задграничното представителство. Въпреки, че основната част от участниците били противници на вдигането на прибързано и неподготвено въстание, на практика надделява становището на новите задгранични представители д-р Татарчев и Матов, които се солидаризират със Солунското решение и с аргументи отстояват позицията си. Г. Делчев не дочакал завършването на Софийските съвещания и пристигането на Ив. Гарванов и Велко Думев, като пратеници на конгреса и в първите дни на януари 1903 г. заминал с четата си за среща с ръководството на Серския революционен окръг и с членовете на ЦК на организацията в Солун. Г. Делчев имал намерението, ако не успее да отложи въстанието, поне да го отсрочи за по-късна дата, за да може окръзите в най-тежко състояния да получат оръжие и боеприпаси за въстанието. Въпреки че правителството на д-р Стоян Данев разтуря двата Върховни комитета на 31 януари 1903 г. Вътрешната организация се обръща с призив към бившите дейци на ВМОК и след проведените няколко срещи и преговори се постига споразумение за съвместно участие във въстанието. Бившите дейци на Върховния комитет, в болшинството си офицери и подофицери от българската армия, са изпратени в Македония и Одринско като инструктори и войводи на чети, но основните чети на комитета участват във въстанието в Серския революционен окръг.

Протоколът от Солунският конгрес от 2 до 4 януари 1903 г. сега не е известно къде се съхранява. Той е влязъл в историческата книжнина по публикувания вариант от проф. Любомир Милетич през 1918 г. във “Вестник на вестниците”, публикуван повторно през 1921 г. и отново през 1927 г. През 1933 г. е включен цялостно от Христо Силянов в т. І на “Освободителните борби на Македония”. Проф. Милетич пише, че “в последствие (т.е. след въстанието – Бел. наша.) аз се сдобих с оригиналния протокол на това историческо заседание (в сградата на Солунската българска гимназия) на Централния комитет съвместно с делегати от Македония и Одринско та можах да го обнародвам във “Вестник на вестниците” от 2 август 1918 година, издаден по случай на 15-годишнината от Илинденското въстание”. Велко Думев, който е участник в този конгрес през 1926 г. оспорва пълнотата на публикувания от проф. Милетич протокол, и въпреки, че не се потвърждава от протокола, той сочи факт когото нямаме основание да отхвърлим. Той отбелязва, че след разгорещените спорове по въпроса за въстанието се оказва решаващо мнението на Даме Груев в полза на въстанието, което той изпраща до конгреса с писмо от заточението си в Подрум Кале. Макар и не потвърден засега с документи, този факт е изключително важен и би трябвало да се има предвид. Тъй като неговите допълнения са много важни ще ги цитираме цялостно. Дословно той съобщава следното: “Заглавието и съдържанието на съобщението на г-н проф. Милетич: „Конгресното решение в Солун да стане въстанието през пролетта на 1903 г.” (в. Сборник „Илинден”, 1903-1921 г.), дават основание да се предположи, че този исторически протокол на Солунския конгрес, който заседаваше на 2, 3 и 4 януари 1903 г. в химическия кабинет на Солунската мъжка гимназия и реши въстанието от същата година, известно под името “Илинденско”, не е даден в пълния си текст. Ако това е така, не само е желателно, но и се налага издаването на пълния му текст, който ще даде възможност на живите още делегати на Солунския конгрес да го допълнят със спомените си. Като делегат на тоя исторически конгрес, спомням си, че изложенията на делегатите за състоянието на представляваните от тях райони, установиха че не всички революционни окръзи на ВМРО бяха подготвени удовлетворително по дух и с оръжие: сега си спомням, че такива бяха изложенията на серския делегат (Лазар Димитров) и на одринския (В. Думев). Поради това и по ред други съображения, при разискванията по въпроса за въстанието се оформиха две мнения - за и против вдигане на въстание през пролетта на 1903 г. При това положение въпросът се реши единодушно не само поради убедителните доводи и болшинството на застъпниците на мнението за вдигане въстание през пролетта, а и поради едно писмо от покойния Дамян Груев, което се прочете в конгреса и съдържанието на което много допринесе за съгласието на всички делегати. Ако протоколът в пълния си текст не съдържа поне в общи черти изнесеното сега от мене, дълг е на всички живи делегати на Солунския конгрес от 1903 год. да си спомнят изложенията и разискванията в него и да ги отбележат, за да се изясни един важен акт и един исторически момент от македонското освободително движение. Друга непълнота в тъй дадения текст на историческия протокол, върху която искам да спра вниманието, е тая: още  при разискванията по въпроса за въстанието се подчерта отсъствието на няколко видни дейци и на такива нелегални, които временно бяха вън от границите на Македония и на Одринско; и като се взе предвид невъзможността им, по независящи от тях причини, да присъствуват на конгреса, както и необходимостта от тяхното съгласие, конгресът, като взе решението за въстание през пролетта на 1903 год., възложи на двама от делегатите - покойният Ив. Гарванов и на мене - да заминат за София, да свикат на съвещание намиращите се там нелегални и видни дейци и да се постараят да ги убедят с доводите, които убедиха и делегатите в конгреса във взетото от последния решение.”

Въз основа на предварително дадените инструкции от ЦК, още в края на януари окръжните комитети започват да изготвят и планове за действие във всеки отделно взет окръг, а от пролетта започва провеждането на окръжните конгреси, които взимат решения, съобразени с условията в отделните окръзи за датата на вдигането на въстанието и начините за водене на бойните действия. Първи заседава Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (19–24 април), като там са взети важни решения, които са от значение за цяла Македония и Одринско. Решенията на Смилевския конгрес бързо са изпратени до Задграничното представителство в София и Христо Матов с помощта на офицери от армията изготвя “Общ план и цел на въстанието”. В плана Матов променя решението на Солунския конгрес въстанието да бъде не “повсеместно – стратегично”, а използвайки “партизанската борба” да се действува “едновременно и повсеместно”, като всеки въстанически окръг си изработи свой план въз основа на общия, съобразно с местните условия.

Известните ни извори и литература не са достатъчно категорични за това, кога и от кого е съставен Общият план на въстанието. В книгата си „Въстанишки действия", писана през зимата на 1905–1906 г., Христо Матов отбелязва, че „Тоя „общ план" е стъкмен и нагоден за нашите цели от мене (през май 1903 г.) в съвещание с други дейци. За първообраз послужи план, изработен от военно лице по поръка".

В тази си книга Матов коментира и цитира някои части от него. Христо Силянов в мемоарите си „Спомени от Странджа", когато разказва за Одринския окръжен конгрес (28–30 юни 1903 г.), който се състоял в местността Петрова нива и на който той е един от секретарите, пише, че в следобедното заседание на 29 юни „се прочете приготвеният от „Генералния щаб" на Битолския въстанишки окръг „Общ план и цел на въстанието”, въз основа на който капитан Стамат Икономов изработва „Специален план на въстанишките действия в VII революционен окръг".

Независимо че Анастас Разбойников, който също е секретар на конгреса на Петрова нива, изказва съмнение в изложените от Хр. Силянов факти, сведенията се потвърждават и от извадките от протоколите на конгреса, направени от Христо Караманджуков. В тях пише: ,,Конгресът, като взе от една страна съображенията, изказани по тоя въпрос в Общия план (изработен от Главния щаб на Битолския въстанически окръг) "Общ план и цел на въстанието" ... Изработи се по общия план специален план за въстаническите действия на VII окръг.

Село Смилево, Битолско

Паметникът на Петрова нива

От протоколите на Смилевския конгрес се вижда, че на конгреса не е набелязана целта на въстанието. Планът, който е начертан на Смилевския конгрес, се отнася само за Битолския окръг, въпреки че някои от решенията му са общовалидни. Разпределението на революционни райони е направено само за Битолския окръг, а не за цялата революционна територия. Избраният Главен щаб е предвиден за ръководство на въстанието само в Битолско.

На 24 април протоколът е преписан и подписан от делегатите, а на 1–2 май свещеник Тома Николов, определен за куриер на Смилевския конгрес, е изпратен с протоколите да ги предаде на задграничните представители на ВМОРО в София. След пристигането си в София поп Тома Николов връчва протоколите на Христо Матов.

Като разполага с решението на Солунския конгрес от 2–4 януари 1903 г. и с протоколите на Битолския революционен окръг от 19–24 април 1903 г. и като има предвид решенията от заседанията в Задграничното представителство на организацията в София през декември 1902 г. и януари 1903 г., Хр. Матов обобщава приетите решения и съставя „Общия план и цел на въстанието". Що се отнася до сведението, което ни дава Хр. Матов за „военно лице", което изработило проекта на плана, не бива да се забравя, че голяма част от присъствуващите на Смилевския конгрес са офицери и подофицери от българската армия. Известно е, че някои от документите на четническия институт на Вътрешната организация са съставяни с активното участие на поручик Димитър Венедиков, чието инкогнито Хр. Матов е запазил по редица съображения, но това би могло да стане известно чак след публикуването на неговите спомени, които се съхраняват у наследниците му.

Но за съществуването на предварително изработен план на Илинденско-Преображенското въстание за първи път се говори още през самото въстание. По време на мисията си в Европа и Русия (средата на септември 1903 г.) професор Любомир Милетич и професор Иван Георгов заявяват пред кореспондент на ”Новое время", „че планът за въстание в Македония и Одринско бил изработен в Подрумкале от Дамян Груев и от неговите другари д-р Татарчев и Хр. Матов, които по това време били заточени там".

Заедно с постъпилите в ЦДА документи на задграничния представител на Вътрешната организация в София Димитър Стефанов постъпи и първообразът на плана на Илинденско-Преображенското въстание, споменаван от Хр. Матов, въз основа на който той съставя „Общия план и цел на въстанието". Документът е озаглавен „Общи ръководящи начала за едно успешно въстание в Македония" и е от изключително голямо значение за историята на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Дори и от най-беглото запознаване с документа се вижда, че той е съставен от военнограмотно лице, което твърде вероятно е да е поручик Димитър Венедиков. В бележките си от 1905–1906 г. “Революционна борба изобщо и формални действия в частност” Хр. Матов отбелязва, че трябва да прегледа „Плана-първообраз у Д. Стефанов". По-нататък той пише, че „първообразът копира общи правила за партизанските действия". От тези бележки на Хр. Матов става ясно също така, че „Специалният план на въстаническите действия в VII революционен окръг", който е изработен от капитан Стамат Икономов въз основа на Общия план и който засега не е известен, се състои от 12 точки. В тях е поместена и схема на предстоящото разположение на въстаническите сили в Одринско по време на въстанието. “Общите ръководящи начала" са групирани в девет раздела, които няма да анализираме, а само ще посочим, че Матов, познавайки добре положението в Македония и Одринско, критично ги възприема, като запазва някои от разделите във военния план.

Целта на въстанието във Венедиковия план е формулирана по следния начин: „Целта на едно въстание в Македония треба да бъде: да създаде в тая страна едно размирно, тревожно, анархистическо състояние и го поддържа, докато страната се сдобие с политически права, които би гарантирали нейното самостойно и правилно културно развитие." В Матовия план целта на борбата е: „Не да победим Турция, а тя да не може да ни победи; колкото по-дълготрайна е борбата, толкоз по-сигурно, че рано или късно един ден европейските сили ще бъдат заставени да извадят на сухо свои войски." Така формулираната цел от Матов се съдържа в първото условие на метода за водене на въстание във Венедиковия план, а именно че „въстанието не треба да се стреми да постига некакви частни военни успехи (макар и възможни) и още по-малко да се залъгва с нелепата мисъл – да побеждава Турция”. Въпреки външната прилика в методите за водене на въстаническите действия в двата плана те се различават по редица показатели. При Венедиков е наблегнато, че „въстанието треба да бъде общо, т. е. повсеместно и едновременно", което е в тон с решението на Солунския конгрес, където решението е да се вдигне “повсеместно – стратегично”. Докато при Матов се подчертава, че планът за въстаническите действия е чрез „партизанска борба”. По-нататък Матов пояснява какво  има предвид: “С други думи, сички боеви сили ще се сформират на въстанишки чети и ще почнат да действуват едновременно и повсеместно по способите".

Различията и приликите в двата плана са големи и може да се установят най-добре при съпоставянето им, но в много отношения те се допълват взаимно и дават възможност за задълбочено проучване на предварителната планировка на това голямо българско национално въстание от началото на XX век, което Хр. Матов дефинира в непубликуваните си бележки от 26 октомври 1905 г. така: то „не е въоръжен протест, не е самоотбрана, не е саморазправа... а и трите заедно".

Конгресът на Одринския революционен окръг на Петрова нива е открит на 28 юни 1903 г., а на следващия ден е обсъден готовият вече „Общ план и цел на въстанието". Планът е изработен преди 1 юни, тъй като Хр. Матов в писмо до Георги Минков от 1 юни 1903 г. пише че изпраща за Михаил Герджиков и Велко Думев “ 8 плана с новата шифра по пощата”.

„Общият план и цел на въстанието" е изпратен от Задграничното представителство и до Централния комитет в Солун, а той го препраща до въстаническите окръзи. Съкратен вариант от плана с писмо на ЦК от 18 юли 1903 г. получава Главният щаб на Битолския въстанически окръг. Борис Сарафов, който е член на Главния щаб, прави препис от плана на въстанието и го изпраща с писмо на 19 юли 1903 г. до ръководителите на въстанието в Скопие. Към преписа са прибавени и някои поръчки до кратовчани и до Никола Пушкаров, който също е трябвало да получи плана на въстанието. Въпреки някои неточности в текста на писмото (публикуван досега е само препис направен от сръбския консул в Битоля Михаил Ристич), то доказва, че планът влиза в сила още преди обявяването на въстанието. Това се потвърждава и от две писма на Задграничното представителство в София от 29 юли и 11 август до ръководителите на Пиринския въстанически окръг, в които, като се приканват да започнат и те бойните действия, се отбелязва, че Битолският окръг е въстанал на 20 юли, II въстанически окръг – Кожух – на 25 юли, а VII въстанически окръг – Одринския – на 5 август. Окръзите най-напред в Общия план започват да се назовават с псевдонимите Пелистер, Кожух, Пирин, Беласица и пр., по имената на планините, които се намират на тяхна територия, като същевременно окръзите започват да се наричат за разлика от предходния и последващия период вече не революционни, а въстанически, която практика ще продължи само докато трае въстанието.

Трябва да се отбележи, че планът служи не като конкретно указание за действие по време на въстанието, а дава възможност на ръководните тела на отделните въстанически окръзи да съставят свои планове съобразно с местните условия. Що се отнася до разделянето на революционната територия на въстанически окръзи, това райониране е било валидно и удобно само за времето на въстанието, т.е. само по време на активни бойни действия. То дава възможност въстаническите сили да се съсредоточават около планините във въстаническите окръзи, които по този начин да служат като изходна база и за свободни от турски войски зони по време на въстанието. Това има предвид Хр. Матов при разделянето на организационната територия на 7 въстанически окръга. „Всеки въстанишки окръг – обяснява той – би трябвало да има за централен пункт някоя планинска или гориста местност, която да служи като операционна база – за прикритие (прибежище) на въстанишките чети в голяма нужда.”

Датата за избухването на въстанието, не е посочена в Общия план, а е определена от ЦК по-късно, непосредствено преди избухването му в Битолско. То избухва на етапи - на Илинден, на Преображение Господне и на Кръстовден. Тъй като функционирането на ЦК е затруднено, поради предприетите арести срещу дейците на Вътрешната организация и на членовете на ЦК след избухването на Солунските атентати през април 1903 г. на практика ръководството на въстаническите окръзи се ръководи от избраните главни щабове, като за връзка между отделните окръзи служи Задграничното представителство в София и създаденото бюро за връзки с консулите на Великите сили в Битоля.

Въстаналите български райони в Македония и Одринско са потопени в кърви и пожарища, но определено трябва да се каже, че въстанието не е потушено, а е прекратено от главните въстанически щабове и то след като българската държава не се решава да се намеси и да подпомогне освобождението на поробените българи.

Цочо В. Билярски

 

ПРОТОКОЛИ:

№ 1

ПРОТОКОЛ НА СОЛУНСКИЯ ОБЩ КОНГРЕС НА ТМОРО С РЕШЕНИЕ ЗА ВДИГАНЕ НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ.

СОЛУН, 4 ЯНУАРИ 1903 Г.

 

Централният македоно–одрински комитет, като взе пред вид особеното положение на страната, изключителните условия, в които се постави Организацията след провъзгласеното от Върховния македонски комитет Джумайско–Петричко въстание, като съобрази, че Организацията грози опасност от нови опити за въстание, опустошаване и деморализиране нови райони; като взе пред вид изявеното желание от някои райони за едно общо съвещание, и най-сетне като взе пред вид и разположението и интереса на европейската дипломация към народното ни дело, реши да свика конгрес от представители на окръжните и по-важните околийски райони за обсъждане на всичко това. На конгреса присъствуваха: членовете на Централния комитет Иван Гарванов, Спас Мартинов и Димитър Мирчев; двама наскоро освободени и заслужили дейци на народното дело – Христо Коцев и Тодор Лазаров, и представители от дванадесет района; от Цариградския Никола Петров, от Одринския Велко Думев, от Серския Лазар Димитров, от Кукушкия Влахов, от Солунския Иван Сапунаров, от Гевгелийския Хърлев, от Воденския Димитър Занешев, от Велешкия Пейков, от Скопския Ганчев, от Струмишкия Ингилизов, от Битолския Лозанчев и от Радовишкия Георги Варналиев. Отсъствуват поканените представители от Щип и Тиквеш, първият, защото властта попречила на идването му, а вторият, защото е бил арестуван. При всичката голяма важност и значение на конгреса, Централният комитет не можа да извика представители и от други райони поради голямата бдителност на полицията и възможната опасност от откриването му.

Конгресът в горния си състав почна заседанието на вторий януарий 1903 година в девет и половина часа преди пладне, открит от господина Иван Гарванов, който се избра за председател, а за секретар се определи Димитър Мирчев.

Поради тясната връзка и зависимост на всички предстоящи за решаване от конгреса въпроси с въпроса за едно близко въстание, по общо желание на членовете председателят поиска, всеки представител да изложи състоянието на всеки район, от гдето да се съди по-нататък за въпроса за въстанието.

След това председателят постави на разискване въпроса: трябва ли да има въстание напролет? Сериозни и дълги разисквания се почнаха от страна на всички членове, разкриха се и се осъдиха всички страни на въпроса. Разискванията продължиха и на другия ден, 3 януарий. След като се намери въпросът напълно изчерпан, пристъпи се най-сетне към гласуване, и всички единодушно гласуваха в положителен смисъл. Това стана на 3 януарий, на единадесет часа и двадесет минути преди обед, минута свещена и съдбоносна за един петвековен роб. Дано тя, изходеща от мрачното минало, озари бъдещето с щастие щастие на страдалческия народ! Това бе общ сърдечен клик на членовете, които решаваха съдбата на народа. Разискван и въпросът, какво трябва да бъде въстанието, частично или повсеместно стратегично, реши се да стане повсеместно – стратегично. Направи се още един преглед на действуващите по настоящем войводи и колко такива са още потребни за деня на въстанието, за да вземе акт от това Централният комитет за по-нататъшно разпореждане. Постави се на разискване въпросът за начина на действуване в големите градове.

Заседанието продължава до четири и половина часа и продължи на другия ден, 4 януарий, от четири часа след пладне до пет и половина, когато се призна закрито със сърдечни благопожелания.

(Подписали): Иван Гарванов, председател на конгреса, Спас Мартинов и Димитър Мирчев, членове на Ц[ентралния] комитет, и членове представители: Лазар Димитров, Тодор Пейков, Иван Сапунаров, Велко Думев, Никола Петров, Влахов, Хърлев, Д. Занешев, Лозанчев, Димитър Ганчев, Иван Ингилизов, Георги Варналиев, Тодор Лазаров, Христо Попкоцев.

Публ. във “Вестник на вестниците”, 2 август 1918; Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, Материали за историята на македонското освободително движение, кн. V, София, 1927, с. 105–107; Л. Милетич,  Конгресното решение в Солун, да стане въстанието през пролетта на 1903 г., Сборник “Илинден” 1903 – 1921, София, 1921, с. 5–6;  Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония, Т. І, София, 1933, с. 197–198 и Из архива на Гоце Делчев, с. 595–596.

 

№ 2

ПРОТОКОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОНГРЕС ВЪВ ВТОРИ (БИТОЛСКИ) МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ, ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАН ОТ Д. ГРУЕВ.

С. СМИЛЕВО, БИТОЛСКО, 19-24 АПРИЛ 1903 Г.

 

ЗАСЕДАНИЕ І-ВО

Днес деветнадесети април хилядо деветстотин и трета година, час дванадесет по турски сутринта, по поканата иа ръководителите на ІІ-ри Мак[едоно]–Одрински окръг, се събрахме во място посочено от него, село Смилево – Битолско, окръжните ръководители на Битоля: Атанас Лозанчев, Георги Попхристов, Георги Пешков. Делегати от Централния комитет Даме Груев, Борис Сарафов, Димитър Дечев. Делегати от подвижните горски ръководителни тела (и неподвижните градски), Битолско, Пелистерски участък: Георги Сугарев, Смилевски – Гявотско: Цветков, Мориховско: Никола С. Петров; Костурско – В. Чекаларов и Кляшев; Леринско – Георги Папанчев и Чеков; Ресенско: Кокарев, Славко Арсов, Велян Илиев и Панайотов (поручик), отсъствуваха делегатите от районите: Демир-Хисарски, Крушевски, Кичевски, Прилепски и Охридски. Обаче бяха на път и се очакваха да пристигнат. Преди да се пристъпи към дневен ред и да се открие конгреса, обяви се от окръжните ръководители, че се свиква настоящия конгрес, во когото ще се предложат ред въпроси, но за да се спази реда, ще трябва да избере един председател и нужното число за секретари. Предложи се и се избраха за председател Даме Груев, а за секретари: П. Цветков и Георги Попхристов, след което се пристъпи към разглеждане [на] въпросите. Предложените окръжни ръководители. Предвид на туй, че някой от делегатите отсъствуваха, на дневния ред са първоначално избраха се, за разискване следните въпроси: Разпределение на военните и морални сили; подготовка до и във време на въстанието.

Второ: Длъжности и права на началническия персонал. До и във време на въстанието.

Трето: Що да се прави со не въоръжените и несгодни хора стари, жени и деца во време на въстанието.

Четвърто: Кой е собственик на оръжието?

Пето: Уравновесяване на оръжието.

Шесто: Определяне времето за въстанието, всестранно обмисляне по казаните въпроси реши се:

І-во. За да има правилно ръководене на въстанието силите на окръга и командуванието се разпределиха както следва:

Един главен щаб за целия окръг, районни началници, войводи и въстаници.

За в Главния щаб избраха се следните лица: Даме Груев, Борис Сарафов и Ташко Лозанчев. А като техни заместници в случай на нещастие да се допълнят срещу Груев – Георги Попхристов, срещу Сарафов – Петър Ацев, срещу Лозанчев – Лазар Поптрайков.

Казаните лица се определят от конгреса и ще действуват от сега нататък, а ако биха дошли някой нови сили, представя се на Щаба да се разпореди со тях, както намери за добре, като се придържа строго в ръководните принципи на Организацията, основния щаб, който се конструира подлежи на сменяване само от окръжния конгрес. Състави се списък от районните ръководителни тела във време на въстанието, но окончателното им произнасяне, се отложи след дохаждането на другарите от другите райони.

Що се отнася до назначаването на местните войводи и разпределението на въстаниците, предостави се на районните началства да сторят това за да могат да се подготвят всички ония сили, които на ново се проектират за войводи през време на въстанието, реши се за такивато да се устроят на няколко пункта специални подготвителни курсове, дето да могат во едно кратко време, да се обучат и след туй да поемат възложената им работа.

След като се разотидат всички ръководителни тела по районите, веднага да разпределят въоръжените сили в района си, на чети во численост от 30–50 души и да се прави со тях тайни практически обучения (походен ред, поединичен, стрелба и пр.). Доколкото местните обстоятелства позволяват, да се започне събирането на храна, жито, сол, едър и дребен добитък, по доброволен начин, убеждение, а във време на въстанието по наложителен начин, като се издава на стопанина срещу вземаното от него разписка, подпечатана со окръжния печат и подписана най-малко от един от ръководителите началници.

Да се вземат бързи мерки за приготовляването на дрехи, обувки, медикаменти и пр. да се изберат специални хора за интендантската служба, както и за приготовляване на патрони и т.н. относително правата и длъжностите на началническия персонал, реши се: да се изработи специален въстанически дисциплинарен устав. Заседанието се закри в 12 часа вечерта.

ЗАСЕДАНИЕ ІІ-РО

Заседанието се откри на десет часа по турски сутринта и присъствуваха всички явили се во предидущето заседание лица, както и пристигналите през нощта прилепски делегати: Тале Христов и Йордан Тренков, след като се изясни на новодошлите целта на конгреса и се прочете извършеното во първото заседание, се пристъпи към дневния ред:

Що да се прави във време на въстанието с невъоръжените хора, старци, жени и деца.

Подир кратки дебати се реши, да се отложи тоя въпрос за когато се разглежда начина за въстанието.

Пристъпи се към разискване на въпроса:

Кой е собственикът на оръжието във време на въстанието и се прие, че собственикът на частното оръжие е всеки, който го е доставил на свои средства, обаче, предоставя се на усмотрението на местното началство. Още от сега по мирен начин да вземат оръжието от негодните и го разпореждат както намери за добре, а во време на въстанието, ония, които не би се съобразили со заповедите иа началството да се прибере по какъвто начин се намери тогава за нужно.

Що се касае до въпроса за уравновесяване на оръжието в окръга и районите, реши се: чифтетата, креманячките, евзалиите – излишни во един район, да се дадат на други.

Предоставя на щаба занапред при купуване на оръжие во приготвените райони, да разпределя където намери за нужно.

Прочете изработената част от въстаническия дисциплинарен устав и се прие, со някой изменения. Заседанието се закри в дванадесет часа вечерта.

ЗАСЕДАНИЕ ІІІ-ТО

Заседанието се откри в единадесет часа заранта, во присъствието на всички явили се во вчерашното заседание и пристигналите през нощта делегати: Петър Ацев от Прилепско, Никола Карев от Крушевско и Иван Димитров – Порече, Йордан Пиперка и Димитър Матлиев от Демир-Хисарско, Христо Узунов, Тасе Христов, Деян [Димитров] и Аргир Маринов от Охридско. След като се изясни на новодошлите целта на конгреса и извършеното в предидущите две заседания, внесоха се на дневен ред следните въпроси:

Да се определи състава на районните ръководителни тела, на които се поверяват районите, до и във време на въстанието.

Начина на водене на въстанието и какво да се прави с невъоръжените и негодни за въстанието. След дълги дебати по първите два въпроса реши се: съставът на ръководителните тела на всеки революционен район да бъдат 3–5 лица и се конструираха по общо съгласие както следва:

а) Битолски район се разделя на две самостоятелни части: а) Пелистерски район: Георги Сугарев, б) Смилевски район – Цветков, Иван Делев и Георги Павлев; в) Мориховската част оттатък реката Черна присъединява се към Прилепския район.

б) Лерински район – Георги Папанчев, Лечо и Коста Груев.

в) Костурско – Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Лазар Поптрайков, Манол Розов и Михаил Николов.

г) Преспански: Никола Кокарев, Веле Илиев и Наум Фотев.

д) Ресенски: Славейко Арсов, Драган Петков, Александър Панайотов.

е) Охридски: Христо Узунов, Андон Кецкаров, Наум Чакъров, Наум Анастасов и Димитър Стойков (поручик).

ж) Кичевски: разделя се на две самостоятелни части – а) Горно и Долно Копачко и Долна река – Лука Джеров, Янаки Янев, Арсо Мицов; 6) Ребетинскол и Пороче: Георги Пешков, Ванче Мичуков, Янаки Петров (Ирландски), Цветан от с. Световраче.

з) Демир Хисарско – Йордан Пиперка, Георги Попхристов и п[оп] Кузман (село Бабино), Христо Пасхов.

и) Крушевски: Тома Никлев, Никола Карев, Тодор Христов (офицер).

к) Прилепски – Петър Ацев, Веле Христов, Йордан Тренков, Никола Петров. Всички посочени сили се допълват и изменяват по усмотрение от щаба.

Относително начина за воденето на въстанието след дълги разисквания се крие:

а) Въстанието да бъде повсеместно, всички райони во окръга да въстанат.

б) Предвид на това, че само една част от населението е въоръжена, за да може военните действия да бъдат по-продължителни и по-упорити и за да се ангажирва въоръжената част, от населението во борбата реши се единно да се действува; партизански характер и начина на тези действия се определя така: Во денят на въстанието да се дигнат всички въоръжени сили из районите на четите според предвидените разпореждания от местните началства, съгласно земеното решение во първото заседание в конгреса.

На останалата част от християнското население да се внуши да не придружава четите, освен когато последните би имали нужда от техните действия. На въоръжените сили повдигнати по такъв начин се възлага следното:

Първо: Прекратяване на пътните, телеграфните и пощенските съобщения и недопускането за възстановяването им, от страна на турската власт, през време на въстанието.

Второ: Обезоръжаването на турското население до колкото може.

Трето: Нападението на правителствените учреждения.

Четвърто: Нападението според обстоятелствата на всяка турска команда била тя войска или башибозук.

Пето: Храненето на християнското население, включително и чуждите поданици от турските нападения.

Шесто: Запрещване да се нападат мирното турско население и да се посяга на турските жени, деца и старци.

Седмо: Обикновено четите да действуват пръснати из районите, те могат да се сгрупират 2-3 или повече, за някакви крупни предприятия и после пак да се разпръснат. Определи се, при туй, четите да държат винаги нападателно поведение.

Осмо: Задължава всички войводи со четите си, да се притечат на помощ на всяка чета, която е завързала сражение со противника.

Девето: Началствуващите лица, да доведат куриерската служба до максимум во време на въстанието.

Десето: Проявяването на инициатива во духа на гореопределения начин, во време на въстанието е задължителен за всички.

Заседанието се закри в един часа вечерта.

ЗАСЕДАНИЕ ІV-ТО

Заседанието се откри на 24 април в седем часа след пладне. Присъствуваха всички предидущи делегати и пристигналите от Кичевския район, свещеник Тома, Арсо Мицков, Спространов Димитър и Васил Попов. След като се посочи целта на конгреса и се прочетоха взетите решения во миналите заседания, по които се съгласиха пристигналите, пристъпи се към дневния ред:

Определяне времето на въстанието. Реши се взетите решения на конгреса относително подготовката и разпределението на силите да се приведат час по-скоро в изпълнение и районите да бъдат готови за въстание, не по-късно от края на м. май. Представителят на щаба да определи датата на въстанието, съобразно гореизложените обстоятелства, при туй задължават се районните началници, своевременно да съобщят заплашителното положение на районите им. Накрай прочете се въстаническия дисциплинарен устав и се прие окончателно.

Заседанието се свърши в дванадесет и половина часа вечерта и конгреса се обяви за закрит.

За верността на гореизложеното подписите на представителите следват.

Публ. в Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София, 1984, с. 19–23; В. Чекаларов, Дневник, София, 2001, с. 224–229; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 209–213. Протоколът на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг е записан в дневника на костурския войвода Васил Чекаларов.

 

№ 3

ИЗВАДКИ ОТ ПРОТОКОЛИТЕ НА КОНГРЕСА НА ОДРИНСКИЯ ОКРЪЖЕН КОМИТЕТ НА ПЕТРОВА НИВА ЗА ЗАДАЧИТЕ НА ЗАПАДНА ТРАКИЯ ПО ВРЕМЕ НА ИЛИНДЕНСКО–ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ.

ПЕТРОВА НИВА, 28–30 ЮНИ 1903 Г.

 

ИЗ ПРОТОКОЛ № 3

Кога трябва да се почне въстанието? Конгресът, като взе от една страна съображенията, изказани по тоя въпрос в общия план изработен от Главния щаб на Битолския въстанически окръг, и, от друга, че оръжието в някои райони на VII окръг е съвсем недостатъчно, реши да изкаже мнение пред Централния комитет: въстанието да не се обяви по-рано от 20.VII. и по-късно от 30.VII. Изработи се по Общия план специален план за въстаническите действия на VII окръг. За да се даде на въстанието повсеместен характер, а най-главно за да се разкъсат турските сили, реши се да се произведат въстанишки действия във всички райони на окръга, като не се изключва и най-слабо подготвените.

По докладите от петте райони: 1) Малкотърновски, Лозенградски, Бунархисарски, 2) Чокенски, 3) Мустафа Паша, 4) Гюмюрджина – Дедеагач, 5) Ахъчелеби – Скече. – Всеки район, съобразно физическите дележи на страната от реки и планински гребени, съобразно стратегическото значение на разните пунктове и съобразно с местната въстаническа подготовка в боеви сили и припаси на следните райони и участъци ... 5) Ахъчелебийски – Скеченски район с участъци:

1) Долно и Горно Дереке, Петково и Карлуково.

2) Устово.

3) Чокманово.

Кои са задачите на четите и способите на действията? – Придържане о Общия план.

І) Нападение на незначителни войскови отряди, разположени на лагер в турски села и паланки.

II) Нападение:

1) Турски аванпостове;

2) Отделни караули и часови;

3) Малки полицейски и войскови части;

4) Башибозук и потери;

5) На пощи и пощенски куриери.

III) Нападение на военни складове или за ограбване, или за унищожение. Това да се има предвид особено в първите дни на въстанието.

IV) Терористични действия:

1) Разрушаване железопътни тренове;

2) [Разрушаване железопътни] мостове;

3) [Разрушаване железопътни] тунели;

4) [Разрушаване железопътни] релси;

5) [Разрушаване железопътни] макази;

6) [Разрушаване] на станции, особено ония, които имат водоснабдилища и складове за машини.

7) [Разрушаване] на кредитни учереждения

8) [Разрушаване] на фабрики и пр.

V) Скъсване на телеграфни жици и разрушаване на телеграфни станции. Докато трае въстанието, телеграфните жици трябва постоянно да се скъсват.

VI) Приготвяне на тъй наречените фугаси.

Кой трябва да направлява въстаническите действия? – Пейо Шишманов и Карам[анджуков].

 

№ 4 ПРОТОКОЛ

Задачите на военното тяло

1. Всеки член от Главното ръководително боево тяло си [на]значава свой помощник, който ще има право да го замества във време на отсъствие.

2. Главното револ[юционно] боево тяло ще изработи съобразно с Общия план на действие специален план:

а) За ония райони и участъци, които имат такива, като имат предвид мнението на войводите на всеки такъв район или участък;

б) Ще изработи също специални планове за действие на терористическите дружини.

3) Ще предприема мерки за събиране на парични средства.

4) Що разпределя съобразно с нуждите и количеството пропорционално между районите и участъците всички боеви материали, дрехи, царвули, и пр.

5) Ще се разпорежда за складиране на необходимото количество храна във всички участъци.

6) Ще изравнява всички спорове и недоразумения между войводи и подвойводи, войводи и четници, селяни и войводи.

7) Ще назначава нови войводи, ще уволнява и размества старите, когато това се налага от интересите на делото.

8) Ще направлява и ръководи общите действия и ще бди за изпълнение на всички предначертани планове.

9) Ще се конституира в съд с двама войводи от най-близките участъци всякога, когато стане нужда. Ще съди престъпниците войводи и четници и ще има право да наказва със смърт. Когато някой член от Главното боево тяло, отсъствува, ще се замества от помощника му, ако и последният отсъствува – от някой войвода, но всякога съдът ще се състои от пет члена.

Четвърт от парите представителите ще дават на Одринско.

Конгресът реши за представители

Избира трима от членовете на конгреса, които ще съставят особено тяло с център Пловдив? От тях единият ще влезе като равноправен член в Представителното тяло на Централния комитет в София, за да излага нуждите на VII въстанишки окръг и да настоява да се удовлетворяват нуждите на окръга по възможност и изобщо, за да защищава интересите на тоя окръг; вторият ще бъде касиер и ще стои в Пловдив, – той ще контролира сметките на всички началници на пограничните пунктове; а третият ще стои в Бургас, с който град най-много работа имат пунктовите началници. Това тяло ще бъде в зависимост от Главното тяло, с което ще се намира в постоянна преписка. То ще се грижи за събираме на парични помощи и за правилното изразходване на всички суми, които ще получава от Главното революционно боево тяло и от Представителното тяло в София. Ще се грижи и за покупката на материали, необходими за въстанието съобразно със средствата, с които разполага; ще стъкмява и въоръжава чети, ще назначава началници на пунктовете и ще уволнява негодните; ще издава пълномощни и най-малко в края на всеки месец ще преглежда сметките си.

 

СПИСЪК НА ДЕЛЕГАТИТЕ НА КОНГРЕСА НА ПЕТРОВА НИВА, СЪСТАВЕН ОТ ХРИСТО КАРАМАНДЖУКОВ ПО ВРЕМЕ НА КОНГРЕСА

1. Герджиков (Михаил от Пловдив)

2. Маджаров (Лазар от с. Зарево, Солунско)

3. Икономов (Стамат от Малко Търново)

4. Кондолов (Георги от Велика, Малкотърновско)

5. Думев (Велко от Воден, Македония)

6. (Васил) Пасков (Неврокоп )

7. Г. Василев (Георги – Свиленград)

8. Хр. Силянов (от Костурско)

9. М. Дайев (Михаил – Варненско)

10. Булгарията (Кръстю, Бълг[ария])

11. Станчев (Мак[едония])

(Дим. Катерински – Свиленград)

12. Калканджиев (Георги, Одр[инско])

13. Варналията (Иван, Мак[едония])

14. Дико Джелебов (М[алко] Т[ърново], Одр[инско])

15. Спасов (Анаст. Разбойников)

16. Цветков (Мак[едония])

17. Славейков (Н. Кърджиев от Лозенград)

18. П. Ангелов (Бълг[ария])

19. Шиваров (Пешо, [България])

20. К. Димитров (Одрин)

21. Юр. Георгиев (Малко Търново)

22. Г. Костадиев (Малко Търново)

23. М. Аргиров

24. Н(естор) Иванов (от Дедеагачко)

25. Ив. Калчев (Лозенград)

26. Д(имо) Янков

27. Карамандж(уков Христо от Смолянско, с Чокманово)

28. Сто(ян) Петров (от Малко Търново)

29. Леф(тер) Мечев (от Малко Търново)

30. Халачев (Димитър Т. от Бургас, фелдфебел)

31. Цено Куртев (под[офицер])

32. Петко Хашлака

33. Д. Ташев (Одр[инско])

34. Г. Калоянов (Одр[инско])

35. Ст. Камилски (Одр[инско])

36. Д(им.) Христакиев (Одр[инско])

37. Г(еорги) Тенев (Одр[инско])

38. Арнаудов (Христо от Одр[инско])

39. Л(азо) Лазов (Одр[инско])

40. Яни Попов (Одр[инско])

41. Ян. Стоянов (Одр[инско])

42. Г. Тодоров (Мак[едония])

43. Войнов (Мус[тафа] Паша) (Одр[инско])

(Всичко 44 защото бе пропуснат Д. Катерински Зап. № 13.)

Публ. в Хр. Ив. Караманджуков, Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, с. 170–175. Горните извадки от протоколите са направени през време на конгреса на Петрова нива с шифър от Хр. Караманджуков, като същият е направил и дешифровката. Истинските протоколи са изчезнали на следния ден след свършването на конгреса, когато става престрелка между охраняващите конгреса чети с турския аскер. В тревогата протоколите били изгорени. За пръв път са публикувани в сп. “Завет”, г. ХVІ, 15–30 август 1938 г., бр. 668 – 670. (Бел. Ал. Караманджуков)