На 18 февруари сръбски митничари и въоръжени полицаи спряха най-безцеремонно кмета на Кюстендил и стотици българи на ГКПП Олтоманци, тръгнали да се поклонят пред паметника на Васил Левски в Босилеград в деня на 138-годишнината от неговата гибел. Същото се случило и на ГКПП Рибарци, където сръбските ченгета хич не харесали личната карта на един нашенец, понеже била нахапана от някакво куче. Какъв нюх, какво чудо, какъв професионализъм, да им завиди човек! Г-н Петър Паунов, кметът на град Кюстендил, с голяма болка разказа своите „необикновени“ приключения на сръбската граница пред вестник „Труд“ от 19.02.2011 г. „Още с приближаването ми направи впечатление, че на сръбския пункт имаше 15-ина полицаи, обикновено са двама-трима. Веднага им се представих и през цялото време знаеха, че съм градоначалникът на Кюстендил... След 15 мин се приближи техен полицай ли, митничар ли беше - не разбрах, и присмехулно ме попита: „Какво, да не е умрел някой! Какъв е този венец?“. Разбута цветята вътре в колата ни, разрови вестниците, багажа ни. Носехме 100 мартеници за децата в Босилеград, знаменца, шах, табли... След още 30 минути, към 8,40 ч., пристигна сръбски синьо-бял автобус, пълен с полицаи. Бяха около 50, облечени с бронежилетки и с каски... Слязох от колата и попитах защо не ни пускат. Отговориха, че чакат обаждане… Развиках се. Накрая някаква жена се появи, вероятно шефката им, и ни върнаха паспортите.“
И понеже кметът Петър Паунов съвсем естествено не издържал на тая долна сръбска гавра на границата и понеже му писнало да чака „благоволението” на сръбските злобни и заядливи митничари, върнал се обратно за Кюстендил.
Тук най-напред искам да кажа на г-н Паунов, че трябва да бъде щастлив, защото направо си е „минал метър“ и за което следва да се благодари на Бога. Че имало полицаи с бронежилетки и каски! Хайде, сега пък капризи! Какво пък толкоз ти е чудно, г-н кмете? За мен голямата изненада е, че е нямало картечници, бронетранспортьори, танкове, минохвъргачки, хеликоптери и съвсем естествено фадроми за зариване на убитите. Четете бре, хора, та нали толкова много се писа за „братството и толерантността и човеколюбието” на сърбите в Босна и Косово! Вие пък съвсем на майтап сте го ударили! Хем сте си виновни, хем пък се и оплаквате! Ще ми ходите в Сърбия да поднасяте венци на най-великия български национален герой! Ще ми ходите най-нахално и открито в Сърбия с пълна кола „подривни материали“ - български вестници, български цветя, и на всичко отгоре с български знаменца! Хайде де, къде дават така? Та не знаеш ли, г-н кмете, не си ли чел и преса, и стари книги, не си ли слушал, че сърбите одма уртикария ги хваща от всичко българско? Не знаеш ли, г-н Паунов, че сърбите, като видят български знамена, почват да припадат от злоба и ярост, защото веднага им се привиждат Сливница и Пирот от 1885 година, и почват да гледат къде е пътят за Белград? И на всичко отгоре, ще ми ходиш да се покланяш на паметника на Васил Левски, когото сърбите даже и в тъмница са го хвърлили, и сръбски лобут е ял, а както казва самият той, много добре е бил запознат с „изключителното“ гостоприемство на „братята“ сърби, „православни християни“, че даже и „славяни“. Че ако беше жив Апостола, самият той щеше да те спре да не ходиш в тая открито вражеска нам държава. Или щеше да те посъветва да ходиш с някой представител на САЩ, щото с американците сърбите много, много не смеят да се чепкат, че те, американците, от майтап по голо дупе изобщо не разбират и за такива гаври по границата с тях току-виж повикали самолетите да влеят малко дипломатически акъл на развилнелите се сръбски митнически и гранични служби.
Както се казва в такива случаи, кметът сам си е виновен. Толкова време живее в близост до сръбската държава, която от самото си създаване живее само с кроежите за унищожаване на всичко българско и за заграбване на българските земи чак до Черното море, и да не им разбере номерата и лошотията. Затуй му препоръчваме най-приятелски веднага г-н кметът свещица да запали в църквата, че не са го почерпили и с някой „братски“ сръбски камшик, чепик или куршум и че се е върнал жив и здрав у дома. Особено за българските знамена. И понеже знаем, че г-н Паунов си има доста работа в китния Кюстендил, даваме му още един съвет: Не си хабете времето, г-н кмете, да сезирате ЕС! Там няма да ви обърнат и капка внимание. Ще стане като в поговорката: „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша“. Коя европейска страна обърна внимание на отчаяните вопли на българите, попаднали под варварското сръбско иго след Ньойския договор? Коя европейска страна обърна внимание на „Жалбите на Македония“, написани с кръв и сълзи и изпратени до Обществото на народите? А в днешно време: Коя държава се застъпи за човешките права на българите от Западните покрайнини? Не помните ли, г-н Паунов, че всички европейски страни вкупом отстрани гледаха сеир, когато сърбите клаха жени, деца и старци в Босна, а холандците даже им помогнаха в изтребленията на мирните жители! Не помните ли, че по-късно, при кланетата в Косово, европейците пак си траяха смирено и свенливо призоваваха за мир и разбирателство, та се наложи Америка да отупа развилнелите се палачи и да ги озапти. Да не говорим за геноцида над българите, който и днес сърбите открито извършват пряко и чрез своите еничари над българите в Македония, и който геноцид страните от ЕС подкрепят най-активно! Даже някои от тях, като Холандия, Швеция, Дания и Норвегия, поискаха да пренесат този геноцид и над българите от Пиринския край чрез просташката си подкрепа в Съвета на Европа за партията на сръбските мекерета ОМО „Илинден“, както ги нарече неотдавна един техен бивш секретар - Красимир Илиев.
Тук задължително следва да си вземе бележка и външният министър Николай Младенов, който каза, че тези действия на сръбските власти били „несъпоставими” с принципите на ЕС. Няма ли кой да го светне и да му каже на г-н министъра, че сърбите никога в историята, дори и сега, не са зачитали никакви Божии или човешки закони и договори, освен тия, които са им наложени с „гьостерицата“ или с чатала на врата!? Защото всички исторически хроники, писания и признати специалисти по сръбските въпроси казват, че със сърбите най-ефективна е доброзорната политика или че те най-добре четат и разбират посланията, изпратени им с бомби и ракети!
Разбира се, случилото се е само поредният случай на дивия антибългаризъм, който е държавна политика на Сърбия от самото й създаване. Не случайно сърбите най-безцеремонно и противно на всички писани християнски закони зазидаха килията на Отец Паисий в Хилендарския манастир, на който варваризъм не се намери нито един български политик или учен да реагира. Не случайно гаврите по сръбската граница с преминаващите българи са почти ежедневие. Не случайно и днес Сърбия постоянно и системно нарушава и погазва елементарните човешки права само на българите там. Не случайно бяха намалени часовете по български от 5 на 3 часа седмично за българските деца в Западните покрайнини, и то веднага след посещението на президента Първанов в Белград. Не случайно Сърбия се опитва с помощта на Русия и други сърдити нам държави да ни наложи да регистрираме терористичната идиотска партия ОМО „Илинден! Не случайно в поробената от сърбите Македония с огън и жупел се унищожава всичко българско!
Крайно време е нашата политическа класа да разбере, че и днес Сърбия води една добре обмислена, добре подготвена и прецизно организирана тотална война срещу всичко българско в Западните покрайнини, Македония, Пиринския край, па и в цяла България. Крайно време е нашите политици да стоплят, че целта на Сърбия е унищожението на България и на всички българи, за която цел е организирана цялата сръбска политика и пропаганда, та дори и чрез пробутването на Горан Брегович да ни пее сръбски песни на Нова година в центъра на София. Крайно време е нашите историци да се събудят и да разкажат цялата историческа истина за варварствата на сърбите в Македония и Западните покрайнини и да изкарат наяве факта, че България никога добро не е видяла и никога няма да види от коварната й съседка Сърбия. Крайно време е и някои наши медии да се събудят, да спрат да стават проводници на сръбската пропаганда и да проповядват добросъседство с държава, която днес държи в най-тежко робство, денационализира и малтретира ежедневно над 2 милиона българи в самата Сърбия и в нейния сателит БЮРМакедония.
Тъй че гаврата на сръбската граница с кмета на Кюстендил и стотиците българи, тръгнали да се поклонят пред Апостола на свободата и да дадат кураж на малтретираните българи в Босилеград, не е нищо ново, а поредната демонстрация на сръбска лошотия, злоба, коварство, мръсни номера и див антибългаризъм, от които днес е пропита цялата сръбска външна политика.
И сръбската, и българската история разказват, че Васил Левски е проливал най-самоотвержено кръвта си за свободата на сърбите от турско иго, бил се е за изгонване на турците от Белградската крепост, борил се е за възстановяване на сръбската държава! И вместо сега най-висшите сръбски държавници да му поднесат най-красивите венци, вместо да му организират един голям благодарствен митинг с една достойна панихида, вместо да покажат, че са прихванали поне малко от европейските принципи за зачитане на човешките права, те като същински варвари от най-дивите времена пречат по най-просташки начин за извършване на едно скромно поклонение и даже плашат мирните българи с тежко въоръжени полицаи с каски. Господи, помилуй, пази, Боже, от тези фалшиви и злобни „православни християни и славяни“!
И тук, както обикновено, блесна с наглостта и цинизма си сръбският посланик Александър Цървеняков. Вместо да се извини и да гледа как да поправи простащината на сръбските ГКПП-та, той най-арогантно каза: „Кметът не бе спрян, той сам се върна!“ Мисля си, че ако днес беше жив Стамболов, щеше да покани най-любезно г-н Цървеняков да се върне по най-прекия път в Белград, да прочете нещо за толерантността, за човешките права и за добросъседските отношения и тогава да се представя за посланик на държава, желаеща да влезе в ЕС.
Сръбският премиер Мирко Цветкович при гостуването си у нас на 21 февруари първоначално изобщо не благоволи да спомене за инцидента, даже каза, че „отношенията между Белград и София са добри, дори отлични“. После явно някой му подсказа, че съвсем са сгазили лука, и той вечерта отиде да положи заедно с нашия премиер венец пред паметника на Апостола. Тук принципните дипломати биха казали, че след такива дивотии, за да бъдат отношенията отлични, някои държавници съвсем са го ударили през просото, а други пък не знаят или не смеят да защитят както подобава националното си достойнство. И за съжаление, фактите и този път показват, че както по времето на Александър Стамболийски нашите държавници продължават да позволяват и днес на сърбите да си разиграват най-безцеремонно кончето, да се гаврят с паметта на Васил Левски и даже да приемат у нас визитата на човека, дал инструкциите за тези гаври - сръбския министър-председател Мирко Цветкович. Ето затова са толкова нагли, нахални и безпардонни сърбите, защото кучето скача според тоягата. А за да ни зачитат като народ, от време на време трябва да разберат, че и ние можем да ритаме, че и ние можем да размахваме тоягата. Но такава политика се прави само от български политици, на които им е мила България, българските чест и достойнство и които не остават длъжни никому, като спазват древния български принцип: „На доброто - двойно, а на злото - тройно“. Или сега му е времето да се каже на сръбските политици: Или ще зачитате човешките права на българите в Сърбия и сателита ви БЮРМакедония, или ще престанете да поддържате македонизма, ведно с идиотската партия ОМО „Илинден“, или ще гледате Европейския съюз през крив макарон.

22.02.2011 г.
Никола Григоров