Тази година се навършват 90 години от излизането на книга първа на библиотечната поредица „Ловеч и Ловчанско“, от която излизат 7 тома. Идеята и програмата за създаването на поредицата е на родения в Ловеч проф. Беню Цонев и на живеещите в София ловчалии. За съжаление проф. Б. Цонев умира 3 години преди нейното начало, но първата книжка е посветена на неговата памет. Като първи материал в нея е включена биографична статия от друг бележит ловчалия проф. Анастас Иширков, а като предговор отново проф. Иширков разказва за възникването на идеята за поредицата и заслугите за нея на проф. Б. Цонев. Той включва в предговора речта на проф. Б. Цонев пред Ловчанското културно и благотворително дружество в София, в която излага идеята и Програмата за географското, историческо и културно описание на Ловеч и Ловчанско.

По-долу ще имате възможност отново да прочетете тези текстове, както и професорското досие на проф. Б. Цонев, което става за първи път известно.

Този материал е посветен, както на 90-годишнината от излизането на поредицата „Ловеч и Ловчанско“, така и на 156-годишнината от рождението на проф. Б. Цонев. Но преди да прочетете текстовете на проф. А. Иширков и документите от досието на проф. Б. Цонев ще имате възможност да си припомните основните моменти от живота на бележития учен, родом от Ловеч.

Академик професор д-р Беню Стефанов Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Тук завършва Ловешкото четирикласно училище през 1876 г. Като стипендиант завършва с отличие Класическата гимназия в Загреб през 1884 г. След завръщането си в България учителства последователно от 1884 до 1886 г. в Петропавловската духовна семинария край Лясковец и в Ломската гимназия.

През 1886 г. спечелва държавна стипендия и следва славистика във Виенския и Лайпцигския университети. Негови преподаватели са бележитите слависти проф. Ватрослав Ягич и проф. Август Лескин. Дипломира се през 1888 г., а през 1890 г. защитава докторат по славистика, романистика и философия в Лайпцигския университет.

След защитата на доктора Б. Цонев е назначен за лектор в Софийското висше училище, като същевременно е и учител в Софийската мъжка гимназия. През 1893 г. е избран за доцент, а през 1895 г. за професор в Катедрата по история на българския език във Висшето училище. Големият учен има качествата и на голям администратор и организатор, което той проявява след като многократно е избиран за декан на Историко-филологическия факултет (1897/1898, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917), а през учебната 1910/1911 е избран и за ректор на Софийския университет. В университета проф. Беньо Цонев чете лекции по история на българския език и българска диалектология. Като резултат от тази му преподавателска и изследователска дейност и като едно неговите най-големи научни постижения ще бъде издадения тритомен труд „История на българския език“ (1919, 1934 и 1937 г.). Още в началото на научната му кариера (1898 г.) Б. Цонев е избран за дописен член на Българското Книжовно дружество (по-късно БАН), а от 1900 г. за действителен член.

Проф. Беньо Цонев като историк на българския език и изследовател на българската диалектология издирва и проучва връзките между старобългарския език, запазен в средновековните писмени паметници, и живите говори на съвременния български език. Преди да започне работата си върху своя капитален труд върху историята на българския език в статията си „Увод към историята на българския език“ проф. Б. Цонев определя главните задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди и които ще бъдат своеобразен план за по-нататъшната му изследователска дейност: - Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици; Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си и Какъв е сега българският език след всичките си менитби. Приживе (през 1919 г.) той успява да издаде само първия том от своята „История“, а следващите два излизат посмъртно. За чест на нашето книгопечатане и езикознание през последните години беше отпечатано ново фототипно издание на „Историята“ и нашите съвременници имат възможността да се докоснат до творческия гений, богатата култура, познания и работоспособност на бележития ловчанец.

Проф. Б. Цонев е и един от най-големите български археографи. Той издирва и публикува едни от най-важните извори за българското езикознание, история и литература. Чрез изданията им популяризира славянските ръкописни сбирки и старите български писмени паметници, сред които са Кюстендилското четвероевангелие, Добрейшовото четвероевангелие и Врачанско евангелие. Същевременно издирва и описва българските и славянските ръкописи от времето на средновековните български държави и османския период като особено ценни за науката са неговите описи на ръкописната сбирка на Рилския манастир, в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивска народна библиотека и библиотеката на БАН, на славянските ръкописи в Загребската библиотека, Кралската библиотека в Берлин и други известни книгохранилища.

Проф. Б. Цонев проучва на място по време на своите научни експедиции и анализира особеностите на българската диалектна реч и установява диалектните граници и класифицира българските говори. По време на Първата световна война, той е сред групата български учени към Щаба на Действуващата армия участващи в научната експедиция в освободените Македония и Поморавието в резултат на което пише своя доклад „Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916-1917 г.“ (1918) и книгата му „Произход, име и език на моравците“.

Сред неговите научни изследвания трябва да се посочат и проучванията му на връзките между българския език и другите славянски езици, а като един от най-изтъкнатите български езиковеди са проучванията му по въпросите за правописа и книжовния език. Голяма част от тези негови изследвания са публикувани още приживе в научната и периодичната преса и книжнина, а богатството на българския език той защитава и в „Българския тълковен речник“, на който е един от създателите.

Проф. Б. Цонев е и сред ревностните популяризатори на съкровищата на френската култура, като превежда книги от Емил Зола, Алфонс Доде, Виктор Юго и др. Превежда и поезия и проза от руски и сръбски език. Той рецензира и популяризира и творчеството на съвременните му български творци Алеко Константинов, Иван Вазов, П. Ю. Тодоров, Тодор Влайков и др.

Едно от най-значителните негови занимания с българския език и литература е и като редактор на академичните списания „Български преглед“, „Българска реч“ и „Македонски преглед“. В тях той печата много критични статии, рецензии, анализи и оценки по въпросите на езика и литературата.

Проф. д-р Б. Цонев не забравя и родния си край и се изявява и като един от най-добрите ловешки краеведи. На него дължим и идеята за издаването на 7-томната поредица „Ловеч и Ловчанско“, на която той изработва структурния план като член на Инициативния комитет. Това сериозно научно издание става своеобразен архив и енциклопедия на политическия, културния и обществения живот на Ловчанския край през вековете и никой изследовател не би могъл да пише за Ловеч и Ловчанско без да се облегне на тази изключителна по своето богатство и обхват поредица. Днес „Ловеч и Ловчанско“ е библиографска рядкост, която донякъде беше преодоляна с едно негово фототипно издание, въпреки многото му типографски недостатъци.

Проф. Б. Цонев, а след смъртта му и неговият син са едни от най-известните ловешки дарители и с право днес Ловешката библиотека и една от главните ловешки улици носят неговото име, още повече че той има големи заслуги, както за построяването на сградата на Ловешкото читалище „Наука“, така и за обогатяването на книжния му фонд. (Вж. по-горе снимката на библиотеката.) Родната му къща е дарена на Ловешкото туристическо дружество, което съвсем не е случайност, тъй като проф. Б. Цонев е автор и на туристическия марш „Песен проходница“ (1908 г.)

Проф. д-р Беню Цонев умира на 5 октомври 1926 г. в София.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ПРОФ. БЕНЮ ЦОНЕВ

Покойният проф. Беню Цонев е роден в град Ловеч на 12 януарий 1863 година. Той е син на бедни родители; тяхната малка къща е на Бахиря и стои още добре запазена. Със своята постройка и висок дъсчен покрив тя ни сочи, какви са били старите сиромашки къщи в Ловеч.

Малкият Беню бил прилежно и впечатлително дете и в началото на Руско-турската война свършил в родния си град четвъртокласното Долнокрайско училище с много добър успех. По време на войната и окупа¬цията, когато турските общински и държавни учреждения се замествали с български, Беню бил назначен за писар. Той бил буден младеж, горял от желание да придобие по-високо образование в чужбина и затова подал в октомврий 1879 г. просба до управляещия Министерството на народното просвещение – проф. Марин Дринов да му се отпусне стипендия да про¬дължи образованието си. Към просбата си той прибавил стихотворна сбирка, която за жалост е изгубена. На просбата му Дринов написал бележка да му се отпусне веднага стипендия и му съобщили за това телеграфически. Цонев бил изпратен в Загреб, в Хърватско, дето завършил своето средно образование в тамошната класическа гимназия.

Бащата на Цонева не помня, майка му, Мария – Чомова, беше мила жена, тя умря при сина си в София. По-големият му брат Христо, с прякор Славонът, бил в турско време папукчия и изглежда да е бил буден мъж, защото в неговия дюкян се събирали младежите да четат вестници и бистрят политика. По време на войната той заедно със съдружник, отворил в кафенето на Стамболоулу гостилница, именувана „ресторант“, която се посещавала от руски офицери. Подир войната, когато Беню заминал за Загреб, се разтурила и тяхната челяд, пръсна ли се. Майката се оженила някъде на село, Христо също отишъл по селата, едната сестра се оженила, а най-малката тръгнала по чужди къщи. Тепърва много по-късно, когато Беню се настани в София, се събраха около него на прехрана: майка му, брат му Христо и сестра му Пенка. Беню беше добър син и добър брат, но трябваше да понася с последните двама големи несгоди, не толкова от материален, колкото от морален характер.

В 1884 година Беню свършил класическа гимназия в Загреб и щом се върнал в България бил назначен за учител в Петропавловската се-минария, дето останал една година. В 1885–1886 година бил учител в Ломската мъжка гимназия. В 1886 година той получил стипендия по слав¬янска филология във Виена, дето следвал две години и слушал прочутия славист проф. Ягич. Следнитe две години той прекарал в Лайпциг, дето четеше лекции също тъй прочут славист проф. Лескин. В 1890 година Беню издържал докторски изпит във Философския факултет на Лайпцишкия университет, като взел за главен предмет славянска филология, второстепен – романистика и третостепен – философия. Неговата дисертация беше „Източно-българския вокализъм“; тъкмо ловчанският говор състави основа на неговата дисертация. Тя бе напечатана в Министерския Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. III, 1890 год., стр. 283-323 и IV, 1891 год., стр. 484-528. (Цонев пожела отпосле да напечата своята дисертация в Ягичевия „Archiv“, но той я не прие, като му съобщи, че той не печата преводи. Както Ягич така и Лескин, които еднакво обичаха своя прилежен студент, останаха много недоволни, дето Цоневата дисер¬тация не се напечата на немски. Това не беше зла воля от Цонева, а тежка парична неволя.)

Когато Цонев се завърна от Лайпциг, беше назначен на 15.IV.1890 г. за учител в Първа мъжка гимназия, дето остана до 1.IX.1893 година. От 15.IV.1891 до 1.IX.1893 година беше назначен първо за лектор по нем¬ски език във Висшето училище, а в 1892 година и като извънреден препо¬давател по история на български език в същото училище. На 1.IX.1893 г. беше назначен вече за редовен преподавател по същата наука, която пре¬подава най-достойно до самата си смърт 5.X.1926.

Беню Цонев има големи заслуги за подигането и уреждането на Со-фийския университет. Той беше пет пъти декан на Историко-филологическия факултет и в 1910–1911 г. ректор на университета. Той беше голям учен и стори твърде много за българската реч. Неговият най-добър ученик проф. С. Младенов очерта добре Цоневата заслуга за славянската наука и българската реч в своята отлична статия под наслов: „Професор Б. Цонев и науката за родната ни реч; животописни и книгописни чертици“. Печатана е в сп. „Училищен Преглед“, год. XXV, 1926 год., кн. 9 и 10, стр. 2201-2222.

Като професор той остави много добър спомен у своите студенти и статията на Ив. Хаджов под наслов „Проф. Б. Цонев – университетски преподавател“, печатана в сп. „Родна Реч“, год. II, 1928, кн. 2, стр. 76–79 ни рисува най-добре образа на добрия и учения Беню Цонев като препо¬давател.

В семейния живот Боню Цонев преживя много радости, скърби и незгоди. Ранната и трагична смърт на първата му жена (родена Горанова), му причини много болки на сърцето. Това личи най-ясно от редица негови стихотворения, печатани без подпис в „Български Преглед“ год. IV, 1897, кн. V–VI, стр. 1-5. Стиховете са писани през ноемврий 1894 година. Особено ясно е представена неговата зла уриса в следното стихотворение:

 

Запяло птиче славейче

У клонести гори

След заход– слънце, надвечер,

Сред румени зари.

 

Запило, заизвивало

А тънко му гласе

Гласето му небивало

Се дига в небесе.

 

Запяло пой за обич то

За свършена любов,

Че дружката под клончето

Му вади пород нов.

 

Но ето от невидено

Връз майчено легло

Се спуща пиле гибелно

Със гибелно си зло.

 

Задави майка с рожба й,

А славей, поразен,

Прехвърква около гроба й

И пей пак секи ден.

 

Но пей пой за жалост той –

За скършена любов,

Дур свърши и той нахалостно

Под листния покров.

 

Времето всичко лекува. Така стана и с Беня. Минаха години и той една зимна вечер се запали от нова любов и не се успокои докато не взема за жена хубавата учителка Събка Козарова. Тя го дари с три мом-чета и едно момиче, на които бащата даде най-мили имена : Любен, Драго, Добрин и Маргита.

Б. Цонев бе живял малко време в Ловеч, само в своето детинство, 15–16 години, но беше много привързан към своя роден град и към всичко родно. Това, което ще кажа в статията „Вместо предговор“ дава най-добро доказателство за неговите големи интереси към всичко ловчанско.

Затова ние, Софийският комитет от ловчане, решихме да посветим първата книжка от съчинението „Ловеч и Ловчанско“ на Бенювата светла памет.

А. Иширков.

 

* * *

ЛОВЕЧ И ЛОВЧАНСКО. ГЕОГРАФСКО, ИСТОРИЧЕСКО И КУЛТУРНО ОПИСАНИЕ. КН. I. СОФИЯ, 1929

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

 

Вместо предговор на първата книга от съчинението „Ловеч и Ловчанско“ ще разправя малко история за нейното появяване.

В София живеят много стотини ловчанци и между тях има много просветени хора, които заемат видни места в нашия политически, научен и обществен живот. Те до един са твърде привързани към своя роден град и макар станали отдавна софийски граждани поддържат тесни връзки помежду си и с град Ловеч. Те имат в София своето Ловчанско кул¬турно и благотворително дружество, чието настоятелство се гриже да заякчава по най-различни начини не само тясна връзка между ловчанци, ловчански зетьове и снахи в София, но и между тях и град Ловеч.

Много пъти просветени ловчанци в София са говорили с присърце да се напише и издаде съчинение за град Ловеч, но войните отклониха за дълго вниманието ни към тоя въпрос и чак на 1923 година покойният ловчанец професор Беню Цонев в една сказка пред събралите се лов-чанци, ловчански зетьове и снахи подигна наново тоя въпрос. Понеже сказ¬ката на Цонева е характерна и поучителна в много отношения, предавам я тук изцяло.

Драги съграждани и техни гости!

Много се радвам, драги мои съграждани, без разлика на пол и възраст, без разлика и на положение, че след дълго време пак се събираме наедно да се видим, и сприкажем, да се повеселим, па и да се запознаем, които се още не познаваме. Защото нека си го признаем, до сега не можахме да се организираме както други градове направиха в София, не можахме да си основем постоянна Ловчанска дружба, която щеше, може би да ни държи по-близо един към други, но може и това да бъде с време. Туй, обаче, не пречи, кога се съберем, да си бъдем като познати съграждани, които не само, че не отбягват един от други, но и търсят познанство помежду си, ако още се не познават. И колкото повече се упознаваме, толкова повече и поохотно ще говорим и работим за нашия роден край, който чака от нас да му бъдем полезни, понеже сме и по-кадърни – ако не с богатство, то поне с положение и морално влияние. А ние трябва да мислим за родния си град, колкото и да сме далеч от него; трябва да се интересуваме не само за сегашното му положение, но и за неговото минало, па заедно с това да промисляме и неговото бъдаще. Нека се не срамуваме от него, защото макар и да е днес малък и незначителен околийски градец, той е бил едно време важен културен център, а пък ако земем предвид неговата многобройна интелигенция той надминава много други по-големи градове. Без да ви говоря за важността на Ловеч през римско, византийско и българско време – като кръстовище на важни пътища, доста ви е да ви спомня, че и след падането на България Ловеч е играл роля на книжовно средище – особено със своя прочут монастир „Ястреб“.

1. Един Сборник от XIV в. от времето на българския цар Александър, писал го многогрешний монах Пахомий „в богоспасемаго града Ловче“ при архиеп. кир Симиона при благочестивия деспот Александра и при сина му Михаила Асеня. Този сборник бил пренесен заедно с други български книги в Румъния на 1392 г. от трима български монаси (Софроний, Пимен и Силванъ), които основали там монастир Нямцу. Сега, обаче, се намира у частни ръце – у руск. професор Яцимирски, който казва, че го купил от руски старообрядци в Галац.

2. Един препис на Борилова синодик, и той преписван вероятно в Ловеч, защото има данни (записки) в него, че бил в този град. Твърде важен ръкопис, понеже с него се допълня онова, що липсува в същинския Борилов Синодик, писан в Търново през времето на цар Шишмана. Сега се намира в Народната Библиотека.

3. Един твърде интересен сборник от XVI век, който се намира още в Ловеч у г. Неделчева, с много апокрифни и др. статии и с данни за патр. Ефтимия, писан вероятно пак в Ловеч или по-добре в Ловчанския монастир „Ястреб“.

4. В Ловеч са писани, доколкото ми е известно, и други ръкописи, между които и 4 евангелета, чиито писач се подписва Петър граматик; три от тях са цели, а от четвъртото е останал само един лист, дето е записката, писана от Петра Граматика на 1544 г. Там са дадени данни и за Петра Граматика, именно, че бил родом от Крушевъц, възпитал се в Ниш, а се преселил „в Загорскую страну, сиреч Маторие горы (Стара планина). „Съписах сие евангелие в граде Ловчю на реце Осъм, тогда царствующу великому амире Страцинскому Сулимену.“ Заплатил да се напише и да се приложи в храма „Св. Богородица (успение)“ някой си селянин от Тръстеник на име Дан Радомиров. А „писа се оу манастир на реце Осем рекоми „Ястреб“ при духовника Паисия“.

Още една подробност ...

Едно от тези евангелиета, писано от Петра Граматика на 1558 г., откупил Търновския митрополит кир Йоаникий, да го приложи на монастира „Св. Троица“ близо Трънова в устье. Значи през XVI век Търново си поръчва черковни книги от Ловеч! През 1768 год. проигумен Хилендарца Даниил пише у град Ловеч Сборник, сега в Хилендарския монастир № 427, Сава 80, зап. 3309. Това показва, че родният ни град, или по-точно близкият до него монастир „Св. Богородица“, предтеча на Троянския монас¬тир, бил важно книжовно средище, но още неизследвано!

Та и в това време нашия роден град е вървял винаги напред в просветно отношение. Още от твърде рано време заминават младежи от Ловеч да се учат по Европа, връщат се и се предават на просветна дейност и уреждат училища, които от своя страна изкарват други любители на просвета и наука, докато стигнем до днешно време, когато с гордост може да посочим на многобройни дейци от Ловеч, дейци по сички кло¬нове на знания и на художества. Не е ли красноречив факт това, че от нашия роден град, от малкият Ловеч, имаме днес в Софийския Университет тъкмо шестима професори? Тоя радостен факт ме навежда на мисълта, че е време вече тези научни и художнически сили на нашия град да бъдат използувани за едно дело, което ще трябва кога и да е да бъде извършено пак от ловчанската интелигенция, а именно да се напише една подробна история на родния ни град в секо отношение. Често пъти сме говорили за това с нашите съграждани и мои добри приятели д-р Ватев, проф. Иширков и инж. Трифонов и други, но разни други залисии до сега са ни отвличали от тая работа и ний оставихме да ни надпреварят други градове в това отношение. Аз мисля, че на днешния ден, знаменит не само поради нашето събрание, когато изминават тъкмо 45 години от освобожде¬нието на България, може да пристъпим вече към това дело, като изберем един комитет, който да поеме тая работа, като от своя страна пък той потърси, намери и задължи всички ония наши съграждани, чието образование и умение дава достатъчна гаранция да бъдат сътрудници за едно такова народополезно дело. Тоя същиит главен комитет ще земе върху си и грижата да намери и средства за тая цел; средства са потребни за това не малко – ала да се не отчайваме: докато се работи историята на гр. Ловеч, ще се мисли и работи и за средства за нейното напечатване. При Ловчанското читалище има вече събрана една скромна сумица като на-чало на фонда за тая цел, но ако си поставим за върховна длъжност да промисляме за нужните средства, ще намерим и начини, как да увеличим тоя фонд до размери, които ще ни улеснят задачата. Надяваме се, че и на днешната наша среща ще можем да отделим нещо за тая цел, а като се пораздвижим, ще намерим между нашите съграждани и щедри благодетели, които ще смятат за своя чест и гордост да спомогнат за това похвално дело.

Ако сте съгласни г-да, аз ще Ви предложа веднага и поименно лицата, които да образуват главният комитет, лица се достойни наши съграждани, които ще ви изброя по старшинство: Ген. Н. Никифоров, Ив. Урумов, проф. д-р Ст. Ватев, проф. д-р Ст. Петков, проф. д-р А. Иширков, г. министър Петър Тодоров, инж. Тр. Трифонов, известния наш писател Димо Сяров, па ако позволите и моя милост турям се най-подир, защото искам да мина за най-млад.

Но софийските ловчанци има да свършат една по-належаща работа по отношение на родния си град, а именно да ускорят свързването на Ловеч с централната линия; тук не се касае за материални средства от наша страна, защото се искат големи суми, обаче тук ще помогне нашето хода¬тайство пред надлежната власт, главно пред г. министра на финансиите, който за наше щастие и за успеха на далото е наш съгражданин, та и нему е мило това дело, а наша длъжност е се пак да не оставаме да се отлага. (Линията Левски–Ловеч е вече свършена и в движение. - Ред.) Има и други технически работи, свързани с нашия град Ловеч, за които, ще трябва тъй също да се поинтересуваме, защото колкото по-скоро се извършат тe, толкова по скоро ще се подигне икономически нашият беден градец. Касае се за придобиване електрическа сила от нашият Осъм и за основаване едно кожарско училище в родния ни град. За първата ра¬бота е образуван вече синдикат, а и за втората се води грижа, но доколкото зависи от нас, ще трябва и тук да укажем нашата ако не матери¬ална, то поне морална помощ. (И двете предприятия са свършени и работят с успех. - Ред.) За тия технически работи, от които зависи бъдащето на Ловеч, ще Ви даде по подробни сведения нашия съгражда¬нин г. инж. Трифонов, комуто има твърде много да благодарим, за дето можа да се уреди днешната наша среща. Като благодаря и на други млади сили около него за тяхната готовност да спомогнат за уреждане на срещата, поканвам синца ви, млади и стари, малки и големи да се забавляват, кой как може, като при това не се стеснява никой от никого, защото сички тук сме равни съграждани – се едно дали сме граждани в Горни или Долни край, в Хармането или в Дръстене, на Сармусакът или на Бахирът. А ония които не са раждани в Ловеч, те са пък равноправни граждани на столица София. Затова нека владее равенство или както се инак нарича демокрация!“

В пролетта на 1924 година покойният проф. Б. Цонев и аз ходихме в Ловеч да вземем участие със сказки в околийската учителска конференция. Тогава събрахме по-просветените ловчанци, главно учители, и обяснихме въпроса, как да се напише и издаде обстойно съчинение върху Ловеч и Ловчанско. Дълго разисквахме върху въпросите, които ще се разгледат в това съчинение и особено върху въпроса, коя област да приемем за Ловчанско: Ловчанската епархия, Ловчанската околия или басейна на Осъм. Не можахме да дойдем до съгласие. И действително тоя въпрос е мъчен за разрешение. Епархията обхваща много разнородни покрайнини, като се разстила и отвъд Стара планина; Ловчанската околия в днешния размер е малка и вън от нейните граници се намират градове и села, които са били в тесни културни, стопански и административни връзки с Ловеч; басейнът на Осъм е много тесен и отива на север вън от границите на Ловчанско, – в Никополска околия... Докато на север и изток Плевен и Севлиево, които отдавна са играли важна роля като културни и просветни средища в земите на техните днешни околии – на запад от Ловеч до р. Вит и по-нататък до Врачанско не е имало град, и тази пространна област се намирала под културното и стопанско влияние на Ловеч. Подробните изучвания в бъдаще ще ни дадат основа за по¬точно разграничение на Ловчанската област. За сега ще смятаме, че Лов¬чанско се загражда на изток с границите на Севлиевска околия, на север с границите на околиите Плевенска и Никополска, на юг тя отива до Стара планина, а на запад най-малко до западния водораздел на р. Вит. Към Ловчанската каза в седемдесетите години на миналия век най-западни села според Салнамето от 1873 година са били: Ъглен, Дерманци, Дъбен, Пещерна, Ралата, Градешница (10 часа далеко), Лесидрен, Блъсничево на Панега (10 часа далеко от Ловеч) и Бресница в днешните околии Луковитска и Тетевенска. Смятам, че най-сгодно и право би било, ако приемем за сега като област на Ловчанско областта на раншния Ловчански окръг с околиите Ловчанска, Тетевенска и Троянска.

В Ловеч решихме фондът за издаване на съчинението „Ловеч и Ловчанско“ да се управлява за първо време от настоятелството на Ловчанското читалише „Наука“. Реши се още да се изработи програма за написване на съчинението „Ловеч и Ловчанско“.

На 17 април 1924 година се избра в София комитет, който да се грижи за написването и издаването на съчинението „Ловеч и Ловчанско“. Той се състоеше от председател проф. Б. Цонев, секретар инженер Трифон Хр. Трифонов и членове: проф. д-р С. Ватев, проф. С. Петков, проф. А. Иширков и зап. ген. Н. Никифоров. Отпосле тоя комитет се уве¬личи със следните ловчанци в София: Ив. К. Урумовъ, инж. арх. Т. Ненов, зап. полк. Ив. Ватев, Петър Тодоров, Ст. Бочев, проф. д-р Тошко Петров, д-р М. Ц. Минев, Л. Луканов, Дочо Банков, мин.-инж. Павел Петров и русенецът проф. д-р Парашкева Стоянов, който е живял дълго време в гр. Ловеч.

Въз основа на говоренето в Ловеч и в София върху съчинението „Ловеч и Ловчанско“ проф. Б. Цонев изработи следната

ПРОГРАМА

ЗА ГЕОГРАФСКО, ИСТОРИЧЕСКО И КУЛТУРНО ОПИСАНИЕ НА ЛОВЕЧ И ЛОВЧАНСКО

ЧАСТ ПЪРВА

ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ЛОВЕЧ И ЛОВЧАНСКО

А. ПРИРОДА

I. Географско описание на Ловеч и Ловчанско – с карта.

II. Климат.

III. Геологическо и минералогическо описание на Ловчанско.

IV. Флора.

V. Фауна.

Б. НАСЕЛЕНИЕ

I. Статистика.

1. Брой, гъстота (по околии).

2. Населението на Ловчанско, разгледано по месторождение, по вяра, по народност, по език и по възраст.

3. Женитби, бракоразводи.

4. Грамотност.

5. Занятие.

6. Градско и селско население.

7. Чуждоподанни и натурализирани.

8. Приръст.

II. Социална медицина и хигиена.

1. Раждания, умирания.

2. Смъртност (по възраст).

3. Болести, недъзи.

4. Мерки за хигиенично подобрение.

III. Колонисти в Ловеч и Ловчанско (де, колко и отде)

IV. Антропология.

1. Ръст, кожа, очи, косми, физиологични черти.

2. Глава, кости.

3. Паталогични явления.

V. Етногения.

1. Какво може да се каже за прастарото население на Ловеч и Лов-чанско.

2. Какви предисторически паметници има запазени и какво се при-казва за тях.

3. Пещери и могили по Ловчанско.

4. Какви стари монети се намират по Ловеч и Ловчанско.

В. ИСТОРИЯ

I. Политическа история.

1. Ловеч и Ловчанско преди идването на славяните.

2. Ловеч и Ловчанско през българската история – до XV век.

3. Ловеч и Ловчанско през турското робство.

4. Борба за освобождение.

II. Църковна история на Ловеч и Ловчанско.

III. Военна история на Ловеч и Ловчанско.

1. Каква роля играе Ловчанската крепост през разни времена.

2. Руско-турската война през 1877 г.

Г. ДУХОВНА КУЛТУРА

I. Етнография (народна словесност).

1. Народни вярвания: душа, призраци, духове, смърт, задгробен живот, мъртвешки култ.

II. Народно знание.

1. Народна фауна, народна флора, народна астрономия, метеорология.

2. Народна медицина.

3. Народни етични възгледи: обичаи, право, пословици с нравоучно съдържание.

4. Народни песни, приказки, гатанки, пословици, детски фолклор.

5. Народни игри.

6. Народна музика: певци, мелодии, инструменти (с изображения).

7. Народни носии (с изображения).

8. Народно художество: украшения, тъкани, везиво (с изображения).

9. Къща и дом, храна, уреди – с картини.

III. Наречия. Подробно разпределение на области. Туземни и прене-сени говори.

(За отделни описания на говори ще има особена програма).

IV. Народна архитектура.

V. Образование.

1. История на учебното дело в Ловчанско до освобождението.

2. Учебно дело след освобождението.

3. Сегашното състояние на учебното дело в Ловчанско: основни, средни и специални училища.

4. Библиотеки, читалища, музеи, сбирки и пр.

5. Театрално изкуство в Ловеч и Ловчанско.

Д. МАТЕРИАЛНИ КУЛТУРА.

1. Земледелие, стопанство, индустрия.

2. Недвижими имоти (според последната статистика, ако не може да се приготви по-нова).

3. Земледелие. скотовъдство; естествени условия, икономически усло¬вия, производство; птицевъдство.

4. Риболовство и рибовъдство.

5. Горско стопанство.

6. Пчеларство.

7. Индустриални растения.

8. Овощарство.

9. Лозарство и винарство.

10. Бубарство.

11. Разни други промишлености.

II. Търговия.

III. Съобщения.

IV. Финансови, търговски, индустриални сдружения.

Е. СПОРТНО ДЕЛО.

(Разни младежки организации).

Ж. ЖИВОПИСНИ КЪТОВЕ ОТ ЛОВЧАНСКО.

(Поетически описания и картини).

ЧАСТ ВТОРА.

СПЕЦИАЛНА ИСТОРИЯ НА ГР. ЛОВЕЧ.

I. Описание на гр. Ловеч: положение, околности, статистика.

1. Река Осъм и значението й за Ловеч.

2. Най-стари сведения за гр. Ловеч и по-нататъшното му развитие през римско, византийско, българско и турско време.

II. Ловеч през турско време.

1. Какво се знае за превземането на гр. Ловеч от турците.

2. Каква роля играе Ловеч през турското владение.

3. Кърджалии, спахии, деребеевци, Пазвантоулу.

4. Ловеч през черковните борби.

5. Ловеч през въстанническитe движения.

6. Дейност на Левски в Ловеч. (Въпросът за предателството му да се обясни по най-достоверни данни).

7. Ловеч през освободителната война и какви жертви е дал (списък на всички избесени, избити и загинали през 1877–1878 години ловчанци).

8. Списък на всички поборници за освободителното дело от Ловеч (доколкото е възможно с ликове).

9. Първо и второ посрещане руски войски в Ловеч.

10. Снимки на знаменити лица, къщи и сцени от Ловеч допреди освобождението.

11. Просвета, индустрия, занаяти, търговия през турско време.

III. Град Ловеч след освобождението.

1. Административно, съдебно и военно устройство на Ловеч и Ловчанско след освобождението.

2. Участие на ловчанци в Сръбско-българската война.

3. Ловчанци в Балканската война.

4. Ловчанци в Световната война.

IV. Учебно-просветно дело след освобождението.

1. Училища.

2. Дружества, читалища.

3. Печатници, вестници, книги.

V. Занаяти и еснафи в днешно време.

VI. Индустрия, търговия.

VII. Домашна индустрия.

VIII. Хигена.

IX. Народна словесност (ловчански песни и певци),

Изпърво смятахме замисленото съчинение да се напише само от лов¬чанци и върху една печатана програма намирам поделен материала по ред между следните лица: проф. А. Иширков, Ив. Урумов, проф. С. Петков, д-р Съев и д-р Т. Петров, проф. Цонев, д-р Ватев, М. Неделчев, Г. Иванов, Ив. Димитров, Ст. Попов, Ив. Ватев, генерал Н. Никифоров, Ив. Петров, Ив. Караконов, Е. Павлов, инж. Трифонов, К. Матов, С. Сирков, Ив. Вълчев, П. Тодоров и Д. Сяров. Броят на тия лица беше установен отчасти още в Ловеч.

Когато се отпечата програмата, тя беше изпратена от Софийския комитет на предвидените сътрудници и на други познати със следното писмо:

Драги съгражданино,

„Познай себе си“ бе казал някога си мъдрия Сократ, имайки предвид вътрешното наше духовно опознаване. „Познай себе си“ можем каза и ние, когато се касае да опознаем нашата родна земя, в която са живели толкова наши деди и прадеди. Ние, синове нейни, сме длъжни да знаем ней¬ното минало и сегашно, та да не живейме и мреме в нея като чужденци.

Нашата българска земя, нашето общо отечество ще бъде само тогава проучено, когато се проучат и опишат всички области, градове и села, които го съставят. А то ще бъде, когато всеки град, като средище на окръг или околия организира своите интелигентни сили и ги насочи към тая цел; тъй с общи усилия ще се получат географски, исторически и културни описа¬ния на всички наши градове и области и ще знаем, де какво имаме в Царство България.

Интересен кът от българската земя представлява нашата прекрасна Осъмска долина с хубавия старински град Ловеч, известен още от рим-ско време като мизийска крепост Мелта, играл важна роля през визан-тийско и българско време, устоял най-дълго против турската сила, а няма още своя написана история! А между това Ловеч има в сравнение с много наши градове най-многобройна интелигенция. Не е ли време вече тази интелигенция да прояви своето родолюбие с това, като приготви материали и студии за една пълна история на Ловеч и Ловчанско! Да, време е. Това го признахме всички тукашни ловчанци на една среща в София, дето се и състави комитет да организира тая работа. Състави се нему и помощен комитет в Ловеч. Софийският комитет изработи вече и подробна „про¬грама за географско, историческо и културно описание на Ловеч и Ловчанско“.

Като Ви прилагаме при това екземпляр от тая програма, молим Ви да я прегледате и ако видите, че можете ни достави материал по някои точки от нея, или пък бихте написали готова студия върху избрана от нея тема, явете ни о време, за да Ви смитаме сътрудник на това народополезно дело.

Комитетът се е погрижил да осигури надлежните средства и ще гледа сътрудниците му да бъдат възнаградени.

Комитетът се отнася с този си позив преди всичко към интелигент-ните сили от Ловчанско в най-широката му област, обаче не изключва сътрудници отдето и да са те.

В надежда за благоприятен отзив пращаме Ви приятелски поздрави.

София, 9 септемврий 1924 г.

Председател на Софийския комитет проф. Б. Цонев

Секретар инженер Тр. Трифонов

До началото на 1928 год. бяха постъпили следните работи за съчи-нението „Ловеч и Ловчанско“:

От Михал X. Неделчев: 1) Най-старите обитатели на Ловеч. 4 и половина страници големи листа с 5 фигури. 2) Идеографичния надпис от с. Орешак – Троянска околия, 5 страници големи листове с една фигура. 3) Ловеч като културно просветен център в миналото, 21 страници го¬леми листа. 4) Развалините на манастирите „Св. Георги“ и „Св. Богородица“ – Ястреб в гр. Ловеч, 31 страници големи листа и 5 табла с рисунки и планове. 5) Народни шевици, 12 големи страници с фигури, б) Железарството и астарджийството в Ловеч, 6 големи страници и турски текст две големи страници. 7) Ловчански народни песни, 14 големи страници. 8) Бъл¬гарски монети, намерени в гр. Ловеч и околността му, 9 големи страници и много фигури. 9) Развитието на учебното дело в Ловеч до освобожде¬нието, страници 36 големи.

От Д. X. Неделчев, Кооперативното дело в Ловешка околия, 14 големи стр.

От Ив. Димнтров, Ловеч в парично и нумизматическо отношение. 17 големи страници.

От Цв. Ив. П. Димитрова, Стари Ловешки песни, 3 страници.

От Ненчо Ц. Рашев, Материали за историята на гр. Ловеч, 12 големи стр.

От училищните инспектори П. Диков и Ив. Николов: училищното дело в селата на Ловешка околия (доклади на директорите и главните учи¬тели в селата на Ловчанска околия).

От М. Баръмов, Боя на руските войски за освобождението на град Ловеч от турците, 56 страници четвъртини.

От Гено Иванов, Участта на троянските и ловешките съзаклятници след разкриването на съзаклятието им през 1876 год., 14 стр. четвъртини.

От проф. Б. Цонев. 1) Ловчански песни или песни, пети в Ловеч между 1869 и 1879 г. – 124 песни. 2) Виноберма, народна поема приготвена за печат с псевдоним Добри Бойкин (1926), стр. 19.

От К. Владов, Паметна бележка за спомен по освобождението на гр. Ловеч от русите през 1877 г., 4 страници големи листове.

Цв. Хр. Ушев, Материали за историята на гр. Ловеч по освобожде-нието му от турското иго през 1877–1878 год., 10 големи страници.

Хр. П. Луканов, 1) Прякори на ловчанци и ловчанки и 2) Малко ис-тория, 9 големи страници.

Ст. Попов, Икономическото положение на гр. Ловеч в миналото и днес, 45 страници четвъртини.

Когато най-после се убедихме, че не е възможно да се напише за сега съчинение за Ловеч и Ловчанско, според изработената програма, научният комитет реши да се издадат по ред няколко книги, в които да се печатат изработени статии, предвидени в програмата, и сурови мате-риали, които да послужат отпосле за изработване на завършени статии. След няколко години, когато се привърши частичното изучване на Ловеч и Ловчанско, ще се напише проектираното съчинение, като синтез на напе¬чатаното до тогава. За редактирането на първата книга се избра проф. А. Иширков.

Захващаме това важно дело с надежда, че ще бъде подкрепено научно от многобройни ратници на науката и материално от щедри ловчанци и градски и селски общини на околиите: Ловчанска, Тетевенска и Троянска.

А. Иширков.

Публ. в Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание. Кн. I. София, 1929, с. 3-16.

 

* * *

 

ПРОФЕСОРСКО ДОСИЕ НА ПРОФ. БЕНЮ ЦОНЕВ ОТ СОФИЙСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ

№ 1. ТЕЛЕГРАМА ОТ Б. ЦОНЕВ ДО РЕКТОРА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ. ЛОМ, 22 ЮНИ 1895 Г.

София, ректор Агура

Пристигам 26, ще изпитам 27 и 28 юни

(Резолюция) Да се съобщи на студентите - Агура

23.VI.

Вх. № 297 от 23 юни 1895 г. на Висшето училище

 

№ 2. МОЛБА ОТ Б. ЦОНЕВ ДО РЕКТОРА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ. СОФИЯ, 22 ЮЛИ 1899 Г.

До господина ректора на Висшето училище

Тук

Г-не ректоре,

Понеже заминавам за странство, моля ходатайството Ви пред почитаемото Министерство за двумесечен задграничен отпуск, считан от 25 юли до 25 септември.

С почитание

Б. Цонев

(Резолюция) Да се пише в Министерството Ив. А.

Вх. № 1111 от 23 юли 1899 г. на Висшето училище.

 

№ 3. ПИСМО ОТ МНП № 9570 ДО РЕКТОРА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ. СОФИЯ, 29 ЮЛИ 1899 Г.

До господин ректора на Висшето училище

Съобщава Ви се, господине ректоре, че на професорите при повереното Ви училище д-р Л. Милетич и д-р Б. Цонев де разрешава исканият с рапорта Ви № 1122 задграничен отпуск, на първия от 1 август до 1 октомврий т.г., а на втория от 25 август до 25 септемврий.

За министър:

Главен секретар: С. Н. Лафчиев

Началник на отделение: Н. Лазаров

(печат на МНП)

(Резолюции) Да им се съобщи. 30.VII.1899. Ив. А.

Съобщено им с писмо № 1153/30.VII.1899.

(Вх. № на Висшето училище 1148 от 29 юли 1899 г.)

 

№ 4. ПИСМО ОТ Б. ЦОНЕВ ДО РЕКТОРА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ. СОФИЯ, 4 ОКТОМВРИ 1899 Г.

До господина ректора на Висшето училище

Господин ректоре,

Чест ми е да ви явя, че на 20 септември се завърнах от дадения ми задграничен отпуск, считан от 25 юли до 25 септември.

С почитание Б. Цонев

(Резолюция) Да се съобщи в М-вото. Н. Добрев

4.Х.1899

 

№ 5. РАЗПИСКА № 1754 ОТ РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 24 МАРТ 1909 Г.

Подписаният ректор на университета удостоверявам с това, че г. проф. д-р Б. Цонев е касиер на Фонд „Вазов“ и като на такъв предоставено му право от Историко-филол. фак., под чието управление са намира Фонд „Вазов“, - да подписва паричните книжа по тоя фонд.

Ректор: …

 

№ 6. ПИСМО ОТ РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО МНП. СОФИЯ, АВГУСТ 1909 Г.

Като препращам това заявление господине министру на народното просвещение, ходатайствувам да се разреши на проф. д-р Б. Цонев искания задграничен отпуск от 9 т.м. до 20 септемврий т.г.

Ректор:

Секретар: Т.К.

Вх. № 945/5 август 1909 г.

Изх. № 2846/8 август 1909 г.

 

№ 7. ПИСМО ОТ МНП № 9845 ДО РЕКТОРА НА УНИВЕРСИТЕТА. СОФИЯ, 13 АВГУСТ 1909 Г.

До господина ректора на университета

На № 2846. Със заповед № 2056 от 13 т.м. разрешава се на професор д-р Б. Цонев задграничен отпуск от 9 август до 20 септемврий т.г.

Началник на отделението: Д-р Димитриев

Печат на МНП

Вх. № 962 от 14 август 1909 г.

 

№ 8. ПИСМО-ПЪЛНОМОЩНО № 3295 ОТ РЕКТОРАТЪТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА ПРОФ. Б. ЦОНЕВ. 8 ЮНИ 1912 Г.

Ректоратът на Софийския университет удостоверява, че г. проф. д-р Б. Цонев, проректор на Университета, е делегиран от Академичния съвет да представлява Софийския университет при тържествата в Прага откриването паметника на чешкия историограф Фр. Палацки.

Ректор: стар

Секретар: Т.К.

 

№ 9. ПИСМО ОТ ПРОФ. Б. ЦОНЕВ ДО ДЕКАНА НА ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА УНИВЕРСИТЕТА. ПЛОВДИВ, 31 МАЙ 1915 Г.

До господина декана на Историко-филологическия факултет

Уважаемий г. декан,

Моля ходатайството Ви за 6 дневен отпуск по семейни причини. Тоя отпуск ще прекарам в Пловдив и моля да се смята от 1 юний.

С отлично почитание проф. Б. Цонев

(Резолюция) Разрешавам 6-дневен отпуск начиная от 1.VI.1915

Рект. Бончев

Зап. № 56/3.VI.1915

Вх. № 483 от 3 юни 1915 г. на Софийския университет

 

№ 10. ЛИЧНА СЛУЖЕБНА КАРТА. СОФИЯ, 21 МАЙ 1919 Г.

Лична служебна карта на д-р Беню Цонев, длъжност редовен професор, роден 12 януарий 1863 г. в София, околия Соф., окръг Соф.

Съставена съгласно с окръжно от на Министерството на народ. просвещение № 9175 от 8 май 1919 год.

Образование и документи за него – свършил Загребската класическа гимназия, след това следва по славянска филология във Виенския университет и свършил в Лайпцигския философски факултет 1890 г.

Колко време е служил до 1.IX.1919 год. – 23 год. 6 мес. 21 дни.

От кога до кога във всяко учреждение – 1 ян. 1895.

Прекъсвал ли е службата и от кога до кога – от 5.I.1907 до 1.II.1908 – 1 год. 26 дни

Степенуван ли е и от коя степен и кога – редов. професор от 1 януарий 1895.

№ на заповедта и дата на последното степенуване или назначение – приказ № 189 от 1895 г.

Подпис: Б. Цонев

Сведенията се искат, за да може да стане без грешка прекласирането на професорите, доцентите и пр., съгласно последните изменения на закона за народ. просвещение; поради това:

Г.г. редовните професори ще дадат сведения само за службата си в университета като редовни професори, а извънр. професори и доцентите, след като впишат сведенията за сегашната си служба, ща дадат под линия и сведения за службата си като асистенти, учители и пр., ако са били такива.

Г.г. лекторите, асистентите и кустосите ще дадат сведения, както за службата си в университета, тъй и за тая като учители преди постъпването им на служба в университета.

Всички останали от университетския персонал ще дадат сведения само за службата си в университета.

Сведенията да се дадат най-късно до 31 май.

София, 21 май 1919 г.

От Ректората

 

№ 11. УДОСТОВЕРЕНИЕ № 5383 ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 4 ЮЛИ 1921 Г.

Ректората на Университета в София удостоверява, че от заплатата за м. септемврий т.г. на г. д-р Б. Цонев, редовен професор при същия университет се удържаха (133,34) сто тридесет и три лева 34 ст. за половин годишно общинска пътна тегоба за 1920 год. И сумата се внесе в Софийския клон на Българската народна банка срещу вносен лист контролен № 23410 от 29.IX. т.г. на обща сума 6183,64 лева.

Ректор: Ц

Квестор: (нечетлив)

 

№ 12. ПИСМО № 4166 ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО ПРОФ. Б. ЦОНЕВ. СОФИЯ, 9 ОКТОМВРИ 1922 Г.

До господина д-р Беню Цонев при университета

Тук

Съобщавам Ви, почитаеми господине, че съгласно чл. 30 от Закона за държавните служители и окръжната наредба на Министерството на финансите, публикуван в бр. 562 от 9.II.1922 год. на „Държавен вестник“, със заповед № 4499 от 26 септемврий т.г. на Министерството на Народното просвещение Вие сте класиран от 1 април т.г. като редовен професор в Университета по I категория № 84 от таблиците, I клас с месечна заплата 1350 лева, прибавка 700 лева и старшинство 2 год. 9 месеци и 19 дни.

Ако сте недоволни от това решение на комисията при министерството по класиране персонала, може да го обжалва в едномесечен срок от деня, на съобщението, чрез ректората на университета, през г. министъра на народното просвещение, съгласно чл. 32, алинея IV от Закона за държавните служители и отдели I от окръжното на същото министерство от 21 април т.г. под № 4377.

Ректор: Караогланов

Секретар: Ников

 

№ 13. КЛЕТВЕН ЛИСТ НА ПРОФ. Б. ЦОНЕВ. СОФИЯ, ФЕВРУАРИ 1922 Г.

КЛЕТВЕН ЛИСТ

В изпълнение на забележката към чл. 17  от Закона за държавните служители подписаният професор Б. Цонев при Софийския университет положих днес пред г. ректора на университета следната клетва:

„Кълна се в името на единнаго бога, че ще пазя свято и ненарушимо законите на държавата, ще изпълнявам длъжността си без всяко пристрастие, ще пазя тайните по служба и ще постъпвам във всичко честно и справедливо, като помня, че за всичко ще давам отчет пред Бога и пред законите. Амин.“

Б. Цонев

 

№ 14. УДОСТОВЕРЕНИЕ № 140 ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 17 ЯНУАРИ 1923 Г.

УДОСТОВЕРЕНИЕ

Ректоратът на университета в София удостоверява, че г. д-р Беню Цонев като редовен професор при същия е получил през течението на миналата 1922 година заплата, добавъчно възнаграждение и др. както следва:

а) Заплата … 13 966

б) Добавъчно възнаграждение … 3105

в) 40 % и 30 % възнаграждение … 6121

г) представителни, декански, уреднически … 240

---------------------------------------------------------------

23 432

Всичко двадесет три хиляди четири стотин тридесет два лева.

Настоящето му се дава за прилагане към декларацията, която ще подаде за облагане с данък върху общия доход за финансовата 1923/1924 година.

Ректор: З. Караогланов

Квестор: Хр. Ганчев

 

№ 15. МОЛБА ОТ ПРОФ. Б. ЦОНЕВ. СОФИЯ, 20 МАЙ 1923 Г.

До господина декана на Историко-филоложкия факултет

Моля Ви господин декане, да ходатайствате пред господина ректора за десетдневен отпуск поради болест.

Отпускът ще се смята от днес, 29.V.1923.

Ако е нужно медицинско свидетелство, ще Ви се представи.

С почит Б. Цонев

(Резолюции) Дек. Д. Мих. с ходатайство до г. ректора.

Да се разреши искания отпуск. З.К. 2.VI.1923.

 

№ 16. ПИСМО № 16 810 ОТ МНП ДО РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 13 ЮЛИ 1923 Г.

До господина ректора на Софийския университет.

На № 5388. Съобщава Ви се, господине ректоре, че на редовния професор в Историко-филологическия факултет при университета д-р Беню Цонев се разрешава тримесечен задграничен отпуск, който ще използува през настоящата лятна ваканция.

Главен секретар: Ал. Радославов

За началник на отделението, главен инспектор Д-р (нечетлив)

(Резолюции) Да се съобщи на г-н проф. Б. Цонев З.К. 14. VII.1923

За Ак.с. З.К. 14.VII.1923

Вх. № 1185/13 юли 1923 г.

 

№ 17. ПИСМО № 5388 ОТ РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО МНП. СОФИЯ, 7 ЮЛИ 1923 Г.

До господина министъра на народното просвещение

Тук.

 

Съветът на Историко-филологическия факултет е решил да се уважи просбата на редовния професор по история на българския език г. д-р Беню Цонев за три месеца задграничен отпуск през лятната ваканция. Съгласно това решение на Факултетния съвет, одобрено от Академическия съвет на 4 т.м., имам чест да Ви помоля, господине министре, да разрешите г-ну проф. Цоневу искания тримесечен задграничен отпуск през идната лятна ваканция.

Ректор: К

Секретар: Н

 

№ 18. ПИСМО ОТ ПРОФ. Б. ЦОНЕВ ДО ДЕКАНА НА ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ. СОФИЯ, 14 ЮЛИ 1923 Г.

До господина декана на Историко-филологическия факултет

Господине декане,

Понеже исках да прекарам летните месеци в странство, моля Ви за ходатайство да ми се разреши задграничен отпуск.

С поздрав Б. Цонев

(Резолюции) Г-ну ректору с просба да се удовлетвори заявлението на г. проф. Цонева. За декана Ив. А. 28. VII.1923

Да се пише в М-вото. З.К. 28. VII.1923

 

№ 19. ПИСМО № 5723 ОТ РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО ПРОФ. Б. ЦОНЕВ. СОФИЯ, 19 ЮЛИ 1923 Г.

До господина д-р Беню Цонев, редовен професор от Историко-филологическия факултет

Тук.

Съобщава Ви се, господине професоре, че Министерството на народното просвещение с писмото си от 13 т.м. под № 16 810 Ви разрешава тримесечен задграничен отпуск, който ще използувате през настоящата лятна ваканция.

Ректор: Караогланов

Секретар: Ников

 

№ 20. ЗАПОВЕД № 126 НА МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ.

Препис от препис. Оригинала не подлежи на обгербване. Преписа не е обгербован съгласно чл. 42, п. 99 от Закона за гербовия налог.

Съгласно чл. 6 от Закона за народното просвещение и чл. 40 от Закона за държавните служители и въз основа V-то постановление на Министерския съвет от 5 юлий 1923 г. (протокол № 77), с което е зачетено времето от 13 март до 15 август 1922 год. Включително за заплата на професорския персонал при Софийския университет, определям служебноот положение на поименованите длъжностни лица при същия университет, както следва:

I. Към 1 април 1923 година.

1. Д-р Л. Милетич – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2170 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство шест години, четири месеца и 22 дни;

2. Д-р Ал. Теодоров-Балан – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2170 лева месечна заплата и 1500 лева добавка и старшинство седем години, девет месеца и 18 дни;

3. Д-р Беню Цонев – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2170 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство три години, 10 месеца и 7 дни;

4. Д-р П. Н. Райков – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2170 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство пет години, 4 месеца и 22 дни;

5. Марин Бъчеваров – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2170 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство шест години и 7 дни;

6. Еман. Иванов – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2170 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство една година, 9 месеца и 11 дни;

7. Д-р Г. Бончев – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2170 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство една година, 3 месеца и 22 дни;

8. Ант. В. Шоурек – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2090 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство една година и 27 дни;

9. Георги Н. Колушки – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2010 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 2 години, 1 месец и 22 дни;

10.  Анастас Иширков – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2090 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 22 дни;

11. Д-р Гаврил Кацаров – редовен професор, I клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2010 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 година, 5 месеца и 23 дни;

12. Дим. Михалчев – редовен професор, VI клас на I-ва категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 година и 13 дни;

13. Д-р Богдан Филов – редовен професор, VI клас на I-ва категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 година и 27 дни;

14. Д-р Ст. Романски – редовен професор, VI клас на I-ва категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство една година, 4 месеца и 22 дни;

15. Д-р Вас. Моллов – редовен професор, IV клас на I-ва категория – пореден № 84, с 1930 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство една година и 6 месеца;

16. Д-р Пар. Ив. Стоянов – редовен професор, III клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2010 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 година, 3 месеца и 20 дни;

17. Д-р Т. Петров – редовен професор, III клас на I-ва категория – пореден № 84, с 2010 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 година;

18. Д-р Ат. Теодоров – редовен професор, IV клас на I-ва категория – пореден № 84, с 1930 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 година;

19. Д-р Вл. Алексиев – редовен професор, V клас на I-ва категория – пореден № 84, с 1850 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 месец и 10 дни;

20. Д-р К. Пашев – редовен професор, IV клас на I-ва категория – пореден № 84, с 1930 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 1 година;

21. Боян Пенев – извънреден професор, VI клас на I-ва категория – пореден № 53, с 1770 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 1 година, 5 месеца и 5 дни;

22. Жеко Радев – извънреден професор, VII клас на I-ва категория – пореден № 53, с 1700 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 1 година, 5 месеца и 17 дни;

23. Петър Бакалов – извънреден професор, VII клас на I-ва категория – пореден № 53, с 1700 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 1 година и 17 дни;

24. Д-р Б. Берон – извънреден професор, II клас на I-ва категория – пореден № 53, с 2090 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 1 месец и 21 дни;

25. Желю Ганчев – извънреден професор, III клас на I-ва категория – пореден № 53, с 2010 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старш. 6 месеци;

26. Янаки С. Моллов – извънреден професор, V клас на I-ва категория – пореден № 53, с 1850 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 2 години, 1 месец и 25 дни;

27. Дим. Табаков – извънреден професор, VIII клас на I-ва категория – пореден № 53, с 1630 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 11 месеци и 20 дни;

28. Д-р Дим. Хр. Баларев – редовен доцент, IХ клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1560 лева месечна заплата и 700 лева добавка, старшинство 1 месец и 18 дни; а от 1 октомври 1923 г. – извънреден професор, IX клас на I категория – пореден № 53, с 1560 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 6 месеци и 18 дни;

29. Д-р П. Цонев – редовен доцент, V клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1850 лева месечна заплата и 700 лева добавка, старшинство 9 месеци;

30. Д-р Димитър Дечев – редовен доцент, VII клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1700 лева месечна заплата и 700 лева добавка, старшинство 1 год. 9 мес. и 28 дни;

31. Никола П. Благоев – редовен доцент, VIII клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1630 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 10 месеца и 17 дни;

32. Ив. П. Странски – редовен доцент, IХ клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1560 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 2 години, 1 месец и 29 дни;

33. Д-р Ив. Кинкел – редовен доцент, Х клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1500 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 1 година и 6 месеци;

34. Георги П. Генов – редовен доцент, Х клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1500 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 1 година, 10 месеци и 13 дни;

35. Георги Ив. Манев – редовен доцент, IХ клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1560 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 1 година, 11 месеца и 9 дни;

36. Ник. Обрешков – редовен доцент, V клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1500 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 1 години;

37. Конст. Гълъбов – ред. доцент, Х клас на I категория – пореден № 16, с 1500 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 26 дни;

38. Тома С. Томов – редовен доцент, Х клас на I-ва категория – пореден № 16, с 1500 лв. месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 2 месеца и 11 дни;

39. Райко Горанов – редовен лектор, I клас на II категория – пореден № 33, с 1550 лв. месечна заплата и 100 лв. добавка, старшинство 2 години, 9 месеци и 6 дни;

40. Орест Георгиев – редовен лектор, IV клас на II категория – пореден № 33, с 1420 лв. месечна заплата и 100 лв. добавка, старшинство 1 година, 7 месеци и 18 дни;

41. Дим. Гаджанов – редовен лектор, III клас на II категория – пореден № 33, с 1460 лв. месечна заплата и 100 лв. добавка, старшинство 1 месец и 3 дни;

Към 1 май 1923 година.

42. Д-р Т. Кулев – извънреден професор, VI клас на I категория – пореден № 53, с 1770 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 17 дни;

43. Д-р Т. Моров – извънреден професор, V клас на I категория – пореден № 53, с 1850 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 3 дни;

44. Д-р Ст. Киркович – извънреден професор, V клас на I категория – пореден № 53, с 1850 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 29 дни;

45. Д-р Дим. Кацаров – извънреден професор, IX клас на I категория – пореден № 53, с 1560 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство няма;

Към 1 юний 1923 година.

46. Ал. Ц. Цанков – редовен професор, V клас на I категория – пореден № 84, с 1850 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 8 месеца и 9 дни;

47. Д-р Ал. Станишев – извънреден професор, VII клас на I категория – пореден № 53, с 1700 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 6 месеци и 28 дни;

48. Д-р Ст. Ватев – извънреден професор, II клас на I категория – пореден № 16, с 1630 лева месечна заплата и 700 лева добавка, старшинство 17 дни;

Към 1 юлий 1923 година:

50. Д-р Г. Шишков - редовен професор, I клас на I категория – пореден № 84, с 2770 лв. месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 12 дни;

51. Д-р Ст. Младенов - редовен професор, VI клас на I категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 9 месеци;

Към 1 август 1923 година.

52. Д-р Ст. Петков - редовен професор, III клас на I категория – пореден № 53, с 2010 лв. месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 22 дни;

53. Свет. Георгиев - извънреден професор, VII клас на I категория – пореден № 53, с 1700 лв. месечна заплата и 1200 лв. добавка, старшинство 2 години и 6 месеци;

54. Д-р Петър Ников - извънреден професор, IХ клас на I категория – пореден № 53, с 1560 лв. месечна заплата и 1200 лв. добавка, старшинство 1 месец и 28 дни;

Към 1 септемврий 1923 година:

55. Д-р Мет. Попов - редовен професор, VI клас на I категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 3 месеци и 22 дни;

56. Д-р Мих. Арнаудов - редовен професор, V клас на I категория – пореден № 84, с 1850 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 1 месец и 15 дни;

57. Дим. Мишайков - редовен професор, VI клас на I категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 7 месеци и 17 дни;

58. Д-р Ас. Златаров - редовен доцент, IV клас на I категория – пореден № 16, с 1560 лева месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство няма;

Към 1 октомврий 1923 година:

59. Д-р К. Попов - редовен професор, VI клас на I категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство няма;

60. Д-р Спир. Казанджиев - редовен доцент, VI клас на I категория – пореден № 16, с 1560 лева месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство няма;

61. Ив. В. Саръилиев - редовен доцент, IХ клас на I категория – пореден № 16, с 1560 лева месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство няма;

62. Д-р Андрей Сахатчиев - редовен доцент, VII клас на I категория – пореден № 16, с 1700 лева месечна заплата и 700 лв. добавка, старшинство 2 години, 9 месеца и 11 дни;

63. Конст. Стефанов - редовен лектор, V клас на II категория – пореден № 39, с 1370 лева месечна заплата и 100 лв. добавка, старшинство 10 месеца и 21 дни;

64. Асен Младенов - редовен лектор, VI клас на II категория – пореден № 39, с 1930 лева месечна заплата и 100 лв. добавка, старшинство 10 месеца и 27 дни;

Към 1 ноемврий 1923 година:

65. Любомир Чакалов - редовен професор, VII клас на I категория – пореден № 84, с 1700 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 17 дни;

66. Иван Ценов - редовен професор, VII клас на I категория – пореден № 84, с 1700 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 17 дни;

Към 1 декемврий 1923 година:

67. Д-р Вас. Н. Златарски - редовен професор, I клас на I категория – пореден № 84, с 1270 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 19 дни;

68. Д-р Ал. Балабанов - редовен професор, I клас на I категория – пореден № 84, с 1850 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 9 дни;

69. Д-р Ал. Христов - редовен професор, VI клас на I категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лева добавка, старшинство 2 години, 8 месеци и 7 дни;

70. Зах. Караогланов - редовен професор, VI клас на I категория – пореден № 84, с 1770 лева месечна заплата и 1500 лв. добавка, старшинство 1 година, 8 месеца и 26 дни;

71. Петър Б. Пенчев - извънреден професор, VI клас на I категория – пореден № 53, с 1770 лева месечна заплата и 1200 лв. добавка, старшинство 1 година и 10 месеци;

72. Д-р Ст. Консулов - извънреден професор, IХ клас на I категория – пореден № 53, с 1560 лева месечна заплата и 1200 лева добавка, старшинство 1 година и 8 месеци.

София, 9 януари 1924 година.

За министра на народното просвещение

Главен секретар: (п.) Ал. Радославов

Вярно,

Подначалник на Отделението за средните училища и университета: (п.) А. Василиев

Вярно,

Секретар на университета:

 

№ 21. УДОСТОВЕРЕНИЕ № 6671 НА ПРОФ. Б. ЦОНЕВ ИЗДАДЕНО ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 30 СЕПТЕМВРИ 1924 Г.

Софийският държавен университет уверява, че от заплатата на г-н Беню Цонев, професор при същия университет е удържано по изпълнително дело № 1902 от 1923 год. По 610-шестотин десет лева месечно, начиная от м. ноемврий 1923 г. до м. септемврий 1924 г. включително или всичко за м. месеци – 6710 – шест хиляди седемстотин десет лева.

Настоящето му се дава, за да му послужи гдето трябва.

Ректор: Д-р В. Н. Златалдси

Контрольор по отчетността: Д. Тодоров

(печат на Софийския университет)

 

№ 22. ЗАПОВЕД № 2514 НА МНП. СОФИЯ, 14 ЮЛИ 1924 Г.

Препис.

Оригинала не подлежи на обгерб. съглс. чл. 42 п. 99.

МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ

ЗАПОВЕД № 2514

Съгласно решението на Академичния съвет при Соф. Университет и въз основа правилника за задграничните научни командировки и отпуски на преподавателите при Университета, командировам с право на пътни пари и двойна заплата за срок от една година с научна цел и на специализация в чужбина, начиная от началото на идната 1924/1925 учебна година следните професори, доценти и асистенти:

1. Любомир Чакалов – редовен професор във Физико-математическия факултет;

2. Димитър Ст. Табаков - извънреден професор при същия факултет (в Париж);

3. Георги Василев – асистент по зоология при същия факултет;

4. Васил Г. Арнаудов – асистент по минералогия и петрография при същия факултет (в германия);

5. Д-р Александър Балабанов - редовен професор по класическа филология при Историко-филологическия факултет (в Гърция и Рим);

6. Д-р Беню Цонев - редовен професор по история на български език при същия факултет;

7. Д-р Грозю Диков - редовен доцент при Ватеринарно-медицинския факултет, начиная от 1 септември т.г.;

8. Николай А. Стоянов – редовен доцент по земледелска ботаника при Агрономическия факултет (в Англия и Германия);

9. Борис Стефанов – асистент при Института по земледелска ботаника при същия факултет (в Англия) и

10. Иван С. Марковски – редовен доцент при Богословския факултет.

 

№ 23. УДОСТОВЕРЕНИЕ № 6503 НА ПРОФ. Б. ЦОНЕВ, ИЗДАДЕНО МУ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 26 АВГУСТ 1925 Г.

УДОСТОВЕРЕНИЕ

Ректоратът на Софийския университет удостоверява, че редовният професор при Историко-филологическия факултет д-р Беню Цонев има задгранична командировка в чужбина с научна цел до 1 октомврий т.г., разрешава му се с министерска заповед № 2514 от 14 юли 1924 година.

Настоящето се издава г-ну проф. Цоневу, за да му послужи пред Българската народна банка за снабдяването му с пари в чужда валута.

Ректор: Златарски

Секретар: Бижов

 

№ 24. ИЗ ЗАПОВЕД № 2514 НА МНП. СОФИЯ, 14 ЮЛИ 1924 Г.

Съгласно решението на Академичния съвет при Софийския Университет и въз основа правилника за задграничните научни командировки и отпуски на преподавателите при Университета, командировам с право на пътни пари и двойна заплата за срок от една година с научна цел и на специализация в чужбина, начиная от началото на идната 1924/1925 учебна година следните професори, доценти и асистенти:

……

6. Д-р Беню Цонев - редовен професор по история на български език при Историко-филологическия факултет;

………….

Министър-председател и министър на народното просвещение: (п.) Ал. Ц. Цанков

Вярно,

Подначалник на Отделението за средните училища и университета: (п.) А. Василиев

Вярно,

И.д. секретар на университета: (подпис нечетлив)

 

№ 25. ПИСМО № 2430 ОТ РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО ДЕКАНА НА ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ. СОФИЯ, 15 МАРТ 1926 Г.

До господина декана на Историко-филологическия факултет

Тук.

Съгласно решението на Академическия съвет от 10 т.м. изпращам Ви, господине декане, приложените две писма от 5.III.т.г. на професор Б. Цонев, за да внесете във Факултетния съвет въпроса за изпращане на изброените университетски издания и да докладвате на Академическия съвет.

Ректор: Петков

Секретар: Бижев

 

№ 26. СВЕДЕНИЯ ЗА СЛУЖБАТА НА ПРОФЕСОР БЕНЮ ЦОНЕВ.

Сведения за службата на професор Беню Цонев роден в гр. Ловеч на 12 януарий 1863 година

Какво образование има – висше.

Длъжност: 1) учител в Петро-Павловската духовна семинария – от 1.XI.1884 до 1. IX.1885 – месеци 10 - № и дата на служебните документи, с които се подкрепят тия данни и учреждението, което ги е издало – Удостоверение от М-вото на просвещението № 4529 от 30. IV.1982.

2) учител в Ломската реална гимназия – от 1.IX.1885 до 1.IX.1886 – години 1 – Сведение от Ломското педаг. у-ще № 407 от 22.IV.1892.

3) учител в Софийската държавна класическа гимназия – от 15.IV.1890 до 15.IV.1891 г. – години 1 – Приказ № 279, съобщен му с писмо от Нар. просвещ. № 3084 (16.V.1890 г.)

4) учител в същата гимназия и извънреден преподавател във Висшия педаг. курс и във Висшето училище в София – от 15.IV.1891 до 1. IX.1893 г. – години 2 – месеци 4 – дни 15 – Приказ № 665, съобщен му с писмо от Нар. просв. № 2890 (16.IV.1891)

5) редовен преподавател във Висшето училище в София – от 1.IX.1893 год. До 1.II.1896 – години 1, месеци 5 – Приказ. № 733, съобщен му с писмо № 7737 (от 6.VII.1893)

Всичко – години 6, месеци 7, дни 15

6) редовен професор във Висшето училище в София – от 1.II.1895 г. до 1.Х.1904 г. – години 9, месеци 8 – Приказ № 189 от 1895 год.

7) редовен професор в Университета – от 1.II.1904 г. до 5.I.1907 – години 2, месеци 3, дни 5 – По закона за Университета.

8) редовен професор в Университета – от 1.II.1908 г. до 1.IV.1922 – години 14, месеци 1, дни 17 – Указ № 10 от 1908 год.

---------------

(Всичко): 32 години, 8 месеци, 7 дни

(Бележка встрани: През 1910-1911 г. е бил ректор на Университета.)

Секретар на университета:

 

№ 27. ПИСМО № 8750 ОТ РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ. СОФИЯ, 15 ОКТОМВРИ 1926 Г.

До господина министра на народното просвещение

Тук

Моля Ви, господине министре, да разпоредите да бъде заличен от списъците на преподавателите при Университета редовният професор по славянска филология при Историко-филологическия факултет д-р Беню Цонев, поминал се на 5 октомврий т.г. в 8 часа сутринта.

Ректор: Вл. Алексиев

Секретар: Бижов

 

№ 28. СВИДЕТЕЛСТВО № 8849 НА ПРОФ. Б. ЦОНЕВ ИЗДАДЕНО МУ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 18 ОКТОМВРИЙ 1926 Г.

СВИДЕТЕЛСТВО

Ректоратът на Софийския държ. Университет с настоящето си удостоверява, че г. д-р Беньо Цонев родом от гр. Ловеч е служил в същия университет от 1 януарий 1909 г. до 4 октомврий 1926 г. вкл(ючително)

Длъжностите, които е занимавал, времето преминато в отпуск с половин заплата и без заплата както и размерът на половината заплата, са означени в отвъдната страница на настоящето.

При това се добавя, че поменатият д-р Беньо Цонев е внесъл следуемите се 6 % удръжки от времето от 1.I.1909 год. до 1.III.1910 г. и 7 % от 1.III.1910 год. до 1.II.1912 г. и 8 % от 1.II.1912 год. До 4.Х.1926 год. Съгласно чл. 39 от закона за пенсиите на чиновниците по гражданското и военното ведомство.

Настоящето свидетелство, надлежно подписано и подпечатано с печата на Университета се дава на д-р Беньо Цонев, за да му послужи при поискване на пенсия.

Ректор: Д-р Вл. Алексиев

Н-к на счетов. служба: Д. Теод.

СВЕДЕНИЯ

За прослужено време на д-р Беньо Цонев в софийския държавен университет

Редовен професор при университета от 1.I.1909 г. до 4.Х.1926 г. (Всичките сведения са разбити по години) Всичко прослужил 17 години, 8 месеци и 21 дни. Всичко получил 286 833 лв.

Ректор: Д-р Вл. Алексиев

Нач. на счетов. служба: Д. Теод.

 

№ 29. ПИСМО ОТ МНП № 27383 ДО РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. СОФИЯ, 28 ОКТОМВРИ 1926 Г.

Изпраща Ви се, господине ректоре, препис от заповедта на министерството под № 3603 от 26.Х. за сведение и изпълнение.

Началник на отделението: П. Мартин

(печат на МНП)

(резолюции): Д-р Беню Цонев

В квестурата за сведение и към преписката

28.Х.1926 г. (подпис нечетлив)

Вх. № 8406 от 28.Х.1926 г.

 

№ 30. ЗАПОВЕД № 3603 НА МНП. СОФИЯ, 26 ОКТОМВРИ 1926 Г.

Препис

Министерство на народното просвещение

Заповед № 3603

Нареждам да бъде заличен от списъците на преподавателите при Софийския държавен университет професора по славянска филология д-р Беню Цонев, който е починал на 5 октомври т.г.

За министра,

Главен секретар: (подп.) Ал. Радославов

Вярно,

Подначалник на Отделението за средните и висшите училища и университета: П. Кюркчиев

Прочел: Д. Теод.

(печатен текст върху заповедта: Оригинала не подлежи на обгербване. Преписът не е обгербован съгласно чл. 42, група I, пункт 22, от Закона за гербовия налог.)

 

№ 31. СЛУЖЕБНА КНИЖКА НА ПРОФЕСОР БЕНЮ ЦОНЕВ

СЛУЖЕБНА КНИЖКА

(портрет ва проф. Б. Цонев – подпечатан)

На професор Беню Цонев

Роден на 1863 г. 12 януарий

В гр. Ловеч

Образование средно класическо и висше

Семейно положение женен

Учител – 1) 1.XI.1884-1.IX.1885; 2) 1.IX.1885-1.IX.1886; 3) 15.IX.1890-15.IX.1891; 4) 15.IV.1891-1.IX.1893;

Висшето училище – ред. професор -  5) 1.IX.1893-1.II.1895; 6) 1.II.1895-1.X.1904; 7) 1.X.1904-5.I.1907; 8) 1.II.1908 до

 

№ 32. СЛУЖЕБЕН ЛИСТ НА ПРОФ. БЕНЮ ЦОНЕВ

СЛУЖЕБЕН ЛИСТ

на професор Беню Цонев, съставен на 22 март 1923 год.

1. Месторождение – гр. Ловеч; 2. Дата на раждане 12 януар. 1863; 3. Вероизповедание – православен; 4. Народност – българска; 5. Поданство – българско. 6. Какви чужди езици владее? Говори и пише: немски, руски, френски, сръбско-хърватски; Само говори – турски, немски; Ползува се от литератури: немски, руски, френски, латински, гръцки, сръбско-хърватски, чешки, полски, италиански, румънски. 7. Семейно положение и промени в него – женен с четири деца: двама синове и една дъщеря. 8. Заемал ли е друга държавна или общинска служба (не по ведомството на министерството на народното просвещение), кога и къде? – не. 9. Какви особни длъжности му са възлагани и времето, през които са изпълнявани? – бивал е често министерски пратеник по зрелостни изпити, назначаван е в разни комисии при Министерството на народното просвещение. 10. Наложени дисциплинарни наказания: кога, от кого и за какво? – няма. 11. Лишаван ли е от заплата, кога и за колко дни? – през време на последната унив. криза. 12. Образование. – До 1877 год. Свършил IV кл. на Ловчанското класно училище, до 1879 г. бил писар при Ловч. окр. началник, а до 1884 год. свършил класическа гимназия в Загреб. След това бил две години учител и подире продължил образованието си във Виенския и Лайпцигски университети по две години и свършил висшето си образование по славистика, романистика и философия в Лайпциг, дето и положил докторски изпит. 13. … 14. Издържал ли е държавен изпит за учителска правоспособност? – по славянска филология и специално – история на бълг. език. 15. … 16. Ползувал ли се е с отпуск (месец и повече), колко време, по какви причини и с чие разрешение? – с отпуск ни си и ползувал. Проф. Б. Цонев

СГОДА, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 386, л. 1-37. Оригинали, преписи и копия. Ръкопис, машинопис и печатно.