След излизането на страната ни от Първата световна война (1915-1918) сключеният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор доосакати страната ни, като освен че потвърди ограбването на България с Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г., но и присъедини към Румъния, Гърция и нововъзникналото Сърбо-Хърватско-Словенско кралство нови територии. Попадналите наши сънародници от присъединените земи бяха подложени на нечовешка денационализация. Започналият през 1913 г. геноцид над българите беше продължен, този път с по-префинени, но не по-малко жестоки методи,  което впечатли много учени, журналисти и политици, дори от страните победителки. През този междувоенен период България попадна и в международна изолация, поддържана от нашите съседи, които под ръководството на ръководената от Чехословакия френска марионетна межуддържавна групировка Малка Антанта се групираха през 30-те години в Балканско съглашение.

Това съглашение беше насочено главно срещу България. Независимо от изолацията и забраните, които й бяха наложени с клаузите от договора в Ньой, България през 1939 г. постигна невиждан икономически ръст и разцвет на културата, изкуствата и просветата. Грандиозно беше честването на годишнината на Софийския университет «Св. Климент Охридски» през 1938 г.
1938 г. се оказа важна и в друго отношение за България, въпреки че страната ни се управляваше определено в състояние на полу-диктатура. Какво имам пред вид? – На 19 май 1934 г. в България е осъществен държавен преврат на Политическия кръг „Звено" с помощта на Военния съюз и поддръжката на някои привърженици на протогеровистката ВМРО. Правителството на Кимон Георгиев отменя Търновската конституция, разтурва и забранява Народното събрание, политическите партии и техните печатни издания, македонската, тракийската, добруджанската и западнопокрайнската революционни и легални организации, като подлага на преследвания и арести техните дейци, забранени са и техните вестници и издания. Кимон-георгиевци в своето предателство към националните интереси надминаха дори управлението на БЗНС, начело с Александър Стамболийски. На практика от 19-то майския преврат се възползва Кобургът, който умело насочва и външната политика на държавата. За един кратък период цар Борис ІІІ качва и сваля правителство след правителство от верни и послушни царедворци. Страната излиза от външната изолация, като възстановява прекъснатите дипломатически отношения със Съветска Русия и прави публични демонстрации за вечно приятелство с изкуствено създаденото от Ваймарската система творение Югославия, новата балканска тюрма на народите. Една от първите стъпки към преодоляване на международната изолация и отхвърляне на дискриминационните клаузи към страната, наложени от международните договори, е спогодбата на България и Балканското съглашение от 31 юли 1938 г. в Солун. Тя е изключително кратка и гласи:
«Като взеха в съображение:
Че България е привързана към политиката за затвърдяване мира на Балканите и че тя е въодушевена от желанието да поддържа с балканските държави отношения на добро съседство и на приятелско сътрудничество и
Че държавите от Балканското споразумение са въодушевени по отношение на България със същия дух на миролюбие и от същото желание за сътрудничество,
Подписаните
Негово превъзходителство господин Георги Кьосеиванов, български министър-председател, министър на външните работи и изповеданията, от една страна и
Негово превъзходителство господин Иван Метаксас, гръцки министър-председател, министър на външните работи, в качеството си на сегашен председател на Постоянния съвет на Балканското съглашение, действуващ от името на всичките членове на Балканското съглашение, от друга страна,
Заявяват от името на държавите, които те представляват, че тези държави поемат задължение да се въздържат в техните взаимни сношения от всякакво прибягване до силата, съгласно съглашенията, които всяка от тия държави, е подписала в областта на ненападението и че те се съгласяват, колкото се отнася до тях, да се откажат от прилагането постановлението, съдържащо се в част ІV (Военни, Морски и Въздушни клаузи) на Ньойския договор, както и от постановленията, съдържащи се в конвенцията относно границите на Тракия, подписана в Лозана на 24 юли 1923 г.»
По такъв начин пред страната ни падат всички пречки, които ни налагаха международните договори. Следващата особено сполучлива крачка за българската дипломация е Крайовската спогобда от 7 септември 1940 г., с която на България е върната отнетата в Букурещ и Ньой Южна Добруджа. Добруджанци, а и всички българи ликуват от този успех, гарантиран след посредничеството преди всичко на Германия и Съветския съюз и потвърден и от другите Велики сили, които са вече влезли във Втората световна война на 3 септември 1939 г. Гаранция за Крайовската спогодба беше преди всичко Пактът «Молотов-Рибентроп», сключен на 23 август 1939 г. Избуяха и надеждите на македонските българи и на елита на българската интелигенция, която беше съсредоточена в Македонския научен институт. Така се достига до подготвеното кратко изложение от Македонския научен институт от втората половина на август 1940 г. по македонския въпрос. Явно е съществувала съгласуваност по външната политика, тъй като изложението е подготвено по времето, когато се водят българо-румънските преговори. На български език то е отпечатано същата година (1940) в книжка 3 на сп. „Македонски преглед”, орган на МНИ (с. 154-157), малко преди подписването на Крайовската спогодба. Оригинали от изложението на руски, немски и италиански език са връчени на министрите на външните работи на Германия, СССР и Италия Йоахим фон Рибентроп, Вячеслав Молотов и граф Галеацо Чано за времето до април 1941 г. То е подписано от всички членове на Управителния съвет на института.
Изложението е предизвикано от продължаващото тежко положение на поробените българи във Вардарска и Егейска Македония и от възможностите, които се откриват след подписването на 23 август 1939 г. на пакта за ненападение между Германия и СССР, две страни, кръвно свързани със съдбините на българския народ. Отхвърлянето на Версайлската система от мирни договори от Германия и Русия през 30-те години на ХХ век и на присъединилата се към тях бивша антантска велика сила Италия, поддържаща също ревизионизма на горните две сили, дават надежди на свободните и поробените българи, че справедливостта ще възтържествува и тяхната водеща интелигенция застава в изложението си на принципа „неделимост на Македония и присъединяването й към България".
В изложението Македонският научен институт прави кратък преглед на възникването и етапите на развитието на македонския въпрос от 1878 до 1940 година. В него те правилно отбелязват, че македонският въпрос е част от общобългарския въпрос.
Предлагаме на нашите читатели пълния текст на този забележителен документ, писан преди повече от 70 години заради силата на фактите и заради актуалността на изводите, които се правят в него. Авторите му са убедени, че „най-после тоя въпрос ще бъде разрешен правилно, за да настъпи дълготраен мир на Балканския полуостров". И наистина жадуваната свобода изгрява и над Македония на Великден 1941 г.

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Дълго време Балканският полуостров се считаше за барутен погреб, който застрашава постоянно мира в Европа. Това състояние съществуваше наистина и се дължеше на българския въпрос. В латентно състояние той съществуваше отдавна, стана обаче много остър към средата на миналия век и биде разрешен със Санстефанския договор от 1878 г. Новооснованата по тоя договор българска държава обхващаше, с малки изключения, почти всички български земи, населявани от векове с българи. Това разрешение на въпроса обаче не се хареса на английските политици и те използуваха събрания в същата година конгрес в Берлин, за да унищожат Санстефанска България. Едни дялове от българската земя бяха отстъпени на Румъния и Сърбия, а цяла Македония и други български земи бяха оставени под турско робство. Така се роди македонският въпрос като част от българския въпрос. Тоя македонски въпрос изигра най-важна роля при всички войни на Балканския полуостров; той сигурно ще играе особена роля и при днешните обстоятелства. Нека се надяваме, че най-после тоя въпрос ще бъде разрешен правилно, за да настъпи дълготраен мир на Балканския полуостров. Днешното положение на Македония не може да трае още дълго време; Македония не трябва да се дава и в бъдеще като пример за нетърпимо положение. Не бе ли сравнено непоносимото положение на границите на Германия в края на август 1939 г. от водача на германския народ със състоянието в Македония?
Едно окончателно и справедливо разрешение на македонския въпрос е абсолютно необходимо при днешното положение и затова Македонският научен институт си позволява да даде някои осветления по тоя въпрос.
Македония представлява една ясно обособена географска единица в средата на Балканския полуостров. Тя обхваща поречията на реките Места, Струма, Вардар и Бистрица, както и горното течение на Черни Дрин с Охридското езеро. Цялата страна обхваща около 65 000 кв. км. Букурещкият договор от 1913 г., с който се завърши злополучната за българския народ Балканска война, разкъса това географско единство, като остави 32 000 кв. км. под сръбска власт, а позволи да се присъедини към майката-отечество България само 7000 кв. км.
Македония е коренна българска земя. Тя е била населена открай време с българско население с високо национално самосъзнание. Още от стари времена тя стана огнище на българска просвета и култура. Солун е родното място на светите братя Кирил и Методий, създатели на българската азбука. Тя подпомогна разцвета на българската писменост, която спои в едно целия български народ и му даде възможност да образува мощна българска държава. Великото дело на Кирила и Методия озари с духовна светлина и другите славянски народи. Охрид е градът на българския първоучител свети Климент. Охрид е бил столица на българския цар Самуил и седалище на български патриарси и архиепископи.
По-късно, след многовековно турско робство, ние виждаме, че в средата на XVIII век Възраждането на българския народ започва пак в Македония. Паисий, който написа първата българска история, се е родил в 1720 г. в малкия македонски град Банско, а историята си е написал в 1762 г. в един български манастир в Атон. Българинът от Македония - Йоаким Кърчовски от Кичево, написа и напечати в 1814 г. първите книги на разговорен български език; един от първите български писатели - Кирил Пейчинович - е роден също в Македония, в град Тетово. В Македония, в неиния главен град Солун, в 1839 г. бе открита първата българска печатница от архимандрит Теодосий от град Дойран. Братята Миладинови от град Струга в Западна Македония са първите български фолклористи. Българите от големия македонски град Скопие поискаха преди всички други българи в 1828 г. от цариградския патриарх българин за владика. Най-после започнатата в Македония и подетата от целия български народ църковна борба бе увенчана в 1870 г. с успех, със създаването на самостойна българска църква, която имаше цяла Македония под своя юрисдикция.
Църковната борба, завършена един път с успех, започна борбата за политическа свобода, водена от страна на всички българи, не по-малко и от тия от Македония. В 1876 г. избухна голямо въстание. То привлече вниманието на тогавашните велики сили, които свикаха още същата година по тоя случай посланишка конференция в Цариград. Според решението на тая конференция населените с българи земи е трябвало да образуват две автономни области - източна и западна - с местно самоуправление. Западната област със столица София е включвала и цяла Македония. При разграничаването на тия две области членовете на конференцията в Цариград са имали под ръка данните върху етнографията на Балканския полуостров от австрийския консул Хан, немския учен Гризебах, известните английски пътешественички Макензи и Ърби, знаменития руски филолог Виктор Григорович, руските историци Хилфердинг и Голубински, сръбския археолог Веркович и много други безпристрастни и добри познавачи на Балканския полуостров. Решенията на конференцията обаче не са били възприети от турското правителство. Това докара до обтягане на отношенията между Турция и Русия и до Руско-турската воина от 1877 г., приключена със Санстефанския договор. Той постави началото на Третото българско царство с граници, които обхващат и цяла Македония. Но както се спомена още в началото, това единствено най-добро разрешение на българския въпрос бе анулирано още същата година, по който начин се яви македонският въпрос, постоянна заплаха за мира на Балканския полуостров.
В Македония, в границите на турската държава, живееха в края на миналия век и до 1912 г. 2 250 000 души, от които 1 200 000 българи, 500 000 турци, 230 000 гърци, 130 000 албанци, 80 000 куцовласи и 120 000 разни други. Българите, които представляваха абсолютно мнозинство, се радваха на културна свобода и имаха 1099 училища, от които 10 гимназии, с общо 64 368 ученици и 1800 учители, 1100 черкви с 1120 свещеници и 7 митрополити. И в стопанско отношение българите в Македония бяха много по-добре, отколкото сега между другото, защото Македония можеше да се развива като стопанско цяло.
И все пак българите в Македония оставаха недоволни, защото нямаха политически права. И те скоро започнаха да мечтаят за пълна свобода. Известното Илинденско въстание от 1903 г., което избухна в цяла Македония, но засегна особено силно Западна Македония ще остане като нещо необикновено в историята на човечеството по своята смелост и себеотрицание и като конкретен израз на високото национално самосъзнание на българския народ, останал след 1878 г. под турско робство. Въстанието заля в кръв и обърна на пепелище голяма част от македонската земя, но то привлече отново вниманието на правителствата на тогавашните велики сили. Техните усилия да се дадат известни права на българите в Македония бяха парирани от Младотурската революция в 1908 г. Македонският въпрос остана неразрешен. Поради това в 1912 г. избухна Балканската война и всички помислиха, че тоя въпрос ще бъде разрешен един път завинаги още повече, че сръбското правителство беше признало предварително почти цяла Македония за безспорно българска земя с изключение на една малка част, за която трябваше да се реши по арбитраж, дали да се даде на Сърбия или на България. Въпреки това в края на Балканската война Македония преживя най-голямото нещастие от всички времена: само една десета част бе присъединена към България, а останалите девет десети бяха присъединени към Сърбия и Гърция. Българите в тая нещастна страна от едно робство попаднаха под други две робства, като загубиха и културната си свобода, а освен това бяха разорени и стопански поради фантастично прокараните граници.
Българският народ не можеше да търпи дълго това невъзможно положение. И в 1915 г. България рискува за трети път своето съществуване, като се намеси в Световната война на страната на Централните сили. Българското оръжие извоюва наистина свободата на Македония, но за съжаление за много кратко време. Въпреки 14-те точки на Уилсон Ньойският договор потвърди отново подялбата на Македония между Сърбия и Гърция. При това положение и при тогавашните трагични обстоятелства македонските българи-бежанци от поробена Македония се събраха на многолюдно събрание в София и едногласно приеха резолюцията за неделимост на Македония и присъединяването й към България.
И до днес съкровеното желание на македонските българи е тяхната родина да бъде освободена от чуждо робство и да се присъедини в нейните географски граници към майката-отечество България.
Днес, когато е прогласен високо принципът на нов ред на правда и свобода в Европа и премахване на сторените неправди от Парижките договори. Македонският научен институт и македонските българи дълбоко вярват, че най-после тяхното справедливо желание ще бъде удовлетворено.
Председател: професор Никола Стоянов (Дойран)
Подпредседател: проф. Александър Станишев (Кукуш) и проф. Димитър Силяновски (Крушово)
Членове: проф. Владислав Алексиев (Солун), проф.-художник Стефан Баджов (Крушово), полковник о.з. Петър Дървингов, член на Българската академия на науките (Кукуш), проф. Кирил Мирчев (Прилеп), писател и литературен критик Йордан Бадев (Битоля), проф. Петко Венедиков (Банско), гимназиален учител и литератор Иван Хаджов (Струга), гимназиален учител и илинденец Антон Кецкаров (Охрид) и член-секретар-проф. Димитър Яранов (Солун).

Но все пак да си припомним кога беше създаден Македонският научен институт и кога и защо беше закрит? На кого пречеше истината, която се пропагандираше от този високо научен и патриотичен български институт с международен авторитет?

проф. Любомир Милетич

проф. Никола Милев

проф. Александър Балабанов

проф. Михаил Арнаудов

Данаил Крапчев

На 21 декември 1923 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски" се провежда неговото Учредително събрание. Тогава е избран и първият му Управителен съвет, в който влизали едни от най-големите български учени и видни общественици. Това били проф. д-р Иван Георгов (председател), проф. д-р Любомир Милетич, проф. Михаил Арнаудов, проф. Александър Балабанов, проф. Никола Милев, Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Георги Баждаров, Спиро Константинов, Д. Николов, Васил Пасков и Антон П. Стоилов. В точка първа на устава се определяла целта на института — „да спомага за проучването на историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония; да събира исторически материали по освободителните борби на македонските българи и да подготви една системна и подробна история на тия борби; да издава едно научно-литературно списание, както и други трудове с оглед към целите", а така също и да се учреди и Македонски културен дом, в който да се помещава и „македонски етнографско-исторически музей".

Тодор Александров

Иван Михайлов

За един кратък период от две десетилетия МНИ създава богата музейна етнографска и документална сбирка. Излиза от печат едно от най-добрите български периодични издания — сп. „Македонски преглед", списвано на изключително научно ниво, стотици научни изследвания по история, етнография, фолклор, география, икономика, документални публикации, записаните от проф. Л. Милетич спомени на македонските и тракийските революционери, брошури, албуми и др. И след тази научна и народополезна дейност се достига до един срамен, антибългарски по същността си ход — ликвидирането на Македонския научен институт под външен натиск и по криворазбран интернационализъм от страна на управляващите в България, които лесно жертват националните интереси.
След Втората световна война под натиска на Белград и Москва и с почти робското подчинение на българските държавници и партийни дейци се пое пътят на интегрирането на родината ни във възобновената Югославска федерация, като се започна със създаването на македонска нация на основата на българското население във Вардарска Македония. Създава се и отделна македонска република с по-далечната цел да се погълнат и другите части на Македония, като се започне с Пиринска Македония. Денационализаторската дейност във Вардарска Македония се провежда с всички възможни позволени и непозволени средства, включително и с фалшифицирането на историята, фолклора, литература на българския народ. Една от първите крачки в тази посока е прибирането на съкровищата на българската духовна и материална култура, създадени в Македония, и тяхното прецизно фалшифициране или грубо унищожение. Огромна част от тях се съхраняват в МНИ, който се оказва трън в очите на скопските ръководители и на българските интернационалисти новатори.
В Централния държавен архив се съхраняват голяма част от документите, свързани е унищожаването на МНИ, съхранявани преди в Централния партиен архив към ЦК на БКП. Това са писма, списъци на книгите от библиотеката и на експонатите от музейната етнографска сбирка на института, предадени в Скопие, материали от общото събрание по закриването на института и др. На основата на новооткритите документални материали беше разкрит механизмът на създаването на „македонската" нация, култура и държава, които още в зародиша си са антибългарски.
За един кратък период от около година и половина се развива дейност по ликвидирането и ограбването на МНИ, която привършва окончателно през лятото на 1947 г.
Документите за това непростимо престъпление спрямо българския народ бяха публикувани. Сред тях най-ранният документ е официалното писмо, подписано от известния сръбски блюдолизец Лазар Колишевски и от бившия солунски атентатор анархиста Павел Шатев, когото новата му македонска политико-държавна кариера го довежда по-късно до лична трагедия. С това писмо се искат „материалите и историческите документи, които се отнасят до историята на македонския народ", намиращи се в МНИ, да се предадат в Скопие „е цел да се проучва и развива националната култура". Официалното писмо с написано на току-шо пръкналия се „македонски език", който все още хората, които трябва да го говорят, не го знаят. Това писмо е последвано от лично, неофициално писмо, написано на български език от Павел Шатев, в което той обяснява защо са им необходими тези документи и материали. Едва ли може да се намери друг толкова красноречив с цинизма си документ, в който един бивш българин, който дори все още не е научил новия си вече „майчин", език да обяснява защо са им нужди документите. От него се вижда, че все още няма Македония, няма македонци, няма македонска нация, няма македонски народ и македонски език и че те са още в началото на денационализаторската си дейност. Той иска с писмото си „всички исторически и др. материали, с каквито разполага институтът, да се пренесат в Скопие, за да може да се отпочне една по-системна работа по изграждането и развитието на македонска национална култура". А по-надолу той добавя, за всеки случай, чс материалите ще „се използват за създаването и развитието на македонска култура". Като чете човек тези редове, не може да не се запита, къде е тази хилядолетна македонска история, култура и език, за която днес непрекъснато тръбят по света македонските държавници и учени?! Ами тях просто ги няма и никога не ги е имало. Македонската нация и държавност се роди в главите на няколко зловещи политически фигури и шепа български родоотстъпници.
Сред запазените документи са протоколът от общото събрание на МНИ от 2 юли 1947 г., на което присъствуват Александра Хаджидимова, д-р Антон Гугушсв, Ангел Томов, Божидар Божиков, Васил Христов, Владимир Кецкаров, Георги Абаджиев, Георги Кулишев, Григор Костов, Димитър Стефанов, проф. Иван Иванов, Михаил Сматракалев, Наум Чилев, Петър Тошков, Петър Шанданов, Стефан Нанов, Туше Влахов, Христо Калайджиев и Юрдан Анастасов. На събранието е изнесен „забележителният" доклад на подпредседателя на МНИ Христо Калайджиев „Оправдано ли е съществуването на Македонския научен институт при днешните условия". Единственият светъл лъч в това събрапис е докладът на библиотекаря на института Ангел Томов „Защо нс трябва да бъде ликвидиран Македонският научен институт", но той остава без последствия. На това събрание „единодушно" се решава да се подарят „библиотеката и етнографското богатство на института на Народната библиотека и Народния музей в Скопие. Същевременно Македонският научен институт се саморазтуря".
Друг важен документ е актът на ликвидационната комисия на МНИ от 28 юли 1947 г. по предаването и приемането на „етнографските материали и библиотеката", дадени в дар на НРМ. Комисията е в състав — д-р Харалампи Бояджиев, председател, Туше Влахов и Иван Хр. Иванов, подпредседатели, Георги Абаджиев, секретар, и Димитър Стефанов, касиер, и представители на правителството на Народна република Македония - Любен Лапс, университетски наставник, и Димчс Коцо, директор на Народния музей в Скопие. Запазен е „Списъкът на книгите от библиотеката на Македонския научен институт в София, предаден от Ликвидационната комисия на представителите на Народна република Македония съгласно акт от 28.V 11.1947 г." Списъкът наброява 3966 (три хиляди деветстотин шестдесет и шест) заглавия върху 57 листа. А описът на 1351 (хиляда триста петдесет и един) етнографски и музейни предмети, намиращи се в 5 сандъка, предадени на Скопие, е разположен на 16 листа, номерирани, подписани и подпечатани от тази „славна" комисия. Прави впечатление, че са давани не повтарящи се екземпляри от книги, документи и експонати, а е предадено всичко, което е било в наличност, като зад някои номера се крият стотици книги или предмети.
Запазен е и документ на Управителния съвет на МНИ от 31 май 1947 г., с който неговите членове се опитват да оправдаят дейността си по ликвидирането на института. В него дословно е казано: „Управителният съвет при своята дейност се е ръководел от повеленията на устава и счита, че е оправдал доверието, което му даде общото събрание. Същият моли да бъде освободен от отговорност досега". Какво лицемерие! Би могъл да им завиди дори Пилат Понтийски. Мисля, че както трябва да знаем и да помним българите, дали своя принос за въздигането на народа ни, не е лошо да знаем и членовете па Управителния съвет на МНИ, свързани е този срамен акт по ликвидирането на института. Негов председател е Георги Кулишев, подпредседатели са ген. Владимир Кецкаров и Христо Калайджиев, секретар Михаил Сматракалев, касиер Петър Тошков и съветници Александра Хаджидимова, проф. Анастас Дудулов, Владимир Поптомов, Иван Харизанов, Юрдан Анастасов, Павел Делирадев и Георги Абаджиев.
Всеки непредубеден човек може да направи едно просто сравнение между състава на учредителите и този на ликвидаторите на МНИ и едва ли сравнението ще бъде в полза на ликвидаторите. Прави впечатление, че българската страна в лицето на УС на МНИ в раболепието си достига до такова престараванс, че ликвидира МНИ, докато от писмото на Павел Шатев се вижда, че уговорката е била МНИ не да се ликвидира, а да си остане в София.

Цочо Билярски

ДОКУМЕНТИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

№ 1

Писмо ог Главния одбор на Народния фронт на Македония до Националния комитет на македонската емиграция в България

До Националниот комитет на македонската емиграциjа во Бугариjа
Софиjа
Co освободуеньето на Вардарска Македонка се создадоа сите предуслови за наполно слободна и широка работа во развиваньето на македонската национална култура.
Главниот град на Македониjа, Скопjе, стануе центар на проучуенье и по натамошно развиванье на таа култура.
Многу од материjалите и историските документи, кои што се однесуат до историjата на македонскиот народ, не се наогат за сега во Македониjа, но се собрани во Македонскиот научен институт во Софиjа.
Като наjблиско време се предвидуе отворуенъето на македонски университет и создаванье на научна институциjа со цел да ja проучуе и развива националната култура, нужно е да целиот материjал коj што се однесуе до Македониjа, собран во Македонскиот научен институт, да се префрли во Скопjе, столицата на Федералната народна република Македониjа.
Ние мислиме да тоа прашанье ке биде правилно разбрано од Националниот комитет и Управата на Македонскиот научен институт за префрлуеньето на сите научни книги, кои се однесуат до историjата на македонскиот народ, и оти ке се изврши во наj-скоро време.
Смрт на фашизмоj слобода на народот!
За Главниот одбор на Народниот фронт на Македониjа:
Секретар: Л. Колишевски    За Председател: П. Шатев
(Печат: Главен одбор на Н. Ф. на Македониjа)

№2

Писмо от Павел Шатев до председателя на Македонския научен институт в София

№ 175   
9.ІІІ.1946
Председателя на Македонския Научен Институт
София
В допълнение на писмото от Гл. Одбор на ЕНОФ, подписано от JI. Колишевски и от мен, отправям Ви и аз лично това писмо с цел да Ви помоля и от мое име, а също и от Д. Влахов за необходимостта, щото всички историч. и др. материали, с каквито разполага институтът, да се пренесат тук в Скопие, и да може да се отпочне една по-системна работа по изграждането, развитието на Мак. нац. култура.
Не се съмняваме, че и Вие ще направите от Ваша страна всичко възможно и необходимо, щото тук да се получат всички материали, които биха могли да се използват за създаването и развитието на мак. култура.
Тук не разполагаме и с най-обикновена литература, а пък често идват представители на разни чужди културни организации и отделни лица и ние сме в невъзможност да им бъдем в услуга, което е всъщност услуга на нас, т.е. на Македония.
Аз не се съмнявам, че Вие ще направите всичко възможно и потребно, за да се пренесат всички материали тук и да се тури вече началото.
Разбира се, че Мак. научен институт като тяло пак си остава там. Но това, прочее, сме говорили, когато бях там.
Моля приемете най-сърдечните ми и братски поздрави, а също така и тези на Д. Влахов, който днес вече е пак в Белград.
Скопие, 16.ІІ.1946 г.
С поз. П. Шатев

№ 3

Писмо от Управителния съвет па Македонския научен институт до председателя на Главния одбор на Народния фронт на Македония

№ 230   
11.ІІІ.46   
До Г-на Председателя на Главния народен одбор на Народния фронт на Македония
Скопие
В отговор на писмото Ви до Македонския национсиен комитет, с което искате да Ви се изпратят материали, които могат да бъдат използвани за проучване на македонската история и култура, и съгласно решението на Управителния съвет на Македонския научен институт изпращаме Ви в приложение към настоящето:
1) списък на книги, от които библиотеката на института разполага с два или повече екземпляра;
2) каталог за изданията на института - сп. „Македонски преглед" и други съчинения.
и Ви молим да прегледате както списъка, така и каталога и да ни посочите ония произведения, които желаете да Ви бъдат изпратени.
Освен посочените в списъка и каталога книги можем да Ви изпратим и следните ръкописи, с които разполагаме:
а)    Ан. Лозанчев - спомени по неговата революционна дейност;
б)    Ан. Лозанчев - бележки по спомените на разни македонски дейци, възпроизведени от проф. Л. Милетич;
в)    Хр. Матов - бележки по рево.иоционните борби в Македония (21 стр.).
Молим също така да ни се съобщи по какъв начин ще бъде най-удобно да Ви се изпратят исканите материали, тъй като това е свързано с мъчнотии.
С почит:    Председател: …    Секретар: …

№4

Резолюция на Общото събрание на Македонския научен институт, предложена от Христо Калаиджиев

РЕЗОЛЮЦИЯ
взета на събранието на Македонския научен институт, състояло се на 2 юли 1947 г.
Общото събрание на Македонския научен институт, състоял се на 2. VII. 1947 г., след като изслуша докладите на Управите.ишя съвет и Контролната комисия и доклада на подпредседателя Хр. Калайджиев на тема: „Полезен ли е Македонският научен институт в София при днешните исторически обстоятелства" и след станалите разисквания, констатира:
1. че новосъздадената историческа обстановка в Титова федеративна Югославия, в границите на която се обособи Народната република Македония, откри щастливи перспективи за правилното разрешение на македонския въпрос и за все по-тясната дружба и единство на южните славяни;
2. че благодарение на същата промяна се създадоха условия за развитието на македонската наука и култура под ръководството на македонската държава, която единствено има това право на ръководство;
3. че след настъпването на новата ера Македонският научен институт, който в миналото бе използуван за шовинистическите планове на монархизма, направи усилия, за да разобличи тая минала политика и да освети правилния път на македонското освободително движение;
4. че с изпълнението на тази задача Македонският научен институт смята, своята мисия за приключена, поради което решава:
1. Македонският научен институт прекратява своето съществувание и освобождава от отговорност досегашния Управителен съвет;
2. библиотеката на Македонския научен институт и етнографските материаш при него се дават дар на македонската държава, за да бъдат използувани от македонските учени и творци на македонската култура;
3. с недвижимите имоти на института да се постъпи съгласно договора със Софийската община, като се апелира към последната да сключи също такъв договор с Македонското култуурно-просветно дружество „Гоце Делчев" в София, за да си остане имотът пак македонски, и
4. пожелава час по-скоро създаването в Скопие на Македонска академия на науките, която да обедини около себе си всички македонски научни сили за благото на Македония.
При разисквания, по резолюцията по принцип гласуваха 18 души за приемането й и 2 — против.

№5

Писмо от Управителния съвет на Македонския научен институт до правителството на Н. Р. Македония

№ 640   
2 юли 1947   
Председателството на Народната влада на Народна република Македония - Скопие
Съгласно единодушното решение на събранието на Македонския научен институт, състоял се на 2 т.м., считаме за свой приятен дълг да Ви уведомим, че Македонският научен институт подарява библиотеката и етнографското богатство на института на Народната библиотека и Народния музей в Скопие. Същевременно Македонският научен институт се саморазтуря.
Събранието избра ликвидационна комисия, в чийто състав влизат двама представители на Н.Р. Македония.
Съобщавайки Ви горното, ние Ви молим да изберете в най-скоро време двама Ваши представители, за да вземат участие в работата на Ликвидационната комисия, която влиза във функциите си от 3 т.м.
С.Ф. — С.Н.   
Председател: …     Секретар: …

№ 6

Пълномощно на Любен Лапе и Димче Коцо, издадено от правителството на Народна република Македония да участвуват в ликвидирането на Македонския научен институт

ПОЛHOMOШНО
Другарите Льубен Лапе и Димче Коцо, университетски наставници во Скопje, се овластуат од името на Претседателството на владата на Народна Република Македониjа да земат участие во работата на Ликвидационната комисиjа, формирана за ликвидиранье на Македонскиот научен институт во Софиjа, како членови на истата.
Смрт на фашизмот — Слобода на народот!
Бр. 6779
18.VII.1947 г.
Скопjе
Подпредседател на владата на Народна Република Македониjа Видое Смилвски
(ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 309, 310, 311, 312, 313)