Едва ли личността и творчеството на този македонски историк-османист заслужаваше такова внимание, но битността му на директор на Института за национална история в Скопие и на председател на македонската част от Съвместната българо-македонска историческа комисия ме накара да се спра на някои негови публикации през последното двадесетина години.

Преди време в сайта „Сите българи заедно“ имахте възможност да се запознаете с мой кратък материал за една публикация на тогавашния магистър Драги Горгиев, озаглавена „Най-после скопско признание за българския характер на Илинденско-Преображенското въстание“. Той беше отпечатан като бележки за излязлата в Скопие негова книга „Амнистираните илинденци во 1904 година.“ (Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 г.)

По повод на това издание само ще повторя няколко мои коментарни бележки за това издание на оригинални турски тефтери, отнасящи се напълно и до всички останали документални издание на скопския учен: „Турските административни и полицейски власти в кратките биографични бележки за всеки революционер са отбелязвали, че е българин. Съставителят Др. Горгиев, който е и преводач на книгата, се е опитал да обясни защо всички амнистирани революционери са българи по народност. Смехотворното му обяснение е, че причината турската власт да ги определя като българи е, че те принадлежали към Българската екзархия и „националното им конституиране все още било недовършено“. Аргументите на скопския историк са в противоречие с историческата истина и са още един неумел опит за поредно фалшифициране на българската история. Смехотворни са и опасенията на съставителя от появата на „някои спекулативни виждания“. Но тези виждания би трябвало той да ги търси у колегите си около Вардара. По този повод той се презастрахова, че „употребата на такава терминология не бива и не може да бъде причина за отказа от публикуването на тези извори.“ Едва ли трябва много да гадаем, за да се сетим, че него го плаши преди всичко думата „българин“, пък и малко по-долу той публично признава страховете си: „Във всеки случай, присъствието на българското име на македонска почва изисква по-сериозен анализ и много повече време и място.“

От писанията на македонските историци става ясно, че историята не е точна наука и свидетелствата на историческите извори искат допълнителни тълкувания и уточнения, т.е. когато пише българин, трябва да се разбира македонец. Но ако трябва да сме точни българи живеят не само в Македония, но и в Тракия, Добруджа, Беломорието, Източна Сърбия, Северна Гърция, Европейска Турция, Молдавия и Бесарабия, Украйна и Южна Русия, от другата страна на Атлантическия океан, а и в акваторията на Тихия и Индийския океан. И слава Богу, че македонските лакомници все още не са се устремили да погълнат и тях, макар че преди години успяха да открият потомък на Александър Македонски чак в далечен Кандахар. Вече дори и в България отделни историци и политически коментатори се опитват да ни втълпяват, че историческите събития и документи се нуждаят от допълнителна интерпретация. Доколкото знам навсякъде по света историческите извори са свещени и на тяхната достоверност се доверяват сериозните изследователи. От тук ако трябва да бъде извлечен извод, той е - че работата на историка-изследовател е свещенодействие и историята наистина е учителка на народите.

Пред нас стои въпроса, това което скопския учен публикува дали е вярно, или вярното е това което той говори и защитава на някакъв извратен български език.

През 2008 г. проф. Драги Горгиев публикува в превод от турски на македонски език като издание отново на Държавния архив на Македония документалния сборник „Турски документи за Аферата мис Стон“ (214 с.). И тук поробителите свидетелстват, че тази афера е устроена от български разбойници (разбирай революционери) и то в територия населена предимно с българи.

Следващата 2009 г. проф. Драги Горгиев отново като издание на Държавния архив на Македония публикува документалния сборник със стенограми от Младотурския парламент „Македонското прашане во Османлискиот парламент (1909) (212 с.). Но този път скопският учен не е превеждал документите от турски език, а от български, понеже е открил екземпляр, издаден от Съюза на Българските конституционни клубове в Солун, но съхраняван в Ориенталския отдел в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в Университетската библиотека в София. В този случай историкът-османист се е проявил и като добър историк-българист, превеждайки книгата от български на македонски. И в този сборник в Македония живият предимно българи и като български са избраните и изпратени в Цариград представители (депутати) – Димитър Влахов, Христо Далчев, Панчо Дорев, Тодор Павлов. За българи като преобладаващи по брой население в Македония говорят и турските представители, избрани от Македония.

А видният български юрист, дипломат и известен преводач на турски документи на български език „македонецът“ Панчо Дорев от с. Пътеле, Леринско (днес в Северна Гърция) в Турския парламент заявява в изказването си на 19 януари 1909 г. след почивката следното: „Бугарите наjпрвин се разбудиjа и jа побараа слободата. Уште пред 1897 годиан, датум толку авторитетно кажан од Хилми-пааш, дури во 1892 година, внатрешни луге: Дамjан Груев, родум од с. Смилево (Битолско), Гоце Делчев од Кукуш и други, сите од внатрешността, ги поставиjа темелите на внатрешната организациjа, коjа секогаш стоела на самостоjна и независна почва. таа се борела против сите туги интрииг и во 1902 година, повеке од самата власт  се спротивстави на врховистичките чети. … Попусто Рахми-бег и господинот Каролиди сакаат  да ги претстават Бугарите како угнетувачи, а другите народи за угнетени, и дека тогашното европско мислене било затруено. Денешното европско мислене кое има симпатии кон нас османлиите, а посебно кон Турците – затруено  ли е? Таквите просветени и напредни умови и краjни соперници, како: Англичани, Германци, Французи, Австриjци, Руси, Италиjанци и други, можеа еднодушно да ги  покажат симпатиите кон македонските Бугари, затоа што гледаа коj беше праведниот и коj страдаше. Разнишаниот опсолутизам, делумно од пролеаната невина ерменска крв, а целосно от 13-годишните постоjани удаир на Бугарите, беше принуден да jа наведне главата и да го признае уставното уредуване веднаш откако врз него се нафрли комитетот „Единство и напредок.“ (Вж. с. 137-138.)

Сега искам да се спра на друго едно издание на проф. Драги Горгиев. Пак като издание на Държавният архив на република Македония през 2007 г. той публикува един обемист сборник с турски документи за революционните борби в Македония, под заглавие „Турски документи за оружените борби во Македониjа 1903-1908“ (414 с.).

И в този сборник в Македония живеят предимно българи, а революционното движение е също българско. Македонците и тук не присъстват. Тях просто ги няма, защото те ще бъдат измислени чак след четири десетилетия.

Няма да се спирам на смехотворните му опити да обясни защо турските власти са наричали революционерите и четите на ВМОРО като българи и като български. Обясненията му са не научни, а би трябвало да се разтълкуват от психиатри и френолози. Това не е наука, дори и не е просо лъжа, това е обикновена лудост, за която трудно може да се намери адекватно обяснение!

Може би понеже е османист и не е наясно с елементарните исторически факти, за да си обясни какви са тези албански и влашки чети в Македония. Известно е, че българските чети на ВМОРО действат заедно с албанските и влашките и са под ръководството на ВМОРО, дори отделни власи и албанци още тогава от населението са определяни като български революционери – като например Митре Влаха, Пито Гули, Александър Кошка и мн. др. По въпроса може да разгърне спомените на Германос Каравангелис, които най-напред бяха преведени от гръцки в Македония.

Може би на него му е било нужно това ялово обяснение, за да стане ясно че в Македония по онова време е било пълно с всякаква чуждестранна разбойническа паплач, дори и българска, която тероризира МАКЕДОНЦИТЕ.

Тъй като скопският професор трудно се изразяваше за народността на Гоце Делчев, който дори не е родом от Вардарска, а от Егейска Македония – от тогавашния Кукуш (днес Килкис) бих искал да цитирам турският документ, преведен от турския тефтер, който Др. Горгиев е публикувал на с. 28 от книгата си.

Та там скрупольозният турски чиновник е записал дословно:

„Име на казата: Серез

Място на сражението: село Баница

Вид на четата: българска

Брой четници: 70

Загуби на четата: убити – 11; ранени – 1; пленени –

Загуба на царската войска:

убити: редовна и резервна войска – 5; жандарми - ; заптиета –

ранени: редовна и резервна войска – 8; жандарми -; заптиета-

Пленено оръжие в сражението: количество -; вид –

Експлозивни средства –

Фишеци –

Дата на сражението: 4 май 1903 година

Име на водачът на четата: Делчев

Обяснение: Четата наброявала 21 човека, но след включване и на населението се уголемила. Водачът й е убит.  Убит е и Георги от Савак. Делчев е замесен в разрушаването на мостът на реката Ангиста в атентатите в Солун.“ (Вж. Турски документи за оружените борби во Македония 1903-1908. (Дефтер TFR I 176, лист 1-87.) Превод, редакциj и коментар д-р Драги Горгиев. Скопjе, 2007, с. 28.)

Какво повече може да се каже за научните дирения на директорът на Института за национална история в Скопие и председател на македонската част от Българо-македонската историческа комисия проф. Драги Горгиев.

На кое да вярваме – на това което пише и публикува, или на това което говори?! Труден въпрос.

По мое мнение скопският учен спокойно би могъл да оглави българската част от смесената комисия, тъй като той най-добре познава историческите извори и най-много документи е публикувал от всичките заедно взети членове на комисията. Но той спокойно би могъл да оглави и Института за българска история към БАН, пак по тези причини.

В края на краищата би трябвало да си зададем въпроса – Професор Драги Горгиев дали е македонски историк, или е поредният югославски манипулатор!?

На този въпрос си отговорете сами.

Читателите имат възможност да видят и отпечатаните факсимилета от посочените по-горе книги, както и страницата от книгата на проф. Др. Горгиев, на която става дума за разбиването на българската чета при село Баница, Серско и за убийството на българския революционер Гоце Делчев, водач на тази чета.

Цочо В. Билярски