Букурещкият мирен договор от 1913 г. донесе на българите от Южна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония най-жестокото и най-варварското робство през цялата ни история. Най-варварското робство, защото „православните” сърби, гърци и румънци още преди подписването на договора  подложиха на най-жесток геноцид българите в окупираните територии. Геноцид, пред който петвековното турско робство изглеждаше като детска забавачница, защото нашите съседи, „православни християни”, веднага затвориха всички български училища, читалища, митрополии, църкви и манастири. Говоренето на български език стана углавно престъпление и българчетата в училищата започнаха да учат сръбски, гръцки и румънски езици с нови „учителски” похвати и методи – главно бой без мярка, с юмруци, ритници, тояги и всякакви други подръчни средства, попаднали в ръцете на озверелите чужди учители - асимилатори. Това кърваво „християнско” робство над съотечествениците ни бе главната причина България да се присъедини към Централните сили в Първата световна война. Защото само те, Централните сили, обещаваха освобождението на поробените българи и приобщаването им към майката Родина.
Водена от тази национално патриотична идея, нашата армия показа  чудеса от храброст и блестящи примери във военното изкуство. Българските полкове и дивизии, водени от изключително талантливи офицери и генерали, смаяха света със своите подвизи срещу далеч по-многобройните, по-добре въоръжените и отлично снабдявани войски на Тройното съглашение.
Един от най-епичните моменти, един от най-героичните подвизи на доблестните български войници и офицери, сътворени през Първата световна война е Дойранската епопея. Българските войни от Девета Плевенска дивизия, добре подготвени и изкусно ръководени от прославения генерал Владимир Вазов, дадоха безброй уроци по бойно майсторство на прехвалените съюзени френски,  английски, руски, гръцки и сръбски войски. И точно тези уроци бяха една от причините „миротворците” от Париж да бъдат толкова жестоки, нагли и арогантни при подписването на Ньойския договор с България. Защото именно Дойранската епопея на Плевенската дивизия удължи с поне още една година Първата световна война.
А тези уроци по военно изкуство, героизъм и саможертва са описани по превъзходен начин от бележития военен историк и държавник генерал Никола Недев (тогава майор от дивизията) в прочутата му книга „Дойранската епопея”.
В книгата си генерал Недев разказва много увлекателно за всички епизоди от епопеята и посочва имената на загиналите за Родината, за свободата на поробените си братя български войници и офицери заедно с много снимки, които илюстрират ежедневието, героизма и величието на нашите войници.
Сигурни сме, че издаването на тази книга ще възкреси спомените за славните подвизи на българската армия, ще засили гордостта и самочувствието на всеки българин и ще издигне най-величествения паметник в сърцата и душите на всички българи, потомци на дойранските герои.
За да се знае надлъж и нашир какви деди и бащи сме имали и за да следваме техния пример за опазване честта  и свободата на милото ни отечество България.

Никола Григоров