Българската военна история е изпълнена със славни страници,пропити от величави военни подвизи.Сред тях достойно място заемат действията на войските ни по време на Междусъюзническата война от 1913г.Както е известно в тази война България не постигна военна победа,но и не допусна чрез победите на своите войски да бъде разгромена и унищожена от нейните врагове.

Първоармейци дават своя военен принос за опазването суверенитета на България.Те участват във войната срещу Турция.През 1912г.громят безпощадно редовните турските войски в боевете в Източна Тракия.Включват се и в Междусъюзническата война. Когато човек чете историите,посветени на тази война,писани след 1944г.остава с впечатление,че действията на българските войски се ограничават едва ли не с тези на 2-ра армия срещу гърците и 4-та армия срещу сърбите.За действията на 1-ва ,3-та и 5-та армии почти не се споменава или се пише мимоходом.

Защо? Нима те са бездействали през войната?

Ако се разровим в архивите,виждаме още нещо странно.Горепосочените армии се разкарват някъде по балканския театър на бойните действия.Техните действия са много непоследователни.Няма общ замисъл за използването им.Използват ги в частни настъпателни действия,но много несъгласувано.Тези армии ту настъпват,ту отстъпват.Сякаш играят някакво хоро,само че кърваво,защото те наистина водят боеве и то такива ,които едва не обръщат хода на войната.Дават и жертви.Понякога не постигат целите си,но въпреки това воюват и нанасят сериозни загуби на противника.Само че българската историография ,,не обича’’тези армии и по някаква лоша традиция ги пренебрегва.В някои ,,истории’’тези армии даже изчезват.

Да се върнем на 1-ва армия.През пролетта на 1913г.тя е съсредоточена в Северозападна България.Войната вече е завършила и войниците чакат демобилизация и връщане по домовете.Бунтовните настроения в тази армия са много силни.Това е една от любимите теми в ,,историите’’,посветени на войната,писани след 1944г.Там надълго и нашироко се говори за миролюбието на българския войник,за милитаризма на управляващата буржоазия и за антивоенната дейност на БРСДП (т.с.).Разказва се и за вътрешните причини за тези бунтове,каквито несъмнено съществуват.Нито дума обаче за външната намеса в тях.А истината е,че в Сърбия са обезпокоени от присъствието на тази голяма военна сила близо до нейните граници.Затова започват умишлено да я разлагат.Просръбски емисари правят всичко възможно да разбунтуват 1-ва армия.Използват благи приказки за ,,братство’’, ,,славянство’’ , ,,православие’’ и т.е.,все познати сръбски лозунги,адресирани към българите,когато сърбите изпитват трудности.Командването на армията обаче се оказва на висота.Със строги мерки то успява да овладее бунтовните настроения във войнишката маса и да не допусне разлагането на армията.Това е залога за бъдещите й успехи.

Първа армия се командва от ген.Васил Кутинчев.Той се проявява в боевете при Лозенград и особено при Бунархисар-Люлебургас.Доста по-умело командва войските си в сравнение с колегата му ,набеден за велик военачалник и измислен от русофилската пропаганда ,,герой’’ген.Радко Димитриев .При това ген.В.Кутинчев се грижи да съхрани офицерския състав и войнишката маса на своята армия.В резултат 1-ва армия дава по-малко жертви от Радкодимитриевата 3-та армия,но постига не по-малко славни от нея победи.

На 16.6.1913г.,когато започва войната Първа армия остава пасивна.Тя не участва в българското настъпление в Македония,предприето със силите само на 2-ра и 4-та армии.Това отговаря на общия замисъл на планираната като наказателна краткосрочна военна акция срещу ,,съюзниците-разбойници’’.Целта е изтикването им от заетите от тях български земи в Македония.Положението на Първа армия се променя,когато започва истинската война.

На 21.6.1913г.,5 дни след началото на войната щабът й получава заповед за настъпление на сръбска територия.Целта е завземането на гр.Княжевац.Оттам след това трябва да се настъпи към Зайчар и Пирот.Задачата е важна,но не неизпълнима.1-ва армия е сила,която плаши сърбите.Пред фронта й те имат слаби сили.Това е т.нар.Тимошка армия,която включва само една непълна и небоеспособна сръбска дивизия (Шумадийска ,2-ри призив).

На 22.6.1913г.частите на 1-ва армия започват настъпателни действия.Те се развиват много успешно.В трудни планински условия българите преминават старопланинските проходи и атакуват смело и решително сръбските погранични части.Сломяват съпротивата им.С удари ,,на нож’’сърбите са разгромени и изтикани назад.На някои участъци българският удар е толкова мощен,че сърбите отстъпват панически и се разбягват.Захвърлят даже оръдията си. На 24.6.1913г.гр.Княжевац е завзет.До тук всичко върви по план.Половината от задачата е изпълнена.Българите са явно по-силни и се задават нови победи за българското оръжие.Заели Княжевац,те временно спират своите атаки и чакат притеглянето на изостаналите назад обози и артилерия. И тук се случва нещо странно,което още не е намерило задълбочено обяснение в българската историография.

Настъпателната операция на Първа армия на сръбска територия е прекратена.От София идва странната заповед за отстъпление (?!) към границата.Тя хвърля в дълбок размисъл щабът на армията и обикновените войници.Те си задават основателно въпросите:защо трябва да отстъпва една армия,която дотук само побеждава?Не е ли по правилно да продължи да настъпва до окончателния разгром на противника?

Да видим кое кара софийските командващи да вземат едно такова решение? Заповедта е издадена от помощник-главнокомандващият ген.Радко Димитриев.Той сочи като мотив за отстъплението румънската заплаха.Но дали тази заплаха е реална? Анализът на ситуацията показва,че това не е така.По това време румънците са мобилизирали войската си и чакат заповед да започнат войната срещу България.

Румъния ни я обявява на 28.6.1913г.Тогава започва румънската интервенция в България,но първо в Южна Добруджа т.е. далеч на североизток от района на действията на Първа армия.

По същото време Северна България е оголена от войски.Има само слаби опълченски и резервистки части,които не са реална бойна сила за румънците.Следователно Северна България не е военно защитена.Това решават да използват румънските войски,за да я окупират и да настъпят към София.Преди това обаче трябва да преодолеят голямо водното препятствие-р.Дунав.Това е сложна задача и не е по силите на всяка армия.Знаем колко трудно се оказва дори прехвърлянето на руските войски през Дунав по време на войната срещу турците през 1877-1878г.На тях им трябват тогава цели 3 месеца,за да подготвят и осъществят форсирането на реката.

Дунав е дълбока и широка река и трудно се пресича без инженерни средства.С такива през 1913г.Румъния фактически не разполага.Помагат руснаците,които осигуряват понтонните мостове за прехвърлянето на румънците в Северна България.

Ген.Радко Димитриев изглежда е сигурен,че румънците ще минат Дунав.Той може да им се противопостави,като вкара в бой българския речен флот (Дунавската флотилия),в която има параходи,парни катери,миноносци ,въоръжени с корабна артилерия.Тя може да направи на пух и прах румънците,форсиращи Дунав.Вместо това ген.Р.Димитриев нарежда речният ни флот да се самопотопи в устието на р.Русенски Лом.Събитието,което почти не е описано в днешните ,,истории’’ за войната става на 2.7.1913г.

Мотивът му е флотилията ни да не попадне в ръцете на румънците,но всъщност самопотопяването е извършено,за да не се пречи на румънската интервенция.Сега вече няма кой да спре румънците.Същият ден,когато корабите от Дунавската флотилия се самопотопяват по осигурените от руснаците мостове те минават Дунава и настъпват в Северна България.Започва войната им с българските кокошки,гъски,пуйки и селски пъдари,защитаващи своите имоти от крадливите,гладни и болни от холера румънска войници.

Освен това на румънците им трябва време ,за да достигнат София.Достигат чрез конните си разезди с.Саранци в Софийското поле чак на 10.7.1913г. Следователно към момента на завземането на Княжевац румънската заплаха за София не е реална.По-голяма е опасността от завземането на тила и прерязването на комуникациите на Първа армия.За да направят това обаче ,на румънците им трябва време.А и тази опасност би била ликвидирана ако 1-ва армия продължи успешното си настъпление.Тя владее инициативата.Сърбите пред нея са вече бити.Фронтът им е прорязан и в него възникват доста пролуки,през които могат да нахлуят свободно българските войници.Сърбите чакат обезпокоени следващите им действия.Техният ГЩ тревожно и настойчиво бомбардира румънския ГЩ с искане да ускори намесата на Румъния във войната,защото Пирот и Ниш са вече заплашени.Частите на 3-та армия вече са доближили Пирот и затварят българските клещи около града от юг.Клещите от север трябва да затвори тъкмо Първа армия. Анализът на създалата се в края на юни 1913г.обстановка пред фронта на Първа армия показва ,че заплахата за Първа армия не реална,за да мотивира едно отстъпление.По-скоро заплахата за сръбската войска в Македония е факт.

По правилно от стратегическа гледна точка и с оглед интересите на България е Първа армия да продължи настъплението си.Евентуално това би довело до падането на укрепения гр.Пирот,създаването на реална военна заплаха за Ниш,защитаван само от два сръбски полка и дълбоко врязване на българските войски в сръбска територия. Пътищата за отстъпление на сръбските Първа и 3-та армия,които притискат нашата 4-та армия в Македония биха били отрязани.Те не само няма да могат да настъпват срещу 4-та армия,но и биха изпаднали в тежко положение.

В реда на тези мисли стигаме до извода,че чрез действията на Първа армия в края на юни 1913г.е бил възможен обрат във войната в наша полза.България изпуска при всички неблагоприятни фактори,които са срещу нея да победи.Достатъчно е било да се вземе правилното с оглед българските национални и военни интереси решение,а именно: продължаване на настъплението на Първа армия,което ако се осъществи смело,бързо и решително би донесло големи ползи за България.Това не се случва обаче.Търсеният от народа и българския войник обрат не настъпва,защото в София не го желаят.Там работят на високо ниво за поражението на България.Това е уникален случай по време на война.През 1913г.във всички балкански столици политици и военни напрягат сили за победата на своите армии и държави над България.Само в София предатели русофили действат в противоположна насока.

Случаят е идентичен с този през 1885г.,когато по време на Сръбско-българската война пак същите русофили начело с Драган Цанков заговорничат срещу България в София,сеят смут в столицата и чакат да посрещнат с ,,хляб и сол’’сръбските окупатори.

Гробокопачът на Първа армия е ген.Радко Димитриев.Този краен русофил по време на Междусъюзническата война е тайният сръбски приятел.Той издава фаталната заповед за отстъпление на Първа армия.Спасява сърбите,като извършва измяна и предателство спрямо България.Румънската карта е използвана от него ловко,хитро и коварно,за да прикрие чрез нея предателските си действия.Ген.Радко Димитриев се оказва зловещата фигура в българското Главно командване през 1913г.Връщането на Първа армия е изпълнение на една руска поръчка,целяща спасението на Сърбия.Поръчителят е руското военно аташе в София,който действа в унисон с линията на пълномощен си министър Неклюдов за погрома на България.Изпълнителят е руското оръдие и български национален предател ген.Радко Димитриев.

През 1913г.войниците в състава на Първа армия разбират интуитивно,че се върши нещо нередно.Изпълняват обаче заповедта за отстъпление.Оттеглят се в пълен боен ред към границата. Някои от частите на Първа армия са изпратени да бранят София,макар че за същата цел може да се използва и 3-та армия.При оттеглянето си някои първоармейци влизат в бой с румънската конница.Подготвят им капан.Сърби и румънци се опитват да вкарат в чувал Първа армия в района на гр.Фердинанд.Не успяват,защото това си остава български военен специалитет.Тогава се намесва предателят ген.Р.Димитриев, който нарежда на Първа армия да се предаде без съпротива на румънците.Те използват неоценимата ,,помощ’’,която им дава българския помощник-главнокомандващ. Въпреки че българите не стрелят срещу тях румънците задигат част от батареите им и ги отвличат в Румъния като военни трофеи.Български офицери и войници са обявени от румънците за военнопленници и то без да са се водили боеве с тях.

Голяма част от Първа армия отказва да изпълни заповедта да се предаде на румънците.В частите на 9-та Плевенска дивизия избухва бунт.Това е бунта на здравомислещата българска войнишка маса,която разбира ,че някой от началството в София предава България и й пречи да победи. В отговор 9-та дивизия е разформирована.Най-боеспособните й подразделения са изпратени за участие в Кресненската операция,в която те имат заслуга за разгрома на гърците.Останалите части на Първа армия се включват в боевете срещу сърбите при Кула,Белоградчик и Видин.Тъкмо при Видин както и през 1885г.е прекършен устрема на сърбите.България е спасена.В края на войната обаче Първа армия фактически престава да съществува във военновременния си вид.Тя свива бойните знамена до по-добри времена,настъпили само две години по-късно,когато по време на Първата световна война вече няма кой в София да пречи на победния й устрем в Сърбия,Косово,Македония и Румъния.

Юни 2008 г. Янко Гочев