Сега в дните, когато всички българи ще отбележат 100 годишнината от най-жестокият договор - Ньойският, който осакати народа ни, трябва да напомним за дейността на един от неговите най-видни синове – политик, държавник, дипломат, педагог и учен. Това е Михаил Сарафов. По време на Парижката мирна конференция той е сред членовете на Българската делегация. През по-голяма част от живота си Сарафов води своя личен дневник, от който до сега е публикувана малка част. От този дневник може би една от най-важните части е тази, която се отнася до неговото участие в Българската делегация в Париж. Този дневник за първи път беше публикуван от академик Христо Христов в списание Известия на Института за българска история към БАН.

 

Освен, че с предложеният по-долу пълен текст на дневника му от този период искаме да отбележим 100 годишнината от грабителския Ньойски договор, но и 95 годишнината от смъртта на Михаил Сарафов.

Михаил Константинов Сарафов е роден на 14 февруари 1854 г. във Велико Търново. Учи в родния си град и в Загреб, където завършва гимназия през 1875 г. След завръщането си в България учителствува във Велико Търново. Включва се в революционните борби и е секретар на Търновския революционен комитет. Участва в Старозагорското (1875 г.) и в Априлското въстание (1876 г.). След потушаването на въстанията е арестуван от турските власти, но скоро е освободен и заминава отново да учи в Загреб математика и физика, като се прехвърля в Мюнхен, където завършва образованието си. Същевременно специализира и политическа икономия в Париж.

След завръщането си в България през 1880 г. е назначен за началник на Статистическото отделение. През 1881 г. организира първото преброяване на населението в Княжество България. М. Сарафов се смята за основоположник на Българската статистика. М. Сарафов е деец на Либералната партия, а след разцеплението й на Прогресивнолибералната партия. Министър на народното просвещение в кабинетите на Петко Каравелов (1880 – 1881) и Казимир Ернрот (1881), министър на финансите в правителството на Драган Цанков (1884), министър на вътрешните работи в правителствата на Петко Каравелов (1901) и д-р Стоян Данев (1901 – 1902) и на финансите в правителството на д-р Стоян Данев (1902 – 1903). От 1893 до 1896 г. е директор на Солунската българска гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”. От 1904 до 1909 г. е дипломатически агент в Австро – Унгария, а от 1909 до 1913 г. е пълномощен министър в Цариград. Изпълнявал е дипломатически мисии в Солун (1913) и Силистра (1913).

През 1919 г. е член на Българската делегация на Парижката мирна конференция, а след отпътуването на председателя на делегацията за София Т. Теодоров той оглавява българската делегация в Париж.

М. Сарафов е автор на трудове по статистика и финанси и организира публикациите на Статистическото бюро.

Михаил Сарафов умира на 13 декември 1924 г. в София.

Личният архив на Михаил Сарафов се съхранява в Научния архив на БАН.

Цочо В. Билярски

 

ОТКЪСИ ОТ ДНЕВНИКА НА МИХАИЛ К. САРАФОВ

СОФИЯ, ПАРИЖ, 16 ЮЛИ – 3 ДЕКЕМВРИ 1919 Г.

 

16 юли 1919 г.

Министър-председателят Теодоров свика делегатите и съветниците, които ще представляват България в конференцията в Париж. Делегатите Ганев, Сакъзов и Стамболийски не присъствуваха.1

 

19 юли 1919 г.

Часа 4 1/ 2 до 5 1/2 аудиенция у царя. Нищо особено. В течение на разговора не се говори за инструкции на делегатите, а само се установи от едната и от другата страна мъчното положение, в което България била докарана от политиката на баща му, който напоследък не си давал отчет за работите и вярвал на германски уверения за ефективна помощ, що можели да му дадат.

 

19 юли 1919 г.

Часа 11 1/4 потеглихме със специален влак от София за Русе. Снощи френците поискали обратно визирания вече от тях feuille de route на г. Милев, директора на печата,2 който през време на войната писал в “Echo de Bulgarie” статии против Франция. При тръгване на трена видях Врачанския митрополит да благославя влака при припева „многая лета”. Министрите имаха съвет до Своге (без Драгиев, Костурков и Пастухов). Запознах се с г. Стамболийски. Четохме проекто-реч – отговор, който г. Теодоров има да прочете при връчването на мирния договор. Видя ми се много дълга и някои пасажи излишни.

 

21 юли 1919 г.

В 2 часа сутринта стигнахме на гара Русе. В 4 часа минахме Дунав на един стар румънски параход. В Рамадан се качихме на специален влак, който десетина километра след Гюргево спря, защото локомотивът бил развален, и останахме на отворената линия да чакаме друг локомотив. Закъсняхме около 3/4 час и догонихме Orient Express’a на станция Buftea и продължихме пътя със закъснение през Predeal -Brasov – Arad.

 

22 юли 1919 г.

Осъмнахме в Темешвар и продължихме пътя през Сегедин – (около Велика Кикинда от лява страна дойде пукот и светна полукръг. Кондукторът каза, че сърбите стреляли със шрапнели по влака.) – Су-ботица – Сомбор – Даля – Винковци, гдето бързият влак — по нареждане на commandant Gotzmann3, който ни придружава заедно с английския капитан Collins – ни чакал около 6 часа. На гарата [се] видях и говорих с г-н и г-жа Pissard4, които отиват в Цариград да приберат вещите си.

 

23 юли 1919 г.

Осъмнахме в Загреб на Sudbahnhof. He видях никого. В Триест – през Любляна – обядвахме; видяхме г-н и г-жа Близнакови5, и в 5 часа сл. пл. потеглихме през Monfalcone – Mestre – Milano., гдето осъмнахме на 24 юли и разгледахме града. През Симпломския тунел стигнахме в Lausanne.

 

24 и 25 юли 1919 г.

В Lausanne. Съвещания с г. г. Ив. Ев. Гешов6, Цоков7, архимандрит Стефан8, Д. Мишев9, А. Греков10. Тия наши дейци не са по-добре от нас ориентирани по това, що ни очаква в Париж. Тяхната дейност е ограничена в писане на книги и сегиз-тогиз във вестници. Водят борба с нападките, идещи от сръбска и гръцка страна. Нашата мисия в Швейцария е многобройна: Панче Дорев11, Иширков12, професор Стефанов13, Йор. Иванов14.

През време на разходката из града архимандрит Стефан ми разправя подробности: 1. Царят през есента на 1913 г. искал от Екзарха да отстрани Софийския Синод, да прогласи Екзарха за патриарх на униатска католико-българска църква ; 2. Сам маркиз Палавичини15 лично увещавал в Цариград Екзарха да изпълни това желание на царя; 3. Главният секретар тогава, г. Г. Пасаров, когато дошъл да прибере, Екзарха от Цариград, между другите условия искал свалянето на Синода; 4. Екзархът се възмутил от тия искания и молил да се телеграфира в София да няма никакво посрещане на гарата; 5. В присъствието на архимандрита царят при срещата се оплакал от русите и Съглашението за унижението на България; 6. Екзархът му отговорил, че за всичко е виновен царят и че спасението на България зависи от една жертва, която той трябва да направи. Екзархът имал положителни обещания, че ако царят напусне България, Букурещкият мир ще бъде развален. Най-после Екзархът изрично поискал царят да абдикира. Второ свиждане между царя и Екзарха нямало, макар последният да се готвел, без предизвестие, да се яви в двореца и да поиска категорично абдикацията на царя. Уверенията си за подобрение положението на България екзархът имал от посланика Гирс16, който му говорил от името на руския цар.

При раздялата ни на гарата г. Ив. Ев. Гешов ми обеща, че ще дойде в Париж на 29 или [на] 30 юли. Нужно било да бъде още 2 – 3 дни при болния си син.

 

25 юли 1919 г.

Часа 5, 50 заминахме от Lausanne.

 

26 юли 1919 г.

Часа 7, 50 стигнахме на Gare de Lyon в Париж, гдето ни чакаше colonel Henry17, натоварен да ни пази през време пребиваването ни. Настаниха ни в Chateau de Madrid. Наем за помещението на делегацията 2500 франка дневно, а храна да плаща всеки отделно по 40 франка и 20 франка дневно.

 

26 юли 1919 г.

Г-н Панаретов18 пред 5-мата делегати докладва: до отваряне сръбска легация, началото на 1917 г., във Washington, общественото мнение в Америка не било против нас; можело да се каже, че председателят Wilson и държавният секретар Lansing били за нашата кауза; отсетне кампанията на сръбски[те] и гръцки[те] агенти имала успех и обществото повярвало на жестокостите, вършени от българи в Сърбия и Гърция; дори Roosevelt писал с подписа си статия против българите. Mr Dodj, председател на комитета за Robert College19, е действувал и успял да обясни нашия въпрос на г. г. Wilson и Lansing. Colonel House20, Wilson и Lansing вероятно няма да се върнат в Европа. Mr Polk21, подсекретар в Departement of State, добър, честен господин, но не познава никак балканските работи. Murphy22, когато бил в Париж, опитал се да информира Мг Daid, който не искал да го слуша. Професор Leybyer23 бил добре информиран, но и той се намира сега с Mr Crane24 в Мала Азия. Според г. Панаретов обстоятелствата се така стекли, че малко можем се надява за поддръжка от американците.

Г-н Панаретов заяви, че Lansing и др. често говорели за изгодите на България, ако тя първа сключи мир. Когато се получило известието за примирието, г. Lansing казал: Justice will be done to Bulgaria [Ще бъде отдадена справедливост на България].

 

26 юли 1919 г.

Г-н К. Минков25, секретар на легацията в Хага, не знае нищо по сегашното положение за нас. В Хага не виждат много хора, а холандците се държат много резервирано. От наблюденията му в Англия дошъл до убеждение, че България се ценеше от английските държавни мъже като здрав елемент за отпор на руското проникване към Средиземно море. Тъй като Русия за дълги години не ще може да се възстанови и англичаните въобще не правят politique a longue echeance, Минков мисли, че България засега не интересува англичаните и че няма да се противопоставят на френските желания по уреждането нашите работи. През 1915 ръководните кръгове в Лондон са настоявали пред Хаджимишев26 за намесата ни на страната на Съглашението. Английски министри са приемали покани за обяд в Българската легация. Г-н Х[аджи]м[ишев] е съобщавал в София предложенията, но отговори не получавал. Г-н М[инков] не се сеща сега за подробностите, но помни, че Sir Edw[ard] Grey27 е заявявал, какво е готов да отиде сам в Мудрос28 на остров [Лемнос], гдето да повика г. Пашича и там да уговори с български пълномощници условията за присъединяването на Бълг[ария] към Съглашението въз основа връщането Македония на България. От София не получили отговор. Г-н М[инков] предполага, че и Sir Bax Ironside29 е виновен, гдето английските предложения нямали успех и че късното му махване от София не могло да поправи работите. Г-н Малинов не е натоварвал г. Х[аджи]м[ишев] да сондирва англичаните за сепаративен мир. През септември 1918 г. получил заповед да запита американците дали г. Wilson би бил разположен да стане посредник между България и Съглашението за сключване на мир. Американският отговор последвал бързо, два дена след поискването му, и съобщавал че г. W[ilson] приема посредничеството под условие, че Бълг[ария] ще се задължи предварително да приеме условията за мир, които той ще предложи. Когато легацията предала тоя отговор в София, получило се съобщението за сключеното на 29 септември примирие.

Още в Lausanne четохме във фр[енски] вестници телеграма от Белград : Soldats francais attaques par soldats bulgares, с която изопачено се предава случката, станала в Лом преди 3 седмици, за която генерал Chretien се изказа пред мене в смисъл, че френците са виновни. Commandant Gotzmann казал на някои журналисти да изправят това съобщение в смисъл, че случката се дължи на разслабилата се дисциплина на демобилизираните в Лом френски войници.

Все във френските вестници четохме телеграма от Белград, че България пратила делегати в Америка да сключат 200-милионен заем, с който да изплатят заема, който Германия била ни дала преди войната.

Днес «Le Temps” публикува уводна статия, с която посреща пристигането ни в П[ариж], за да заяви между другото, че г. Теодоров бил се напълно присъединил към политиката на Радославов, че избиването на гражданското население в Сърбия било станало по нареждането на висшето началство, т. е. систематично, че сегашното българско правителство, като не било наказало виновниците за войната и убийствата, дало доказателство, че ще върви в пътя на Радославов, че международната анкета била доказала виновността на България за избиването и уморяването чрез глад на гръцко население в Серско, Драмско, Кавалско.

Днес късно вечерта г-н Теод[оров] свиква съвещание, за да се обсъди как да се противодействува на тия съобщения, пуснати явно с намерение да възбудят духовете против нас. Г-н Теодоров мисли, че добре ще бъде делегацията да даде едно опровержение. Г-н Стамболийски настоява да се дадат някои интервю[та]. Изказах мнение, че делегацията да се не впуща в никаква явна полемика. Остана да се приготви едно изложение, което да се даде на colonel Henry със забележка, ако може да се печата нещо във вестниците.

 

27 юли 1919 г.

В руската черква на литургия. Говорих с г. и г-жа Боткин30. Види се не им е приятно. После обяд с автомобил, придружен от cap[itaine] Laperche31 [обиколих] St Cloud, Versailles, St Germain-en-Laye. Съвещание на делегатите.

 

28 юли 1919 г.

Представиха ни пълномощията на 32 държави, с които има да сключим договора за мир. Нашите пълномощия вземаха, за да ги прегледат в Конференцията. Г-н Montill, зет на г. de la Bouliniere32, отказа да говори, за да му предам поздравления за неговите.

Съвещания с фин[ансовата] ком[исия]. Доклад на г. Морфов по пристанищата. Разходка в Bois de St Cloud, придружени or lieutenant Tilling33.

 

29 юли 1919 г.

С делегатите съвещания и решихме да се приготви кратко изложение досежно Тракия и Източна Македония, като възражение на Венизелосовите претенции. С изработването се натовариха: Михалчев34, Мишайков35, Йор. Иванов. Последният настоява да се повика Иширков. На Финансовата комисия възложихме да приготви данните, за да се види, че Бълг[ария] не може да понесе 3 милиарда обезщетение, каквото била решила Конференцията според в. «Temps”. Приготви се и г. Теодоров подписа пихмо до в. в. «Le Temps” и «J[ournal] d[es] Debats”, c което опровергава да се е присъединявал към политиката [на] Радославов и че „другите делегати държали същото поведение“ (Саваджиян36 не закачи само Стамболийски и Ганев). Разходка с commissaire, пеша в Bois de Boulogne. Г-н Douare37 идвал да ни види; полковник Henry го върнал.

 

30 юли 1919 г.

Писах на г. г. Bompard38, de la Bouliniere и Douare. Изучавах немския текст на германските и френски ноти. С г. Панаретов говорих по ликвидацията на работите на „Балкан” в Америка. Г-н Lansing бил казал, че турената възбрана ще се вдигне и г. Панар[етов] мисли, че “Б[алкан]” ще може да работи по-нататък. Американците захващали да се интересуват за търговия с България.

 

31 юли 1919 г.

Преди обяд преглеждахме изложението – френски текст – досежно Западна Тракия, което има да се прати на Конференцията. Намирам го недобре редактирано, но другите бързат да се предаде. Първият случай, гдето се установи, че в делегацията липсват добри редактори за френски и въобще за специални теми. Вчера полк[овник] Николов39 доловил от полк[овник] Henry, че проектодоговорът не ще може [да] ни се връчи преди 7 август. Comm[andant] G[otzmann] узнал, че днес Конференцията захваща да разглежда териториалните въпроси от нашия договор. С автомобил и пеша в Bois de Boulogne, les lacs et les courses d’Auteuil.

 

1 август 1919 г.

Установи се, в заседание, на френски окончателният текст на изложението досежно Тракия. Г-н Т[еодоров] го изменя няколко пъти. Вестниците съобщават, че за пръв път в Conseil Supreme се занимали с границите на България, но не можали да вземат решение, защото американците не се съгласили с доклада на Tardieu, който бил в полза на Гърция. Италианците като че били напуснали становището – неблагоприятно за Гърция. Прегледах доклада на комисията, съставена от един френец – Bonassieu, един англичанин […] и трима сърби […], за анкетиране поведението на българите в окупираните Македония и Сърбия и за нарушение законите и обичаите на войната. Има работи, по които не можем се извини, нито оправда, освен с подобни действия на противниците ни. Решихме да изпратим в Конференцията нашето изложение – La Verite sur les accusations centre la Bulgarie: I. Expose et documents; II. Facsimiles. – Разгледахме Chateau de Versailles с г. г. Сакъзов и Ганев.

 

2 август 1919 г.

Colonel Henry ми съобщи, че пакетът с папироси за военнопленника подпоручик Г. Желязков40 в Corte, ile de Corse, заминал. На същия чрез mandat poste по-рано изпратих ф[ранка] 300, които ми беше дал г. Киселов.

Г-н Ив. Ев. Гешов пристигна. Той има разрешение да отиде в Лондон, с надежда да види Lloyd George. Издействувано му от г. Jackson41 в съдействие с г. г. Henderson42 и Barnes43. Решихме г. Гешов да побърза да използува [раз]решението си. Съвещание с г. г. Теодоров и Гешов по occupation поп provisoire – термин, признат от Martens44 и Calvo45, – да оправдаем нашето управление в Моравско – прилагане бълг[арски] закони. Colonel Henry се съгласи и г. Гешов може да отиде в Лондон. В писмото на Jackson се казва, че иска да види г. Гешов по „оная” и други работи – първата, предполагаме, по концесията му за битуминозни шисти, – и по искане на г. Гешов съгласихме се да обещае той на J[ackson] финансови предприятия и улеснения в концесията му, като забележи, че законът за насърчение индустрията изтича на 1925 г. [На] г. J[ackson] може да каже също, че никой няма да му пречи, ако иска да основе английска банка в България. Да настои върху необходимостта за наш бряг на Егейско море за неговата индустрия. С г. Гешов разисквахме върху финансовите и икономическите условия на договора, който ще ни предложат.

 

З август 1919 г.

В руската църква г. Сазонов се направи, че не вижда г. г. Теод[оров] и Цоков, които познава. Г-н Bonnet Maury, секретар на Председателството на Сената, говори с г. Ц[оков]. Г-н Гешов получи писмо от г. Bourchier46, в което между другото му казва, че ще бъде добре делегацията ни да повтори изявленията, направени по-рано, че България иска само земи, населени с българи, и че най-доброто средство за решение спорните въпроси е плебисцитът. При обсъждане на тоя въпрос изтъкнах, че трябва делегацията да бъде внимателна, защото Македония международно е сръбска и фактически се намира в сръбски ръце, та Конференцията може да ни отреже, както направи на турците. Ще търсим форм[ула], за да подчертаем ония два принципа, които са прокарани в нашите мемоари. Проучвах с г. Г[ешов] някои бележки, донесени из Швейцария. За г. Гешов успели да вземат билет за Лондон. Това е едно смекчаване режима на Chateau de Madrid. Не вярвам colonel Henry да е дал разрешение, без знанието на г. Clemenceau. Днес някой от commissaires de police заявил, че се съглежда засилване на симпатиите към българите. Г-н Г[ешов] донесе писмо от г. Греков за преговори с г. Ch. Rivet47, според който «Le Temps” иска 1/2 милион франка – половината веднага и другите постепенно в течение на 5 месеца, – за да престане неприязненото му държание към България, да печати в supplement благоприятни за нас известия, а понякога и във вестника. Тъй като не можем да имаме вяра в «Le Temps”, а, главно, късно е за изменение досегашното поведение на вестника, делегатите решихме да не даваме ход на това предложение.

 

4 август 1919 г.

Г-н Гешов замина за Лондон, придружен до Gare de Nord от поручик Monaco48. Остави писмо за г. Bourchier в отговор на неговото. Писах на Mme Luz de Cuvillon, Asmeres; М. le Dr F. Cogral, M. le Dr Vaquez et M. A. Beaufils. Работих върху нашето изложение за отхвърляне обвиненията на Сръбско - гръцката анкетна комисия. Получих писмо от М. Bompard.

 

5 август 1919 г.

Изпратих писмата от дружество „Балкан” до г. г. A. Michel & Cie, Paul Gauvin (Le Soleil), Ch, Pretaveine (LJrbaine), Arnold de Rouseroy L’Aigle)49.

През деня съвещание с другарите.

 

6 август 1919 г.

Четохме френския текст на мемоара, с който ще отхвърлим или смекчим обвиненията на тъй наречената „commission interalliee” за извършени от нас злодеяния и нарушения на закони в Гърция и в Сърбия. Съвещавахме се и решихме г. Панаретов да замине за Вашингтон, за да действува пред г. г. Wilson и Lansing в наша полза. Писа се на colonel Henry да издействува нужното разрешение и намери билети за парахода, който на 9 т. м. заминава от Boulogne или от Le Havre. Пратих писма в София с куриера г. Цачев50, който днес заминава.

 

7 август 1919 г.

Привършихме изложението досежно Тракия. Прегледахме прошението на тракийците (около 30 000 семейства) до Конференцията, с което искат да се направи възможно връщането им в Източна Тракия, отгдето са били изпъдени през 1913 г. Прочетохме възраженията ни на Анкетната комисия за злодеяния, извършени в Гърция и в Сърбия.

 

8 август 1919 г.

Съвещание във финансовата комисия: доклад от г. Морфов51 върху клаузите по железниците в германския договор. Наставления за г. Панаретов.

После обяд: Bagatelle, la Cascade – разходка в Bois de Boulogne.

 

9 август 1919 г.

Съвещание с пълномощниците и със съветниците да се предложи ли наново на Conference да направи плебисцит в оспорваните земи на Балкана, преди да вземе решение. Това – вследствие съобщение снощи във в. «l'Intransigeant”, че било ставало дума Западна Тракия да се раздели на две, от които една да се даде на Гърция, а Източна Тракия да се раздели тъй също, та третата част да се даде към Цариград, а другата, заедно с част от Западна Тракия, да образува отделна държава. Поддържах, че за наша Тракия не бива да предлагаме плебисцит. По начало решиха да се отправи такова писмо до Конференцията. Също, че е желателно г. Теодоров да поиска да види лично г. Clemenceau или поне г. Dutasta52.

Посети ме г. S. Rouable, Puteaux, I rue Ernest, който през есента 1916 г., заедно с Наумович, бомбардира София. Има добри спомени от брата ми Стефан и въобще от българи. Той мислел, че Стефан е делегатът.

 

10 август 1919 г.

Г-н Цоков видял в руската църква днес г. Нератов53 и разменили с него две думи. Г-н Bonnet Maury чрез Иванов ни съобщава que quant a la frontiere bulgare vers la Serbie et la Grece rien n’est encore fait. В снощния „Matin” има телеграма от гръцкия пратеник в Париж до гръцкия пратеник в Рим, в която се съобщава радостното (съобщение), че измежду г. г. Tittoni54 и Venizelos55 се постигнало [споразумение] (и) се водели преговори по всички въпроси, засягащи двете държави, и че пред Конференцията Гърция и Италия ще вървят съгласно. Решихме да се опитаме да се прокарат, срещу възнаграждение, в някои вестници кратки съобщения за нашите възгледи. Г-н Цоков разказва, че по желание на Quai d’Orsay през октомври 1917 г. ходил в Швейцария да намери г. М. Такев56 и да му предложи България да сключи сепаративен мир, като се състави правителство от г. Малинов. Такева намерил в Leysen57. Отказал. Г-н Цоков казва, че постъпката бил направил особено по настояване на англичаните, които тогава заявявали qu’il faut donner la paix aux Bulgares pour les faire hors de ligne.

 

11 август 1919 г.

Заедно със съветниците обсъдихме въпроса да подновим пред Conference нотата на бълг[арския] м[инистъ]р [на] вън[шните] раб[оти] от мин[алата] год[ина], с която се иска плебисцит за спорните земи. Някои (Иванов, Луков58) поддържат това като последно средство да се употреби, след като получим проекта за договора. Аз се присъединих към мнението да се поиска плебисцит, но да се включи и Македония. Установихме се да се възпроизведе в едно писмо до Conf[erence] главното от нотата на българското правителство и да се [из]каже от делегацията l'opinion, че съгласно принципите на мира правилно решение по балканските проблеми може да се вземе, след като се узнае желанието и тежненията на народите, които живеят там. Плебисцитът да стане sous les auspices de la Conference и да се простре върху земите, освободени през 1912 и 1913 г. и за подялбата, [на] които стана Междусъюзническата война от 1913 г. «L’Intransigeant” съобщава слуха, че на 25 т. м. la Conference щяла да си даде почивка и че дотогава може само да се съобщи проектът на България.

 

12 август 1919 г.

Одобрихме френския текст на писмото до Conference no плебисцита. Писах на Leon Lamouche59, Bar Ie Due, от името на делегацията да му благодаря за „La Question Macedonienne et la Paix”, публикувана в «Revue politique et parlementaire”, и да попитам дали не може да се напечатат повече отделни брошури, за да се изпратят на Конференцията и на видни лица. От София с дата 9 август се получи телеграма: страната спокойна, изборната борба нормална, тесняците ще участвуват в изборите с особена листа, дъждове паднали, пролетнината ще бъде отлична. Г-н Теодоров говорил пак на г. Ст[амболийски] и получил уверения, че той не мисли да изменява монархическия режим в България, особено при сегашния цар. По-рано и г. Ганев в разговор с мене не одобряваше радикалите, ако в избирателната реформа са се поставили за република.

 

13 август 1919 г.

Разговор с г. Ганев: Г-н Т. Влайков прокарал в Радикалната партия решението за република, което нерадо се възприело. И сега вероятно тоя прави проповеди за удовлетворение лични намерения, които не могли да бъдат удовлетворени напоследък, когато искал да поеме министерството на финансите. Отиването на Фаденхехт в двореца по случай дохождането на германския император било решено само от трима радикали. Тоя разговор става в присъствието на г. Стамболийски, който поддържа, [че] сегашният цар е по-добър от който и да било българин – председател на република.

Г-н Д. Станчов60 ми разправи, че г. Ив. Ст. Гешов61 още по времето на г. Малинов искал дипломатически пост. И по него време генерал Chretien се изказал за него като за германофил. Това мнение като че се е изменило, откогато г. Гешов се изтъкна като председател на Alliance Francaise. Самият г-н Станчов аспирира за поста министър в Рим, за който ламтят г. г. Ив. Ст. Гешов, Симеон Радев62, Чапрашиков63. За последния г. генерал Кр[етиен] казвал: I’homme qui faisait le lit de l’Empereur Guillaume et 1'homme de la fontaine [човекът, който постилаше леглото на император Гийом и който го събужодаше сутрин – в смисъл, човекът с който завършваше и започваше деня на император Гийом. Бел. съст.]. Г. Станчов разправя, че Генадиев64 не е имал официална мисия нито в Рим, нито в Париж. Той не е представлявал Генадиева на г. Delcasse65, който чрез други посредници го бил приел – това през 1915 г. – като частно лице и му казал, че очаква България да изпълни длъжността си, като има предвид едно подобрение откъм Добруджа. Delcasse бил съжалявал, гдето е приел Генадиев, защото се научил, че от Париж веднага отишъл във Виена и имал аудиенции на Ballplatz. По-сетне г. Станчов бил чул от г. Бий, сега френски посланик в Рим, че Генадиев получавал от австрийците по 4000 крони годишно. Г-н Теодоров сам намира, че г. Ив. Ев. Гешов не е трябвало да ходи на разните посещения в София на немските крале. Секретарят на г. Buxton66 писал на г-ца Станчова, че му било приятно да види и да направи една услуга на г. Ив. Ев. Гешов. Сам г. Buxton отишъл в Будапеща и през Букурещ щял да дойде в Париж. Днешният «New-York Herald”, тукашно издание, съобщава, че се говорело от Западна Тракия да се даде 1/3 на Гърция, 2/3 да образуват международна държава, в която Дедеагач да служи и на България, а Източна Тракия да се даде на България. Върху това имало да се получат инструкции от Washington. Американските офицери, числещи се към Mission Henry, уверявали г. Станчов, че нищо не било решено и че френската преса се сърдела на американската мисия, защото не давала никакви сведения. Обещали утре да се представят на нашите делегати.

 

14 август 1919 г.

Преди обяд в съвет прочетохме бележките върху исканията на сърбите, изложени в един техен мемоар, и според който теглят права линия, като оставят в Сърбия Видин, Белоградчик, Цариброд Трън, Кюстендил и по Струма (надолу). Изложението, приготвено от г. Йор. Иванов, е несгъстено професорско дело. Мисля, че по тоя въпрос има да възразяваме, когато видим какво е възприела Конференцията, като се изтъкне изпуснатото от Иванов – противността с принципите на Wilson.

Куриерът г. Г. М. Маджаров67 пристигна и ни разправи за събитията в България след заминаването ни: нашите комунисти готвели на 27 юли прогласяване съветска република; широките с подписи и на министрите Сакъзов и Пастухов в манифест избирателен искали република; също и радикалите, подписано от Централното бюро. По време на обяда м[инистъ]р Сакъзов признава, че ще си служи с властта за прокарване свои депутати. Несъгласен е със Стамболийски в основите. После обяд тгьлномощниците прочетохме писмо от г. Недков68 (Берн), в което предава съдържанието на писмо от г. Ив. Ев. Гешов (Лондон). Тоя в течение на час бил в правителствено място, изслушан от работническия водител Barnes, който вземал бележки. Направило впечатление обяснението, че България, лишена от Егейския бряг, не ще може удобно да се съобщава с Англия. Г-н Jackson изложил проектите си за основаване английска банка в България, за търговски и индустриални предприятия. Предполагало се Balfour69 да се върне на почивка в Англия и Barnes да го замести в Париж. В друго писмо г. Недков дава сведения из френски и италиански източник за работата на Конференцията – неинтересни слухове. Четохме проект за мемоар до Конференцията – изложение поведението на България и молба За снизхождение – приготвени части от lieutenant Bourgeois70; трябва да се отбележи, че тоя иска да заявим, какво България няма да работи занапред както с Германия, така и с Русия!

 

15 август 1919 г.

Получи се телеграма от г. Маджаров71. На 9 т. м. general d’Esperey му прочел телеграма от г. Clemenceau, в която, като се признава лоялното изпълнение от наша страна на примирието, иска се да направим още жертви: а) да предадем публично затворите на оръжията си (топове, пушки и пр.) в складовете: Шумен, София, Радомир и Пловдив; б) да задържим под знамената само войниците от 43 набор, и в) да продължаваме уволнението на офицери и изпод последния поискан брой 3500. В съвещание с г. генерал Луков г. Теодоров отговори в смисъл, че не е прието примирието да се изменява едностранчиво без споразумение, че не можем да пазим вътрешния ред, че мярката ще произведе у нас възмущение, че Министерският съвет не може да се събере, за да вземе решение, въобще да се действува отлагателно. Днес «New-York Herald” има уводна статия в полза на гръцките искания: народът американски бил за Гърция, та необяснимо било как американската делегация не искала да признае правото на приятелите, които са били заедно с Америка против българите, които сега искали да облагодетелствуват. В някои вестници имало съобщение, че на социалистическия конгрес в Lucerne българинът Марков72 говорил против лошото държане на френците спрямо българите. Г-н Ганев загатва дали това не е причина, гдето colonel Henry от няколко дни избягвал г. Сакъзова. Г-н Недков беше съобщил, че пратил г. Маркова да слуша какво се говори в Lucerne.

 

17 август 1919 г.

На литургия в руската църква говорих с г. и г-жа генерал Марченко73. Те живели заедно с покойния Радко Димитриев на Кавказ и когато болшевиките взели Радко и Руски74 като заложници, Марченкови избягали. Виждали само г-жа Р. Димитриева и един неин син. Сега Марченкови живеят [на] 39 Avenue des Champs - Elysees. Интересуват се за всички наши и за Пападопови.75 [В]се там говорих и с г. Манделщам76, който е в Ambassade, която признавало френското правителство – шеф Маклаков77. Говорих и с г. и г-жа Боткин – получили известие, че син им Борис бил убит на 1 юни ст. ст. в бой с болшевиките. Г-н Гешов телеграфира из Лондон, че г. Jackson ще пристигне днес в Париж. Предполагаме да има нещо благоприятно за нас. В[естни]к «Manchester Guardian” от 14 т. м. публикува твърде симпатична статия – вероятно от Bourchier или инспирирана от г. Гешов: разрешение на балканските работи да стане въз основа принципите на Балканския блок от 1912 г. После обяд с commandant Gotzmann и г. Тодоров в St Germain-en-Laye.

 

18 август 1919 г.

Показах на г. г. Сакъзов, Ганев и Стамболийски от Тайната архива на Министерството на външните работи и изповеданията нотите на Съглашението от юли 1914 г. до септември 1915 г., които съдържат направените предложения на България за спазване неутралитет или за участието й във войната срещу Турция. Предлагано е: безспорната зона, Кавала с хинтерланд, Енос – Мидия и изравнение границата към Добруджа. Тия господа бяха изненадани. Г-н Ганев мисли, че по тия документи министерството Радославов може да бъде съдено за предателство – измяна. Петимата пълномощници установихме текста за една нота до председателя на Конференцията със съдържание: на 9 август генерал Franchet d’Esperey поискал ключовете на нашето оръжие, задържането само на един набор и намаление броя на офицерите изпод 3500; тъй като сме изпълнили лоялно условията на примирието, тъй като обезоръжаването може да доведе смутове в страната и да насърчи нашите съседи за някои изненади върху нашата територия, тъй като нашите отстъпки се вземат от нашата вътрешна опозиция като насърчения на нашите съседи да предявяват по-големи претенции – молиме да се отмени даденото нареждане за обезоръжаваме. Г-жа Теодорова пристигна с децата си. Една телеграма от г. Маджаров съобщава, че според доклада на полковник Петров78, аташиран при генерал d’Esperey, генерал Шкойнов79 предал невярно разговора, в който уж френският генерал му казал да си направи план за изпразване на Тракия, която щяла да бъде дадена на Гърция. Генерал d’Esperey бил говорил само за слухове, а Шкойнов, бил запитал да се готви ли за отстъпление.

Друга телеграма от г. Маджаров съобщава, [че] гърци[те] били организирали пропаганда и пращали гърци, и турци в Гюмюрджинско да увещават населението да не взима участие в изборите.

Г-н Минков, в разговор, каза на г. Сакъзов, че Barnes (a не Barns, както аз предполагах), с когото г. Гешов водил преговори в Лондон, нямал голямо значение в Англия. Той бил също от работническата партия и играл известна рол и в революционна Русия, но бил дебаркиран от г. Lloyd George.

 

19 август 1919 г.

Четиримата (Стамболийски отишъл в града) прегледахме приготвеното от г. Ганев изложение, с което искахме да осветлим Conference върху събитията в България от 1912 г., за да пледираме смекчающи вината обстоятелства. Такова изложение беше приготвено на френски в София. След прочитането му г. Bourgeois беше дал някои идеи. Ние по-рано ги бяхме възприели и прибавили други, та г. Ганев имаше да тури всичко това в ред и съгласие. След малки пак изменения, даде се за превеждане на френски.

От г. Маджаров се получиха 3 телеграми. В една се съобщава, че генерал d’Esperey искал да се предаде до 20 т. м. железницата Окчилар – Дедеагач на френско управление, защото уж нашите чиновници не изпълнявали добре длъжността си. Г-н Морфов ни уверява, че по тая линия има най-добри чиновници, които съзнават, че от службата им зависи задържането в наши ръце линията. Той вярва, че и сега службата е редовна и че зад решението на генерал d’Esperey е гръцкото желание да се постави линията под същото управление, под което се намира Солун – Окчилар. Така гърците ще могат по-лесно да прокарват агитациите и провокациите си. Г-н Маджаров заявява, че протестирал. В друга телеграма се съобщава, че турските депутати Зюмриев, Едхем Рухи и Селим Ага дали заявление до генерал Chretien, с което обявявали избирателните списъци неверни и настоявали и Западна Тракия да се присъедини към Турция или да се направи автономна област под надзора дори на Сърбия, на всеки начин не под България или Гърция.

После обяд с италианския поручик се возихме Versailles – Buc –  Chevreuse – Dampierre – Restaurant Leopold (близо до Villa Carney) – Versailles – Sevres – Madrid.

 

20 август 1919 г.

Приготви се писмо до Conference, с което се излага добре вършената досега служба на железниците и настоятелно молиме да се отмени искането на генерал d’Esperey да премине управлението на Окчилар – Дедеагач във френски ръце. Във вестниците «La Croix” (реге Gervais) и «L’Oeuvre” (Charles Sal...) има симпатични статии за нас.

Английският полковник Lister (от Mission Henry) посети г. Теодоров, за да се информира по нашите работи. Сам нищо не казал. В «Journal des Debats” някой R. С. в статия „Les frontieres de la Bulgarie [Границите на България]” заключава „il ne reste pas la moindre raison aux Puissances de 1'Entente de ne pas faire la politique de leurs allies plutot que celle de leurs ennemis [не съществува никакъв довод за силите на Антантата да се занимават с политиката на съюзниците си или с тази на враговете си]”, защото в балканските страни за самоопределение на народите нямало място и защото България не можели да задоволят с малко и да я привържат към 1'Entente – България не иска да признае Скопие на сърбите, Кавала и Солун на гърците. През време на обяда г. Сакъзов поддържа, че делегацията трябва да се върне в София, за да се направят промененията според новото положение – резултатите от изборите.

 

21 август 1919 г.

Прегледахме проект за анекси към memoire’a за Тракия, който е съставен въз основа гръцки документи – рапорти на гръцки владика, рапорта на гръцкия консул в Дедеагач, – за да се покаже, че самите гърци признават в Западна Тракия да ги няма много. Проектът решихме да се преработи. Г-н Сакъзов повдига пак въпроса за завръщане в София, за да се съобрази правителството с новото положение и да приготвят министрите работите си в Народното събрание. Г-н Теодоров мисли тъй също, че министрите би трябвало да си отидат след получаване проекта на договора, възраженията на който да се приготвят в София, и в Париж да се остави един пълномощник -– визира мене – с персонал, за да запази връзката с Конференцията. Казах им, че това е неизпълнимо, като се има предвид времето, което се губи в пътуване, и че в София министрите нито могат да се занимават е възраженията, че ми се вижда излишно да се бърза с преустройството на кабинета. Решение не се взема.

Младият Gardille идвал да ме види – върнали го. С автомобил St Germain – St Acheres – Confluers – Triel – Poisy – St Germain.

Във време на вечерята разговор; г. Сакъзов намерява да праща социалисти за пълномощни министри. Изказах мисъл да пращат аташета при професионални дипломати. Сакъзов и Стамболийски говорят, като да е властта напълно в ръцете им, но всичко в общи думи.

Капитан Laperche ми съобщи, че А. К. Mischel & Cie получили писмото ми; получили също и по-раншното ми писмо, но не им позволили да отговорят.

 

23 август 1919 г.

През деня нямахме никакво съвещание, нито се прати нещо в Конференцията. Вестниците съобщават, че г. Clemenceau се върнал вчера заран от почивка и преди обяд бил приел г. Венизелос по тракийския и малоазиатския въпроси.

Вечерта се получиха телеграми за резултата от изборите. Г. г. Сакъзов, Ганев и Стамболийски [са] съвършено изненадани от получените за тях мандати. Сак[ъзов] [е] особено поразен от това, че тесните са получили повече от тях мандати. За мене е по-важна друга телеграма, с която г. Маджаров съобщава, че 150 души турци от Гюмюрджинско му телеграфирали, че се въздържат от гласуване и протестират, гдето се произвеждат избори в Тракия, която не се знае чия ще бъде. И сепаратистите българи (Хаджидимов и др.)80 агитирали така. В Гюмюрджинско имало агитатори, дошли от Турция и от Гърция. Преминаването на Franchet d’Esperey повлияло. Не се съмнявам, че гърците (може вчера г. Венизелос да е направил това) ще публикуват турските телеграми, за да отнемат последния коз от ръцете ни за Тракия. Моите другари мислят повече върху резултата на изборите и комбинациите за бъдещо правителство.

 

24 август 1919 г.

Снощните парижки вестници предават телеграма от Белград, че двама души, които говорели български, били полели с петрол и изгорили един мост на железницата до Враня на същото място, гдето българите през 1915 г. били скъсали железницата. Това е вероятно сръбска измислица, за да подкрепят искането си за вземане наша територия. Днешните вестници предават резултата на изборите, като изтъкват изчезването на германофилите от камарата. В някои се съобщава, че гърците били гласували за тесните социалисти. По протестите на турците (г. Маджаров говори за Ксанти и Гюмюрджина) не е казано нищо. През време на обяда г. Сакъзов каза, че му е мъчно, гдето и радикалите не успели в изборите: намерението му било да станат те яка буржоазна партия, с която широки и земеделци да реформират България. На забележката ми, че и стари наши партии, напр. прогресистите, не са реакционерни, той заявява, че тия партии се оказали некадърни да управляват и довели страната до сегашното положение. Напомних му за съдействието, дадено на Радославова от широки и земеделци. През деня г. г. Стамболийски и Сакъзов проектират бъдещето правителство. После обяд прегледах някои бележки от г. Д. Станчев и преписах сръбското предложение за бъдещата граница. Четох промемория на френски, в която са изложени преговорите през август и септември 1918 г. за предаване на I-ия гръцки корпус – фронт на 2-ра наша армия. От германска страна бил натоварен полковник Falkenhausen. Той е дал писмена декларация в нашата Главна квартира, че преговорите ще станат само на военна основа и никакви политически, въпроси няма да се закачат. Тая декларация е одобрена писмено и от щаба на генерал Scholtz81. Гръцкият офицер, който се предал най-напред и германците го пратили в Германия, се казвал поручик Кардитис. Той се завърнал, придружен от полковник Falkenhausen и един друг гръцки офицер – предполагат адютант на крал Константин. Пробивът на нашия фронт станал тъкмо когато имало да сложи I-ият гръцки корпус оръжие. Г-н генерал Луков бил получил нареждане да приготви храна за гърците.

Полковник Henry казал днес на г. Станчов: Votre traite est pret, on attend seulement de Washington une communication pour la Thrace; c’est mon impression de ma visite au Quai d’Orsay aujourd’hui [Вашият договор е готов, чака се само Вашингтон да установи връзка с Тракия, такова е усещането ми от посещението ми на Ке д`Орсе днес]. Прибавил, че парижаните не би одобрили Conference, ако би взела сега ваканция, както бяха съобщили вестниците. Colonel Henry се интересувал дали г. Стамболийски бил доволен от изборите. Същият въпрос ми направи днес и capitaine Festing82, с когото се возихме днес до Longjumeau –  Bievres – Versailles. Полковник Henry прибавил: Gardez votre roi. Изглежда, че съглашенците считат Стамболийски за превратник.

 

24 август 1919 г.

Г-н Цоков донесе куриера от Берн. Г-н Гешов от Лондон съобщава, че продължава свижданията си с второстепенни политически лица. Colonel House му отговорил с любезно писмо и прибавил, че ще му определи деня, в който ще го приеме. Приятели вярват да му уредят приема у Lloyd George. Г-н Гешов мисли, че отлагането преговорите по нашия договор е в полза на България. Г-н Недков от Берн настоява за заинтересуването на пресата. Той съобщава, че някой англичанин говорил на познат нему (Кирчев?), че в Англия почват да се интересуват за България, която, покрай Турция, може да държи положението в Близкия изток. Панче Дорев съобщава, че английският консул в Женева го викал, за да му говори по турско-българските отношения. Някои видни турци му предлагали да основат Ligue turco-bulgare. Панче Дорев казва, че можели да го пратят с английски дипломатически паспорт в Турция, за да действува в полза на англичаните, и моли да се нареди да му платят дневните за 2 – 3 месеца отнапред. Г-н Гешов обядвал у директора на една банка, която била пласирала финландския заем в Англия. Тоя директор се заинтересувал за България и мислел да отвори клон от банката си там. Покрай търговско-финансовия интерес ще се работи за запазване Егейския бряг за България. Г-н Цоков лично останал под впечатлението, че времето може да работи в наша полза. Петимата пълномощници натоварихме г. Теодоров да сондира словесно Colonel Henry дали през тая седмица ще ни връчат проектодоговора, и да подскаже, че след изборите става необходимо министрите да отидат в София, та може да се даде време на Конференцията да не прибързва с проектодоговора. Ако това се приеме, в Neuilly ще остана аз с част от делегацията за свръзка с Конференцията. Г-н Цоков докладва: г. С[arles] R[ivet] се съгласил да повлияе на френски вестници (син[дикатът] Rolls) да променят държанието си спрямо България срещу едно възнаграждение от 600 000 франка за 3 месеца. Промяна бърза не може да се обещае, но ще се избягват остротите срещу българите, ще се прокарват български възгледи под форма на дописки, на интервюта. Между вестниците са «Temps”, «Gaulois”, «Agences Information”, «Radio des Balkans”. Министрите дойдоха до съгласие, че тоя въпрос не може да се реши без Министерския съвет. Види им се, че посем-сега френската преса мъчно може да ни помогне, особено ако ни се връчи тая седмица проектът. Възложи се г. Цокову да отговори отлагателно.

 

25 август 1919 г.

Тая вечер ще замине куриерът г. Маджаров за София. Писах у дома, г. Даневу83, г. Ябланскому84, Филипову85. По предложение на Т[едоров] министрите приеха да се съобщи на г. С[arles] R[ivet]: по начало предложението се приема, под условие да бъде възприето и от Министерския съвет в София; възнаграждението да бъде 500 000 франка, както по-рано е искал същия г. С[arles] R[ivet], от които половината предплатени, а останалото в края на тримесечието или по части на края на всеки месец, в зависимост от това, как синдикатът е изпълнил задължението си. В тоя смисъл г. Т[еодоров] ще пише днес на г. Маджаров. Подписах мнение заедно с пълномощниците-министри Министерският съвет да възприеме и оформи решение: държавата да поеме върху себе си разноските за наема на помещението на делегацията и за храна на членовете й, на които да се плаща дневно, съгласно Закона за чиновниците и съгласно първото решение на Мин[истерския] съв[ет] за нечиновниците, или да се плати помещението и да се прибавят покрай установените дневни по 48 франка на човек дневно за храна.

 

26 август 1919 г.

Г-н Стамболийски видял Коста Тодоров. Според записката на тоя: фр[енският] кап[итан] Fieschi, бивш пленник у нас, агитирал в наша полза; в «L’Heure”, днешна, има статия сръчно написана за Тракия; К. Т[одоров] прокарва статии и в «L’Oeuvre”; задължавали България да плати 2 ½ милиарда в 37 години; Франция щяла да ни даде аванс на първо време за уреждане валутата; тъкмел да издава списание в Nice. Днес «Le Temps” съобщава, че по българския договор въпросът за Тракия само не бил решен; имало предложение всичка Тракия в положението 1913 да образува автономна област под Лигата на народите със забележка, че Гърция не би отказала да даде съгласието си на тоя проект. Разбирам, че това е гръцко предложение, като не са успели да я вземат за себе си. Г-н Маджаров съобщава от София, че г. генерал Chretien бил отзован и след 5 – 6 дена заминавал, и на мястото му идел друг генерал; фр[енските] войски щели да бъдат намалени. Това известие ни опечали; то е успех на гръцки интриги. Решихме г. Т[еодоров] с отворена телеграма да изкаже чрез г. Маджаров благодарност на г. генерал Chretien и съжаление загдето напуска София.

 

27 август 1919 г.

Пристигна куриерът г. Цачев. Точни резултати от изборите още няма. Г-н Маджаров пише на г. Т[еодоров], че всички партии, с изключение на тесняците, съжаляват за станалото. Според сведения, генерал Franchet d’Esperey агитирал в новите земи: там щели да дойдат гърци да си приберат стоката; уговарял турците да се примирят с гръцко управление; с негово позволение, види се, надошли гръцки и турски агитатори в страната, които бълг[арското] правителство ще се постарае сега да изпъдят. Царят отговаря на г. Т[еодоров] за съобщението, благодари му за досегашната работа на делегацията и пожелава успехи. Г-н Сакъзов особено му е мъчно, че измежду техните 38 мандата влизат 7 от Гюмюрджинско и 2 от Струмица, които са само зестра на властта. И г. Стамболийски не е доволен, защото Ц. Бакалов му пише, че очаквали най-малко 100 мандата. Г-н Маджаров мисли, че с малки промени (излизането на г. г. Ганев и Драгиев) кабинетът трябва да продължава до ратификацията на договора.

 

28 август 1919 г.

Преглеждахме изложение до Конференцията: обстоятелствата, при които България е сторила погрешката да се намеси в Световната война; справедливото решение [на] въпроса на Балканите, въз основа народността и икономическата необходимост, може да създаде траен мир на Балканския полуостров. Г-н Стамболийски изтъкна, че трябва да се подчертае съденето на опозиционни шефове, наредено от Радославовото правителство, за да се докаже, че не е било възможно съпротивлението. Възприе се старата редакция, която удовлетворява това искане. После обяд бях в Париж по покупки.

 

29 август 1919 г.

Заедно със съветниците продължихме преглежданото вчера изложение. Поправихме и установихме окончателна форма. Говорихме с другарите пълномощници дали и в каква форма да се съобщи на Конференцията за агитациите на генерал Franchet d’Esperey. Коста Тодоров е искал да му се дадат сведения за несъобразностите с примирието, извършени от съглашенците, за да ги даде на „Populaire” и други вестници. Г-н Стамболийски ше му ги предаде, за да ги публикуват като съобщения из Швейцария. Г-н Т[еодоров] пък ще дири случай словесно да каже на полковник Henry какво е правил в новите земи генерал Franchet d’Esperey.

 

31 август 1919 г.

В руската черква видях посланика Гирс – не му се говори с мене.

 

1 септември 1919 г.

Писах у дома, за Ивана86 и за г. Данев. Писмата ще заминат довечера с куриерите Статков87 и Чолаков88. Г-н Теодоров отменил решението на г-н и г-жа Фурнаджиеви, чието пребиваване в делегацията се намери излишно, да заминат за Швейцария, гдето да останат няколко дена и да се опитат оттам да влязат в сношение с пастори. Г-н Ф[урнаджиев] бил съобщил, че един тукашен пастор му обещал да донася до знанието на М. White89, американски делегат, сведенията, които би му се дали.

Г-н Тедоров ми чете приятелско писмо, което той лично иска да отправи до г. Dutasta, главен секретар на Конференцията. Първата част – мирът трябва да се сключи и на Балкана въз основа на народността и на справедливостта – е добра; иначе има много повторения и писмото е много дълго. Г-н Т[еодоров] ще [го] съкрати и ще го отправи утре. В[естни]к «Temps” днес с дата 2 септември за първи път дава едно съобщение от Bucarest (френските войници са добре видени в България) и друго от Berne (резултата от нашите избори, които били благоприятни за confederation balkanique, plebiscite, acces libre a la Mediterranee или най-малко autonomie des provinces contestees dans la Confederation balkanique), които не са злобно написани. Дали това е под влияние на С[arles] R[ivet] вследствие депешата на г. Цоков, че предложението му се приема по начало?

 

2 септември 1919 г.90

Г-н Маджаров телеграфира: генерал Claudel91 съобщил писмено, че генерал Franchet d’Esperey разрешил на румъните да поставят стража на добруджанската граница от 1913 г., военната окупация щяла да се извършва от сенегалци. Русенският френски генерал обяснил, че това ставало [за] да се спре преминаването на български комитаджии и че българите, които не желаят да носят румънско владичество, можели свободно да минат в България. Това разпореждане на генерал Franchet d’Esperey означава, види се, че според него румъните ще задържат всичко, що ни вземаха с Букурещкия мир. Днешните тукашни сутрешни вестници съобщават, че Conseil Supreme се занимавал с нашия договор и понеже председателят Wilson не приемал гръцкото предложение, решил да даде на Гърция западния ъгъл на наша Тракия, а останалата Тракия да образува автономна провинция, която да се присъедини към държавата, която ще се образува около Цариград. Това съобщение се предава нееднакво от разни вестници, но важното е, че всички казват, какво сегашна наша Тракия ще ни се отнеме. Аз още не вярвам, че без допитване [до] народа може да отнема наша територия! Вечерта се получи телеграма от г. Маджаров: General Chretien заминал от София, тържествено изпратен от френските войски; царят се сбогувал с него на „Побит камък”, генералът признал, че интригите на нашите съседи го махнали. Г-н М[аджаров] съобщава, че министър Драгиев не ходел в Министерския съвет и той щял да го замести със земеделец, представен от Съюза. Г. г. Сакъзов и Ганев мислят, че това не бива да се направи, когато г. Т[едоров] е тука. Г-н М[аджаров] съобщава, че турски и гръцки агитатори продължават да смущават населението в Ксантийско и Гюмюрджинско.

 

З септември 1919 г.

Commandant Gotzmann ми съобщи, че вчера бил в М[инистерст]во[то на] вън[шните] раб[оти] и от разговора разбрал, какво идущия вторник – 6 т. м. – може да ни връчат проектодоговора и ще ни дадат 20 дена за отговор. Той предал, в отсъствието на г. Dutasta, r-ну Arnavon92 писмото на г. Теодоров до първия. Това направило впечатление на интересно, макар много дълго. За да ни бъдат приятни, решили да го възпроизведат в 60 екземпляра и да го предадат на делегатите на Конференцията. За условията на договора нищо не прониквало. Казах на. г. Гьотцман, че ни е мъчно, гдето генер[ал] Franchet d’Esperey прави политика против нас в България: позволил на румъните да поставят стража на добруджанската граница [от] 1913 г. и пр.; допуща гръцки и турски агитатори да вълнуват населението в българска Тракия; заключих, че съм под впечатлението, какво генералът veut absolument provoquer des troubles en Bulgarie. Казах на г. Г[ьотцман], че това може да съобщи в М[инистерст]во[то на] в[ъншните р[аботи]. Comman[dant] G[otzman]n ми съобщи тъй също, че бил направил son rapport sur la conversation qu’il a eue avec M[onsieu]r Сакъзов и писменото изложение на тоя било съобщено на редакциите. Съвещавахме се петимата пълномощници по дознатото от г. Гьотцман. Министрите настояват да си отидат в София, след като се получи проектът, като се издействуват 30 дена за отговор. Прочетоха се телеграми от г. Маджаров, в едната от които се събщава, че щял да замени г. Драгиев, който [не се чете] в Мин[истерския] съвет с едного от [не се чете]. Министрите решиха да се телеграфира на г. М[аджаров] да не прави това. Реши се тъй също да се телеграфира на г. М[аджаров] да не изпълнява несъгласните с примирието искания на ген[ерал] d’Esperey и да заплаши с подаване оставка. После обяд бях в Париж по покупки.

 

4 септември 1919 г.

Прочетохме две писма от г. Bourchier от 2 и 3 т. м. Искал да отиде в Англия, но г. Buxton го съветвал да остане в Париж. В Англия се съглеждало слабо променение на общественото мнение в полза на България, за чието положение в Конференцията настроението продължава да бъде неблагоприятно. Мисли, че с отлагане на окончателното решение България печели. Иска да му пратим всичко, което сме подали досега на Конференцията. Прочетохме проекто-нота до Конференцията по действията на генерал Фр[анше] д’Епре. Нотата има пак недостатъка, да е дълга. Заключението установихме: да се даде нареждане Върховното командуване на Изток да зачита постановленията на примирието. На Коста Тодоров се изпратиха преписи от съобщенията ни до Конференцията за негово ръководство. Решихме на същия да се отпуснат до 7000 фр[анка] за покриване разноските по списанието, което да не издава повече. Разреши му се да дава обеди до 8 месечно на наши разноски. Утре щял да гощава Albert Thomas93 и Aubriot. Прочетохме едно изложение за Източна Тракия, приготвено от д-р Михалчев, и решихме да си послужим с него при отговаряне на проектодоговора. Също решихме – по повдигане въпроса от г. Сакъзов – за Македония да правим предложение при отговора на проектодоговора.

 

5 септември 1919 г.

Разговор с г. Йор. Иванов. Пропагандната наша мисия (Недков, Д. Мишев, Иширков, Ю. Иванов, Марков, Стефанов...) срещала от самото начало мъчнотии в швейцарското обществено мнение, защото дори в немска Швейцария не обичали германците. Тия имали големи колонии и стремели се да вземат в ръцете си швейцарската индустрия. Поради германските агитации най-много швейцарците били принудени да мобилизират и похарчили 1,60 милиарда. Швейцарската преса затворила колоните си за български публикации с явна уговорка, че България изгубила симпатиите на Швейцария, когато отишла с Централните сили. На мисията останал отворен главно пътят чрез брошури, които изпращали лично до видни политически дейци. Сегиз-тогиз успявали да прокарат нещо в дневния печат. Мисията действувала независимо от г. Пасаров94 след като се опитал той да си послужи с. нея за свое лично препоръчване. Изглежда, че от София несистемно са подкачили и уредили тая служба. Когато г. Греков дошъл, викали го в заседанията си. Незадружното работене продължило. Г-н Ив[анов] мисли, че за мисията е похарчено 600 – 700 хиляди франка.

 

6 септември 1919 г.

Г-н Цоков пристигна от Швейцария. Срещнал се с г. С[arles] R[ivet] на гарата в Цюрих (на заминаването му за Турция). R[ivet] бил съобщил на Rolls след получаване на първата телеграма и уж преди 8 дена било наредено в. «Temps” да престане да публикува гръцки и сръбски тенденциозни съобщения. Останали съгласни половината (г. Теодоров казва 250 000 франка, а г. Цоков разбрал 300 000) да се платят в Женева на г. R[ivet], който ще ги внесе в Париж чрез г. Benes (чехския делегат) на г. Rolls, а остатъкът да се плаща месечно. Прочете се телеграмата на г. Маджаров, с която се предоставя на тукашните министри да сключат спогодбата, ако намират, че може да се извлече полза за България (време, целесходност, доверие). Остана министрите да обсъдят още веднаж въпроса и да определят евентуално от кои кредити може да вземат сумите. (Казах им, че това може да направят само от военните кредити). Г-н Ив. Ев. Гешов съобщава, че г. Lloyd George отклонил да го приеме, като казал, че бил получил бележките му и бил уведомен по българските работи. Г-н colonel House приел г. Гешов и му казал, че справедливост ще бъде отдадена на България, но г. Гешов отнесъл впечатление, че и оттам не можем да очакваме поддържане досежно Македония, Добруджа и Тракия. Г-н Гешов говорил пак с директора на British Banking for foreign trade, който поддържал мисълта за търговски близки сношения с България. Г-н Ив. Ст. Гешов съобщава за разговорите си с г. Комнин95 и със съветника на Румънската легация в Берн досежно едно споразумение измежду България и Румъния. Събеседниците му настоявали българската делегация в Париж да направи декларация, че България се отказва от Северна Добруджа, след което румъните щели да влязат в споразумение с нас за ректификация на южната добруджанска граница. Не се споразумели. Г-н Гешов щял да продължава разговора си с румънския министър, когато се върне в Берн. Американецът Heron96, в съгласие с италианския министър в Швейцария, действувал за съставянето на bloc от Унгария, Румъния и България, който да държи равновесие срещу Сърбия и др. Г-н Гешов посетил италианския министър Паулучи, който го уверявал, че Италия ще поддържа България; говорил му за споразумение с Румъния. Г-н Теодоров изказа мнение да вика colonel Henry и да му говори за лошата политика, която Конференцията прави с България, която ще докара до отчаяние и до смутове. По тоя въпрос стана разменение на мисли: г. Т[еодоров] поддържа, че добре ще бъде да ни дадат договор без териториалните условия и да се протака работата. Г-н Стамболийски мисли, че за вътрешното успокоение на страната необходимо е окончателен мирен договор. Единият и другият мислят, че след получаване проекта трябва да се отиде в София и отговорът да се изработи там ссъ знанието на Народното събрание. Не споделям тяхното мнение.

 

7 септември 1919 г.

Г-н Ганев ходи в черква и донесе бележка–сведения, взети от г. Кастолди97, – за териториалните разпореждания в договора: в Т,ракия границата върви по Картал-даг, Токомеджи-даг (градовете Ксантии Гюмюрджина, Дедеагач, Софлу изгубваме); Струмица изгубваме, границата минава 3 километра на изток от Цариброд, срещу Княжевац линията се премества върху 20 километра, 3 километра на изток. Това съобщение наскърби всички пълномощници, особено поради отнемането части от старата наша територия. Друга бележка, дадена пак от Иванов, но вероятно писана от другиго, излага положението в Кралството на сърби, хървати и словени като забъркано не само в отношенията на трите народа, които по култура и вяра не могат лесно да се сплотят, но и в политическо отношение. Хърватите претежно са за федеративна държава, която според Радич98 не можела да вирее без България. Бележката заключава, че с времето България може да разчита на по-благоприятни обстоятелства.

След обяд пълномощниците (и Сакъзов) обсъдиха пак въпроса за някои парижки вестници. Ограничих се да забележа, че акцията ще дойде късно и че няма увереност въобще чрез пресата да се повлияе. Тъй като са били вече направени постъпки, прекъсването на които може повече да повреди, министрите решиха да се телеграфира в София да преведат на легацията ни в Швейцария 300 000 франка.

Тъй като министрите настояват да си отидат, решиха веднага след получаването на проекта, което ще стане на 11 – 12 т. м., делегацията да поиска срок за отговор 30 дена и да заминат за София, гдето да се приготви отговорът. В Neuilly да останат Ганев – Сарафов с 10-ина души секретари и писари, за да служат за връзка с Конференцията. На няколко пъти настоявах, че тоя начин на действие не е целесходен и може да има лоши последствия. За мене си казах, че мога да остана най-много един месец още във Франция. Остана г. Теодоров да види утре полковник Henry и да му съобши това решение, като го обоснове с новото Събрание, с подаване оставка от двама министри (Ганев и Драгиев), с нямане бюджет от 1 октомври нататък и пр.

Вечерта г. Стамболийски се вижда по-успокоен: българските дейци и народ с поведението си през 1915 – 1918 г. заслужили това наказание. Подхвърля на г. Сакъзов, че и той и партията му не са изпълнили дълга си да протестират против политиката на Радославов; г. Сакъзов дори му помагал с участието си в социалистическите конференции извън България. Г-н Сакъзов признава, че Радославов много настоявал да види царя преди заминаването си. Стамболийски упрекна Сакъзов, че тоя пред съдебния следовател отказал да е подписвал заедно със Стамболийски, един манифест преди мобилизацията 1915, когато тоя манифест е бил съставен от централите на социалисти и земеделци и подписан по решение на бюрата. Следствието по тоя процес не било преустановено и г. Стамболийски предполага, че социалистите от страх на преследване били мълчали в Събранието. Г-н Сакъзов признава, че в. „Народ” поддържал политиката на Радославов, но това станало, защото и у тях заел положението човек, както Ив. Пеев99 във в. „Мир”. Инцидентно г-н Теодоров каза тая вечер, че в техния клуб заседания не ставали с политическа цел от началото на войната до Брусиловата офанзива (1917 г.)

 

8 септември 1919 г.

Г-н Теодоров съобщил на colonel Henry: 1-во. Необходимо е да се даде на делегацията по-дълъг срок (30 дни) за отговор, защото тя трябва да отиде в София, като остави тук двама пълномощници с 10-ина души; 2-ро. Проектодоговорът да се съобщи на делегацията по начин, както това е направено за германците и австрийците; 3-то. Нашата делегация е дошла не само да сключи мир, но и да възстанови старите сношения със западните сили; 4-то. Поведението на генерал Franchet d’Esperey e обида за България. Полковникът обещал да доложи на Конференцията, като прибавил, че той е под впечатлението, какво договорът ще ни се предаде в М[инистерст]во[то на] вън[шните] раб[оти]. През време на вечерята с г. г. Сакъзов и Стамболийски говорихме пак за България – република. Оборих изказаното от г. Ст[амболийски], че ако тесняците при отварянето на Събранието викат „Да живее републиката”, и земеделците ще викат същото. И двамата намират, че за г. Ив. Ев. Гешов би гласували като председател на републиката. Вярват, че партизанските страсти у нас са толкова утихнали, че републиканското управление не би спряло напредъка. Аз поддържам, че за доброто управление, при сегашния цар, трябва да има умни и вещи управници, повече патриоти отколкото партизани. Реформите не зависят от формата на управлението. От София се получиха телеграми, с които г. Маджаров съобщава повторно за отказването и протестите на 150 турци от новите земи против изборите; също за автономните агитации на Гьорче Петров100 и др. Той прибавя, че ако Конференцията вземе по-дълъг отпуск, делегацията да се върне в София, за което и някои министри там му говорили. Г-н М[аджаров] съобщава също, че ген[ерал] Фр[анше] д’Еп[ре] заминал през Гюмюрджина за Солун – Париж и говорил, че Тракия ще бъде дадена на Гърция. Г-н Маджаров сменил генерал Шкойнов с генерал Сирманов101.

 

9 септември 1919 г.

Пълномощниците решихме и изпратихме в Конференцията с препроводително писмо мемоара (отправен до председателя и представителствата на Американските съединени държави, Франция, Англия, Италия и Япония) от Изпълнителния комитет на македонските дружества в България102. Заключение: Македония е българска страна, в краен случай автономна област след плебисцит. Решихме тъй също да се изпрати един мемоар за Източна Тракия. Реши се, че заедно с Ганев може да подписваме, но че в писмото, с което г. Т[еодоров] ще съобщи заминаването си, ще укаже мене за старши и като такъв ще подписвам. Решихме г. Ганев и полк[овник] Николов да заобиколят пленническите лагери във Франция, гдето има българи, и да им дадат по малко пари. Г-н Т[еодоров] ще остави за делегацията тук най-малко 200 000 фр[анка]. Привечер ни съобщиха, че Конференцията не била решила още кога и как ще ни връчат договора. Казало се само, че ще дадат един месец срок от деня на заминаването на делегацията. В днешното заседание на пълномощниците заявих, че оставам тук, докато Прогресивно-либералната партия в София ми съобщи да се оттегля, тъй като се считам от нея посочен и предстоящите промени в правителството може да доведат и други промени.

 

10 септември 1919 г.

Преди обяд бях в Париж за очилата на Стефан.103 Канцлерът R[enner] подписа за Австрия днес 10 часа в St Germain мирния договор.

 

11 септември 1919 г.

На г. Сакъзов, който ми подхвърля, че съм русофил, а не зная руски, обяснявам как от изучаването на миналото и наблюденията в по-новото време съм дошъл до убеждението, че българската политика ще успее само ако върви паралелно с руската. Това убеждение е независимо от ръководителите на руската политика, макар да е установено, че без руски царе България не би била това, що стана.

Г-н Цоков замина за Швейцария. Той ще чака пристигането там на 300 000 фр[анка], които ще даде на Rolls, ако тоя се яви там и се задължи да поеме задълженията, за които Charles Rivet е говорил.

 

12 септември 1919 г.

Ходихме в Chantilly с италианския офицер Jacomini: Сакъзов, Стамболийски и Ганев. Вечерта г. Стамболийски изказа дълбокото впечатление, което му направили обработените земи, и какви проекти замислювал за подобрение на нашето земеделие. В разговора по тая тема изявих съмнение в успех, като изтъкнах, че тъкмо тия, които се готвят сега да управляват – левите на г. Сакъзов – направиха всичко, за да създадат неработоспособна и неработожелаеща младеж. Г-н Сакъзов пак-поддържа, без доказателства, че старите партии били остарели и трябвало да предадат властта на младите – левите.

Г-н Теодоров ни прочете телеграма от Bern. Г-н Панаретов с частно писмо до г. Ив. Ст. Гешов съобщава: 1) г. Wilson не го приел, затова му изпратил писмото от г. Теодоров; 2) Lansing му казал, че според тяхното предложение, на Гърция се дава от Западна Тракия Ксанти да Марония със западната част от Източна Тракия; 3) останалата част от Тракия образува автономна област под Лигата на народите, през която се осигурява достъп на България до Егейско море – Дедеагач. Това. известие порази и петима ни, които имахме досега едничка надежда на Америка за запазване поне сегашната територия на България.

 

13 септември 1919 г.

Все под вчерашното впечатление нито се чете, нито се работи. Стамболийски заключава, че народът ни не заслужава по-друго. Оставало да си стяга силите. Той вярва на Радич за раздяла измежду сърби и хървати. Очаква г. Цоков чрез Миушкович, бивш черногорски м[инистъ]р, да му уреди среща с Радич. Вестниците «Le Temps” и др. съобщават, че Гърция и Румъния направили забележки по изработения от Върховния съвет наш договор, вследствие на което тоя бил внесен в комисията, та можел бил да бъде разгледан от Conseil Supreme на 15 т. м. В заседанието можело да присъствува Lloyd George, който пристигнал снощи, тъй като Balfour заминал завчера. «Il Tempo” публикува твърде симпатична статия по българските работи, насочена против Титони, който мразел българите. Статията не би била по-добре написана от българин. В днешния «Information” (Парижко [издание]) някои си «Борис” - пише статия в полза на България, добре с изключение на някои погрешки в датите. Предполага се да е писана от русина Викторов – Топоров. Вечерта се получи телеграма от София: г. Маджаров съобщава, че генерал Claudel настоявал да се пратят опакованите в сандъци затвори на оръжията в Цариград (такава била заповедта от Париж), та да се опитала делегацията тук да направи нещо за отменение нареждането. С друга телеграма г. Маджаров съобщава, че румънски войски влезли вече в Добрич, Балчик, Каварна и навлезли на едно място в наша територия, отгдето се оттеглили след престрелка. Генерал Клодел пак твърдял, че румънците влезли само в Северна Добруджа, съдбата на Южна оставала да се реши в Париж.

 

14 септември 1919 г.

Г-н Теодоров говорил днес на colonel Henry по получените вчера телеграми, за да предаде на Конференцията неоснователността на исканото и опасността за усложнения на Балкана, ако България се съвсем обезоръжи, докато съседите не са демобилизирали. Г-н Теодоров е изтъкнал, че нашето желание е да възстановим старите връзки измежду Франция и България, която се ще остане най-здрав и сигурен елемент на [полу]острова. Colonel'ът само слушал. Прочетохме и изменихме две ноти до Конференцията: 1) за да се отмени нареждането за отнасяне затворите на пушките в Цариград и 2) за отстранение румънските войски от Южна Добруджа. Решихме на г. Маджаров да се телеграфира да отложи предаването на затворите, докато получим отговор от Конференцията. Ходихме в Enghien – Montmorency. Разговор с г. Стамболийски: по бъдещите финансови задължения на България: казва, че и в изборните си агитации е признавал, какво и селяните ще трябва силно да се обложат.

 

17 септември 1919 г.

Lloyd George от завчера [е] в Париж. Le Conseil Supreme се занимава с по-важни за него въпроси от нашия: прилагането споразумението измежду Англия и Франция от 1916 г. досежно Сирия и Източна Мала Азия; Gabriele d’Annunzio завзел Фиуме с италиански войски; Румъния и Югославия не подписали австрийския договор, за което беше даден срок до 13 т. м.; Англия предлага Конференцията да отложи работите си за няколко време и да се обърне на съвещания в разни места на първите министри. Вчера се постигнало съгласие по сирийския въпрос: Франция ще окупира Сирия и Киликия с Александрета, но Мосул ще мине под английско влияние. Градовете Дамаск, Алеп, Хомс и Хам ще бъдат окупирани от арабски сили, организирани от хеджаския крал Хюсеин. Нашата делегация в бездействие.

Куриерите Статков и Чолаков, заминали на 1 т. м., преминали, едвам на 9-и през Белград; няма известие да са стигнали в София. Днес телеграфирахме повторно на г. Маджарова да направи всичко възможно, но да не оставя да се пренесат затворите на нашите оръжия в Цариград до завръщането на нашите министри в София. Според мене Съюзът става все по-слаб и трябва да гледаме да запазим силите си, за да можем да посрещнем някоя изненада от съседите си. Сключването на нашия договор може да се протака още месеци.

Вчера петимата разговаряхме по нашите политически партии. Г-н Сакъзов пак изтъква, че старите партии са отживели и безусловно трябва да оставят младите да ръководят страната. Г-н Теодоров поддържа, че той може да възприеме нови идеи и че народната партия може да се приспособява към обстоятелствата, затова може да работи с партии, с които е била в противоречие. Полковник Анри съобщи на г. Теодоров, че договорът ще ни бъде връчен в петък, 19 того, в М[инистерст]во[то на] вън[шните] раб[оти].

 

18 септември 1919 г.

Вестниците съобщават военните и икономическите условия на нашия договор, според «Journal des Hellenes”, които са тежки. Поручик Jacomini вижда вчера полковник Castoldi, който му казал, че се възмущава от условията, наложени на България, че въобще Конференцията е извършила недобра работа и на Балкана не можала да уреди мир. Всичкото създадено от нея носело отпечатък на нетрайното. Г-н Jacomini загатнал, че сме се били много поддали на френците, а те били най-зле разположени към нас. Получих писмо от г. Данев – куриерът Маджаров се изгубил в Местре, – който станал песимист и по външните, и по вътрешните наши работи. Г-н Сакъзов получил също от София съобщение, че прехраната отива лошо, въглища няма, в Събранието ще има мъчнотии. Г-н Т[еодоров] се научил, че утре Върховният съвет щял да ни съобщи решението си съюзни войски, заедно с гръцки, да окупират наша Тракия, гдето да остане българска администрация, а Струмишко да се окупира от сръбски войски. Петимата решихме, ако това ни се каже, да заяви т. Т[еодоров] веднага, че го не приемаме, а сетне да направим писмен протест. Телеграфирахме на г. Маджаров в София да предупреди нашите военни и погранични граждански власти да бъдат внимателни и не допускат минаването на гърци и сърби. Пристигна г. Ив. Ев. Гешов из Лондон, който като узнал, че ни се връчва договорът, нямало какво да прави там. И без това от англичаните не можело да се очаква помощ: нашите приятели били без влияние в сегашно време, а и те заявявали, че Англия имала засега много по-важни въпроси за разрешение с Франция, отколкото българския, а Франция била много против нас. Виждал се там с Милюков, който с поведението си причинил да го не оставят да живее във Франция. Г-н Гешов казва, че англичаните не са му говорили за никакви концесии или предприятия в България.

 

19 септември 1919 г.

В 10 1/2 ч. сутринта в М[инистерст]во[то] на външ[ните] работи ни 5 предадоха проектодоговора за мир. Заседание официално на Конференцията. Не познах никого от представителите на Puissances alliees et associees. Види ми се, че направихме добро впечатление.

 

20 септември 1919 г.

Делегацията замина за София. Оставаме с г. Ганев, аз като, President par interim. Оставиха да приготвим част от отговора по S[ocie]te des Nations et Chap[itre] IX. Засега ще продължаваме да живеем в Сhateau de Madrid, без да е уговорено още намаление на наема. Capitaine I de la Rocca104 ме пита дали сме получили някое съобщение за изпразване на Тракия. На отрицателния ми отговор заявява, че знае, какво Конференцията ще ни изпрати нота, за да ни съобщи, че съюзниците ще завземат Тракия, и прибавя, че с право ние да се противим. Той ми каза, че такова съобщение бил направил и по-рано на г. Станчов. Това съобщение предадох на гарата г-ну Теодорову със забележка, че ми се вижда неискрено, но за да ни поддържа в неразположение към френците. Кап[итан] de la Rocca ми говори тъй също върху нетрайността на обединението сърбо-хърватско, тъй като той бил уведомен, че хърватите не могат да останат в новото кралство, както е засновано. На гарата разговарях с г. Т[еодоров] върху развитието на работите в България, като му съобщих мнението на г. Стамболийски, какво той, Т[еодоров], не ще може да остане в бъдещия кабинет. Г-н Т[еодоров] мисли, че сегашната комбинация ще се наложи, като се замени мястото на г. Ганев с един земеделец. Вижда мъчнотия в желанието на г. Сакъзов да стане м[инистъ]р на финансите, в който случай г. Данев би трябвало да се задоволи с друго място. Комбинацията, за която ми говори веднаж г. Ст[амболийски], – да оставят настрана широките, се вижда и нему неизпълнима. Г-н Т[еодоров] ме моли на всеки начин да не мисля да се оттделям от делегацията, както му дадох да разбере, че ще направя това, ако прогресистите останат вън от комбинацията на бъдещето правителство. На заминаване в трена г. Ст[амболийски] заяви, че той ще дойде на всеки начин за подписването на договора. За войната и нейните последици други били отговорни и българският народ трябвало да разбере това. За случай на искане да изпразним Тракия Стамболийски мисли, че трябва да направим това, за да не изложим страната на едно нахлуване от гърци и сърби. Comm[andant] Gotzmarm ми каза, че на 19 т. м. general Chretien видял председателя на републиката и му говорил в полза на България.

 

22 септември 1919 г.

В. «Le Temps” тая вечер съобщава, че днес le Conseil Supeme се занимал с delimitation des zones d’occupation de la Thrace occidentale, laquelle ne prejugera en rien celle qui interviendrait, lorsque la Conference aura a regler le statut defmitif de la Thrace. „Le Temps” прибавя: II parait еtre entendu des maintenant que les troupes helleniques occuperont seules une zone comprise entre la frontiere grecque de 1914, la nouvelle frontiere bulgare, la Mediterranee et s’etendant a 1'est jusqu’au voisinage de Gumurdjina. Това е, види се, потвърждение на съобщеното от capitaine de la Rocca. Тъй като от съобщението не се вижда дали е взето решение и дали такова се отнася за прилагане сега или след подписването на договора – няма да правя постъпки пред Конференцията. Според договора за примирието съглашенските войски може да окупират стратегически точки в Тракия – имат още фронт в Турция и срещу болшевиките, – а от Franchet d’Esperey има словесно дадено обещание да не оставя гръцки и сръбски войски на българска територия. Протест може да се даде, ако вземат решение за окупиране, сега в София и, в съгласие с българското правителство, тука от делегацията. Горното съобщение предадох с отворена телеграма в София.

 

23 септември 1919 г.

Говорих с г. colonel Henry за по-нататъшното ни оставане в Chateau de Madrid и за намалението на наема, като му предложих да подей-ствува за намаление на тоя до 1500 франка дневно с минимум един месец. Той признава основателно искането ни, но не вярва, че дирекцията ше се съгласи да намали по-долу от 2000 фр. дневно плюс 5% pour-boire и 10 % taxe de luxe. Тъй като заминава за 3 дена, възложи на commandant Gotzmann да води преговори с директора и да се опита да намери в Neuilly някой голям пансион, като има предвид, че мисията ще обема най-малко два офицера с ордонанси, полицейската и жандармската служби. На запитването ми г. colonel Henry отговори, че сам си е забелязал двата важни за нас въпроса, по които очакваме отговор: les culasses des armes et les gardes-frontieres roumaines en Dobroudja, no които оше нямал положителен отговор.

Някои от сутринните вестници съобщават, че Conseil Supreme се занимал с la delimitation des zones d’occupation en Thrace Occidentale.

Интересен разговор с г. полковник Николов върху положението на г. д-р Станчов в Париж и пред френската мисия в София. И тука френските офицери са изказвали мнение, че бълг[арското] прав[ителство] не е могло да направи по-лош избор. За някои от тия съобщения сам съм виждал признаци в мисията. Г-н полковник Николов мисли, че г. Станчов и като пълномощен министър в Париж не бил полезен.

 

24 септември 1919 г.

Четох рапорта от полк[овник] Петров, Цариград, от 8 септември. Полковник Смит, англичанин, му съобщил, че френците приготовлявали окупирането на наша Тракия от гръцки войски под надзора на съюзнически; самият полковник бил назначен да отиде с малка част англичани и обещавал да бъде безпристрастен; като познавал колко предизвикателно и насилнически постъпвали гърците, казвал, че може да застреля гръцки войник или офицер, който се провини спрямо българи.

Други рапорти от наши военни и граждански в Тракия (комисия за бежанците, Шкойнов) установяват, че генерал Фр[анше] д’Епре е говорил на турци, българи, евреи (познат един евреин търговец...), че Тракия ще се даде на Гърция и скоро ще бъде окупирана.

С директора на Chateau de Madrid преговарях за наема на шатото. Предложението му последно беше: 2000 фр. дневно плюс 5% pourboire, плюс 10% taxe de luxe, докогато се върне делегацията. Телеграфирах на г. Теодорова, че приемам.

Г-н полковник Николов ми поверява, че и тукашните френци от мисията не обичали г. Станчов, който повече забърквал работите, та да не съм прибягвал към съдействието му.

 

25 септември 1919 г.

Говорих на commandant Gotzmann по задържането на затворите (culasses) на нашето оръжие в България, за навлизането на румънски войски в Добруджа и поставянето топове на нашата граница, когато генерал Claudel уверява бълг[арското] правителство, че само полицейски органи били допуснати да помагат администрацията, за агитациите на генерал Франше д’Епре в Тракия, които сега се потвърждават с нови рапорти от наши военни и гражански. Помолих го да се постарае да получи отговор поне за затворите.

 

26 септември 1919 г.

Comm[andant] Gotzmann ми показа бележка-рапорт по вчерашния  наш разговор, който ще съобщи на г. Dutasta. Съобщих на г. Aliqueul, дир[ектор] на Ch[ateau] d[e] M[adrid], че съм телеграфирал на г. Теодоров предложението му, по което ще плащаме, ако г. Теодоров не го отмени, но че то остава в сила до окончателното вдигане делегацията от Neuilly.

 

28 септември 1919 г.

Commandant Gotzmann съобщил на г. полковник Николов, че говорил в М[инистерст]во[то] на външ[ните] раб[оти] според бележката, но не му дали никакъв отговор. Colonel Henry казал също на полковник Николов, че рапортът на comm[andant] Gotzmann бил добре направен, но като не са му казали нищо, вероятно е, че няма да отговорят тука на делегацията, а може би в София на правителството ще бъде съобщено решението чрез генерал Claudel.

 

29 септември 1919 г.

Г-н Г. Маджаров замина като куриер за София. Писах на г. Т. Теодоров за разговора ми с г. г. Henry и Gоtzmann. Писах на Кочо и г. Данев.

 

1 октомври 1919 г.

Среща с general Chretien в гората. Изложих му, по поискване, парламентарното положение в България: земеделци, широки социалисти, а вероятно и народняци и прогресисти да съставят правителство, в което решително влияние ще има г. Стамболийски. Генералът се интересува особено дали не предстои някое изменение в конституцията. Разясних му, че с изключение на тесняците-социалисти нашите партии засега не мислят за въвеждане практически републиканско управление. Това генералът намира в интереса на страната. Григор Василев бил казал на генерала преди заминаването му, че не всички тесняци били за републиката. По негово желание обясних му етническото и икономическо значение на териториалните жертви, които ни налагат. Прави му впечатление обстоятелството, че Царибродско, Струмишко, Тракия са населени с бежанци из Сърбия, Гърция (Македония), които пак ще се изселват в тежест на България и ще бъдат елемент за размирици и неприятелства със Сърбия и Гърция. Генералът мисли, че в това отношение проектодоговорът може да претърпи изменения. Пожела да узнае как се посрещат у нас финансовите и стопански условия. Произведе му впечатление тежестта, която се възлага върху ни, покрай огромната сума 2 1/4 милиарда, разноски по разните комисии, издръжка на окупационните войски (генералът забележи, че разноските на италианците и англичаните били големи). Генералът забележи, че България, макар и орязана, си останала незакачена от войната; населението й е трудолюбиво, пестовно, та да се не отчайваме – постепенно ще се замогнем и заемем мястото на Балканите, каквото сме имали. Генералът: приятелите на България срещат във френското общество une disposition de bienveillance et d’estime pour le peuple bulgare. Изтъкнах, че е жалко, гдето във Франция засега няма хора да оценят значението ни в бъдещето. Генералът забеляза, че ние имаме приятели и във Франция, че има френци, които са били у нас спечелили симпатии и действуват сега пред френски и други (американски) кръгове в полза на България. Положението ни било мъчно: измамили сме Франция, която бившият ни цар лъгал дълги години и бил се ангажирал с Германия преди договора от август 1915 г. Нашите съседи – за които му говорих, че през миналото са били повечето привързани към Австрия и Германия – наопаки, станали техни съюзници и утраяли такива докрай. Те успели да засвоят разположението на ръководещите във Върховния съвет и умело пущат интригите. Така, генералът разбира, че за да подкрепят искането си да вземат Босилеградско, сърбите може и сами да са запалили моста на железницата около Враня. Това имало да служи за доказателство за уязвимостта на територията им по тая страна. Генералът съветва да обосновем добре контрапредложенията си. Проектодоговорът щял да претърпи изменения. Дава ми да разбера, че и той ще действува и очаква поне слаб успех. На commandant Gotzmann, който ни придружава, каза да му предава каквото бих имал да му кажа. Инцидентно генералът запита дали генерал Нерезов105 остава в М[инистерст]вото, и като му съобщих, че генерал Луков се е върнал, забеляза, че тоя не бил добре виден и от англичаните. Така излиза, че не намира полезно за България задържането на генерал Луков като началник щаба на армията. През време пребиваването на генерал Луков в Ch[аteau] d[e] M[adrid] постоянно го чувах да осъжда политиката на българското правителство – отстъпчива към съюзните окупационни войски. Запитан, каза ми, че le general Franchet d’Esperey остава commandant en chef des troupes alliees en Orient и в понеделник заминал за Цариград. Разправих му какви агитации е вършил тоя ген[ерал] в Гюмюрджинско в навечерието на изборите. Ген[ералът] ме уверява, че генерал Fr[anchet] d’Efsperey] не е знаял и не е могъл да знае какво готви Върховният съвет за Тракия. Това, що е направил, правил го е като агент на гърците. Той знае положително, че за Тракия ще се вземе решение, когато се реши съдбата на Турция. Ставало дума за предварителна гръцка (съвместна със съюзни[ците]) окупация на част от наша Тракия – не знае дали е взето решение. Обърнах му вниманието, че такава окупация би предрешила въпроса и би произвела голям смут в България. Генералът ми съобщи, че в минало време гръцки войски (генерал Трикупи) и сръбски били готови да навлязат от юг и запад в България. Той успял да отклони тая напаст. При раздяла – 3/4 часа разговор – генералът ме увери, че ще продължи да действува за наша кауза. Не знае где ще го пратят – по-после ще дойде в България. В Chateau d[e] M[adrid] заварих при г. Ганев американския майор Tayllor106 и един капитан, които ме търсили. Г-н Ганев им беше вече говорил върху условията на договора. Изложихме им какво е населението в земите, които искат да ни вземат, и последствията, стопански и политически, от новото преселяване на това население. Това им произведе впечатление. Майор Tayllor каза, че бил познавал тракийския въпрос. Тъй като проектодоговорът е изменяем, добре ще бъде да подкрепим ясно контрапредложенията си, като дават да се разбере, че Видинско, Царибродско може да се спаси.

 

2 октомври 1919 г.

Commandant Gotzmann казал на г. подполковник Николов, че генерал Кретиен пред петима френски генерали (между които и Petain) държал конференция по българските работи, а изложил и от френско гледище мотивите Тракия да остане българска; въобще ползата за Франция, ако се менажира България. Вчера генерал Кретиен направил разлика измежду русофили и франкофили. Обясних му, че русофилите са се винаги разбирали като антантофили. Г-н Douare бил готов и той да се постарае да прокара в пресата малки бележки, с които да се опровергае закрепващото се мнение, – прокарано от противниците ни, – че проектодоговорът бил много лек за България. Вчера г. Got[zmann] ми каза, че генерал Кретиен готвел статия за «Nouvelle Europe”. Посети ни полковник Kassati107, който заминавал в отпуск. Извини капитан de la Rocca за неявяването му – назначен бил във Виена. Италианците получили от София известие, че имало там министерска криза.

 

4 октомври 1919 г.

Г-н Стоилов виждал г. Pelletier108 и други приятели, и сега добре разположени към България, без да могат да съдействуват – пресата много ангажирана с противниците ни. От тях дознал, че френските социалисти не са забравили отиването на г. г. Сакъзов и Сакаров в Стокхолм и не им прощават приятелството с германските социалисти и поведението в България.109 Това обяснява защо усилията на г. Сакъзов да прокара нещо в тукашната социалистическа преса не успяха.

 

7 октомври 1919 г.

По нареждане от София (за 7 дена) поискахме с нота от Конференцията 10 дена продължение на срока за нашия отговор на договора.

 

10 октомври 1919 г.

Върховният съвет решил да ни даде исканото продължение на срока.

 

12 октомври 1919 г.

Получихме официално писмо от г. Clemenceau, с което ни се съобщава, че отговора можем да предадем най-късно на 24 т. м., на пладне.

Телеграма от 9 т. м. се получи днес: генерал Франше д’Епре поискал България да изпразни Тракия до 14 т. м., пладне. Телеграмата, подписана от г. Маджаров, предава потресающото впечатление, произведено от това искане, и иска да направим възможното тук за отменението му.

 

13 октомври 1919 г.

Предадох на capitaine Laperche лична нота до г. Clemenceau, с която излагаме неоснователността на исканото изпразване [на] Тракия и настояваме да нареди пред Върховния съвет за отменяването му. В нашата нота казвам, че генерал Франше обосновавал искането си на чл. 27 от проектодоговора, като не споменавам, че той говорел и за решението на Върховния съвет.

Капитан Laperche след обяд обадил на г. Станчов, че подал нотата на г. Arnavon. Там му казали, че имало решение на Върховния съвет да стане окупацията от съюзни войски, а не от гръцки, както настоявал Венизелос. Les Bulgares ne devraient pas etre cheques par cette decision, parce que, entre 1'armistice et la signature du traite, des territoires allemands ont ete occupes par des troupes alliees (Rhin).

Г-н Минков се върна на 11-и вечерта в Хага, докачен от една забележка на г. Ганев. Съобщих в София, за да ми телеграфират, ако трябва да се намери той в Neuilly, когато ще се подава отговорът. С г. Минков пратих писмо до г. Панаретов на неговото от 26 септ[ември] из New-York.

На 10-и американският капитан Pears посетил г. Станчов и му съобщил: Г-н Фурнаджиев се хвалил в София, че бил в сношения с американския делегат Polk и чрез Misters White: съобщено им било това от Wilson от София. Направили анкета и у американския пастор в Neuilly намерили писма и документи от г. Фурнаджиев, писани на дактилографа, с който писмата на делегацията са писани. Документите не били излизали от ръцете на американския пастор. Амер[иканската] делегация не била доволна от поведението на г. Фурнаджиев. Capitaine Pears съобщил същото и на commandant Gotzmann. На тоя казах, че г. Фурнаджиев е действувал на своя глава, че членовете на делегацията от самото начало строго са се придържали о наложения им режим. Г-н Gotzmann обеща да направи в тоя смисъл доклада си до секретариата на Конференцията.

На 8-и вечерта замина за София куриерът г. Цачев. С него писах на г. Теодоров, за да му обадя главно разговора си с general Chretien. Писах на г. Ив. Ст. Гешов в Bern. Г-н Цоков ще се присъедини в Lausanne към г. Цачев.

 

14 октомври 1919 г.

Commandant Gotzmann ми показа телеграма от г. Dupenher из Триест, с която се съобщава, че българската делегация пристига утре. Кой, колко души – не се казва. Ние нямаме никакво съобщение. Една телеграма от г. Маджаров от 9-и съобщава, че телеграмата, с която ни се предава съставът на новото правителство, е от 7-и, а не от 6-и. Такава телеграма; не сме получили, но днес вестниците съобщават, че г. Стамболийски съставил правителство: види се да влизат народняци (Маджаров и Буров) и прогресисти, но не и широки социалисти. Втора телеграма от Milano, Dupenher потвърждава, че делегацията пристига утре. После обяд направих; с commandant Gotzmann, Николов и Ганев екскурзия до Bourg la Reine.” Пристигналите две телеграми от София: 1) за агитациите на Исмаил Хакъ под френско покровителство в Гюмюрджинско в полза на гръцка окупация и за митинга на 19 септември против същия; 2) за тъжното, впечатление от мирните условия и за мирните манифестации, направени в цялото царство – преведохме ги на френски като обикновени съобщения и ги предадохме на commandant Gotzmann, за да ги съобщи на: Quai d’Orsay и използува чрез general Chretien. На вечерята тръпки ме побиха. Легнах си рано.

 

22 октомври 1919 г.

На 15 октомври исках да стана рано да посрещна делегацията. Станах на 7 часа, но се върнах в кревата след взимане хладка баня. Мислех, че е обикновено преяждане, за което тая заран взех очистително. През деня температурата ми 39,30 - 39°С. На 16-и докторът констатира pneumonie ou congestion pulmonaire и почна редовно гледане. Вчера и днес температурата спадна на нормално, но докторът намира действието на бъбреците непълно – малко урина давам; същата има следи от албумин.

На 15 октомври пристигна г. Теодоров и г. г. Баламезов110, Н. Стоянов, Антонов111, Йор. Иванов, Статков и писари. Т[еодоров] обясни, че поради големите претенции на социалистите – програма и места (искали М[инистерст]во[то] на войната) – Стамболийски се решил да състави без тях правителството – решен да отиде до разтуряне на камарата. Народняци (Маджаров и Бурмов) и прогресисти (Данев) поели отговорност с влизане в кабинета. Демократи и радикали обещали да поддържат правителството. В едно съвещание на шефовете на партиите г. Теодоров докладвал върху договора – присъствували и г. г. Малинов и Сакъзов. Решило се с общо съгласие да се действува за намаление тежките условия. Г-н Данев бил искал вместо него да влезе като министър на финансите Хр. Мутафов или Александър Василев. Г-н Данев бил заявил, че ако прогресистите не вземат участие в кабинета, ще ме моли да се оттегля и аз от делегацията. Радикалите заявили на г. Т[еодоров], че оттеглят мандата на г. Ганев да ги представлява в делегацията. За отговора на проектодоговора в София били съставени четири комисии, от които най-многобройна била финансово-икономическата – 18 души. Тези се подразделили на секции. В комисиите влизали представители от всички партии, между които г. г. Ляпчев, Хр. Мутафов, Янулов (широк). Тесняците само отказали да вземат участие, макар да имали решение да съдействуват за отменение тежките условия. Комисиите в София работели всяка отделно. Работата никой не ръководел или координирал. Г-н Баламезов ми каза, че отделните елаборати му били предадени в последния час, някои подхвърлени в автомобила към гарата. Само в трена г. Бал[амезов] можал да прегледа събрания материал и да констатира, че всички комисии изработили нещо. Преглеждането и координирането почнало в трена. След пристигането в Neuilly г. Теодоров почна да чете и да нарежда с отделните съветници и секретари материала.

Всичко имаше да се превежда на френски и английски и да се напечата. Поради болестта си, не можах да помагам на г. Теодоров. Г-н Ганев, освен изработеното по-рано по S[ocie]te des Nations, пo Traites, clauses et conditions generates, помогна в някои работи. Но г. Теодоров не искаше да изменя приготвеното в София, за да остави отговорни авторите от разните партии и за да избегне евентуалния упрек за незачитане мнението им. Вследствие на това отговорът ни ще бъде разтегнат и ще има много повторения.

На 20 т. м. госпожа Bompard идва да ме види. Commandant Gotzmann по нейно настояване - като не я пуснали – идва в стаята да ме пита какво има да й кажа.

Същият ден писах на жена си дълго писмо, без да кажа добро или зло за здравето си.

Днес от М[инистерст]во[то] на външните работи питаха от името на г. Bompard за здравето ми.

 

24 октомври 1919 г.

Преди обяд подадоха се на colonel Henry три лични ноти от г. Теодоров, пред[седател] и пр., до г. Clemenceau, предс[едател] и пр., които накратко възпроизвеждат приложените три мемоара „observations” върху проектодоговора. В Quai d’Orsay не очаквали така обстоен отговор. Моето впечатление е, че отговорът ни е много проточен, съдържа повторения, няма прегледност. Боя се, че не ще имат търпение в комисиите дори да го четат. Английският превод не беше довършен, а и печатницата не смогнала да привърши първите две ноти, които са преведени.

Г-н полк[овник] Николов замина за Corte112 и Uzes113 да обиколи пленниците и да ми даде малко пари.

 

27 октомври 1919 г.

Довечера заминават г. г. Баламезов, Антонов, Чомаков-Петров114, Статков за София. Г-н Теодоров и Станчов отиват за Женева. Целта на г. Т[еодоров] е да види professeur Heron, с когото г. г. Ив. С. Гешов и Шипков115 били в преговори да уреди защитата на България. Г-н Шипков предава в едно писмо съдържанието на друго, отправено от г. Heron до г. Ernest Guy – приятел и другар на г. Andre Tardieu116. Писмото е като отговор на поканата на prof. Heron да даде мнението си по сключените досега мирни договори. Професор Heron се изказва, че френската дипломация с тази си работа е направила тъкмо обратното от онова, що са изисквали френските интереси. Създадената Полша – 50% неполско население – не ще може да се удържи ср[ещу] Германия и Русия, освен ако Франция е решена да я поддържа с войска; Чехословашко е много разширено и мъчно ще може вътрешно да се консолидира; унищожението на Австрия е тъй също против интересите на Франция, която би имала добър приятел в една Дунавска конфедерация; Югославия е прекомерно разширена и мъчно може да се сглоби; сръбските шовинисти не са елемент, на който може да се наблегне Фр[анция] и те ще й причиняват постоянни главоболия; Франция си е отчуждила и Италия; с договора за България е направена голяма погрешка – българският народ е едничкият, на който може да се наблегне на Изток Франция, а тя го отблъсква и мъчи се да подкопае жизнеспособността му. Ако това писмо е наистина подадено и по такъв повод трябва да възприема, че prof. Heron наистина се занимава с политика и може да има значение. Г-н Шип[ков] казва, че той поддържал сношения с политически мъже в Съединените Щати в Америка. Знаех по-напред, че той бил приятел на председателя Wilson, с когото се разделил по принципиални въпроси. Във вестниците бях чел забележка, че prof. Heron поддържал измислено и смешно твърдение, какво Америка се била обявила против Румъния, защото тая била отказала да продаде извос [така!] или да даде концесия за петролни извори на американското Oil Standart C°. Сам prof. Heron не отказва, че работи в полза на Румъния – между друго и за споразумението й с България, – както се вижда и от обстоятелството, че в писмото си до Guy той не споменува никак Румъния. Г-н Ш[ипков] пише, че Prof. Heron съобщил вече на colonel House и други приятели в Англия и Америка плана си за защита на България, прилагането на който изисква разноски до 100 000 фр[анка], които българското правителство трябвало да плати. Тази работа се водела много тайно и от българите я знаели само г. г. Ив. С. Гешов, Т. Шипков и Д. Мишев. Мене ми се вижда недобре да се ангажираме с г. prof. Heron, преди да получим допълнителни сведения за него от г. Панаретов, защото от лятос ми е останало впечатлението, че професорът няма някое значение в американските кръгове.

С господата писах на жена си и изложих всичко по болестта си. Със същите изпратих писмо до г. Данев. Приготвихме interview-то на г. Теодоров за в. «Le Temps”.

 

28 октомври 1919 г.

Изпратихме с вербална нота английския текст на нашите ноти и Observations до секретариата на Конференцията.

Gommandant Gotzmann ми прочете писмо от general Chretien, който мисли да пристигне в Париж на 30 т. м., за да види какво може да ни помогне. По отношение на окупацията на Тракия, генералът казва, че фр[енските] делегати отиват от sottise a sottise. Пръв път направих разходка със затворен автомобил.

 

29 октомври 1919 г.

Lieutenant Jacomini ми прочете проект за доклад на италианците и американците в Териториалната комисия, който заключава да се остави непокътната западната ни граница. Френските и английските делегати щели да представят доклад в смисъл да се задържи проектодоговорът. Тъй като японските делегати не искали да се присъединят нито към едното, нито към другото мнение, оставало Съветът на петимата да се произнесе. Италиански член бил Vanutelli, когото съм знаял от Виена. Полковник Castoldi бил в отпуск. В Париж се намирал сега и пълномощният министър Allioti117 уж с едничката цел да ни помага. Комисията по военните въпроси се тъй също разделила: френци и италианци били за искането ни – service militaire obligatoire, а англичани и американци за проекта – volontariat. He ми се вижда да е искрено това съобщение, според което италианци и американци възприели всичките ни бележки досежно западната граница, само искали да ни се наложи задължително да съборим Сливнишките укрепления, по които г. Jacomini на 27-и т. м. беше поискал допълнителни сведения.

 

30 октомври 1919 г.

Г-н Теодоров се върна от Женева. Виждал г. Ив. С. Гешов, Шипков, Д. Мишев и много българи. В Lausanne дал свиждане на кореспондента на «Le Temps” (300 000 фр. били дадени от г. Гешов на тоя г-н, който бил секретар на г. Charles Rivet, и на още един г-н. Знаменитият Малеров118 бил взел 1600 франка. Сега трябвало да се дадат 100 000 франка за втория месец). Г-н Теодоров не видял prof. Heron, за да не подушат защо е ходил в Женева, гдето бил следен. Но тъй като българите били вече много ангажирани, той се съгласил и г. Гешов предал на prof. Heron 20 000 франка, без да знае и г. Т. Шипков. Г-н Теодоров, мисля, повярвал в сериозността на работата.

Тая сутрин г. Т[еодоров] можал да говори с г-н Jules Cambon119 и в течение на няколко минути да му изкаже погрешката, която струва Франция, като си отчуждава българския народ, вместо да го привлече в кръга на приятелите и съюзниците си. Г-н Т[еодоров) е пледирал, [че] в  интереса на Франция ще бъде да се създадат условия за приятелски : трайни отношения изм[ежду] балканските народи. Jules Cambon е казал само: la paix a ete dure pour tout le monde.

 

31 октомври 1919 г.

Полк[овник] Николов се върна от Corte и Uzes. Нашите офицери (156 души) в първото място са добре, здрави, храната сносна. Обхождането на френците добро, дрехи нямат. В Uzes трябва да се даде поне 2 франка дневно на офицер за храна, защото даваното от френците не стига. Якомини съобщил на г. Т[еодоров], че има изглед Върховният съвет да реши Цариброд да остане в България, да разреши да държим 25 000 души войска наемници, да отмени чл. 102 от проектодоговора (унищожение армистиса). Г-н Т[еодоров] настоя и се телеграфира в Берн на Д. Мишев да отправи апел до г. Падаревски във Варшава и до Масарик в Прага за смекчение условията на мира и за изправяне възможно сдружението на балканските народи. Сам г. Теодоров иска да пише на г. Сакъзов в тоя смисъл.

 

1 ноември 1919 г.

От София се получи телеграма, която предава съдържанието на протеста на българското правителство по предварителното окупиране Тракия – основите еднакви с нашия тук протест. Г-н Стамболийски не бил взел още решение за дохождането си в Neuilly. Вестниците съобщават, че Conseil Supreme днес се занимал с нашия отговор и отложил окончателното решение за след обяд. Изглежда, че ще отхвърлят главните ни искания. Решено било да съобщят с нота на Румъния и Сърбия, че не може да подпишат договора с България, преди да подпишат оня с Австрия, т. е. преди да приемат договора за меншествата.

 

2 ноември 1919 г.

Вестниците съобщават, че Conseil Supreme взел решение по нашия договор, което ще ни съобщи на 3 или 4 т. м. Нашите observations били неуважени, само в някои подробности направили изменения.

 

3 ноември 1919 г.

В 6 часа вечерта colonel Henry предаде на г. Теодоров писмо от г. Clemenceau, придружено с Reponse aux observations de la Delegation bulgare и с окончателния договор. Дават срок 10 дни за отговор. По споразумение с г. полковника, установи се [,че] срокът изтича 13 т. м., 8 часа вечерта. Conseil Supreme не уважил съществените наши искания. Тежко е впечатлението на всички, особено г. Т[еодоров] е съвсем отчаян: как ще види царибродчани! Телеграфирахме в София само слабите изменения, които са направени. Г-н Теодоров реши да замине за София с намерение да се не върне, тъй като по-рано е заявил, че няма да подпише договора, ако ни отнемат Цариброд. Пред френците г. Т[еодоров] казва, че отива да убеди другарите си да приемат договора.

Обясних на г. Т[еодоров] положението, което заемам в делегацията след заминаването на г. г. Стамболийски и Сакъзов и неговото оттегляне от министерството. Сега в делегацията в Neuilly няма ни един министър. Намирам необходимо г. Стамболийски и г. Маджаров да дойдат да подпишат договора. Заявих категорически, че без г. Стамболийски няма да подпиша. В тоя смисъл съм писал на г. Данев, като му изложих съображенията си. Прибавих, че съм говорил с г. Ганев, който е напълно съгласен с мене. Г-н Теодоров намери основателни мотивите ми и заяви, че г. Стам[болийски] трябва да дойде, в който смисъл ще действува в София. Мисли обаче, че Маджаровото идване може да е излишно. Настоях, че един народняк трябва да подпише. Г-н Т[еодоров] мисли да ангажира по тоя въпрос и демократите, та ще иска при обсъждането договора в София да вземе участие и г. Малинов.

Писах на г. Данев, за да му предам изявленията си пред г. Т[еодоров] и с молба да ги поддържа в Министерския съвет.

 

4 ноември 1919 г.

Г-н Якомини съобщил на г. Т[еодоров], че в Conseil Suprerne било решено [,че] Commission Interalliee може да отмени службата на волнонаемната войска, ако при прилагането на договора в България се посрещнат мъчнотии. Каузата наша в случая била най-силно поддържана от италианския военен делегат.

Г-н Теодоров писа на Clemenceau, че аз оставам като председател на делегацията.

Г-н Т[еодоров] ми съобщи, че оставил в Comptoir National d’Escompte на името на г. Д. Станчов две суми: едната франка френски 100 000 и другата франка френски 153 038 – всичко 253 038. Освен това в касата на г. Станчов имало френски франка 70 000 за разноски; швейцарски франка 45 000, които да не се харчат. От последните да се прати нещо, ако г. Маджаров нареди телеграфически.

 

10 ноември 1919 г.

Получи се телеграма от г. Маджаров от 7 т. м. г. Теодоров още не е пристигнал; Народното събрание свикано за 8-и да се произнесе по договора; г. Стамболийски отложил заминаването си; ако г. Стамболийски не пристигне или ако не получим други наставления, да съобщим писмено на Конференцията, че България ще подпише договора.

 

11 ноември 1919 г.

Съобщих на colonel Henry, че Нар[одното] събрание е свикано за 8-и и че вярвам да получа скоро наставления. Молех го да ускори предаването на телеграмите. Той ми припомни, че срокът изтича на 13-и т. м., часа 8 вечерта, и пита дали отговорът няма да се предаде в София на г. Henry 120. Отговорих, че делегацията ще отговори.

Телеграфирах на г. Маджаров, че съгласно телеграмата му, ще чакам до 13 т. м., 6 ч. в., и тогава ще подадем декларация, за да протестираме против условията и да заявим, че се подчиняваме на силата и ще подпишем договора.

 

12 ноември 1919 г.

Получи се писмо от г. Clemenceau за вписването в договора член досежно швейцарския неутралитет; съюзените и сдружени сили били; наклонни да удовлетворят искането на Швейцария и желаят да им се отговори българското правителство приема ли.

Приготвихме отговор до Конференцията за подписване договора.

 

13 ноември 1919 г.

Подписах писмо до г. Clemenceau, с което декларирам, че делегацията ще подпише представения й договор, като се прекланя на силата. Изказвам надежда, че Обществото на народите ще поправи направените amputations.

Телеграма от София: г. Маджаров съобщава, че г. Стамболийски тръгнал на 12 т. м., придружен само от г. г. С. Радев и Морфов.

 

15 ноември 1919 г.

Г-н Jacomini съобщи: Conseil Supreme решил да отправи остра нота до румънското правителство, с което иска положителен отговор на досегашните две досежно евакуирането на Унгария, разпределяне на реквизицията, направена в Унгария, и договора за меншествата. Казвало се изрично, че Добруджа щяла да бъде отнета, ако Румъния не подпише договора за меншествата. Текстът на нотата бил предварително съобщен на румънските делегати и генералите Coanda121 и Averesco122 побързали да дадат удовлетворителни уверения. Не се знае, дали след това нотата е била отправена.

Това се потвърдява от commandant Gotzman.

 

18 ноември 1919 г.

Г-н Jacomini казва, че нотата не била съобщена на румънското правителство, но това не било още възприело безрезервно исканията на Conseil Supreme.

 

19 ноември 1919 г.

Пристигнаха г. г. Стамболийски, Цоков и Морфов. Бавили се два дни в Женева, гдето г. Стамболийски посредством г-жа Лолова123 видял някои френци. Динирал у Малеров, търговеца на вина, който бил посредник и за някои интервюта. Г-н Цоков научил от доверено лице, какво Dutastza пред дипломати се бил изразил, че съставът на българската делегация не бил добър и неуспехът на българите се дължал и на това. Споменал изрично г. Теодоров, за когото знаели, че поддържал в парламента политиката на Радославов. Г-н Стамболийски бил придружен до Женева от г. Сим. Радев, който му приготвил едно писмо до председателя на Конференцията и друго, окръжно, до държавните мъже на Сърбия, Гърция и Румъния. С второто се предлага споразумение между съседи въз основа на отстъпки – Сърбия за Македония и западната ни граница, Румъния за Южна Добруджа, Гърция за Тракия. Първото писмо иска справедливост по договора. Решихме тия проекти да се преработят, като се вземе за основа, че договорът е вече неизменим, но може да се иска благоразположение при прилагането му. До съседите да се напише за всекиго отделно писмо. Г-н Стамболийски има намерение да види френски ръководещи политикани, за да им обясни пътя, по който нова България ще върви – с Антантата, и интереса, който Франция има да притегли България към себе си. Ако му се удаде това, мисли за същата цел да отиде в Лондон. Той мисли да говори и за заем. Представих му несвоевременността за такива постъпки.

Тъй като г. Ганев поради несъгласие на радикалите се колебае да подпише мирния договор, г. Ст[амболийски] заявява, че е готов сам да подпише. Спрях предаването на новите пълномощни и казах на г. Ганев, че намирам добре г. Ст[амболийски] да подпише сам договора.

Г-н Ст[амболийски] по мое запитване заяви, че чел рапортите на брат ми Иван от Таганрог и останал просто учуден от сръчността и дълбокото схващане на въпроса, та препоръчал на царя да прочете тия писма.

Получих писма от дома, от Данев и от брат ми Иван.

 

20 ноември 1919 г.

Г-н Стамболийски не одобрява проектите за писма до г. г. председателите на гръцката, сръбската и румънската делегации, каквито му приготви г. Ганев, и аз ги направих. За сръбската приготвил свой проект, който намирам груб и задължаващ България да признае откъснатите земи. Обеща да го поправи! Говорих му пак за несвоевременността да ходи в Англия. Мисли, че Lloyd George ще падне, та да се запознаел с наследниците му.

 

21 ноември 1919 г.

От Конференцията питат колко и кои пълномощници ще подпишат договора. Ще решим утре. Мисля г. Стамболийски сам да подпише.

Конференцията препрати едно съобщение от френската делегация досежно плащането наши купони в Австрия, когато г. Данев бил поел задължението да се не плащат такива, преди да се изплатят les arrieres на френските кредитори. Съобщението в груба форма и предизвестява represailles.

 

22 ноември 1919 г.

Тримата решихме г. Стамболийски сам да подпише мирния договор. Предаде се само неговото пълномощно на полковник Henry. За това решение се ръководих от обстоятелството, че делегацията ни измени първоначалния си състав; г. Теодоров се отказа да подпише, а г. Ганев не представлява вече Радикалната партия. Неподписването от всички все е един протест.

Приготвиха се и подписаха от г. Стамболийски, като лични, писмата до г. г. Clemenceau, Венизелос и председателите на сръбската и румънската делегация, в които се изтъква несправедливото третиране на България, а на съседите се предлата разбирателството. Писмата се предадоха на полковник Henry за предаване по назначение; от писмата за съседите се дадоха копия за Конференцията.

 

23 ноемвра 1919 г.

В руската черква със Стамболийски. После обяд в Versailles – Grand Trianon.

 

24 ноември 1919 г.

Преди обяд със Стамболийски в Bois. Старая се да приведа Стамболийски да понамали самомнението за всесилие по политическото положение в България.

Colonel Henry върна писмата до съседите, тъй като Конференцията не можела да бъде посредник. Полк[овник] Henry позволява изпращането им по пощата, което и стана.

После обяд среща в Bois с Коста Тодоров и с Мr et Mme Brun, бивш поручик и началник на френската информационна служба в България, а сега отива във Виена, «Bibergasse”, 1, да основе вестник на френски език, който да работи за федерирането на Дунавските държави. Познава добре Русия, говори езика. Старае се да узнае намерението на България по прилагането на мирния договор. Изтъквам тежките условия и военната служба, но поддържам, че България ще положи усилия за изпълнение на задълженията си.

 

25 ноември 1919 г.

Преди обяд със Стам[болийски] и Ганев в Bois. Разговор по политиката. Стамб[олийски] се занимава с ограничението на жълтата преса в България чрез протежиране на партийната.

По телефона гръцката делегация съобщава, че днес било получено писмото на Стам[болийски] и наскоро щели да отговорят.

Полк[овник] Henry съобщи, че г. Dutasta може и утре да види г. Стамболийски. Това по изявеното желание от Стам[болийски] да се срещне с някои от френските ръководещи лица. Pichon124 бил болен и се менажирал за четвъртък – подписването на договора. За англичаните – свиждане със Стамболийски – да сме се споразумели чрез английския офицер при мисията – Hay. Стамб[олийски] призна, че бил натоварил К[оста] Тодоров да пита направо в английската амбасада, ще му позволят ли да отиде в Лондон. К. Тод[оров] говорил със секретаря и на два пъти му казали, че не получили отговор от правителството.

General Chretien в писмо до commandant Gotzmann пише, че получава из София изрезки (на фр[енски]) от вестниците. Г-н Ляпчев бил казал, че мирният договор е продължение на армистиса, а не мир. Успокоение в България нямало.

 

26 ноември 1919 г.

Разговор с К. Тодоров, Стамб[олийски], Ганев и аз в Bois. За да поправим погрешката, помолихме lord Hay да запита английската делегация, ще улесни ли отиването на г. Стамболийски в Лондон, тъй като днес г. Dutasta ще дойде да види г. Стамб[олийски].

Г-н Dutasta остана при г. Стамболийски около 20 минути. Говорил като чиновник на Конференцията, а не като французин. Признал, че има условия в договора, които подлежат на ревизия от Силите. Стамб[олийски] изтъкнал, че погрешка на Entente била, гдето оставила монархическа Русия през 1915 г. да води политиката на Балкана. Русите пропуснали да стоварят войски във Варна или Бургас, с което работата би се свършила. Dutasta заявил, че знае тия работи, както и каква е била политиката на Стамб[олийски]. Dutasta съобщил, че били освободени наши пленници от Македония.

След заминаването на г. Dut[asta] г. Ст[амболийски] разправи на Ганев и на мене плана си от 1915 г. за направяне невъзможна мобилизацията, който не бил възприет от другите шефове, като революционен: Радославов му предлагал Вътрешното министерство и още едно; със съгласие на шефовете той се наемал да използува това положение за сваляне на правителството. Стам[болийски] съжалява, че бил отзован Вах-Ironside: тоя правел политика с Радославов и въздържал решителни действия от страна на България до благоприятно за нея време. През м. май (25 ?) в Русия била свикана славянска среща, за да се постигне споразумение измежду България и Сърбия. Радославов нарочно продължил сесията на Народното събрание, за да не може да отидат наши пратеници, и молил да се отложи срещата за есента. После казал на Стамб[олийски]: „И тая няма да стане, защото по онова време Австрия ще нападне Сърбия и ние ще вземем Македония, без да воюваме”. Види се, че по него време Радославов и Стамболийски са били за неутралитета докрай на България, за това Bax-Ironside им е бил приятен.

Г-н Dutasta съобщил, че направил постъпки за приемането на Стамболийски в Лондон и в Рим.

Стамб[олийски] счита всичко за свой личен успех. Самомнението му се засилва. Не помогнахме ли с Ганев за засилването това чувство чрез отказването ни да подпишем договора? Ако изтъкването личността на Стам[болийски] спомогне Entente’aтa да измени поведението си към нас, толкоз по-добре за България. Вътрешното положение, което може да се влоши поради неопитността и неблагоразумието на земеделците, главно на Стамб[олийски], може да се поправи със съдействието на по-старите партии.

 

27 ноември 1919 г.

Г-н Стамболийски подписа мирния договор в Hotel de Ville на Neuilly-sur-Seine. Румъни и сърби не подписали поради неподписване St Germain-ския договор (защитата на меншествата). Дават им срок 8 дена.

Подписан е и договорът с Гърция за emigration. Военни почести, отдадени на Стамболийски след подписването.

На делегацията позволено свободно движение в Париж.

Посетих А. Н. Michel & Cie, 58, rue de la Victoire, за да му говоря по работите на „Балкан”.

Г-н Charlot125 дохожда при Стамболийски да съобщи, че в Министерството на външните работи решили да искат сменяването на г. Данев поради неудържане даденото от него уверение, че няма да се плащат наши ариери в неутрални и неприятелски страни. Той сполучил да отмени това с надежда, че ще се намери средство за изглаждане работата. Стамболийски го моли да гледа да се споразумее направо с г. Данев.

Ст[амболийски] приема журналисти. Между другото им казва, че, останал сам да ликвидира бившия режим в България, че имал предчувствие, какво подписаният договор ще бъде изменен до три години.

Г-н Sauerwein от «Matin” казва, че във Франция виждат, какво договорът е тежък и се почва работа за ревизията му. Съглашението не можело да не удовлетвори поне отчасти съюзниците си.

 

28 ноември 1919 г.

Посетих с г. Ганев госпожа Charlot. Занесох на А. Н. Michel & Cie един екземпляр от мирния договор, за да изучи условията му по assurances et reassurances. Говорих с един директор. Както и вчера ми каза, les sentiments centre les Bulgares sont trop recents, за да може да се работи. Той все се надява, че работа ще се направи.

Ст[амболийски] бил заведен от К. Тодоров у някой си Bayard, гдето му говорили по заем. Той се държал резервирано и поискал да му дадат писмена оферта.

Desclosieres126 идва при Стамболийски и при мене. Иска обезщетение за мебелите си. Той се намира в Banque Federate des valeurs mobilieres (доколкото запомних). Desclosieres и Berthelot, chef de la Section politique.

Френец, униатски свещеник, говори добре български, имал пълномощни от 13 македонски водители да действува за автономия на Македония. Разправя на Ст[амболийски] колко зле са били разположени в Париж против нас. Той намирал за добре да не обажда, че работи между българи. Съветва да се примирим с положението: направеното не е трайно; България ще се съвземе и ще сполучи постепенно обединението си. Ст[амболийски] неочаквано поканва свещеника да го придружи в Рим, за да му помогне да се яви пред папата. Свещеникът приема.127

Ст[амболийски] ходи да види италианския делегат De Martino. Тоя се държал резервирано. Ст[амболийски] на два пъти му поставил въпроса, Италия ще съдействува ли за споразумение измежду Румъния и България. De Martino отговорил уклончиво, като поддържал принципа.

 

29 ноември 1919 г.

Обядвахме у Mr et Mme Charlot с г. Panafieu128. Тоя е бил занят всичко време с германците по уреждане въпроса за пленниците и интернираните. С Quai d’Orsay почти нямал работа. Г-н Charlot изтъква, че френското правителство е особено недоволно от г. Данев, защото не удържал дадено изявление. Досежно неплащане les arrieres въпросът ще се уреди по-лесно. Г-н Стамболийски иска от г. Charlot да ми даде документи за виновността на г. Станчов. Г-н Ch[arlot] обещава да прегледа и да даде каквото може, ако се намери.

Вечерта, часа 8,40 заминахме от Gare de Lyon, придружени до гарата от colonel Henry, commandant Gotzmann, г. Jacomini, lord Hay et Mr Poncet от префектурата. По пътя ни придружава г. capitaine Lapreche. Пътуваме Valorbes – Lausanne (30 ноември, причакаха ни г. г. Гешов, С. Радев, Д. Мишев, Т. Недков) – Brieg – Domodossola – Milano – Verona – Triest – Ljubljana (1 декември) – Загреб – Сисек – Kucovci – Белград. Тук престояхме един ден, за да чакаме български вагони.

 

3 декември 1919 г.

Г-н Ernest Weyl, directeur general de la Regie des Tabacs Ottomans, colonel и близък на Ministre des ravitaillements Loucheur et ingenieur Boucher (отива по покана на гръцкото правителство в Македония да изучава водите при Воден и Бистрица) приех ги в моя вагон. Във втория вагон останаха архимандрит Стефан, г. г. Шипков, Бацуров129, Петрович130, г-ца Венедикт Попова131, г-жа д-р Н. Петкова, г. Кудооглу132 и от делегацията писарите Касапски, Папунчев, Караджов и разсилния Георги Кожухаров. При мене във вагона са г. г. Поменов, г-жа Жекова–Добрева133 и г-ци Хаджимишеви134. Тръгнахме от Белград на 3-и, часа 7 сутринта, стигнахме в Ниш на 4-и, 4 часа сутринта. Тръгнахме на 4-и, часа 7 сутринта, стигнахме в София 8, 14 часа вечерта.

Публ. в Хр. Христов, Дневникът на Михаил Сарафов за сключването на мирния договор в Ньой през 1919 г., ИИИ, кн. 3 – 4, 1951, с. 320 – 365.

--------------------

 

1 Съставът на българската делегация бил следният:

Пълномощни делегати:

1. Теодор Теодоров, председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията, председател на делегацията.

2. Венелин Ганев, министър на правосъдието.

3. Янко Сакъзов, министър на търговията, промишлеността и труда.

4. Александър Стамболийски, министър на обществените сгради, пьтищата и благоустройството.

5. Михаил К. Сарафов, бивш министър.

Съветници:

6. Иван Евстатиев Гешов, бивш министър-председател.

7. Стефан Панаретов, пълномощен министър.

8. Генерал Луков, началник щаба на армията.

9. Димитър Цоков, бивш пълномощен министър.

10. Богдан Морфов, бивш министър, главен директор на железниците.

11. Д-р Никола Сакаров, депутат от Народното събрание.

Експерти:

12. Д-р Никола Стоянов, директор на държавните дългове.

13. Д. Михалчев, професор в Университета в София.

14. Йордан Иванов, професор в Университета в София.

15. Д. Ив. Мишайков, професор в Университета в София.

16. Полковник Нойков, от щаба на армията.

17. Янаки Моллов, професор в Университета в София.

18. Стамо Пулев, агроном.

19. Шефик Бей Шефкет Беев, доктор по медицината.

20. Йосиф Калев, председател на Дружеството на българските ционисти.

21. Д. Н. Фурнаджиев, пастор, председател на евангелистите в България.

22. Ц. Д. Фурнаджиева.

Пълномощните делегати взели със себе си като частни секретари:

1. Теодор Теодоров – Евстати Статков, чиновник в Министерството на външните работи и на изповеданията.

2. Венелин Ганев – Любомир Чолаков, адвокат в София.

3. Янко Сакъзов – Иван Сакъзов, съдия.

4. Александър Стамболийски – капитан Константин Муравиев. След 9. IX. 1944 г. осъден от Народния съд.

5. Михаил К. Сарафов – Светослав Поменов, адвокат в София. След 9. IX. 1944 г. осъден от Народния съд.

2 Проф. Никола Милев, историк, директор на печата към МВРИ.

3 Майор Гьоцман и капитан Колинс офицери от шаба на команду-вашия съюзните войски в България генерал Кретиен (general Chretien), натоварени да придружат българската делегация при пътуването й до Париж.

4 Писар, директор на Banque Ottomane в Цариград през годините 1909 – 1912, когато М. К. Сарафов бил пълномощен министър в Турция. От там познанството им.

5 Инженер Марко Близнаков, български консул в Триест.

6 Иван Евстатиев Гешов, бивш миннстър-председател, намиращ се тогава в Швейцария като представител и делегат на Дружеството на българския «Червен кръст» в конференцията на Международното дружество „Червен кръст” по въпроса за взаимна размяна между воюващите на тежко болните и инвалиди пленници – войници и офицери.

7 Димитър Цоков, бивш дипломатически агент, респективно –пълномощен министър, в Атина, Лондон и Петербург. В Швейцария през време иа Първата световна война работил с група лица, между които от българска страна били той и архимандрит Стефан, за сключване на сепаративен мир между България и Съглашенските сили.

8 Архимандрит Стефан, по-сетнешен митрополит Софийски и екзарх български. По това време следвал Богословския факултет на Фрибургския университет.

9 Димитър Мишев, публицист, член на пропагандната Българска културна мисия в Швейцария и председател на Българския съюз в Швейцария през време на Първата световна война, която имала за цел да изложи българските национални интереси и причините за участието на България във войната през Антантската общественост.

10 Александър Греков, управляващ легацията в Берн след уволнението на пълномощния министър Георги Пасаров, един от основателите на Народния сговор и директор на в. «Слово.

11 Панче Дорев, дипломат, историк, член на Българската пропагандна мисия в Швейцария.

12 Атанас Иширков, географ, професор при Университета в София, член на Българската пропагандна мисия в Швейцария.

13 Константин Стефанов, професор, лектор по английски език при Университета в София, член на Българската пропагандна мисия в Швейцария.

14 Йордан Иванов, историк, археолог, професор при Университета в София, член на българската пропагандна мисия в Швейцария.

15 Йохан фон Палавичини, австроунгарски посланик в Цариград (1906–1911).

16 Михаил фон Гирс, руски посланик в Цариград (1912 – 1915).

17 Полковник Анри, натоварен да се грижи за охраната на членовете на българската делегация. Главната му официална, задача била да служи за посредник между делегацията и самата Конференция.

18 Стефан Панаретов, пълномощен министър във Вашингтон. Съветник при българската делегация за сключване на мирния договор.

19 Роберт Колеж, американско средно учебно заведение в Цариград, основано през 1863 г. от американците д-р Хамлин и Христофор Роберт, като важен център на американската пропаганда в Близкия изток.

20 Полковник Хауз, един от най-доверените лица на председателя на САЩ Уйлсон.

21 Франк Лайон Полк, държавен подсекретар в Държавния департамент. Делегат на Съединените щати в Конференцията за мир в Париж.

22 Доминик Мърфи, през септември 1915 назначен за управляващ американската легация в София.

23 Професор Лайбайер, американски историк – професор при университета в Илиноис.

24 Чарлс Крейн, председател на Комитета за издръжката на Роберт Колеж в Цариград.

25 Константин Минков, секретар на българската делегация за сключване на мирния договор.

26 Панчо Хаджимишев, български пълномощен министър в Хага през време на Първата световна война.

27 Едуард Грей, министър на външните работи на Великобритания през време на Балканската, Междусъюзническата и началото на Първата световна война.

28 Мудрос, пристанище на остров Лемнос. През време на Първата световна война пристанището Мудрос, както и целият остров, били използувани като морска база на съглашенските морски и сухопътни сили при действията им срешу Дарданелите и Галиполския полуостров.

29 Бъкс Айренсайд, английски пълномощен министър в София преди намесата на България в Първата световна война.

30 Боткин, руски дипломат. Когато М. К. Сарафов бил дипломатически агент във Виена (1904–1909), Боткин бил секретар на руското посолсто в тоя град. Оттам познанството им.

31 Капитан Лаперш, френски офицер от мисията на полковник Анри.

32 Де ла Булиниер, френски дипломатически агент в София (1901–1903).

33 Поручик Тълинг, английски офицер от мисията на полковник Анри.

34 Димитър Михалчев, философ, дипломат, професор при Университета в София. Член-експерт при българската делегация за сключване на мирния договор.

35 Димитър Мишайков, професор при Университета в София. Член-експерт при българската делегация за сключване па мирния договор.

36 Леон Саваджиян, арменец, журналист. През време на Първата световна война работил в сръбската пропагандна служба в Швейцария.

37 Дуар, френски индустриалец, мобилизиран през време на войната. Офицер от шаба на генерал Кретиен в София.

38 Морис Бомпар, френски дипломат, бивш френски посланик в Петербург и Цариград.

39 Подполковник Константин Николов, генералщабен офицер. През 1914 – 1915 г. военен аташе при Българската легация в Париж.

40 Георги Желязков, софийски адвокат, попаднал във френски плен през войната 1915 – 1918 г., интерниран на остров Корсика,

41 Джексон, представител на английска компания, която имала концесия в България (около Стара Загора) за изследване и експлоатиране на нафтови шисти.

42 Невил Хендерсон, английски пълномощен министър в Белград при започване на Първата световна война.

43 Барнс, един от водачите на Лейбъристката (работническа) партия в Англия през време на Първата световна война.

44 Фридрих фон Мартенс, професор по международното държавно право при Университета в Петерсбург (Ленинград). Автор на няколко труда по международно право и дипломатическа история.

45 Карлос Калво, специалист по международно държавно право, по народност аржентинец. Автор на труда «Le Droit international”.

46 Джеймс Давид Баучер, дългогодишен кореспондент на английския вестник «Times” в България.

47 Шарл Риве, редактор на френския вестник «Le Temps”.

48 Поручик Монако, италиански офицер от мисията на полковник Анри.

49 Директори на френските осигурителни дружества Le Soleil, Urbaine, L’Aigle.

50 Никола Цачев, адвокат в София, частен секретар на министър-председателя Т. Теодоров.

51 Богдан Морфов, главен директор на железниците. Съветник при българската делегация за сключване на мирния договор.

52 Главен секретар на Конференцията за мир.

53 Нератов, руски помощник-министър на външните работи в царско време.

54 Томазо Титони, италиански държавник и дипломат.

55 Елефтериос Венизелос, гръцки държавник, делегат иа Конференцията за мир в Париж.

56 Михаил Такев, деец на Демократическата партия, бивш министър. През 1917 г. отишъл в Швейцария да с походи болната си дъщеря.

57 Лайзен, климатическа станция за гръдоболни в Швейцария.

58 Генерал Иван Луков, началник щаба на войската, съветник, при българската делегация за сключване на мирния договор.

59 Леон Ламуш, френски офицер, командирован в Македония за прилагане на Мюрцщегските реформи. Дългогодишен български генерален консул в Париж.

60 Д-р Димитър Станчов, бивш министър-председател, дипломат, началник на канцеларията на българската делегация за сключване на мирния договор.

61 Иван Стефанов Гешов, управляващ българската легация в Берн след подписването на Солунското примирие.

62 Симеон Радев, историк, публицист и журналист, дипломат.

63 Стефан Чапрашиков, дългогодишен секретар на цар Фердинанд. През време на окупацията на Моравско (1915 – 1918) български комисар в Ниш. Като такъв през 1916 г. той посрещнал германския император Вилхелм, когато последният дошъл в България. Все по същото време Чапрашиков наредил историческият фонтан, построен от турците в Ниш, да бъде пренесен в София. След Солунското примирие той бил върнат отново в Ниш. Дълго време бил председател на Олимпийски комитет в България.

64 Д-р Никола Генадиев, лидер на Народнолибералната (стамболовистка) партия, адвокат, публицист, министър.

65 Теофил Делкасе, френски държавник, дългогодишен министър на външните работи.

66 Ноел и Чарлс Бъкстон, английски публицисти, членове на Балканския комитет в Лондон. За кого от двамата става дума тук, не може да се разбере.

67 Георги М. Маджаров, адвокат, дипломат, син на Михаил Маджаров.

68 Тодор Недков, ръководител на Българската културна мисия в Швейцария през време на Първата световна империалистическа война, дипломат.

69 Артур Джеймс Балфур, министър на външните работи в Англия Член на английската делегация в Конференцията за мкр.

70 Поручик Буржоа, френски офицер от мисията на полковник Анри.

71 Михаил Маджаров, министър на външните работи в кабинета на Т. Теодоров и Ал. Стамболийски през 1918 и 1919 г.

72 Марин Марков, широк социалист, член на Българската културна мисия в Швейцария през време на Първата световна война.

73 Генерал Марченко. През 1905 – 1909 г., когато М. К. Сарафов бил дипломатически агент във Виена, Марченко бил руски военен аташе в същия град. От там познанството им.

74 Генерал Николай Владимирович Рузски, руски генерал, участвувал в Първата световна война през време на която командувал в началото 2-ра руска армия, след това Неманската армия и най-после – групата северни армии.

75 Генерал Асен Пападопов, български военен атате във Виена през 1908 – 1911 г.

76 Андрей Николаевич Манделщам, бивш първи драгоман на Руското посолство в Цариград. Познавач на старото турско законодателство и на международните договори, засягащи Отоманската империя. Автор на трудове по Източния въпрос.

77 Маклаков, руски политически деец, числящ се към партията на кадетите. След Февруарската революция през 1917 г. бил министър във временното правителство; след това бил белогвардейски представител в Париж.

78 Полковник Йосиф Петров, генералщабен офицер. Български военен аташе в Париж 1908 – 1913 г. Представител на Военното министерство при щаба на генерал Франше д’Епре, отначало със седалище в Солун, след това в Цариград.

79 Генерал Иван Шкойнов, началник на 10-та Беломорска дивизия със седалище Гюмюрджина.

80 Става дума за Димо Хаджидимов и дейците на Временното представителство на обединената бивша ВМРО.

81 Генерал Шолц, германски генерал, командуващ XI германска армия на Южния фронт, състояща се в грамадното си мнозинство от български военни части, примесени тук-таме само с германски артилерийски и други специални части.

82 Capitaine Festing, английски офицер от мисията на полковник Анри.

83 Д-р Стоян Данев, лидер на Прогресивно-либералната партия, министър на финансите, бивш министър-председател.

84 Димитър Яблански, бивш министър. Председател на Управителния съвет на Осигурително дружество «Балкан».

85 Филипов, софийски адвокат, адвокат и на Осигурително дружество «Балкан».

86 Ивана М. Сарафова, съпруга на Михаил К. Сарафов.

87 Евстати Статков, аташе в Министерството на външните работи и на изповеданията. Частен секретар на минисгьр-председателя Т. Теодоров в Ньойи.

88 Любомир Чолаков, софийски адвокат. Частен секретар на българския делегат в Конференцията за сключване мир проф. Венелин Ганев.

89 Henry White, частен секретар на Уйлсон. Делегат на Съединените щатн в Конференцията за мир.

90 В оригинала М. К. Сарафов е сбъркал месеца: вместо IX той е поставил римското VIII за месеца. Това продължава до 24 септември, когато е забелязал грешката.

91 Генерал Клодел, командуващ съглашенските войски в България след напущането на тая длъжност и заминаването на ген. Кретиен.

92 Arnavon, чиновник от Секретариата на Конференцията за мир в Париж 1919 – 1920 г.

93 Albert Thomas, френски социалист.

94 Георги Пасаров, пълномощен министър в Берн. Уволнен през 1917 г. поради злоупотреба със служебното си положение – вършене на контрабанда, с дипломатическите куриери. Заместен от Ал. Греков като управляващ легацията.

95 Комнин, румънски пълномощен министър в Берн през време на Първата световна война и ръководител на Румънската културно-политическа мисия в Швейцария.

96 Неrоn, личен приятел на Уйлсон. През време на Първата световна война член на мисията на полковник House в Швейцария.

97 Полковник Кастолди, член на италианската делегация в Конференцията за мир, италиански офицер в Македония по прилагането на Мюрцщегската реформена програма в турската жандармерия (1903 – 1908).

98 Стефан Радич, хърватски общественик и политически деец. Водач на хърватската земеделска партия.

99 Иван Пеев Плачков, публицист, научен секретар на БАН, дългогодишен главен редактор на в. «Мир”.

100 Гьорче Петров, деец на ВМОРО, задграничен представител на ВМОРО в София, деец на Временното представителство на обединената бивша ВМРО, председател на Бюрото за бежанците към МВР в правителството на Ал. Стамболийски.

101 Генерал Борис Сирманов през Първата световна война (1915 – 1917) е началник – щаб на 7 пехотна Рилска дивизия, а след това (1918 г.) е началник – щаб на ІІ армия на Македонския фринт; председател на Съюза на запасните офицери.

102 Става дума за Мемоар до председателя на Конференцията на мира и правителствата на САЩ, Великобритания, Италия, Франция и Япония от Изпълнителния комитет на македонските братства в България, С., февруари 1919. Мемоарът е съставен от С. Радев и Георги Баждаров.

103 Д-р Стефан Сарафов, брат на М. К. Сарафов.

104 Capitaine de la Rocca, италиански дипломат, член на мисията на полковник Анри.

105 Генерал Стефан Нерезов, генерал от пехотата, служил в свитата на царя, началник на Оперативното отделение в Щаба на армията. През Първата световна война е командир на 9 пехотна Плевенска дивизия и на ІІІ армия във военните действия в Добруджа, началник на Моравската военноинспекционна област, командва І армия на Южния фронт при Дойран. След войната е началник на І военноинспекционна област, началник – щаб на армията (1919 – 1920).

106 Майор Taylor, американски офицер от мисията на полковник Анри.

107 По всяка вероятност полковник Castoidi.

108 Pelletier, френски журналист.

109 Става дума за Международния социалистически конгрес в Стокхолм (Стокхолмската конференция) на държавите от Германския блок през 1917 г. От българска страна освен Я. Сакъзов участва и проф. Иван Шишманов и др.

110 Стефан Баламезов, професор по международно право в Уяиверситета, София.

111 Никола Антонов, дипломат, началник на Българска телеграфна агенция.

112 Corte (Корте), град на остров Корка. Там били интернирани български войници и офицери, попаднали в плен в ръцете на англо-френските войски през време на Първата световна война.

113 Uzеs (Узес), град в Южна Франция. Там били интернирани български войници и офицери, попаднали в плен в ръцете на англо-френските войски през време на Първата световна война.

114 Стоян Петров - Чомаков, дипломат, легационен секретар в Министерството на външните работи и на изповеданията.

115 Тодор Шипков от Казанлък, индустриалец – производител и търговец на розово масло.

116 Andre Tardieu, френски публицист н държавник. Делегат на Франция в Конференцията за мир в Париж през 1919 – 1920 г. След това няколко пъти министър.

117 Allioti, италиански дипломат. След подписването на Солунското примирие – комисар на италианското правителство в България до възстановяването нормални дипломатически сношения между България и Италия.

118 Малеров, българин, установен във Франция, гдето търгувал с вина.

119 Jules Cambon, френски дипломат. Дългогодишен френски посланик в Берлин преди започването на Първата световна война.

120 Henry, френски дипломат. След подписване на Солунското примирие – комисар на френското правителство в България до възстановяването на дипломатическите сношения между България и Франция.

121 Генерал Коанда, началник шаба на румънската армия.

122 Генерал Авереско, главнокомандуващ румънската армия през време на Първата световна война. След това известно кратко време и министър-председател на Румъния.

123 Лолова, по народност швейцарка, съпруга на софийския зъболекар д-р Лолов.

124 Стефан Пишон, френски държавник и дипломат. Делегат на Франция в Конференцията за мир.

125 Шарло, представител в България на френските капиталисти, притежатели на български държавни ценни книжа.

126 Деклозиер, френски финансист, изпратен в България през лятото на 1915 г. със задача да закупи реколтата, за да не попадне тя в германски ръце.

127 Става дума за Павел Христов (Paul Christoph), главен викарий на българите – унияти в Тракия, пълномощник на Временното представителство на обединената бивша ВМРО на Парижката мирна конференция.

128 Панафийо, бивш френски пълномощен министър в България. През време на Първата световна война делегат на Франция в Швейцария в международните комисии по уреждане въпроса за размяна между воюващите на тежко ранените и тежко болни войници и офицери.

129 Бацуров, търговец - производител на розово масло, установен на местожителство в Париж.

130 Петър Петрович, банкер, бивш председател на Търговско-индустриалната камара във Варна.

131 Венедикт Попова, дъщеря на варненския адвокат Венедикт Попов, по партийна принадлежност народняк.

132 Кудооглу, крупен търговец на тютюни в Пловдив.

133 Жекова – Добрева, дъщеря на професор Добрев, химик.

134 Антоанета и Маргарита Хаджимишеви, дъщери на пълномощния министър в Хага – Панчо Хаджимишев.