С Младотурската революция през 1908 г. е свален турския султан Абдул Хамид. На турския престол застава султан Мехмед V. Македонските и тракийските българи активно участват в революцията и с надежда приемат започналите промени в Турската империя. ВМОРО се легализира, като редица от нейните членове вземат най-активно участие в политическия живот. Създават се български политически партии, започват да излизат в Цариград, Солун и Битоля български вестници и списания. Българите изпращат свои представители в Османотурския парламент.

Но само след около една година и половина младотурците отново започват гонения срещу нашите сънародници по време на т.нар. обезоръжителна акция. Влошават се отношенията между България и Турция, от което се възползва страната ни и обявява независимостта си на 22 септември 1908 г.

През 1911 г. новият турски султан Мехмед V предприема обиколка из Европейска Турция и посещава Скопие и Битоля. По това време Н. Тенчев е директор на Българската девическа гимназия в Скопие. Той организира младите българки да посрещнат с програма султана. Тази артистична изява на българските ученички прави изключително впечатление, както на султана, така и на великия везир.

В по-долу приложения пълен текст на спомена на Н. Тенчев се разказва за това паметно събитие, което е сериозна изява на качествата на младите българки и на българския характер на населението в Македония, намерило всеобщо признание. Този спомен на Н. Тенчев е публикуван за първи път на страниците на сп. „Македонски преглед“ през 1928 г. като към него е приложено и факсимиле от обръщението към него от великия везир Хакъ паша.

Цочо В. Билярски

* * *

СУЛТАН МЕХМЕД V В СКОПИЕ И БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА

От Η. Тенчев

Не бе отдавна това та всеки от нас помни обиколката на Султан Мехмед V низ Румелийските вилаети. Когато султанът посети град Скопие, пишещият тия редове заемаше отговорна длъжност, управител на Скопската българска девическа гимназия. Цял месец преди идването на султана се правеха трескави приготовления от всяка страна за по-бляскавото му посрещане в Скопье. Младотурският комитет, под чийто натиск султанът правеше тая обиколка, беше турил в движение всички свои пипала за да й се даде най-голяма тържественост та по такъв начин да се почувствува силата на държавата пред бунтарски настроеното българско население. Многобройни турски делегации пристигаха от най-отдалечените краища на империята за да поздравят султана в Скопье. Тук бяха повикани и всички албански шефове със своите хора та ден преди пристигането на султана градът представляваше гъмжило от гости. Най-сетне в деня на пристигането – 11 юний 1911 г., събота – целият град бе окичен със знамена. Войсковите части, новоекипирани, учениците от всички училища, гостите, учрежденията, градските корпорации със своите знамена заеха определените им места по улицата от гарата до Исляхането, гдето щеше да слезе султанът в приспособеното за дворец училище „Султание“.

Ученичките от нашата гимназия, на брой 150, облечени в униформа, заедно с учителския персонал тръгнаха за определеното ни място срещу двореца на султана. Начело вървеше една ученичка с червена плакарда, на която бе написано по турски „Българско девическо училище“, а посред редовете на ученичките се развяваше турско знаме, направено от червен копринен плат, бродирано със сърма. По пътя ученичките взеха да пеят нарочно приготвените за случая турски песни. Мотивите на тия песни, комбинирани от самите ученички, тъй много допаднаха на турците, че при минаване покрай помещението на Младотурския комитет всички членове, военни и цивилни, вкупом излязоха и ни поздравиха с продължителни ръкопляскания. Този жест от страна на комитета тъй силно се отрази върху многобройните гости, че ние станахме предмет на особено внимание до пристигане на определеното ни място.

Топовни гърмежи възвестиха пристигането на султанския влак. Двадесети минути след това се устрои тържествено шествие. Султанът, в парадна униформа, в дворцова каляска, посред шумни акламации потегли най-напред, придружен от своята конна гвардия. Тази гвардия, въоръжена с дълги пики, правеше силно впечатление и със своята особена форма. След султанската каляска вървяха по ред, също на каляски, султанските принцове, великият везир, министрите, корпусните началници и висшите дворцови сановници. Ветровитото време от една страна и непрекъснатите акламации на публиката от друга не допуснаха да достигнат до ушите на султана хубавите турски песни на нашите ученички.

На другия ден, неделя, градът доби особено тържествен вид. Посещението на Скопье от султана представляваше за населението събитие от извънредно голямо значение. За това всичко живо бе излязло на улицата. Нашата хазяйка, тетка Зоица, стара скопска жителка, ни уверяваше, че не е на добро, че султанът шета, и че това показва, какво той скоро ще изгуби царщината си.

Същият ден след обед по желанието на ученичките решихме да се направи една обща разходка низ града и около двореца, защото надали друг път през живота на ученичките щеше да се укаже случай да видят такъво голямо тържество и толкова много пъстър свят. Ученички, възпитателки и учители тръгнахме низ града и поехме шосето към Исляхането. Колкото повече се приближаваме до двореца, толкова и минаването ставаше по-мъчно, а площадът около самия дворец представляваше море от народ. Ученичките, пеейки, се приближаваха да възвият на дясно, за да обиколят двореца, когато откъм вратата на дворцовия парк се зададоха двама полицейски агенти, които нареждаха да се отвори път, приближиха се до мене и ни поканиха да влезем в дворцовата градина. Тази неочаквана покана ни изненада. На вратата на парка двамата султански принцове, които се готвеха да излязат, любезно приеха нашите поздрави. Ние влезнахме в градината, ученичките се наредиха на полукръг пред балкона на султанските салони. Настъпи тишина както между множеството вън от парка, тъй и между дворцовите сановници, насядали на пейки в самата градина. Ние схванахме положението, и ученичките на мелодичен турски мотив отправиха молитва за здравето и дългоденствието на султана. И стана нещо необикновено: всички дворцови сановници, министри и военни станаха прави, спряха се и представителите на Великите сили, които току-що напускаха двореца, и сам султанът излезе на балкона. Шумна и продължителна овация от многохилядния народ, който от сутринта очакваше да види султана, процепи въздуха. Ученичките свършиха молитвата и започнаха да пеят другите, заучени песни на турски мотив, и когато свършваха, султанът, който до тогава стоеше неподвижен, подмести се към края на балкона, направи един сигнал и пред мене се явиха косовският валия и скопският каймакамин, стиснаха ми ръката и ми предадоха възхищението на Н. Величество от Бълг. девическа гимназия в Скопье.

Името на нашето училище се носеше от уста в уста между чужденците, то порасна, както порасна и името на българското население в Скопье, като население, което превъзхождаше във всяко отношение останалите националности.

Младотурският комитет, недоволен от това изпъкване на българите на първо място, още същият ден вечерта изпрати при мене един свой член, по чин майор, за да ми съобщи, че по-подходяще би било, ако турските и българските училища наедно посетяха султана. След обясненията, които му дадох, съгласих се да вземем участие в една обща училищна манифестация. Майорът добави, че ще бъдат поканени и училищата на другите народности.

Младотурският комитет не можа да се помири и употреби всички средства за да намали ефекта, произведен от Българската девическа гимназия пред султана, чуждите мисии и разнородните делегации. В понеделника след пладне една дълга върволица от малки, забулени турски ученички, се носеше към двореца. Ученичките туркини бидоха поздравени от адютанта на султана, комуто поднесоха като подаръци разни турски ръкоделия. Ние следяхме с внимание действията на комитета и решихме още същия ден вечерта да поднесем подарък на султана най-хубавото ръкоделие, изработено от ученичките в гимназията. А това бе една хубава покривка за маса, върху празното поле на която ученичките набродираха със сърма на турски: „Спомен от Българската девическа гимназия в Скопье“. Когато влязохме в двореца, нашата ученичка Цена Накова, от Скопье, прочете на турски език един кратък адрес и поднесе на адютанта подаръка за султана. Султанът, след като изслуша адреса, оттегли се в салона, а не мина много време и адютантът му се завърна и спусна в ръката на г-ца Накова една копринена кесийка с 10 златни турски лири в нея. Ние тържествувахме, особено нашите ученички сияеха от доволство. Завърнахме се с песни.

На другия ден се присъединихме към общата училищна манифестация, уредена от комитета. В нея взеха участие всички турски училища, еврейското училище, влашкото, гръцкото и българските училища. Освен трите български средни учебни заведения в манифестацията дойдоха учителите и учащите се от всички основни български училища в Скопье. Тоя път числото на нашите учащи се представляваше подавляюще мнозинство пред всички други народности.

След песните, които се пееха в градината на двореца общо от всички ученици, великият везир, Хакъ паша, събра всички учители и им държа едночасова реч, в която се съдържаха горе-долу следните мисли: „Тъй е наредило провидението, че нашата държава да се състои от много народности. Вие, пионерите на просветата между тия народности, стоите най-близо до тях. Днес всички се радват на свобода и еднакво третиране от законите. Вие виждате това и без съмнение ще изпълните своя дълг на интелигентна класа, като увещавате всеки своята народност, щото да престанат гоненията и враждите между тях, да заживеят братски помежду си за да използуват благата от свободите, с които са надарени. Султанът и двамата му синове изслушаха от балкона на двореца цялата реч на великия везир. След това по желанието на султана се поканиха в салона на двореца по четири ученички от турските и българските училища и по една ученичка от училищата на другите народности. Ученичките бидоха накарани да си стиснат ръцете си в знак на помирение между народностите, които представляваха, и да обещаят, че ще работят за да престанат ежбите между тия народности. След ученичките, които получиха по един златен подарък за спомен, бидоха поканени и ученици в същото числено отношение. И те получиха златни и парични подаръци, след като дадоха същите обещания, че ще работят за помирение и мирно живуване между народностите.

Султанът и министрите напуснаха Скопье, убедени и лично, че българското население в Скопье не само числено, но и културно превъзхожда останалите народности. Това стана явно не само при училищните манифестации, но и при манифестациите на другите културни сдружения и еснафски корпорации.

Султанът, много доволен от посрещането от страна на българските училища в Скопье, веднага след заминаването си е наредил да ми се изпрати, като на директор на Българската девическа гимназия, от негово име следното благодарствено писмо, което тук предавам във факсимиле и в български превод.

* * *

Битоля,
СПОМЕНИ ОТ ОБИКОЛКАТА НА Н. В. СУЛТАНА.
ДО УПРАВЛЕНИЕТО НА СКОПСКОТО БЪЛГАРСКО ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ.

Уважаеми учителю,

Н. И. Величество султанът, който напоследък направи обиколка низ Румелийските вилаети, най-доволен остана от песните-молитви, които госпожици ученичките от Вашето училище пеexa в негова част. Тези песни със своите мелодии до толкова дълбоко трогнаха Господаря, че Вашият труд достатъчно се оцени на височайше място. По заповед на Н. Величество, предлагаме Ви въпросните песни да се наредят на ноти и да се изпратят в императорската канцелария в Цариград.

Главен мюезин на императорския двор

(подп.) Хакъ.

* * *

Песните, подредени на ноти, се изпратиха в императорската канцелария в Цариград. Те бяха написани върху специални нотни листове, свързани в хубав албум. Петнадесет дни след това Св. Екзархия в Цариград, по заповед на императорския двор, поиска от мене да представя името на оная ученичка или група ученички, които най-напред са съчинили мотивите на песните, за да се изпратят на специализация по музика на държавни разноски в някоя консерватория в странство. Обаче по някои причини това благоволение на султана не можа да се използува.

Публ. в сп. Македонски преглед, г. IV, кн. 3, София, 1928, с. 98-104.