Наскоро преди да почине един от най-дългогодишните български политически и държавни дейци Тодор Живков съветвал доскорошните си съратници, които панически бяха започнали да се разграничават и отказват от миналото си да ползват „сапуна Тодор Живков“, когато искат да измият ръцете и съвестта си. И наистина този „сапун“ свърши добра работа на редица величия от близкото минало. То беше говорене, то беше писане, че човек ако разгърне старите вестници и списания, а и отпечатаните в сериозни тиражи книги и брошури, срам да го хване. А най-близките му съветници, секретари, преводачи, партийни секретари и каква ли не още пасмина направиха набързо и завидна кариера. Съвсем малко останаха „неоценени“ от тези хамелеони и гьозбояджии.

 

Тук нямам намерение нито да го хваля като държавник и политик, нито да правя оценка на неговото над тридесетгодишно управление на държавата и на БКП. Това ще се направи след време от безпристрастни историци и то след като стане известна цялата документация, свързана с него и с неговата дейност и то на фона на цялостния обществено-политическия и културен живот в тогавашна и днешна България. Слава Богу, че все пак той ни остави своите мемоари, които макар че са прекалено субективни и недостатъчно пълни, все пак открехват вратата към много тайни и истини.

При работата ни с документите за българо-югославските отношения и македонския въпрос, попаднахме на стотици документи с неговото отношение и дейност по този най-важен въпрос за нас като българи или както го определя още през 1907 г. Андрей Тошев като „най-крупния въпрос в българската вътрешна и външна политика“. Голяма част от тях включихме в трите обемисти тома с документи „Македонският въпрос в българо-югославските отношения 1950-1989 г.“ и в двутомното документално издание „БКП, Коминтернът и македонския въпрос 1917–1946 г.“ С един кратък материал, придружен от няколко характерни документи по този въпрос може да се запознаете в Сайта „Сите българи заедно“. Въпреки, че не всички останаха доволни, а имаше и критични отзиви по отношение на него, все пак той представлява документ за отминалото време. Идеята ни да подготвим едно документално издание „Тодор Живков и македонския въпрос“ все още не е изпълнена, макар че основната част от материала за него вече е събрана. По македонския въпрос Т. Живков се изказва и в своите спомени, които ще бъдат ядрото на изданието. Десетилетната му дейност да наложи във външната ни политика националният въпрос изобщо и македонския в частност на практика има своите завоевания. В тази си борба той трябваше да преодолява натрупаните негативи в съзнанието на не малка част от българите и преди всичко на обкръжаващите го политици и държавници. Във външен план негов главен противник беше външната политика на Съветския Съюз, който беше един от творците на следвоенното статукво, страните-съюзници от Варшавския договор, Югославската федерация и останалите балкански държави, както и страните отвъд „желязната завеса“. Ако можем да говорим за успехи и завоевания те на практика рухнаха просто мигновено след 10 ноември 1989 г., заедно с неговото отпадане от политическия живот.

Криворазбрани понятия за национален въпрос днес шестват из целия политически спектър. С непознаването на македонския въпрос се срещаме непрекъснато.

При работата ни с периодическия политически печат след 1989 г. се сблъскахме със стотици ценни и любопитни материали с оценка на дейността на Тодор Живков. Наистина критичните преобладават. Един от най-ценните документи от това време безспорно е интервюто с Т. Живков на една от най-добрите и подготвени български журналистки Велислава Дърева. Интервюто тя провежда на шест срещи през времето от 17 декември1990 до 21 февруари 1991 г. в къщата където живее в Бояна. Дърева записва разговора си с Живков на магнетофон, като успоредно с него си води и писмени бележки. То е публикувано на страниците на вестник „Дума” на 25 февруари 1991 г., но поради ограничения тираж на вестника остава почти незабелязано. В това интервю, в което липсват каквито и да било симпатии от страна на журналистката към интервюирания Живков, все пак той отговаря на едни от най-важните въпроси от нашето минало, както и на спънките и препятствията, които той е трябвало да преодолява в разговорите със съветските партийни и държавни ръководители, а така също и със заобикалящите го български политици и държавници, не рядко служещи на външните си господари в Москва. Интерес представляват и оценките, които дава за редица от политическите фигури от онова време. Заслужават внимание особено онези текстове, отнасящи се до съветските държавници и главно за отношенията му с Михаил Горбачов, Никита С. Хрушчов и Леонид Брежнев, както и за особените му симпатии към Юрий Андропов. Като се започне от Хрушчов и се стигне до Горбачов Т. Живков се среща и разговаря с всички съветски партийни и държавни ръководители, отстоявайки българските национални интереси по македонския въпрос. В споменатото интервю на В. Дърева с него той тихомълком отбелязва, че не е съгласувал с тях по македонския въпрос... За съжаление журналистката само цитира думите му без да попита за повече подробности.

Сега ще имате възможност да се сблъскате с позицията на Живков по време на срещите си със съветските ръководители и сами да решите доколко са верни думите на този гъвкав и изключително повратлив държавник и политик. Същевременно приложените по-долу доскоро недостъпни документи от фондовете на бившия Партиен архив на ЦК на БКП ще осветлят до известна степен някои от тъмните страни от нашето комунистическо вчера, а защо не и да бъдат и сериозен пример как нашите държавници и политици трябва да отстояват нашите национални интереси.

Документите са публикувани за първи път в посочените по-горе документални сборници.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

№ 1

ИЗ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ ОТ РАЗГОВОРИТЕ МЕЖДУ ТОДОР ЖИВКОВ И ЛЕОНИД ИЛИЧ БРЕЖНЕВ ЗА ОТНОШЕНИЯТА С ЮГОСЛАВИЯ И ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

СОФИЯ, 19-22 СЕПТЕМВРИ 1966 Г.

 

РАЗГОВОРИ

между др. Тодор Живков - първи секретар на ЦК на БКП и др. Леонид Илич Брежнев - генерален секретар на ЦК на КПСС1

София, 19, 20, 21 и 22.ІХ.1966 г.

[...]

Трета беседа 21.IX.1966 год.

[...]

Тодор Живков:

Разрешете ни да Ви информираме по някои въпроси.

[...]

Л. И. Брежнев:

Аз искам да благодаря и на Вас лично за поканата за конгреса. Ние Ви отговорихме и с удоволствие ще вземем участие във вашия конгрес. Смятаме тази покана за чест. Допълнително ще определим състава на делегацията и ще Ви го съобщим. Ние ще се постараем да направим такъв състав, че българските другари да бъдат доволни.

Тодор Живков:

Обстановката в нашата партия е добра. Главен проблем за единството на нашата партия е проблемът за настроението на някои стари кадри. Българската комунистическа партия, както знаете, има много кадри, водили десетки години героична борба. За мащабите на страната и партията имаме много революционни кадри. Не всички успяхме да настаним на подходяща работа. Главното е, че трябва да се издигат специалисти в новите сектори на нашата работа, а това създава трудности по отношение настроението на някои кадри. Ние провеждахме и провеждаме много мероприятия в това отношение, но навярно не сме направили всичко.

Що се касае до художествената интелигенция, имаме известни трудности, но разбира се, обстановката у нас далеч е по-добра, отколкото в някои други страни, може би даже в сравнение с вас. Но независимо от това имаме трудности.

Ние отиваме към конгреса с подем, оптимизъм и увереност на широките народни маси.

Искаме да засегнем някои въпроси по развитието на международното положение и по-специално по международното комунистическо движение. Правилният курс на вашата външна политика, активността, която проявявате, я чувствуваме и на Балканите, и в нашите отношения с европейските капиталистически страни. Ние се стремим, според нашите възможности, да подпомагаме този правилен курс. Проведохме значителна работа на Балканите. Всичко, което стана на Балканите, тези общобалкански мероприятия, са провеждани по наша инициатива или по наше внушение. Разбира се, много сме внимателни, защото югославяните и румънците са много ревниви. Съгласуваме нашите ходове със Съветския съюз. Считаме, че и в бъдеще трябва да бъдем активни на Балканите, тъй като резултатите са много добри. Въобще политическият климат на Балканите значително се подобри. Например сега положението в сравнение с преди 5 или 3 години е съвсем друго.

Отношенията ни с Югославия се подобриха значително и все повече се подобряват. Сега обстановката в Югославия тревожи и нас. Ние споделяме мислите и оценките, които Вие изложихте. Интересно е, че този процес е зреел от няколко години, но ние не сме получили информация от нашето посолство. За нас това в известна степен беше изненада.

Л. И. Брежнев:

Обратно, даже ние мислехме, че ще се укрепва партията и държавата.

Тодор Живков:

От доклада на Ранкович излизаше, че ще се засилва планирането и пр.

В нашите отношения с Югославия съществува така нареченият македонски въпрос. Ние се стремим да действуваме разумно. Той не може да бъде пречка за подобряване на нашето сътрудничество. Разбира се, ние сме съгласни с Вас, че трябва да се действува осторожно. Трябва да задържим Югославия. Те отиват на широко сътрудничество със Съветския съюз и другите социалистически страни. Въоръжават своята армия със съветско оръжие. У нас няма данни, че там се възстановява капитализмът, както твърдят албанците. Доминиращи сектори са държавните сектори. Ускоряват в последно време социалистическото преустройство на селското стопанство. Що се касае до подхода по някои въпроси в областта на икономиката, ние не можем да се съгласим с тях. Но какво, животът учи всички, и тях ще научи. Например по цените те отидоха към размразяване. Разработват планове, даже по-подробни, отколкото нашите. Но те се блазнят от някаква идея, че изпълнението на плановете трябва да става само по икономически път, че планът е една обществена функция. И най-голямата беда в областта на икономиката е, че са дали права на хиляди и хиляди предприятия. Там всяко предприятие има права, както у нас тръстовете, даже и повече. Това е голяма беда. Докато те не урегулират това, тяхната икономика няма да се стабилизира. Аз говорих с Кардел по този въпрос. Той каза, че те ще ги накарат да се обединят по икономически път. Стои въпросът: защо е Централният комитет, защо е правителството? В областта на икономиката тези предприятия носят анархия. Даже сега, когато преговаряме по търговията, ние се договаряме с предприятията. Не се изпълнява това, което се договорим с централните органи и обратно. Голямо е противоречието между републиките. Ние широко не сме обсъждали тези въпроси в Политбюро освен в най-широк и общ аспект. Аз се опасявам там да не настъпят някои сътресения. Това няма да бъде в наша полза. Разбира се, ние не можем да влияем така, както Съветският съюз може да повлияе и както ще повлияе др. Брежнев. На тях трябва да се говори, да им се кажат нещата. Аз напълно съм съгласен с Вашите съображения. Ние се срещахме с Тито и разговаряхме. Мен ми се струва, че той честно разговаря. Говорихме по много въпроси, в това число и за Съветския съюз. Говорихме и по нашето сътрудничество. Той пред мен лично се оплака, че вътре в страната има трудности, съпротива срещу политиката, която той провежда, натиск от страна на македонците върху ръководството. Когато разговаряхме по македонския въпрос на него му диктуваше Смилевски.

Л. И. Брежнев:

Аз разбрах от Тито, че това е най-изостаналата република в промишлено и селскостопанско отношение. Аз почувствувах от беседата, че това представлява грижа за него.

[...]

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 34, л. 43, л. 1, 61, 80-83. Оригинал. Ръкопис. (На първия лист от протокола има следната забележка: “Забележка: Разговорите са стенографирани от др. Начо Папазов, а стенограмите са дешифрирани от др. Лало Иванов и др. Мария Далекова.”)

 

№ 2

ИЗ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ ОТ ПЛЕНУМ НА ЦК НА БКП С ДОКЛАД НА Т. ЖИВКОВ ЗА РАЗГОВОРИТЕ НА ЦК НА БКП С Л. И. БРЕЖНЕВ И Ю. АНДРОПОВ ЗА ОТНОШЕНИЯТА С ЮГОСЛАВИЯ И ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС В НЕЯ

СОФИЯ, 4 ОКТОМВРИ 1966 Г.

 

СТЕНОГРАМА

ПЛЕНУМ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 4.Х.1966 г.

(Начало 16 часа)

 

Предс[едател] Митко Григоров: .Другари, откривам заседанието на Централния комитет на партията. За дневен ред предлагаме две точки:

1. Изложение от др. Тодор Живков за посещението срещите и разговорите с партийно-държавната делегация на Чехословашката социалистическа република в НРБ и за разговорите на Политбюро с др. Брежнев и др. Андропов

2. Кратка информация за подготовката на Деветия конгрес на партията. Докладва др. Борис Велчев.

Има ли други предложения и бележки по дневния ред? Няма.

Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Има думата др. Тодор Живков.

Тодор Живков:

[...]

Разменихме мисли с др. Брежнев и за Югославия. Най-тревожното сега в Югославия е, че обезличават партията. Те публикуваха тезиси на специална комисия, натоварена да подработи мероприятия за реорганизацията на партията. Фактически ликвидират партията като марксистко-ленински авангард. В тезисите подчертават, че партията не е ръководеща сила, а само някаква идейно-направляваща сила. И малкото влияние, което имаше тяхната партия и в областта на икономиката, и на държавното ръководство, и в развитието на югославското общество, и в развитието на отделните публики фактически, сега се ликвидира. Това безспорно не може да не ни тревожи. То е опасно за Югославия от гледна точка на обстоятелството, че Югославия е многонационална държава. Можем да си представим какво може да се получи в една такава държава, ако няма силна партия, която да държи положението.

Трудно можем да си представим какво би станало в нашата страна, ако няма партия. Ние сме друго общество, на друга основа организирано, с други движещи сили, с цел и задачи и т.н. Ние нямаме сведение как са протекли разговорите между др. Брежнев и Тито. Що се касае до тези неща, които бяха публикувани за Ранкович, че той е бил организирал подслушването и т.н., това не е достоверно. Каквото е вършено, вършено е със знанието на Тито. (Оживление).

Другарят Брежнев на два или три пъти подчерта, че Политбюро на ЦК на КПСС дава висока оценка на нашата активна външнополитическа дейност и на Балканите, и общо на международната арена. Той счита, че е правилно това, което върши нашата страна на Балканите, че то има голямо значение и че авторитетът на България сега е пораснал. Смята, че и в бъдеще трябва да проявяваме активност. Одобрява моето посещение във Франция.

Другари, Политбюро високо оценява срещата с др. Брежнев. Тя има двояко значение. [...]

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 34, а. е. 44, л. 1, 29-30. Оригинал. Машинопис.

 

№ 3

ИЗ ПРОТОКОЛ ОТ ПЛЕНУМ НА ЦК НА БКП С ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЖИВКО ЖИВКОВ ЗА РАЗГОВОРИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ, НАЧЕЛО С Т. ЖИВКОВ С Л. БРЕЖНЕВ С КРИТИКА КЪМ ЮГОСЛАВИЯ ОТ СЪВЕТСКАТА СТРАНА НА РАЗГОВОРИТЕ С Й. Б. ТИТО

СОФИЯ, 23 МАРТ 1967 Г.

 

ПЛЕНУМ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ 23.ІІІ.1967 ГОД.

Първо заседание

(Открито в 9 часа)

Предс[едател] Боян Българанов: Откривам заседанието на Централния комитет на БКП.

Има предложение за следния дневен ред:

[...]

3. Информация за разговорите на нашата делегация с Политбюро на ЦК на КПСС, състояли се в Москва на 13 и 14 март т.г.

Докладчик др. Живко Живков.

[...]

Живко Живков: Другарки и другари,

Както е известно, от 13 до 15 март тази година по покана на ЦК на КПСС в Москва беше на неофициално приятелско посещение първият секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет др. Тодор Живков. Заедно с него заминахме и ние двамата с др. Тано Цолов. В Москва към делегацията се присъедини и др. Стоян Караджов, член на ЦК на БКП и посланик на Народна република България в Съветския съюз.

Всъщност инициативата за посещението в Москва принадлежи на българската страна. Въпросът бе обсъден в Политбюро на ЦК на БКП и се реши да се поиска тази среща с др. Брежнев и други ръководители на ЦК на КПСС, за да се обсъдят въпросите, свързани с посещението на съветската партийно-правителствена делегация у нас и предстоящото подписване на нов съюзен договор, а също така да се поставят от наша страна някои важни икономически въпроси.

Нашата преса информира своевременно за много сърдечното посрещане в Москва и за голямото внимание, което беше оказано на представителите на Българската комунистическа партия.

Разговорите със съветските другари се състояха в ЦК на КПСС и продължиха два дни - на 13 и 14 март. От съветска страна в разговорите участвуваха др. Л. И. Брежнев - генерален секретар на ЦК на КПСС, др. А. Н. Косигин, член на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет, др. Ю. В. Андропов - секретар на ЦК на КПСС., др. Н. К. Байбаков - член на ЦК на КПСС, зам[естник]-председател на Министерския съвет на СССР и председател на Госплана на СССР, др. М. А. Лесечко - член на ЦК на КПСС и зам[естник]-председател на Министерския съвет на СССР и др. А. А. Громико - член на ЦК на КПСС и министър на външните работи на СССР.

[...]

Другарят Брежнев даде кратка информация за посещението на Тито в СССР. Съветските другари открито са критикували отрицателното становище на Съюза на югославските комунисти по въпроса за свикване на съвещание на европейските комунистически и работнически партии, на което ще се обсъжда проблемът за европейската сигурност. Югославия се е борила активно против фашизма и е необяснимо защо сега не иска да отиде на това съвещание. Тито се е оплаквал, че Съюзът на югославските комунисти не е бил своевременно консултиран за съвещанието и е заявил, че след като се завърне в Югославия отново ще обсъдят този въпрос. Но и след завръщането му в Югославия е била потвърдена отново тяхната отрицателна позиция. Съветските другари са заявили на Тито, че югославски ръководни дейци си позволяват публично да критикуват позицията на СССР и другите братски партии по много основни въпроси. Какво ще стане, ако и Съветският съюз започне публично да критикува СЮК.

Изтъкна се, че в югославската икономика отново се проявяват затруднения. Тя попадна под влиянието на пазарната стихия и затова цените на дребно продължават да растат. В Югославия се подценява ролята на партията. Особено това важи за предприятията, където всичко се разтваря в тъй нареченото самоуправление. Продължават да се извършват широки размествания на кадрите.

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 31, а. е. 52, л. Оригинал. Машинопис.

 

№ 4

ИЗ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ ОТ СРЕЩА НА ТОДОР ЖИВКОВ С ЛЕОНИД БРЕЖНЕВ, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА КПСС ЗА СРЕЩАТА НА БРЕЖНЕВ С Й. Б. ТИТО И ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В ЮГОСЛАВИЯ

СОФИЯ, 27 СЕПТЕМВРИ 1971 Г.

 

СРЕЩА

на др. Тодор Живков - първи секретар на ЦК на БКП, с др. Леонид Брежнев -генерален секретар на ЦК на КПСС

София, 27.IX.1971 г.

(11 часа)

В разговорите взеха участие:

От съветска страна - К. Ф. Катушев - секретар на ЦК на КПСС, К. В. Русаков - член на ЦК на КПСС и завеждащ отдел на ЦК, Н. Н. Родионов - член на ЦК на КПСС и заместник-министър на външните работи на СССР, А. М. Александров - член на Централната ревизионна комисия на КПСС и помощник на генералния секретар на ЦК на КПСС, А. И. Блатов – зам[естник]-завеждащ отдел на ЦК на КПСС, А. М. Пузанов - член на ЦК на КПСС и посланик на Съветския съюз в НРБ.

От българска страна - членовете на Политбюро на ЦК на БКП Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, арм[ейски] ген. Иван Михайлов, проф. Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тано Цолов, акад. Тодор Павлов, Цола Драгойчева, кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП Ангел Цанев, Иван Абаджиев, Костадин Гяуров, Кръстьо Тричков и Пеко Таков, председател на ЦКРК на БКП Стоян Караджов, секретарите на ЦК на БКП Иван Пръмов, инж. Пеньо Кирацов и Гриша Филипов, членовете на ЦК на БКП и завеждащ отдели  на ЦК Константин Теллалов, Георги Владиков и Милко Балев, министърът на външните работи Иван Башев, българският посланик в съветския съюз Стоян Гяуров.

[...]

Леонид Илич Брежнев:

[...]

Две думи за Югославия.

Така се сложиха нещата, че ние, както знаете, критикувахме югославяните за техните позиции. През последните пет години наистина нямахме контакт. Но с тази обща политика, с този общ подход сега за сътрудничество надали трябва да ги отблъскваме. Едно е тяхната линия, техните грешки, друго е нашите отношения. И на второ място, във връзка с подготовката на европейското съвещание би могло в известна степен да се постигнат лоялни междупартийни отношения, които биха играли голяма роля за успеха на съвещанието. Те няколко пъти отправиха покана – по телефона, разговори сме водили, шифрограми изпращат - и аз най-после взех решение да отида. Трябва да се каже, че  имахме спокоен разговор в продължение на около три часа Аз изложих нашите позиции пред Тито в настъпателна форма. След приключване на разговорите, в края на втория ден, когато съгласувахме комюникето, те отговориха. Общият смисъл беше такъв, че искаме да имаме приятелство, братски отношения, че нашите народи имат добри чувства към тях, ние заедно сме воювали. Тито каза: "Аз съм сигурен, че ако се случи нещо, ние пак ще бъдем заедно, ако възникнат някои трудности, ние заедно ще търсим изход". Засилен е национализмът, всяка република иска да получи своя дял. Те не са развити еднакво. Най-богати са Словения и Сърбия, най-бедна е Черна гора. За Македония каза, че засега са издигнали икономическото положение, строят редица предприятия.

Мисля, че  комюникето, което приехме, е полезно. То се възприе от световната общественост и от нашия народ.

Тито каза, че подготвят конференции. Искат да издигнат ролята на партията. Каза, че имат един милион и сто хиляди партийни членове, но комунистите са по-малко.

Тодор Живков:

Правилно е казал.

Леонид Илич Брежнев:

По-рано, когато ходихме там за подобряване на отношенията, можахме да установим контакти, които и този път помогнаха да постигнем взаимно разбирателство.

Какво е новото? Ние изстискахме водата от комюникето, която навремето имаше в декларацията. Сега се появиха такива моменти като "пролетарски интернационализъм", "учението на Маркс и Енгелс". Намерихме най-точна формулировка по отношение на неприсъединилите се страни. Ние не бива, другари, да осъждаме неприсъединилите се страни, защото не е само Югославия, а това са 30-40 страни, които заемат позиция на неприсъединяване, Може да се каже, че в своята политика те не са с нас, но не пречат на нашата политика, понеже се обявяват за мир, против колониализма и т.н. Затова не съвсем правилно би било нашето отношение, ако просто проклинаме политиката на неприсъединяване. Мисля, че онази форма, която записахме в комюникето, че Съветският съюз поддържа антиимпериалистическата насоченост на политиката на  неприсъединяване, е приемлива. Ние този аспект поддържаме, за останалото премълчаваме. Кардел много внимателно се взираше в комюникето. Той е грамотен и разбира, но не започна да спори.

Говорихме за средствата за масова информация. Разчитайки на личните отношения с него, аз сметнах, че няма да се обиди и му казах: "Слушайте, вашите редактори не са умни, а глупци. В един часа през нощта, когато си пушех цигарата,  погледах вестниците. На първа страница пише: "Тук пристигна Брежнев". Обърнах страницата и гледам: бодро крачи Maо Цзе-дун. Това не е умно, така никога не трябва да се постъпва, защото, когато приемате един гост, не се пише за друг, особено за такъв. От друга страна, зная, че има някаква сензация в Китай - дали Мао е жив или не ...! А в историята на Китай имаше случай, когато един император починал, а народът научил след три години. Понеже е неизвестно какво е там положението, затова вашият редактор иска да убеди обществеността, че Мао е здрав и бодро крачи". Това казах на всички. "Ако това беше при нас - заявих аз - бих уволнил такъв редактор,  не за друго, а защото не е умен човек".

Ето, другари, опитах се да споделя основните неща от предварителните разговори с Брандт и от разговорите с Тито с вашето ръководство, с членовете на Политбюро, за да имате предвид тези неща и да бъдете наши съмишленици, да знаете всичко, каквото правим. Бих искал по принцип да получа съгласие и полека-лека да започнем да се консултираме по тези въпроси, да ги обсъждаме. Както казах, може би ще се наложи да се свика Политическият консултативен комитет, а преди това министрите на външните работи.

Смятам, че нашите контакти не са лоши, но все пак ще бъде от значение от време на време да осъществяваме и официални посещения от едната и другата страна. Затова аз сега отправям покана ваша партийно-правителствена делегация да дойде в Съветския съюз. Кога ще стане - допълнително ще се договорим. Аз даже бих искал да се публикува в краткото съобщение за моето пребиваване, че по време на разговорите Брежнев покани партийно-правителствена делегация и че поканата беше приета със задоволство. Време за това ще изберем.

Тодор Живков:

Позволете ми, другарю Брежнев, от името на Полтибюро да Ви изкажа благодарност за много интересната и полезна информация, която ни изнесохте.

Искам да Ви съобщя, че ние в Политбюро напълно поддържаме ходовете, които предприема сега Съветският съюз на международната арена и в международното комунистическо движение, считаме ги за правилни и ги приветствуваме, приветствуваме широкото виждане и всеобхватното настъпление на международната арена, което извършвате сега.

Що се отнася до това как ние помагаме на Съветския съюз за нашето общо дело, трябва да Ви съобщя, че цялата наша пропаганда, печат, радио и телевизия разпространяват тези ходове на СССР.

Леонид Илич Брежнев:

Благодаря. Много правилно постъпихте като публикувахте пълния текст на комюникето за разговорите ни в Югославия.

Тодор Живков:

В техния печат се появи съобщение, че в България обществеността подробно се информира за вашето посещение.

Предстои в Политбюро да обсъдим конкретни мероприятия за нашата работа във връзка със срещата в Крим. Освен това смятаме в общ аспект да информираме Централния комитет за тази среща на пленум на ЦК, който ще се състои на 4 октомври.

Време да Ви информираме по някои въпроси на вътрешното положение на страната - няма. В световен аспект, ако се направи сравнение с последните десет години, може да се каже, че сега положението е по-добро.

Леонид Илич Брежнев:

Тонът на разговорите е по-добър.

Тодор Живков:

Ние поддържаме предложението да се свиква Политическият консултативен комитет или да се намери някаква друга форма.

Леонид Илич Брежнев:

Ще се посъветваме по този въпрос.

Тодор Живков:

Поддържаме нашето предложение да използуваме това съвещание за един открит приятелски разговор с румънските другари.

Сърдечно Ви благодарим за предложението наша партийно-правителствена делегация да посети Съветския съюз. Между прочем ние имаме такава молба - Вие, другарю Брежнев, и др. Косигин да ни приемете с др. Станко Тодоров когато на Вас Ви е удобно, неофициално, на чай, без посрещане, без изпращане. Няма да Ви отнемем повече от един час. Това може да не е свързано с посещението на партийно-правителствената делегация.

Леонид Илич Брежнев:

Съгласни сме.

Тодор Живков:

Благодарим ви още един път.

Леонид Илич Брежнев:

Благодарим ви, другари, за всичко.

Тодор Живков:

Ние Ви каним, другарю Брежнев, да дойдете у нас неофициално за по-дълго време, например на лов.

Леонид Илич Брежнев:

Благодаря.

(12,40 часа)

Изработили протокола:

М. Далекова, Р. Кутева

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 60, а. е. 83, л. 1-2, 28-34. Оригинал. Машинопис.

 

№ 5

БЕСЕДА НА ТОДОР ЖИВКОВ И ЛЕОНИД БРЕЖНЕВ В ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА РЕЗИДЕНЦИЯ «ВОДЕН» ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ НРБ И СССР, ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БАЛКАНИТЕ И СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ С ЮГОСЛАВИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

РЕЗИДЕНЦИЯ "ВОДЕН", 20 СЕПТЕМВРИ 1973 Г.

 

БЕСЕДА

НА ДР. ТОДОР ЖИВКОВ И ДР. ЛЕОНИД БРЕЖНЕВ В ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА РЕЗИДЕНЦИЯ "ВОДЕН"

20 септември 1973 г.

(запис по бележки)

Тодор Живков: Искам още веднъж, другарю Брежнев, да изкажа нашата безкрайна радост, нашата благодарност и щастие за това, че приехте поканата ни да посетите нашата страна. Радостта ни е огромна и за това, че Вие донесохте решението на Политбюро на ЦК на КПСС във връзка с приетите на Юлския пленум на ЦК на БКП. Основни насоки за по-нататъшното развитие на отношенията между нашите партии и държави. Ние сме напълно съгласни с Вашия поход към практическото осъществяване на тези решения.

Днес аз искам да поставя само някои въпроси. На срещата Ви с нашето Политбюро нарочно направих кратка информация, за да предоставя повече време на Вас. Освен това, не беше необходимо подробно да Ви информирам, тъй като ние взаимно добре познаваме проблемите, с които се занимаваме.

Преминавам към изложение на отделните проблеми.

Първо. За електроенергията.

Поставям този въпрос не защото не е обсъждан между нас. Но положението в Българя е тежко и след няколко години ще стане още по-тежко, отколкото е сега. Ако в тази област не решим поне два основни въпроса, страната ни ще бъде изправена пред големи трудности.

Без да излагам същината на този проблем, пристъпвам направо към предложения:

Вече има договореност да се разшири атомната електроцентрала край Козлодуй. Специалистите сега спорят по сроковете за доставяне на оборудването. Доколкото зная, става дума за една година и аз се надявам, че благоприятно решение ще се намери.

Главното за нас обаче е да започне строежът на втора атомна електроцентрала с мощност 1000 мегавата, която да бъде завършена и да влезе в експлоатация към 1980 година. Ние нямаме друг начин да решим нашия електроенергиен проблем, освен със строителството на атомни централи. Затова много моля този въпрос да бъде обсъден от вашите компетентни органи с оглед да се намери възможност да се проектира и построи втора атомна електростанция у нас. Част от оборудването бихме могли сами да произведем. Ако не бъде изградена тази втора атомна централа, електроенергийният ни баланс ще се развърже. Ако това се приеме, по-нататък няма да Ви безпокоим с въпроса за електроенергията. Ще се включим в общата енергийна организация и в организацията за производство на оборудване за атомни централи, която се създава по Ваше предложение в СИВ, и чрез нея в бъдеще ще решаваме тези въпроси. Но да се чака, докато тя се създаде, е много рисковано и на това не може да се разчита. Ако загубим време, ако пропуснем даже само една година, в нашия енергиен баланс ще се явят огромни диспропорции.

Второ. За нефта.

Бих искал да подчертая, че ние си даваме сметка за вашите трудности в тази област, за това, че ако дадете на нас повече нефт, другите братски социалистически държави също ще поискат увеличение. Даваме си сметка и за вашите ангажименти към несоциалистическите страни. Но аз искам да подчертая едно особено обстоятелство, което важи само за България: Няма друга социалистическа страна, която да е така бедна на природни ресурси, В това число и на енергийни източници, както България. Ние нямаме не само нефт и газ, ние нямаме и други природни ресурси.

Нашите нужди са около 20 милиона тона нефт годишно. Ком-петентните ни органи дори поставят въпроса за 22 милиона тона. Аз предложих да снижим тази цифра и да стигнем до 18 милиона тона. Около 3 милиона ние може да внесем от арабските страни. Даже те и да желаят да ни дадат повече, ние няма с какво да плащаме. Със Съветския съюз сега имаме договореност да получим около 12,5 милиона. Остава непокрита една нужда от около 2,5 милиона тона, които бихме желали да получим от вас. Следователно става дума допълнително да ни доставяте още 2,5 милиона тона нефт годишно.

При разглеждането на този въпрос могат да се имат предвид различни възможности. Мислих как да решим проблема, без да ви създаваме затруднения с други страни. Можем да отидем на такъв вариант - заедно с вас да купуваме петрол от арабските страни и от него да получаваме необходимите за нас количества. В действителност да получаваме нефт от СССР, но това да бъде в общия валутен план. Можем да търсим и други форми, за да не дразним другите братски страни. На нас ни се струва, че те ще разберат, че нямат основания да протестират, ако на България се отпуснат по-големи количества нефт, защото е известно, че ние сме най-бедни на природни суровини. Не зная колко са поискали нашите компетентни органи от вашата страна - като че ли 30 милиона тона. Но ние поставяме въпроса за 15 милиона тона. Ако не получим това количество нефт от Съветския съюз, ние на всяка цена трябва да търсим на капиталистическия пазар. А Вие знаете какви са там цените сега и ние нямаме възможности да заплащаме.

Така стои този въпрос. Пак повтарям - добре разбирам вашите трудности, но вярвам ще се съгласите, че е наложително да намерим някакво решение на този проблем.

Трето. За цените на селскостопанските произведения.

Вие знаете, че този проблем стои отдавна, че ние сме го поставяли неведнъж. Макар че той е от голямо принципно значение за нас, ние не сме го драматизирали, винаги сме го поставяли спокойно. Разбирахме, че много от нашите страни трябва да узреят за разглеждането на този въпрос, че някои от тях не разбират нашите позиции.

Какво е действителното положение с цените на селскостопанските произведения?

Аз искам да Ви запозная как всъщност стоят нещата за нас. В момента Народна република България дава 1 милиард лева ежегодно дотации от националния си доход за експорт на селскостопански продукти. Става дума за цените, по които ние продаваме селскостопанската продукция на социалистическите и на капиталистическите страни. Ние на това повече не можем да издържаме. Няма друга социалистическа страна, която да изнася такива количества сурови и преработени плодове и зеленчуци. За 1973 година около 42 до 45 процента от общия износ на България представлява селскостопанска продукция в прясно и преработено състояние. Доколкото зная, в Съветския съюз този процент е 3-4 % (а може би 5-7 %), малко повече изнасят Унгария и Румъния. Но такъв износ на селскостопански продукти като нашия няма никой. С други думи, всяка година ние изнасяме 1 милиард лева от нашия национален доход.

Защо се получава това положение? Първо, защото на капита-листическия пазар дискриминацията към нашите селскостопански произведения е много голяма, просто страхотна. Вие знаете, че помежду си, в Общия пазар, те урегулираха цените, а спрямо нас проявяват огромна нечувана дискриминация. Това, което ни струва 100 лева, ние го продаваме на капиталистическия пазар за 20-40 лева. За социалистическите страни е малко по-добре - това, което ни струва 100 лева, го продаваме за 40-60 лева. Но както виждате, ние сме най-ощетената страна, защото 42 % от нашия износ е селскостопанска продукция.

Ние никога не говорим открито за това в нашата страна, само в Политбюро обсъждаме този въпрос и ето сега го поставям на тази среща. Ясно е, че така не може да продължи, така България повече не може да се развива. Сега цените на селскостопанските приведения на международния пазар се повишават. Пшеницата например стигна до 200 долара на тон. И това е по целия фронт на продажбата на селскостопански продукти. Наред със съществуващата енергийна криза в света назрява и продоволствена криза. Ние не искаме да се възползваме от тази нова конюнктура, но искаме да ликвидираме дотацията от 1 милиард лева, която всяка година даваме в селското стопанство. Искаме добре да бъдем разбрани.

Някой би могъл да ни каже: повишавайте обществената произ-водителност на труда в селското стопанство, понижавайте себестойността на селскостопанската продукция. Но работата не е само в това. Вие знаете, че производителността на труда в селското стопанство на България и сега е една от най-високите в социалистическите страни. Тук нашите възможности не са неограничени. Въпросът следователно е до дискриминационните мерки от страна на капиталистическите страни към нашата селскостопанска продукция. Въпросът е и до цените на селскостопанските продукти на нашия, социалистическия пазар.

Какво предлагам?

Да се договорим със Съветския съюз по някакъв начин да ликви-дираме нашата дотация за изнасяните селскостопански продукти и по цените на селскостопанските произведения за следващата петилетка. След това бихме могли да напишем писмо до всички братски социалистически страни, включително и до съветското ръководство, без да даваме гласност на нашата предварителна договореност, и да поставим открито и честно въпроса за цените на селскостопанските произведения. Ако социалистическите страни искат да запазим обема на изнасяната наша селскостопанска продукция през следващата петилетка, разбира се, без да искаме равняване с международните цени, те трябва да се съгласят на увеличение на цените, за да се ликвидира дотацията. Ако не се съгласят, ще се наложи ние да изменим структурата на нашето селско стопанство, структурата на нашата икономика.

Аз бих поставил въпроса и другояче: правилно би било например вие да повишите цената на нефта и на други суровини, които получаваме ние, социалистическите страни, от вас, като се отчита и равнището на международните цени. Това ще бъде напълно законно.

Но разберете, че ние повече така не можем да издържим, че България не може да съществува, ако и в бъдеще продължи сегашното положение, ако всички отбягват да обсъждат въпроса за цените на селскостопанските продукти, а в същото време искат от нас и през следващата петилетка да увеличаваме доставките на селскостопанските произведения. Повтарям, не искаме да отидем на международни цени, но като минимум трябва да се направи нещо за ликвидирането на този 1 милиард лева дотации, които нашата страна ежегодно дава.

В момента аз подготвям една записка, която ще внеса в Политбюро, а след това ще я обсъдим на пленум на Централния комитет за увеличаване производството на месо, което сега се задържа поради искането да увеличаваме другата селскостопанска продукция, предназначена за износ.

Сега ние предвиждаме да се увеличат капиталовложенията в селското стопанство през следващата петилетка. Не можем да не сторим това. Задържахме малко капиталовложенията в тази област през сегашната петилетка, което забави развитието на селското ни стопанство. Не че хората в кооперативите не работят добре, просто не даваме достатъчно средства. В краварниците например сме наблъскали по 100-150 крави и те просто се задушават. Но не отпускаме средства да се строят нови краварници.

Разбира се, аз не поставям въпроса за приравняването на цените към международните. Ние искаме минималното: да ликвидираме или рязко да намалим дотациите.

Ако в бъдеще преминем например към развитието на живот-новъдството с оглед да изнасяме месо на капиталистическия пазар, ще има възвращаемост 200-300 % (ще преработваме месото до крайните продукти). За капиталистическия пазар бихме могли да оставим само месо и белени домати. А за социалистическите страни ще изнасяме плодове и зеленчуци. Ако не се реши въпросът за дотациите, ще бъдем принудени да се преустроим - да ликвидираме неизгодното и да развиваме само изгодно селскостопанско производство. Иначе ще трябва Съветският съюз да поеме загубите ни, да ни спасява.

Леонид Брежнев: Можете ли да доставяте повече селскостопански произведения в Съветския съюз? Колко месо давате сега на човек от населението?

Тодор Живков: Имаме малки възможности да увеличим износа на селскостопански продукти в Съветския съюз. По статистически данни на човек от населението у нас даваме около 50 кг, но фактически на населението се дава по-малко. Осигуряваме само крупните центрове и градовете. Всъщност месо има постоянно в ресторантите и в столовете, а на пазара, за населението месото не достига.

Бончо Митев: В нашия окръг се предоставят 30-32 кг месо на човек от населението, което е малко, въпреки че сме производители на месо. Този въпрос засяга вече нашите хора.

Тодор Живков: В перспектива ще осигуряваме до 70 кг месо на човек от населението. Понастоящем изнасяме за около 80 милиона долара месо за капиталистическия пазар. Ако можехме да минем без този износ, всичко щеше да бъде наред. Ние обаче не можем, нужна ни е валута. Нещо повече, би следвало да достигнем производството на 200-300 хиляди тона месо в преработено състояние за капиталистическия пазар.

Така стоят въпросите, свързани с цените на селскостопанската ни продукция.

Това са въпросите от областта на икономиката и икономическите отношения, които исках да поставя пред Вас.

Четвърто. Бих искал да се спра и на някои въпроси, свързани с положението на Балканите.

В нашата външнополитическа дейност, както и в работата ни с братските партии по проблемите на международното комунистическо движение, ние, както добре знаете, нищо не предприемаме, без да съгласуваме с Вас. Такива указания дадохме и на нашите посланици - да съгласуват своите ходове, даже ежедневните си действия със съветските посланици в съответните страни. Това са наши твърди указания и ние ги спазваме.

За нашите отношения с Югославия.

Позволете обаче, другарю Брежнев, за последен път и вече няма да Ви занимавам с този въпрос, да се спра на нашите отношения с Югославия, защото някои ваши компетентни органи, организации и другари недокрай разбират нашата позиция.

Още по време на Отечествената война, и по-рано, югославското ръководство имаше ясна стратегия по отношение на България (не само по отношение на Македония): под някаква форма да погълне България. То смяташе, че България в някаква форма трябва да бъде включена или по-точно погълната в Югославската федерация.

Другарят Георги Димитров е велик човек и онова, което аз ще кажа сега, не съм казвал даже в Политбюро. Той беше кристално чист човек, честен, много верен и предан на Съветския съюз, истински интернационалист. Но по тези въпроси не можа правилно да се ориентира. Той се поддаде на югославската стратегия спрямо България; фактически сам даде възможност на югославяните да се настанят в нашата страна и то така, както и Съветският съюз не се беше настанил в първите години след войната. Югославяните получиха възможност не само свободно да работят за Македония, но те имаха свои представители в органите на безопасността, в армията, навсякъде. Др. Димитров виждаше у югославските ръководители революционери, борци срещу фашизма. Това го радваше и той им вярваше. Трябва да отбележа, че в оня момент Сталин ни помогна. Негова заслуга е, че спаси България от това положение. Ако той не беше се намесил, щяхме да се окажем в тежко положение. Както знаете, в ония години "Правда" излезе със специална критична бележка, в която се обяви против идеята на Георги Димитров за създаване на южнославянска федерация. Георги Димитров не можа да види истинските замисли на югославските ръководители. Той беше пре-гърнал идеята за балканска федерация. Но за каква федерация ставаше дума: плановите органи да се намират в Белград, в България да няма планови органи, главното командване и военните щабове да са в Белград, а в България да няма, складовете с оръжие да бъдат само в Югославия, а в България да няма складове с оръжия и т. н., и т. н. Следователно ставаше дума не за федерация, а за поглъщане на България.

По онова време югославяните се бяха широко настанили не само в Пиринския край, но и в нашата армия, държавна сигурност, милиция, в някои министерства. Хазяйничеха като у дома си. Георги Димитров обяви, че ще даде културна автономия на Пиринския край и разреши техни емисари да дойдат да заемат училищата, да открият свои книжарници и да развиват своята националистическа политика. Основната част от нашите партийни кадри в Благоевградски окръг не приемаха тогава този курс на Централния комитет на партията.

Централният комитет няколко пъти през това време снемаше ок-ръжните ръководства, околийски, градски и местни ръководства и низови ръководители в Благоевградски окръг.

Искам да отбележа, че в онова време и Трайчо Костов, който не беше враг и югославски агент, както се пишеше тогава за него, а честен комунист, беше за същата тази линия по отношение на Югославия. Вълко Червенков, Антон Югов, Георги Чанков стояха също зад тази линия. Направо трябва да кажа, че тогава в цялото Политбюро имаше само двама-трима членове, които не бяха съгласни с тази линия, които добре разбираха намеренията и замислите на югославските ръководители. Аз не искам да кажа, че тогава ние не сме били със Съветския съюз. Напротив, всички тези другари обичаха Съветския съюз и КПСС, вярваха в съветското ръководство, но трябва да посоча, че те бяха подведени от югославските ръководители. Те не можаха да си дадат ясна сметка за намеренията, за истинските замисли на югославското ръководство. И затова, подчертавам, голяма е заслугата на Сталин, че попречи на този процес. Той ни спря и ни спаси. Ние отивахме към федерация, без съгласуване със Съветския съюз. И сега България щеше да бъде фактически само една провинция от Югославската федерация.

Когато изнасяме това за Георги Димитров, трябва да се има предвид, че той осъзна погрешността на тази своя позиция. Известно е неговото самокритично отношение към бележката на в. "Правда". И ако Г. Димитров не беше ни напуснал преждевременно, ако беше жив, той щеше енергично, по димитровски да разобличава тази позиция и действия на югославските ръководители.

Вие знаете как се развиха нещата след това. Вие знаете как стои въпросът за Коминформбюро и случаят с Югославия. У нас в онова време може би се печатаха най-много материали против ревизионизма на Тито. Тогава аз бях секретар на ЦК по въпросите на идеологията и трябва да кажа, че с голямо съзнание вършех това и с оглед на вътрешното положение в нашата страна през онзи период, за да ликвидираме югославското влияние в партията и държавата. Може би през оня период аз съм един от ръководителите, които са писали най-много статии против югославския ревизионизъм и във в. "Правда", и във в. "За траен мир, за народна демокрация", и в други издания. Вярно е също, че в някои от тези статии имаше изсилване. Спомням си например, че писах веднъж в "Правда", че в Югославия са избити около 50 хиляди комунисти, а Вие знаете, че тогава те не са имали толкова членове. Главното ми съображение беше да ликвидираме югославското влияние у нас, да укрепим и затвърдим влиянието на Съветския съюз. Разбира се, основното в тези статии беше правилно - че югославските ръководители и тогава бяха, и сега са ревизионисти.

Леонид Брежнев: Веднъж запитах Тито колко членове има тяхната партия. И Тито ми отговори много интересно: "Другарю Брежнев, имаме много членове, но малко са комунисти".

Тодор Живков: Каква е стратегията на Югославия сега? Стратегията на югославските ръководители сега е чрез двустранни и многостранни договори да обвързват балканските държави и да ги присъединяват към необвързаните страни срещу двете световни свръх сили, а всъщност срещу Съветския съюз. И те работят в това направление. В този смисъл по-голяма опасност представлява линията и стратегията на югославското ръководство, а не линията на Чаушеску.

Балканският полуостров беше и е изключително важен стратегически район. Тук живеят 100 милиона души, а до края на нашето столетие ще стигнат 140-150 милиона. Това е огромна сила. Задачата на югославяните е, говорейки за необвързаност и за откъсване от влиянието на САЩ и Съветския съюз, да обвържат с двустранни и многостранни връзки балканските страни с третия свят и по същество да намалят влиянието на Съветския съюз на Балканите. Не се съмнявайте, другарю Брежнев, това е тяхната задача, противопоставяйки се на двете "свръх държави", в действителност да се противопоставят на вас, на Съветския съюз.

Главна пречка за тази тяхна дейност е България.

Каква е концепцията на югославското ръководство за България? Те разсъждават така: у българите вече като национална черта се е сложило през вековете самочувствието, че те не провеждат самостоятелна външна политика. Отначало България е била завоювана и се е намирала под влиянието на Византия, после - под турско робство, след това е провеждала политиката на Русия, която я освободи от турско робство, след това стана сателит на Германия, а след Втората световна война е под влиянието на Съветския съюз. Според югославските ръководители външната политика на България никога в нейната история не е била самостоятелна; тя е била под влиянието или на Византия, или на Турция, или на царска Русия, или на Германия, а в годините на народната власт - под влиянието на Съветския съюз. Разбира се, това не е марксистка теза. От тази гледна точка те считат, че ако трябва да се упражнява натиск върху България, то това най-добре ще става чрез Съветския съюз, като България се дискредитира на международната арена, да се очерни тя в международен план, да се омаловажава нейното място на Балканите. Аз трябва да призная, че в известни периоди те успяваха да отбележат някои успехи - заблудиха редица хора, спечелиха в това число и ред съветски учени за своята теза. Стигнаха до абсурдни неща: в желанието си да утвърдят македонската нация, заявяват, че македонска нация, македонска държава е имало още през ранното средновековие; че в средните векове е имало българска нация, сръбска нация, македонска нация. Това не е марксистки, не е научен подход към въпроса. Ние като марксисти знаем, че това са глупости. Ние знаем кога са се създали нациите - и българската, и сръбската, и всички други. А това е станало, разбира се, много по-късно, при формирането на капитализма на Балканския полуостров.

Какво би следвало да се направи?

Преди всичко трябваше да се разобличи и да се представи ис-тинският лик на югославското ръководство и на Тито. Ние възприехме линия да работим за намаляване и ликвидиране на влиянието на Югославия в партията и сред народа. Мога да ви съобщя, че положението, което съществуваше у нас в миналото и за което говорих преди малко, вече е премахнато; югославско влияние у нас вече няма. Тито няма авторитет в България. Сега югославяните не могат нищо да направят у нас, не могат да влияят по никаква линия - нито идеологическа, нито политическа. Не могат да създадат каквато и да било организация, защото навремето силно ударихме ония организации, които те се опитаха да създадат, и бързо ги ликвидирахме. Не могат да влияят даже и на отделни хора. Исторически задачата за ликвидиране на югославското влияние у нас е решена.

Трябва да се има предвид, че в България никой не може да предизвиква политическа ерозия - нито Румъния, нито Турция, нито Гърция, нито Западна Германия, нито Англия, нито Америка. Но Югославия можеше да предизвика ерозия. Ето защо, ако ние не бяхме ударили сериозно по този въпрос, югославското влияние можеше винаги да ерозира нашата страна и нашата партия.

Какво лично мен ме разтревожи? На път от Берлин за София след конгреса на ГЕСП през 1963 г. Влахович, който водеше тяхната делегация, ме срещна в Прага и ме помоли да се отбия в Белград. Аз му казах, че бих могъл да направя това, само ако бъда поканен лично от Тито. Такава покана дойде и аз се отбих в Белград. Но какво се получи там? Събрахме се. Тито мълчи. Даде думата на Цървенковски, който започна надълго и нашироко да ни занимава с Македонския въпрос. Беше написал цял доклад, който четеше. Аз бях принуден да го прекъсна: "Вие за това ли ме поканихте - казах аз, обръщайки се към Цървенковски, - за да слушам вашите фалшификации на историята, вашите изопачавания на съвременните факти?" Между другото на тази среща аз заявих на Цървенковски пред Тито: "50 пъти да ме обесят, няма да се откажа от историята на българското революционно движение, от историята на България..." Така заявих, като подчертах, че съм дошъл в Белград, за да разговаряме като с равноправни и то в конструктивен дух, в дух на укрепване на дружбата и сътрудничеството между нашите две страни и народи. Трябва да кажа, че Тито запази спокойствие и се опита да заглади инцидента с Цървенковски. После обядвахме и при раздялата се целунахме.

През септември 1956 г. наша парламентарна делегация, ръководена от мен, посети Югославия. Разбира се, това беше форма, за да се срещнем и разговаряме с Тито. Такава беше предварителната договореност с югославската страна и затова аз възглавих парламентарната делегация. С мен обаче Тито не разговаряше. Направено бе всичко възможно и най-демонстративно ми бе показано, че те не желаят да разговарят с мен. Тито и другите разговаряха само с Георги Чанков, мъчеха се да влияят върху него. С мене Тито не води абсолютно никакви разговори и това направи впечатление и на другите членове на нашата парламентарна делегация. Аз обаче се държах достойно. Дадох на Тито да разбере, че по този начин до никъде няма да стигне, че не това е пътят за подобряване на отношенията между България и Югославия.

По това време те говореха, че с Тодор Живков не могат да се водят преговори.

В последно време те говорят друго: че могат и с Тодор Живков да водят преговори.

Когато Стане Доланц беше в България, ние водихме с него обстойно разговори тук в същия резерват. Той ясно демонстрира такова именно желание. Той заяви накрая, че е много доволен от разговорите си с мен и ще направи всичко, зависещо от него, за да постигнем резултат. Аз считам, че той добросъвестно е информирал тяхното ръководство. Трябва да ви кажа, че те говорят за среща Живков - Тито, но и досега фиксират дата за тази среща, постоянно отлагат въпроса. В същото време предлагат срещи на други равнища. Сега например предлагат техният министър на външните работи да дойде на посещение в България. Защо да идва? За да започнем всичко отново, от "а, б"? Правилно е, ако той дойде у нас, при една среща на двамата външни министри да се подготви евентуално документ, който ние с Тито на срещата бихме могли да обсъдим и да приемем. Югославяните обаче предпочитат винаги да започваме от началото - на всяка среща започват и свършват с историята на Македонския въпрос, този въпрос поставят винаги в центъра на нашите разговори. Как стои Македонският въпрос, как гледаме ние на него?

Македонският въпрос за нас, другарю Брежнев, е ликвидиран. Те сега искат ни повече, ни по-малко Пиринския край. Там живеят 300 хиляди души. Те смятат цялото това население за македонци. Югославяните не поставят въпроса за Благоевградски окръг. Те искат да направим нещата както в миналото - да ги пуснем В Благоевградски окръг, да обявим културна автономия и те да могат да правят там, каквото си искат, а след това да го присъединят към Югославия. Това не може и няма да стане.

Какъв край е Благоевградски окръг? Населението в този край години наред живееше потиснато, със самочувствието, че ще бъде разменна монета във взаимоотношенията между България и Югославия, между Съветския съюз и Югославия.

При преброяването, което проведохме преди няколко години, ние дадохме възможност всеки свободно да изяви своето национално съзнание. Само неколкостотин души в Благоевградски окръг се записаха македонци. Населението на Благоевградски окръг напълно свободно изрази своето българско национално съзнание, своята българска национална принадлежност. То си отдъхна.

Неотдавна извиках първия секретар на Окръжния комитет на партията в Благоевград др. Петър Дюлгеров и му поставих въпроса: "Колко хора от вашия окръг наистина се чувстват македонци, за да ги покажем на света; каква е действителната, реалната картина?" Той ми отговори, че при 300 000 население това са не повече от 150 души. При това почти всички, които се пишат македонци, са реакционери, бивши иванмихайловисти, бивши участници в македонските националистически организации. Нито един честен човек не се пише македонец. Така че за нас този въпрос е решен. И никой не може да го измени.

За югославското влияние в България, както Ви казах, вече не може да се говори. Те не. могат да намерят в нашата страна и двама честни хора и да ги подведат с тяхната политика и идеология, с тяхната демагогия и фалшификация на историческите факти, с техните подривни действия.

Ето такава е нашата линия по отношение на Югославия, другарю Брежнев. Ако ние не бяхме възприели такава линия и не постъпвахме по този начин, ако стояхме и стоим със скръстени ръце, това означава да подложим собствената си партия и страна на постоянна ерозия от страна на Югославия. Ние трябваше да вземем мерки, за да ликвидираме окончателно надеждите на югославското ръководство. В края на 1963 г. ние проведохме специален пленум на Централния комитет на партията по тези въпроси и взехме същото решение, както и сега на нашия Юлски пленум - за всестранно сближаване със СССР. Тези въпроси - за сближението със Съветския съюз - изложихме в специално писмо до др. Хрушчов, а след това аз ги изложих и на отделна среща с него. Но тогава не стана така, както ни се искаше на нас, не стана това, което се осъществи сега с Вашето идване.

И след 1963 г. няколко пъти разговаряхме с югославските ръково-дители, срещахме се и в България, и в Югославия, целувахме се, но нищо особено не се получи. Те не измениха своята стратегия спрямо България и Балканите.

Вие трябва да имате предвид, другарю Брежнев, че мнозина от сегашното ръководство са нечестни хора, които и до ден днешен мечтаят да смажат България, да я приобщят към Югославия с оглед на своята стратегическа задача - да свържат балканските народи чрез система от съюзи и логически да ги противопоставят на СССР. Това е тяхна стара стратегическа задача - и на буржоазията им, и на Тито. Затова те не престават да водят пропаганда против България и вътре в страната си, и на всички международни форуми. Ние сме наложили у нас цензура върху писанията за Югославия. Стремим се да не им даваме никакъв повод. Но погледнете у тях: те започнаха да водят борбата против национализма в Хърватско, в Сърбия, в Словения, но против македонския национализъм нищо не направиха.

Ние смятаме, че никой не може да върне колелото назад. Въпросът за България и нейната дружба със Съветския съюз, въпросът за Балканите и мястото на България тук е решен исторически. Нашата политика е била и остава правилна, последователна политика - наша първа грижа е да съхраним социалистическа България и нейната дружба и сътрудничество със Съветския съюз.

Трябва да заявим, че за известно време югославяните не се досещаха за това, което ставаше в България. Напоследък те разбират, че става дума за Пиринския край и отново започнаха да повдигат този въпрос: цялата им пропаганда утвърждава, че в Пиринския край живеят македонци.

Искам да Ви кажа, че когато Доланц посети България, гърците се разтревожиха дали ние няма да обсъждаме и да се споразумеем с югославяните по Македонския въпрос и да възприемем тяхната теза. Дадохме указания на Министерство на външните работи да ги успокои, като им каже, че ние нямаме намерение да обсъждаме и не сме обсъждали въпроса за Благоевградски окръг, че нямаме намерение да отстъпваме който и да е район от нашата страна, тъй като няма никакви основания за това. Благоевградският край е свещен край на България, неделима част от Народна република България и той ще остане винаги в България. Това успокои гърците, вдъхна им кураж и, както си спомняте, те излязоха с едно много твърдо заявление на техния заместник-министър на външните работи в смисъл, че в Егейска Македония няма македонци, а славяни и че Гърция желае да поддържа отношения не с отделни провинции на Югославия (имаше се предвид Македония), а с центъра, с Белград. Това, разбира се, раздразни югославяните. Гърците и в миналото са се обръщали към нас за общи действия, искали са ни учебници за преподаване на български език сред славянското население в Егейска Македония. По времето на Папандреу тяхното Министерство на външните работи също беше отправило към нас подобна молба. Ние обаче сме се въздържали от такива действия, за да не създаваме излишни трудности.

Каква е линията на Югославия и на Румъния към България?

Бих желал да повторя, че според нас линията на югославяните, а и на румънците, е да изолират и дискредитират България, защото тя е главната пречка за осъществяване на техните планове на Балканите. Досега те не успяха да постигнат това. Фактите го потвърждават.

Ето в това се състои, другарю Брежнев, нашият национализъм по така наречения югославски и Македонски въпрос.

За нашите отношения с Гърция

С Гърция нашите отношения се развиват добре. Вие знаете, че преди последното посещение на министъра на външните работи Петър Младенов той беше у вас и съгласува с др. Громико нашите действия. Отчитайки обстановката на Балканите и опитите да бъдем изолирани, ние помолихме да се даде възможност на Народна република България да провежда спрямо Гърция политика с известни различия в нюансите и предложихме някои конкретни мерки в тази насока. Ние получихме такова съгласие, на нас ни се предостави такава възможност. В резултат постигнахме големи успехи. Осъществи се едно резултатно посещение на нашия министър на външните работи, като беше подписана и специална декларация. За първи път в отношенията между социалистическа и капиталистическа страна на Балканите е подписан такъв документ, какъвто подписахме ние с Гърция. Чаушеску ги е натискал да подпишат първо с тях, но те са предпочели и са настоявали най-напред да подпишат такъв документ с нас.

Мога да отбележа и един друг факт. Министърът на външните работи предложи културното съглашение да се подпише от заместник-министър на културата и изкуството и поиска това да направи моята дъщеря Людмила Живкова. Прецени се, че това може да бъде полезно. Тя отиде, подписа споразумението и, без да е водила каквито и да е ангажиращи разговори, със самото си участие оказа известно влияние за едно ново отношение, едно добро отношение на гърците с нас.

Гръцкият министър-председател е подхвърлил на П. Младенов, че е ловец и ходи на лов близо до границата с България. Това е намек да се видим някога по време на лов в близост до някой граничен район, неофициално.

Ние подписахме споразумения за използване на Солунското при-станище, за откриване на консулства в Пловдив и в Солун. Гърците предлагат и някои по-сериозни проекти като проекта за построяване на канал Егейско море - Солун - София - Дунав, като използването на жп транспорт от Солун през България за Западна и Източна Европа и редица други неща. Отношенията ни с Гърция са добри и се изграждат върху солидна основа. Понякога пишем в печата за диктатурата в Гърция, но те разбират защо го правим и то не се отразява върху нашите отношения. Ние успяхме да запазим нашите отношения с Гърция и не разрешихме на югославяните, на НАТО да ни разстроят отношенията. Нашите отношения с Гърция са такива, че и американците трудно могат да ги върнат назад.

За това, което става между нас и Гърция, не се печатат никакви съобщения нито в югославския, нито в румънския печат. Те съзнателно премълчават нашите успехи в развитието на българско-гръцките отношения.

За нашите отношения с Турция

Как се развиват отношенията ни с Турция?

Ние сме свързани здраво - и с партията на Демирел, и с другите партии. С Демирел аз имам добри лични връзки. Миналата година в Турция започна антибългарска кампания по въпроса за българите мохамедани. Аз поръчах на нашия посланик да посети Демирел и да му каже лично от мое име, че това не е в интерес на двете страни. Демирел направи всичко кампанията да бъде спряна. Между мен и него се създаде известно доверие. Когато аз бях в Анкара, водихме много интересни разговори с него. На официалните разговори той мереше думите си, държеше сметка какво ще каже, знаейки, че стенограмата ще отиде при американците. В разговора между двама ни, където преводачка от английски беше моята дъщеря, той беше много откровен и ми каза, че не е комунист, че даже може да бъде причислен към антикомунистите, но иска Турция да поддържа добри отношения с България. Предложи начело на съответните части от смесената българско-турска комисия да застанат посланиците, а не министри; каза ми, че не може да има голямо доверие в своите министри, а посланикът им в София ще изпълнява неговите нареж-дания. Заяви, че в развитието на икономиката и в индустриализацията България е отишла много напред, а в развитието на селското стопанство сме изпреварили Турция с 50-60 години.

Между мен и него се създаде атмосфера на откровеност, изгради се доверие. Само още един пример. Един турски самолет беше отклонен и кацна в София по време, когато Демирел беше министър-председател. Според неговите думи той събрал министрите на заседание и им казал: "Господа, не се безпокойте, самолетът ще бъде върнат. Аз познавам добре г-н Живков и знам как той може да действа". След половин час, както съобщава сам Демирел, му позвънили по телефона и му казали, че въпросът със самолета бил уреден и да пратят хора в София да си го вземат.

С партията на Демирел поддържаме връзки чрез Българския земеделски народен съюз, а с партията на Инюню Еджевит - чрез Отечествения фронт. Имаме връзки и с пожизнените сенатори. Поддържаме връзки с всички отговорни фактори в Турция. С една дума, ние сме създали всички предпоставки, за да не бъдем изолирани и в Турция. Антибългарската кампания се води само от някои малки вестници, а големите и влиятелни вестници не участват в нея. Когато се появи такъв случай в тях, намираме възможност веднага да го парираме. Ако някой се опита да повдигне и в парламента някой въпрос с оглед да се влошат отношенията с България, веднага се намират сили да го парират.

Така стои въпросът за нашите отношения с Турция.

С нашата правилна политика и действия ние успяхме да предот-вратим изолирането на България от Турция. Сега нито Югославия, нито Румъния могат да попречат на тези отношения. Ние сме създали необходимите предпоставки за сравнително добри отношения с Турция.

Чаушеску следва същата линия, макар и по-прикрито, на изолация на България.

Чаушеску е националист, проявява странности. В Крим след нашето сблъскване ние трябваше да отидем на предварително уговорена среща между нас. Поканих го да дойде в резиденцията, където отседнах аз. Но той помоли да отидем в неговата резиденция, понеже там била и Елена Чаушеску. Той беше весел, смееше се и каза на Елена Чаушеску, че на съвещанието съм го критикувал.

България има определен авторитет на Балканите и в Близкия изток. Тя е уважавана от своите съседи и в света, както казваме ние, не за черните ни очи. Нас ни уважават главно по две причини: Първо, че България е постигнала значителни успехи в икономиката и второ, че ние сме със Съветския съюз, че сме свързани с него крепко, честно, искрено и че нашата политика не се колебае, а е последователна. Ние бихме желали, другарю Брежнев, да запазим тези преимущества на България и да ги развиваме по-нататък.

Говорих малко повече, но исках лично пред Вас да изясня тези въпроси, защото някои не разбират това, даже и някои ваши органи и ведомства, и Ви информират едностранчиво. Представят нещата като че ли ние провеждаме друга, своя линия. Аз искам да ни разберете: независимо от обстоятелството, че някои другари у нас могат да правят едно или друго неправилно изказване, могат да се изхвърлят по някои въпроси, това не е било и не е наша, на партията линия. Централният комитет, Политбюро нямат друга линия, освен тази, която аз Ви изложих.

Другарю Брежнев, ако ние не следваме тази именно партийна линия, ако ние не държим здраво, то ние няма да можем да издържим; България ще бъде подлагана на ерозия, на разложение от съседни страни; могат да разколебаят единството и сплотеността на интелигенцията, да внесат разложение в кадрите, а след това и в партията с всички последици.

Наложи се навремето да разговарям по този въпрос даже с вашия посланик др. Пузанов. Той е добър другар и честен комунист, но не можа да се ориентира в обстановката у нас и да разбере напълно нашата политика. Той разправяше сред наши кадри фантастични неща за Тито и за Югославия и подчертаваше, че Тито е за сближение на Югославия със Съветския съюз, за сближение с България, като по същество развиваше югославската линия по този въпрос. Той не разбираше, че с това ни правеше лоша услуга, че едни са отношенията на Югославия със Съветския съюз, по-други са отношенията на България с Югославия.

На Балканите ние поддържаме честно и последователно, другарю Брежнев, политиката, която Вие, Съветският съюз, следвате. Ако не се държи сметка за тези моменти, за които говорих, ние ще се изправим пред трудности и България няма да може да бъде това, което е тя сега.

Разбира се, на нашите отношения със съседните страни и особено с Югославия трябва да се гледа спокойно. Те обаче не могат да бъдат такива, каквито са отношенията СССР - Югославия, Полша - Югославия, ГДР - Югославия. Всички вие, останалите социалистически страни, нямате други проблеми с Югославия освен политически.

Като използва и Македонския въпрос, Югославия се стреми да засили влиянието си у нас - сред интелектуалците, в партията и в ръководството. Затова нашите отношения са по-сложни. Тук исторически се е сложила една югославска стратегия, срещу която ние трябва да бъдем много осторожни.

Именно тази линия, която изложих пред Вас, и в бъдеще ни гарантира трайни успехи на Балканите и именно по този път не само не ще могат да изолират България на Балканския полуостров, но и обратно - нейното влияние ще расте сред народите на балканските страни и в международния живот.

Вече подчертах, че и вътре в страната не могат да ни разложат. Но трябва да се разбере, че в България вече няма хора, които да не са с българско, а с македонско национално самосъзнание. Те взеха всички покойници, а когато не бъдат между живите, могат да вземат и Георги Трайков и Тодор Павлов и да ги обвяват за македонци.

Разбира се, аз се шегувам, не ще дадем Георги Трайков и Тодор Павлов. Но коя е истината? Истината е, че в България, в това число В Благоевградски окръг, няма живи хора, освен неколкостотин души, с не българско, а с македонско национално самосъзнание. Живи македонци у нас няма и следователно живи хора и територии ние няма да им дадем.

Ето, другарю Брежнев, в това се състои нашият национализъм, в който ни обвиняват. Ние обаче не съжаляваме, че сме надъхани и проникнати с такъв национализъм, чиято същност и конкретна изява се състои именно в това - да съхраним България като социалистическа страна, да затвърдим нейния авторитет на нашия полуостров, да укрепим нейната дружба и сътрудничество със Съветския съюз, да я съхраним като здрава опора на Съветския съюз и на социализма на Балканите. Това ние сме смятали, смятаме и ще смятаме като свой първостепенен национален и интернационален дълг.

От само себе си се разбира, че това, което говорих тук, не бива да се изнася навън. Имам предвид другарите, които участват в беседата.

С това др. Живков завърши своето изложение във Воден.

Сега ще ви прочета записа на онова, което каза др. Брежнев.

Леонид Брежнев: Аз искам да изкажа още веднъж, другарю Живков, моята благодарност на цялата ваша партия, на българския народ, на Централния комитет, лично на Вас за удостояването ми с най-високото българско звание "Герой на Народна република България". Искам да бъда разбран правилно - не бих искал да се мисли, че аз разглеждам този въпрос само в личен план и от някакво користно съображение, независимо от това, че той лично много ме трогна.

На последното заседание на нашето Политбюро аз казах съвсем откровено на другарите как гледам на вашата награда. Това е велико признание за братството и сътрудничеството между нашите две партии, нашите два народа. С това още веднъж се подчерта голямата роля на нашия здрав съюз, на съюза на страните от социалистическата общност. Наградата на българските другари ме накара да се замисля още веднъж - какво правим и всичко ли сме направили, за да бъде нашата дружба по-крепка, за да се увеличава силата и сплотеността не само между нашите две страни, но и на международната арена, защото в нашето единство се крие силата на борбата между империализма. Защото съюзът ни с България е съюз със страна, която стои на границите между света на социализма и света на капитализма. Аз съм човек откровен, емоционален. Откровен към всички добри хора и добри дела и затова направих всичко, за да прекратя отпуската си в Крим, да отложа посещението си в Узбе-кистан и Политбюро прие да дойда в България именно сега и да кажем какво мислим за вашите юлски решения. Защото този разговор не е за СИВ, този разговор е исторически разговор, искаме или не искаме да го оценим така. Този акт е исторически, за него ще говорят поколенията след нас. За нас като комунисти не всякога е удобно от скромност да казваме как преценяваме някои наши действия, ние се стесняваме от това. А историците няма да се стесняват. Те ще напишат истината, че в тези дни ние извършваме едно историческо дело. Аз обясних още на срещата с Политбюро тактиката, която ние предлагаме - осторожно, за един по-дълъг период от време. Но аз ви връчих официално писмо от нашето Политбюро до вашето ръководство, в което е казана същината, казана е силно, казано е нашето искрено желание да вървим към понататъшно сближаване и сътрудничество с България. Този документ съществува, ще се пази и ще принадлежи на историята. Още веднъж благодаря за наградата, благодаря за поканата, за вниманието към мен и моите другари. Благодаря за всичко, което беше направено в София, благодаря и на др. Бончо Митев за добрата организация тук.

Вчера на митинга косвено казах нещо, което главните коментарии, както виждам, днес още не са успели да хванат. Но ще минат няколко дни и те ще се догадят, ще налучкат главното, което ние извършихме тук. Първите коментари се правят обикновено от кореспондентите, а тежката артилерия встъпва в действие по-късно. Хората обаче ще намерят тези думи, ще се сетят за какво става дума. Във вашето решение това е казано по-обстойно.

Аз се гордея с това, че на нашия, Декемврийския пленум, се изказах малко остро, излязох с някои нападки срещу правителството и някои министри, че ние не правим всичко за разширяване на сътрудничеството със социалистическите страни. Тогава аз не делях страните, говорих общо за Всички, за цялата наша система. Имах предвид обаче и България. Дълго се задържахме и използваме първоначалните форми на сътрудничество, създадени след войната. Вземете самото название на Съвета за икономическа взаимопомощ. Разбира се, след войната нашата страна беше разрушена. Полша, ГДР бяха разрушени и всички страни се нуждаеха от помощ за своето възстановяване. Но от тогава мина много време, а ние продължаваме да използваме старите форми на взаимопомощ. Затова критикувах СИВ и казах, че Централният комитет на КПСС трябва да вземе този въпрос в свои ръце, да се разработи нов подход за широка интеграция между социалистическите страни. След това ние трябва да започнем да мислим за нова структура на СИВ, за това, че може би плановите комитети трябва най-активно да участват и да ни представят в неговата работа. Те да обединяват всички идеи, предложения и т. н.

Вие, другарю Живков, поставихте този въпрос по-широко и трябва да Ви кажа, че лично аз много се зарадвах. Няма да повтарям това, което казах пред вашето Политбюро, но ще Ви кажа, че на следващия пленум на ЦК на КПСС имам намерение да говоря в духа на Вашето писмо, в духа на Вашето юлско решение. Там, както Вие знаете, ще присъстват не по-малко от 600 души, което включва всички наши министри и ръководни другари. И Вие сами разбирате, че по такъв начин нашето общо намерение ще стане известно на всички наши активисти, от които зависи по-нататъшното разширяване на сътрудничеството между България и СССР. Ние не трябва да градим илюзии, че всичко това ще стане за една-две години. Това ще бъде по-продължителен процес и ние така разбираме въпроса.

Искам да Ви благодаря и за широката информация, която Вие направихте за положението на Балканите. С гърци и турци не съм се срещал. Но аз съм един от ръководителите в Съветския съюз, който най-добре познава Тито и имам най-много връзки и срещи с него. Тито има свои лични особености. Той не забелязва с какви хора се обкръжава и колко тези хора са нечестни към него и са против дружбата на Югославия с нашите страни. Аз съм говорил с Тито и по Македонския въпрос и съм Ви разказвал за това. Благодаря Ви за информацията, която днес направихте. Тя ме обогати още повече и аз съм напълно съгласен с Вас.

Казват, че национализмът е опасна болест. Но има национализъм, и национализъм. Тогава, когато национализмът е свързан с интересите на партията, с интересите на народа, с интересите на комунизма, когато не скъсва с интернационализма, той не ни пречи. Опасен е национализмът на Чаушеску и на различни други, които са ни известни добре. Ние неведнъж сме говорили с Вас по този въпрос. Ние обсъждаме в нашето ръководство често положението на Балканите. Знаем опитите и на румънците, и на югославяните да се организира на Балканите блок, който няма добри намерения и ще бъде насочен срещу нас. Онова, което Вие ми казахте, обогати моето разбиране по този въпрос. След днешния ни разговор аз се убеждавам, че ние трябва още по-твърдо да не допускаме да се създаде блок на Балканите против социалистическите страни.

Тодор Живков: И всички добре знаят, че главната пречка против такива опити е България.

Леонид Брежнев: Това, другарю Живков, ние много добре го знаем, знаят го всички наши хора. Разбират го с цялата си душа и с целия си ум.

Аз виждам нашите задачи така: вашата политика е правилна, ние трябва да поддържаме тази политика, да укрепваме авторитета на HP България на международната арена и да не дадем никому да накърнява този авторитет.

Времето ще ни помогне да видим как да постъпваме, но ние трябва да не плашим нито гърците, нито турците. Ние трябва да държим сметка, че правилно трябва да ни разберат и германците, и чехите, и поляците. Ние сме световна социалистическа система и трябва добре да разясним на всички наши другари, за да ни разберат. Аз високо ценя, другарю Живков, всичко това, което стана напоследък - и вашите акции, изказването Ви в Крим, срещата Ви с мене, писмото Ви до нашето Политбюро, нашето решение - и смятам, че направихме много. Ние поръчахме на Секретариата на ЦК на КПСС да изработи сега методиката, подхода за осъществяване на тези решения. Както виждате, ние подхождаме политически. Не поръчахме на Госплана или на нашите представители в СИВ, а на Секретариата на Централния комитет. Той, разбира се, ще привлече Всички съответни другари - и от СИВ, и от Плановия комитет, и от културата - всички, които са нужни. Ние им дадохме два месеца за работа. Смятаме, че по-малко не е възможно.

Аз вече се изказах пред Вашето Политбюро, че по наше мнение и вие трябва да поработите по въпросите на сътрудничеството. След това трябва да се проведе среща между представители на нашите централни комитети, за да се обсъди методологията, да се види какво ние ще правим, какво вие ще правите и пак повтарям, ние си представяме, че те няма да говорят за толкова и толкова тона такава или онакава стока, а ще се гледа голямото, историческото, на което ние трябва да поставим началото. Нашите ре-шения, повтарям, ще са за следващите векове на отношенията между нашите две страни.

Сега искам да се спра на конкретните въпроси, които Вие поставихте.

Ако ми се удаде възможност, ако страната разполага с ресурси, аз смятам, че нашето Политбюро ще се отнесе с разбиране и ние ще намерим много варианти за удовлетворяване на Вашето искане. Аз смятам, че такива недоразумения може да има и с някои други страни, затова ние ще поискаме Министерският съвет да внесе в Политбюро точен доклад за всичко, което искат другарите, и за всичко, което е договорено, и онова, което не може да се направи. Може би при обсъждането на този доклад ще има удобен момент за взимане отношение към поставените от Вас въпроси.

Аз вече говорих за СИВ и за неговите слабости. Но една от главните пречки, за да не бъде неговата работа успешна, това е въпросът за цените. Ние трябва да си признаем, че търгашески подход по тези въпроси проявяваме и ние, проявяват и нашите приятели. Цените тормозят всички ни. Време е нашият Централен комитет да вземе този въпрос в свои ръце. И трябва да ви кажа, че ние се готвим. Апаратът работи по тези въпроси, когато бъде готов, ние трябва да ги разгледаме. Аз не мога сега да дам точен отговор какво решение трябва да се вземе. Зная, че Вие, другарю Живков, го поставяте вече няколко пъти. Аз също съм поставял този въпрос въобще, защото сега ценообразуването във всяка страна е най-различно. Използват се най-различни методи и се вземат най-различни решения. Това се отразява негативно върху цялата работа на органите в СИВ. Затова ние сме поръчали в Централния комитет да се внесе един задълбочен и сериозен доклад по всички тези въпроси и как те да се решат. Нашият разговор днес ще ни подтикне да ускорим тази работа. И аз смятам, когато сме готови, въпросът за ценообразуването заслужава да бъде обсъден на среща на първите секретари на централните комитети на нашите социалистически страни. Аз смятам и дълбоко съм убеден, че това е гвоздеят - ако ние успеем да намерим решение на въпроса за ценообразуването, всички други неща ще тръгнат по-лесно.

На нашите политически отношения няма да се спирам - и у нас, и у вас всички много добре знаят какво е нашето приятелство и нашата дружба.

Аз много се радвам, другарю Живков, че цялата съветска страна гледа на това, което става в София, с много любов и нежност. Аз звъних в къщи на моята съпруга, на моите сътрудници в Централния комитет, звъних в Ташкент на Рашидов и всички ми разказаха как са наблюдавали предаванията на телевизията за нашите прояви в София.

В Ташкент аз ще произнеса малко по-друга реч, главно по вътреш-ните въпроси, но там ще засегна и онези въпроси за Азия, които реших да снема от речта си в София. Реших, че няма да е добре да отидеш на гости в една страна и да критикуваш трета страна. Затова в Ташкент аз ще засегна Китай много обстойно.

Тодор Живков: Аз засегнах Китайския въпрос. Какво е вашето мнение.

Леонид Брежнев: Много добре. Ние сме на едно мнение и аз ще говоря в същата насока. Трябва да разбием маоизма и то главно в теоретически аспект. Това трябва да направим до смъртта на Мао, защото после може да бъде и още по-трудно.

По някои международни въпроси. Ние продължаваме диалога с американците - догодина Никсън ще дойде у нас. Това е вече договорено. Той го иска. Ние трябва да вървим към по-нататъшното разширяване на отношенията със САЩ, но за да не се объркват хората, аз и в Узбекистан, и в София, и сега в Казахстан специално се спирам на въпроса как да се разбира мирното съвместно съществуване. А то трябва да се разбира така, както Ленин го разбираше -да съществуваме, без да воюваме. Това ние трябва добре да го кажем и да се разбере от нашите народи, за да не влияят всякакви теории за "свръхдържави", за "разделение на света" и т. н.

Ако гледаме нещата в глобален план, трябва да кажем, че империалистите и буржоазията са уплашени и разтревожени. Нещата в Европа се развиват добре, нашите отношения със САЩ се развиват добре, сигурно наскоро техният Конгрес ще даде и клаузата на най-облагодетелствана нация. Това безпокои враговете на мира. Американските монополи са заинтересовани от развитието на търговията с нас. Но това безпокои монополите от другите страни. На нас все още много ни предстои да работим. Борбата ще продължи и тази борба ще има вече по-друг характер, мирен характер и ние не се съмняваме, че всичко онова, което правим сега, ще доведе до победа на нашите идеи.

На първо място, разбира се, стои задачата да доведем докрай общоевропейската конференция. Ние не упражняваме натиск за някаква определена дата. Това може да стане и през първото шестмесечие на идущата година. Но ние искаме то да се доведе докрай, да приемат всички европейски страни ония принципи, на които ще се изграждат нашите по-нататъшни отношения.

Трябва да ви кажа, че и в капиталистическите страни имат някои трудности. Брандт вече се обърна с писмо към мене, иска помощ. Никсън вече поиска помощ за ликвидиране на войната в Камбоджа, но аз му казах: когато я започваше не ме питаше, ликвидирай я сега сам. Но през последните години ние постигнахме значителни успехи. По линия на нашите министерства на външните работи ние и в бъдеще ще се договаряме за нашите съгласувани действия. Аз се надявам, че Никсън ще съдейства за успеха на европейската конференция. Това той ми е обещал. Разбира се, сега у тях излизат най-различни неща, слагат се много пръти в колелото. Империалистите естествено ще се опитат да спрат това развитие. Ние спечелихме на наша страна почти всички европейски комунистически партии и то най-големите от тях - Италианската комунистическа партия, Френската комунистическа партия, - цялото международно комунистическо движение.

С Румъния, както се договорихме, трябва да продължаваме да влияем. Нещо особено досега, откровено казано, не сме получили, но това, че Чаушеску се съгласи да подпише общ документ с нас в Крим, не е малко и то ще дава отражение.

По отношение на Югославия, Вие другарю Живков, се изказахте много правилно и сте прави. Нашата линия е и трябва да бъде Югославия да не отиде в другия лагер.

Едва ли ще успеем да ги мръднем от позицията на неутралитета. Да вземем за пример последната среща на необвързаните страни в Алжир. След първата конференция аз направо казах на Тито, че резолюцията им е някакъв компот, кисел компот. Сега му написах лично писмо. Написах подобно писмо и на Бумедиен, и на Фидел Кастро, и на други деятели. Бумедиен взе че публикува това писмо, без да ни пита и ние бяхме отначало ядосани, но реакцията на, световното обществено мнение беше положителна и в наша полза. Единствен Фидел Кастро помогна много. Неговата позиция беше много правилна. Тито това не направи. Но резолюциите, които се приеха в Алжир, са добри. Те имат елемент на мобилизация на тези сили в антиимпериалистическата борба и в тях нищо лошо не е казано против СССР и социалистическите страни.

Предстои посещение на др. Косигин от 24 т. м. в Югославия. Имах с него предварителен разговор, за да го подготвя - той никога не е имал среща с Тито. Аз ще се опитам да говоря с Косигин и за онова, за което стана дума тук. Аз имам намерение да разкажа също така подробно на нашето Политбюро за информацията, която Вие ни направихте за Балканите.

Накрая трябва да се договорим как да завърши нашата среща. Независимо от това, че посещението е приятелско, навярно полезно ще бъде да излезем с едно общо комюнике.

Може би ще трябва да дадем и едно съобщение, че сме били в Разградски окръг и там сме водили разговори, иначе могат да кажат: "Къде изчезнаха двамата, та ги няма?"

Тодор Живков: Благодаря Ви, другарю Брежнев, за всичко онова, което казахте. Аз имам намерение да съберем във вторник нашето Политбюро и да го информираме за тези разговори. Също така да предложа да се свика пленум на Централния комитет, на който ние да информираме за вашето посещение, за нашите разговори, да ги запознаем с Вашето писмо и да приемем съответното решение и, разбира се, отговор на Вашето писмо.

ЦДА, ф.1 Б, оп. 58, а. е. 90. Публ. в Т. Димитров, Беседа между Тодор Живков и Леонид Брежнев в правителствената резиденция “Воден” (Разградско), проведена на 20 септември 1973 година. Сп. Българска историческа библиотека, кн. 2, С., 2000, с. 62-83.

 

№ 6

ИЗ ПРОТОКОЛ  "А" № 558 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПБ НА ЦК НА БКП ЗА ПРИЕМАНЕ ИНФОРМАЦИЯТА НА Т. ЖИВКОВ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА Л. И. БРЕЖНЕВ В БЪЛГАРИЯ

25 СЕПТЕМВРИ 1973 Г.

 

ПРОТОКОЛ  "А" № 558

НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 25.IX.1973 ГОД.

Присъствуват другарите: Борис Велчев, Живко Живков, Иван Михайлов, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тодор Живков, Тодор Павлов, Цола Драгойчева, Венелин Коцев, Иван Абаджиев, Костадин Гяуров, Кръстю Тричков, Пеко Таков, Иван Пръмов, Пеню Кирацов, Гриша Филипов, Константин Теллалов, Александър Лилов и Стоян Караджов.

По т. I присъствуват и другарите: Владимир Бонев, Георги Йорданов и Сава Дълбоков.

Въпроси на дневния ред:

I. Информация за посещението на др. Л. И. Брежнев в нашата страна.

[...]

Решения:

1. Приема със задоволство и удовлетворение информацията за разговорите на др. Тодор Живков с др. Леонид Илич Брежнев по време на неговото приятелско посещение в нашата страна.

2. Да се свика пленум на Централния комитет на партията, на който да се направи информация за посещението на др. Л. И. Брежнев в нашата страна и отношението на Политбюро на ЦК на КПСС към решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП (1973 г.) за развитието на всестранното сътрудничество със Съюза на съветските социалистически републики в етапа на изграждане на развито социалистическо общество в Народна република България.

Утвърждава за докладчик на пленума др. Тодор Живков.

На пленума да се утвърди писмо до ЦК на КПСС в отговор на тяхното писмо по решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП, а също така да се приеме конкретно решение за работата на нашата партия в това отношение.

3. Възлага на Секретариата на Централния комитет на партията да разработи мероприятия в различните аспекти на отношенията на нашата партия и страната с КПСС и СССР във връзка с изпълнението на решенията на Юлския пленум на ЦК.

Утвърждава група в състав от другарите Гриша Филипов, Константин Теллалов и Александър Лилов, които да съгласуват проекта за мероприятия с натоварените от Политбюро на ЦК на КПСС другари.

[...]

Т. Живков

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 35, а. е. 4361, л. 1-2. Оригинал. Машинопис.

 

№ 7

ИЗ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ ОТ ПЛЕНУМ НА ЦК НА БКП ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО И РАЗГОВОРИТЕ С ЛЕОНИД БРЕЖНЕВ (ВОДЕНСКАТА СРЕЩА)

СОФИЯ, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, 3 И 4 ОКТОМВРИ 1973 Г.

 

Стенографски протокол.

ПЛЕНУМ

НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ

НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

3 и 4 октомври 1973 г.

(Зала на Народното събрание)

 

Първо заседание

3 октомври 1973 година

(Открито в 10 ч.)

Предс[едател] Борис Велчев: Другари, разрешете да открия заседа-нието на Централния комитет на партията.

Предлага се следният дневен ред:

Информация за посещението на др. Леонид Илич Брежнев в нашата страна. Ще докладва др. Тодор Живков.

Има ли бележки по дневния ред? - Няма.

Моля членовете на ЦК, които са съгласни с предложения дневен ред, да гласуват. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Приема се.

На заседанието освен членовете и кандидат-членовете на ЦК на БКП присъствуват членовете на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия на партията, членовете на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦК на БКП, министри и първи секретари на окръжни комитети на БКП, които не са членове на Централния комитет на партията, секретарите на Централния комитет на ДКМС и отговорни работници от апарата на ЦК на БКП.

Давам думата на др. Тодор Живков да направи информация.

[…]

Предс[едател] Борис Велчев: Преди да дам думата на др. Константин Теллалов искам да предупредя, че това, което той ще прочете, е само за сведение на тук присъствуващите другари и не трябва да се водят каквито и да било бележки по изложението.

Има думата др. Теллалов.

Константин Теллалов:

Другарю Велчев,

За да не вземам втори път думата, бих искал сега да изкажа някои свои мисли, впечатления и съображения, породени от съприкосновението с този голям, съдбовен момент в историята на България, в историята на българо-съветската дружба и сътрудничество.

Има събития, които внушават респект със своята историческа предопределеност и още отсега ние с увереност можем да причислим към тях Юлския пленум - 1973 година, посещението на генералния секретар на ЦК на КПСС в нашата страна и настоящият наш пленум.

За първи път по време на разговорите във Воден другарят Тодор Живков хвърли светлина върху дейността на нашата партия за развитие и укрепване на българо-съветските отношения в сложната обстановка след Втората световна война. За първи път така аргументирано и при това в съответствие с историческата достоверност и при доказана вече от хода на времето правота на възприетата от нашата партия позиция бяха посочени и изяснени трудните условия, при които протичаше процесът на утвърждаване на курса на сближаване с КПСС и СССР.

Затова наред с оздравителното въздействие на Априлския пленум (1956 г.) във всички области на живота, наред с изтъкваните досега заслуги на другаря Тодор Живков трябва да се добави и тази, че той освободи нашите кадри от някои стари схващания и илюзии, разви планомерно и съзнателно насочвана работа сред партийните членове, сред цялото насе-ление, защити от ерозия и лиши югославското ръководство от влияние у нас, окончателно разчисти пътя към всестранното братско сътрудничество с КПСС и СССР.

В светлината на това, което чухме, и преценен днес, другояче се разбира и Декемврийският пленум на ЦК от 1963 г. Ако говорим откровено, тогава и у нас, и в СССР малцина разбраха същността на проблема, прояви се опростенческо, елементарно разбиране, предложението за сближаване бе изтълкувано като стремеж към непосредствено сливане и административно присъединяване към Съветския съюз. Тогава нашата инициатива не беше оценена, въпреки че подбудите и мотивите бяха чисти и далновидни. Другарят Тодор Живков обаче не се поколеба, не се отчая, а напротив - продължи със същата настойчивост да провежда твърдо и последователно сближаването. И животът потвърди правилността на тази линия, за да видим днес, че това е обективно необходима закономерност на нашето развитие, на развитието на социализма въобще.

Тазгодишният Юлски пленум на ЦК на БКП е, от една страна, завършек на този продължителен и всеобхватен процес, и от друга, начало на нов исторически етап в постъпателното развитие на нашите отношения с КПСС и СССР. Това е връх за настоящия етап, но от него още по-отчетливо и зримо се очертават новите по-високи и по-примамливи върхове на нашата дружба и на нашето братство, които тепърва предстои да покоряваме.

На Юлския пленум на Централния комитет аз взех отношение към "Основните насоки" като мащабен и основополагащ документ за настоящото и бъдещето развитие на българо-съветските отношения, за всестранния възход и благополучие на нашата родина. Непреходното и изключително значение на "Основните насоки" е в това, че те са отговор на една историческа необходимост не само за нас, не само За съветско-българските отношения, но и за взаимоотношенията между всички социалистически страни. С новото, което др. Тодор Живков внесе - комплексния, с далечен прицел подход, те са първата лястовица в един предстоящ и неотменим процес на преоценка и обогатяване на формите и съдържанието на връзките между социалистическите страни с оглед на издигането им на по-висок етап, отговарящ на съвременните изисквания.

Вие чухте, това отбеляза и др. Леонид Брежнев във Воден, заявявайки: "И аз поставих тези въпроси на Декемврийския пленум, но Вие, другарю Живков, поставихте този въпрос по-широко и трябва да Ви кажа, че лично аз много се зарадвах. На следващия пленум на ЦК на КПСС имам намерение да говоря в духа на вашето писмо, в духа на вашето юлско решение".

След Юлския пленум, както вече съобщи др. Живков, за нас беше много важно да разберем как съветското ръководство ще погледне на нашите "Основни насоки". Уверен, че ще срещне разбиране, др. Тодор Живков връчи нашето решение на посланика и след това в Крим лично запозна др. Брежнев с него. За наша голяма радост и удовлетворение др. Брежнев бързо оцени по достойнство нашата идея и положителният отговор дойде много скоро.

В този ред на мисли обаче бих искал да отбележа и някои сполучливо намерени инициативи на др. Тодор Живков:

- посещението на българската партийно-правителствена делегация през ноември м. г. в Москва и водените там разговори;

- начинът, по който др. Живков препоръча да се изработят "Основните насоки" като стегнат, комплексен и силно политически документ;

- начинът, по който беше организирано посещението на др. Подгорни у нас и разговорите с него;

- удостояването на др. Брежнев със званието "Герой на Народна република България" и поканата да посети нашата страна;

- интервюто на др. Тодор Живков пред съветската телевизия. В него той фактически разви мислите, съдържащи се в заключителното му слово на Юлския пленум и ги направи достояние на широката аудитория на съветската общественост.

Оценявайки големите резултати от посещението на др. Леонид Брежнев във вътрешнополитически аспект, с основание днес можем да заявим, че с приемането от КПСС на "Основните насоки" е дадена зелена улица на задълбочаването на интеграцията и всестранното сътрудничество със СССР.

Какво ни дава основание да смятаме, че нашият стремеж към всестранно сближаване с КПСС и СССР е взаимен, че нашата инициатива е възприета по душа и по сърце от съветските другари? Мисля, че след като чухме писмото-отговор на съветското ръководство и бележките за беседата между другарите Тодор Живков и Леонид Брежнев във Воден, други аргументи не са нужни. Но все пак разрешете ми да отбележа още няколко факта, които говорят не само за разположението, а и за ентусиазма, с който съветското партийно и държавно ръководство възприе нашата инициатива.

- Непосредственият повод - гостуването на др. Леонид Брежнев по случай удостояването му със званието "Герой на Народна република България", бе щастливо съчетан с възможността да се проведат обстойни и задълбочени политически разговори между двамата първи ръководители. Те бяха продължение на техния дългогодишен, плодотворен диалог по проблемите на двустранното сътрудничество и на международното положение. Ние, които в тези дни бяхме близко до тях, можем да ви заявим, другари, че контактът между другарите Живков и Брежнев бе пълноценен и непосредствен поради тяхната ленинска мащабност в мисленето и действията, поради създалото се взаимно доверие и близост, пък ако искате, и поради това, че те си допадат по характер и емоционална нагласа.

- За успеха на разговорите от голямо значение бе и правилният подход, възприет от др. Тодор Живков. Вие видяхте, че той не издребняваше. Той реши да се поставят на обсъждане само 4 въпроса, но какви - изключително важни за нашата страна.

- Др. Леонид Брежнев лично донесе отговора на Политбюро на ЦК на КПСС по решението на нашия пленум.

В този смисъл неговото идване у нас може да се възприема като пълно одобрение на правилната линия на нашия ЦК, възприета на Юлския пленум.

- Др. Брежнев бе дълбоко трогнат от любовта и уважението, с които бе обкръжен. Той нееднократно изрази своята благодарност и признателност към ЦК на БКП, нашата партия и народ, както и своите братски чувства и доверие към първия секретар на ЦК на БКП. В създалата се изключително искрена и непосредствена обстановка др. Брежнев още по-ярко изяви своите забележителни лични качества на голям ръководител и сърдечен другар. Придружаващите го лица твърдяха, че през цялото пребиваване у нас той е бил в най-доброто си настроение, в развълнувано емоционално състояние. Такъв го видяхме и ние, другари - умен, жизнен, човечен.

Бих искал да спра вашето внимание и на огромното външнополитическо значение и международния отзвук на посещението на генералния секретар на ЦК на КПСС у нас.

Първо. В рамките на социалистическата общност.

Разработените в решението на Юлския пленум постановки, пътища и форми за сближаване и сътрудничество между България и СССР представляват примерен образец на бъдещите отношения между социалистическите страни.

Това по време на посещението, главно речите на двамата ръководители, стана повод и даде стимул за широко застъпване и разработване на тази тема за единството и единодействието между братските социалистически страни, за подчертаване на необходимостта от тесни и координирани връзки между тях в почти всички средства за масова информация на социалистическите страни. Това бе постигнато с обширни информации, с уводни и редакционни статии. Особено широко, трябва да ви кажа, това беше подчертано в Чехословакия, Полша, ГДР, Монголия. Югославският и румънският печат отбелязаха, както можеше да се очаква, повече от скромно това посещение.

Тук искам да подчертая и един друг отраден факт - почти безпрецедентния отклик на съветския печат. В. "Правда" поместваше всички материали и отдели за това и своята първа страница - нещо, което се прави рядко.

Второ. В отношенията с несоциалистическите държави.

Обективно растат авторитетът и престижът на нашата страна на международната арена. Все повече се признава нашата роля на равноправен и уважаван съюзник и партньор на Съветския съюз.

Българо-съветските отношения се утвърждават като модел на отношения не само между две братски социалистически държави, но и между една велика сила и една малка страна. И нека отново да припомня думите на др. Леонид Брежнев: "Вашата политика е правилна, ние трябва да поддържаме тази политика, да укрепваме авторитета на HP България на международната арена и да не дадем никому да накърнява този авторитет."

Западните средства за масова информация и пропаганда следяха пребиваването на Л. Брежнев и неговите срещи с ръководството на нашата партия с подчертан интерес, мъчейки се да открият в него някаква специална цел.

Сериозният печат в Гърция и Турция отрази посещението спокойно, сравнително подробно и без особени провокации. За това, както и за уравновесения благоприятен отзвук изобщо на Запад, допринесе и правилният подход в организацията и отразяването на посещението у нас Фактически Западът не разбра, поне все още, истинската цел на гостуването на др. Брежнев. Някои техни среди и вестници се опитаха да гадаят и да пророкуват и заявиха, че Брежнев идва у нас, за да разговаря за Балканите, да ни "помирява" с Югославия. И те не сбъркаха, що се отнася до дружеската размяна на мнения и по тези въпроси. Но основното, главното - положителният отговор на КПСС по нашето юлско решение и нашите бъдещи планове и задачи в тази насока - те не разбраха. И както правилно се изрази др. Брежнев по време на срещата си с Политбюро: "Не е в наш интерес този документ да се свързва с моето идване у вас, тъй като някои могат да кажат: Брежнев отиде в България и упражни "натиск" над българското ръководство и т. н., макар че всъщност не ние, а вие ни "натискате". Разбира се, ние не се оплакваме, а напротив, приветствуваме такъв "натиск"." Др. Живков обясни, че документът не беше предварително съгласуван с тях.

Трето. Пред нас се откриват нови по-големи възможности за активни действия на Балканите.

Трудностите, които произтичат от сложното преплитане в нашия географски район на противоречиви и взаимноизключващи се социални системи и политически реалности, когато ние сме принудени да съжителствуваме, да развиваме нормални и взаимоизгодни отношения със страни-членки на НАТО, с привърженици на "необвързването" и  самоуправленческия социализъм, с държави, изпаднали под влиянието на маоизма или на своя собствен национализъм, си остават. Сега обаче след посещението на др. Брежнев ние сме в изключително по-добра позиция и трябва да провеждаме настъпателно, умно, гъвкаво и с такт нашата балканска политика с цел да издигаме и утвърждаваме ролята и влиянието на HP България, на истинския социализъм на Балканите.

Искам да подчертая особената важност на необходимостта, на която особено наблегна др. Живков в своето встъпление, да обмислим добре пътищата и начините за разясняването на тези решения пред нашите съюзници и за тяхното отражение върху съседите и да ги провеждаме комплексно, постепенно и без увлечения.

Другарки и другари, сега, когато всички ние в тази зала с право се гордеем с пълното утвърждаване на линията на всестранно сближаване с КПСС и СССР, справедливостта и историческата правда изискват да отчетем и да заявим тук, че провеждането и налагането на тази магистрал-на, единствено правилна стратегия е свързано изключително с дейността на др. Тодор Живков. Това изискваше мъжество и неуморни усилия, умение да се прави задълбочен анализ на положението в света и особено на Балканите, поемане даже на риск и силна вяра в успешния краен резултат - качества, които ръководителят на нашата партия и държава не само притежава, но и умее да възпитава у всички, които са около него, качества, които обуславят непреходността на неговото голямо дело и на мястото, което той ще заеме в най-новата история на България. (Ръкопляскания.)

Трудно, много трудно е за съвременника на едно голямо, с далечни последствия събитие да намери най-точните думи за неговата оценка. И затова разрешете ми да завърша с думи на двамата ръководители на нашите партии.

Другарят Леонид Брежнев с проникновение и дълбока вътрешна убеденост оцени непреходното значение на срещата: "Този разговор е исторически разговор, искаме или не искаме да го оценяваме така. Този акт е исторически, за него ще говорят поколенията. За нас като комунисти не всякога е удобно от скромност да казваме и преценяваме някои наши действия. Ние се стесняваме от това. А историците  няма да се стесняват. Те ще напишат истината, че в тези дни ние извършваме едно историческо дело."

А във Воден др. Живков заяви: "Да съхраним България като социалистическа страна, да затвърдим нейния авторитет на нашия полуостров, да укрепим нейната дружба и сътрудничество със Съветския съюз, да я съхраним като здрава опора на Съветския съюз и на социализма на Балканите - това ние сме смятали, смятаме и ще смятаме като свой първостепенен национален и интернационален дълг."

Чест и гордост за нас, българските комунисти, е да посветим живота си, другари, на тези велики цели!

Благодаря. (Ръкопляскания.)

Предс[едател] Борис Велчев: Другари, работата на пленума ще продължи следобед  от 15 часа с изказвания. Закривам заседанието.

 

Второ  заседание

(Открито в 15,00 часа)

Предс[едател] Живко Живков: Пленумът на Централния комитет на партията продължава своята работа.

Има думата за изказване др. Станко Тодоров - член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НРБ.

Да се готви др. Георги Трайков.

Станко Тодоров: Другарки и другари, не е нужно човек да бъде пророк, за да каже, че онова, което стана на Юлския пленум тази година и при посещението през месец септември на генералния секретар на ЦК на КПСС др. Леонид Илич Брежнев у нас, несъмнено ще влезе в историята на нашия народ. Нещо повече, това са събития, които формират бъдещето, чертаят жалоните на движението ни към социализма и комунизма за десетилетия напред.

[...]

Другари,

Историческият диалог на двамата ръководители във Воден, дълбокият  анализ, направен от другаря Тодор Живков на стратегическите замисли на югославските ръководители и Тито по отношение на България, блестящата аргументация и защита на Априлската линия на нашата партия по балканските проблеми и по-специално по македонския въпрос представляват марксистко-ленинска програма за нашата работа в тази насока.

Не мога да не изкажа възхищението си и да не поздравя другаря Тодор Живков за начина, по който той е обосновал и защитил нашата единствено правилна линия след Априлския пленум на Балканите, защитил е националната кауза на България и историческата правда. Правилността на тази линия се потвърждава от живота, от изтеклите 17 години след Априлския пленум и ние се радваме, че в лицето на другаря Леонид Илич Брежнев ЦК на КПСС напълно възприема и потвърждава тази наша правилна линия. Оценките, които другарят Брежнев даде за нашата линия на международната арена, в това число и на Балканите, дават основание и изискват от нас да направим външнополитическата си дейност още по-активна и целенасочена. Животът показа, че Българската комунистическа партия е на прав път, че нейната линия и политика е лишена от националистическа ограниченост. Реалният интернационализъм и патриотизъм на външната ни политика, в това число и по македонския въпрос, намери пълно потвърждение и признание от съветското ръководство и това не може да не ни радва и вдъхновява.

Другарки и другари,

За дружбата ни със Съветския съюз са казани най-хубавите думи, изпети са вдъхновени песни. Онова, което стана през тези три паметни месеца - от юли до септември, бе тържество на идеалите на тази дружба, неин красноречив израз, гаранция за нейното по-нататъшно развитие и процъфтяване. Силата на нашата политика е в нейния неизменен интернационалистически характер и затова тя ще пребъде.

Заедно със Съветския съюз към комунизма - такава е единствената алтернатива за България, такава е непоколебимата основа на линията и политиката на Българската комунистическа партия. (Ръкопляскания.)

Предс[едател] Живко Живков: Има думата др. акад. Тодор павлов – член на Политбюро на ЦК на БКП.

Да се готви др. Начо Папазов.

Акад. Тодор Павлов: Уважаеми другарю Живков, драги другарки и другари, неотдавнашното посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС др. Леонид Илич Брежнев по случай напълно заслуженото му награждаване с ордена "Георги Димитров" и звездата "Герой на Народна република България" - най-висшето отличие у нас - беше голям празник както за целия наш народ, така и за нашата ленинска Благоевско-Димитровска Българска комунистическа партия.

В доклада на др. Тодор Живков и в изказванията на другарите членове на ЦК като червена нишка преминава колосалното значение на българо-съветската дружба и по-специално на онова дружеско приятелско отношение, което лично др. Леонид Брежнев е проявявал по отношение както към целия български народ, така и към нашата родна партия, свързала неразделно съдбата си с великата Комунистическа партия на Съветския съюз.

При последното посещение на др. Л. Брежнев станах; напълно ясни някои положения, като това например, че българо-съветската дружба в наши дни се изгражда върху основата не вече на широко демократически национални основи, а върху основите на общото строителство на социализма, координацията и интеграцията в социалистическата общност начело със СССР, на политиката на мир, демокрация и социализъм в целия свят.

С други думи, качествено нова е основата сега на нашата българо-съветска дружба, качествено нови са и нейните резултати във всички почти области на живота на нашия народ, на развитието на нашата Народна република България.

[...]

Другарят Тодор Живков спомена също в своя доклад, че е ставало дума и за македонския въпрос.

Нито е възможно, нито е нужно да се впускам тук във всестранно изложение на този въпрос. Неведнъж е ставало дума за него и моите другари от ЦК знаят вече моето отношение към него.

Все пак, като имам предвид не особено разумните обвинения и подмятания, които ни се отправят от страна на някои ръководители и пропагандисти в Социалистическа република Македония, ще си позволя да кажа следното:

Неотдавна един такъв пропагандист се опита надълго и широко да ме убеждава с "исторически" факти, че македонската нация съществувала още от най-дълбока древност и едва ли не още от времето на Филип Македонски. Аз го изслушах спокойно, а след това му казах, че тези "екскурси", които обикновено се правят  в историята на Българския и други балкански народи, имат това неудобство че могат да продължават вечно, да се привеждат все нови и нови доказателства "за" и "против". Лично за себе си мога да кажа (и това съм го и говорил, и писал неведнъж), че съм син на български учител от град Щип Димитър Павлов, който завършил образованието си в училището на Найден Геров, учителствувал в Цариград, Щип и в Скопие, участвувал в екзархийския събор и т. н. Неговият баща Павел Грозданов, учител по история, също е завършил школата на Неофит Рилски в Кюстендил и е учителствувал дълго време в родния си град Щип, където преди него баща му е бил клисар и същевременно килиен учител. Те всички са възпитавали стотици младежи, пръснати след това из цяла Македония, Тракия, а някои и в други области като учители в първоначалните български училища.

Между другото, баща ми в едно писмо до Веркович от 1864 г., като подчертава своето българско съзнание, прави на пръв поглед смешната бележка, че напразно гърците смятат, че Орфей е бил грък. Това наистина е смешно, но е доказателство колко дълбоко е било убеждението на моя баща в неговата собствена принадлежност към българската националност, което важи и за неговия баща и дядо.

А когато поради срещи на Гоце Делчев и Дамян Груев в нашия дом в Щип властите са взели да "надушват" нещо (както ми е казвал баща ми), Гоце Делчев, Дамян Груев и Димитър Павлов напуснали град Щип. Баща ми след учителствуване в Скопие емигрира в България, а не в Гърция или Сърбия - понятно защо.

Отбелязвам всичко това не само за да изтъкна естествено създалото се у мен българско национално съзнание, но за да подчертая, че въпросът трябва да се поставя принципно, а не пристрастно – националистически.

Ленин и неговите следовници неведнъж са подчертавали, че от една голяма етническа общност при някои исторически обстоятелства може да се откъсне известна част, която след това да се оформи като нова държава, с официален държавен език, макар върху основата на стария диалект на голямата общност, да започне своето историческо развитие, да оформи своите нови икономически отношения и, с една дума, да започне да се оформява като нова нация или националност.

Ако вземем Южна Америка, почти всички държави и националности водят произхода си от някогашната испанска, португалска и други европейски общности. Сега обаче никой кубинец няма да се съгласи да се нарече гражданин на Франкова Испания, нито пък аржентинецът би се съгласил да му се припише чилийско или мексиканско съзнание.

След откъсването на Норвегия от Швеция в норвежкия народ се изработи норвежко национално съзнание, като при това и самият език претърпя известни промени, както и испанският език в някои южноамерикански страни е претърпял също известни промени.

С други думи, нациите се раждат и след това се развиват по-нататък. Неправилно е обаче да се търси произходът на нациите още в предкапиталистическите времена, когато е имало родове, племена, разни феодални общности и дори народности, но не е имало нации в истинския смисъл на тази дума. Всяка нация от бурожазен тип е в същност историческа формация, която се е появила върху основата на капиталистическите производствени отношения, на капиталистическо (макар отначало и само потенциално) развитие на народностите.

Това важи и за нациите на Балканския полуостров. Това важи и за нашата, българската, от буржоазен тип нация.

Някои автори, в това число и иначе уважавани от нас историци и критици на българската литература, подхвърлиха идеята, че Вапцаров се е родил като македонска славянин в град Банско, но след това случайно е станал български поет. А в Банско се роди, както знаем, родоначалникът на българското Възраждане Паисий Хилендарски, който написа знаменитата си Славянобългарска история. В Банско се роди, може да се каже, и родоначалникът на българското образователно дело Неофит Рилски. В Банско се родиха и такива български просветни мъже като братя Молерови и други. Банско на времето беше цветущ търговски център, свързан със западната култура, наука и техника, и стана естествено средище на възрожденски български деятели. Струва ми се, че авторите, които говорят за случайното българско съзнание на Вапцаров (а това би следвало те да го кажат и за Смирненски, и за Димитър Благоев, и за Георги Трайков, и за Тодор Павлов и други), явно са се поддали именно на емпирическите националистически пристрастни аргументации или твърдения от "историческо" естество.

В същност въпросът е научно-диалектически и принципно-политически.

Общотеоретически погледнато, не е изключено изобщо от която да било национална общност да се откъсне при определени исторически обстоятелства известна част и да почне да се развива като нова национална общност.

Граждани от Вардарска Македония не малко усилия положиха и полагат да докажат, че там се е създала вече нова македонска националност с нова култура, с нов език, с нов фолклор и т. н. От тази трибуна няма да влизам в дискусия с тях доколко и как те доказват тези свои твърдения. Ще отбележа обаче тъкмо тук, че един гражданин със славяно-македонско съзнание се опитваше де ме убеди, че ние, македонските българи - преселници в България, трябвало да се обявим за македоно-славянско малцинство в пределите на България и също да признаем "македонския" характер на цялото население от Пиринския край, д което процесът на образуването на новата македонска нация щял да бъде завършен.

Аз възразих, че няма пример в историята нация да се създава отвън, от друга нация и особено от онази, от която новата нация се е откъснала. Ние, гражданите на българската нация, не можем да изпълним това ваше абсолютно нерационално пожелание.

Ние предлагаме друго. Ваша задача е дали, кога и доколко ще успеете (или сте успели) да създадете нова македоно-славянска нация, култура, език, фолклор и пр. Ние следим тази ваша дейност, но дълбоко сме убедени,че националният въпрос е само органична част от общия въпрос за социалистическата революция на Балканите и в света и следователно нас ни интересува преди всичко и главно повече от всичко ще пожелаете ли вие, ще бъдете ли способни вие да устроим нашите взаимоотношения по такъв начин, че и във Вардарска Македония, и в Народна република България, както и в цяла Югославия да се изгражда успешно социализмът, за да минем след това и към комунизма.

А още при социализма и особено при комунизма все по-ясно ще става, че наистина националният въпрос е само органична част от целия социалистически-революционен въпрос, която част нито може да измести цялото, нито може да има самостоятелно, извънисторическо значение. Ако вие не признавате това, ако вие не можете да съзнаете правотата на тази теза, вие не сте никакви марксисти, никакви комунисти, никакви социалисти.

А щом и доколкото искате ние да признаем дори и Паисий Хилендарски, и Неофит Рилски, и Христо Смирненски за македонски славяни и да се съгласим да анексирате Пиринския край, вие всъщност сами се очертавате като националисти, за да не кажа по-тежка дума.

Ние също обичаме своята родина и народ. Ние се стремим да не фалшифицираме историята, а още по-важно - да не усложняваме сегашните отношения между нашите народи по такъв начин, че да създаваме възможности на общите ни империалистически и други врагове да раздухват между нас национални вражди, които и вътре в самата Югославия, както знаете, не са изключени.

Вярно е, че Георги Димитров направи известните отстъпки, но той ги направи в качеството си на велик интернационалист-социалист, смятайки и своите партньори за интернационалисти-социалисти. По-късно обаче той се убеди, че преценката му не е била точна, а партията при последното преброяване даде пълна свобода да се пише всеки към каквато той смята, че принадлежи националност и резултатът се оказа такъв, че в Пиринския край даже 1 % не се оказаха със славяно-македонско съзнание.

Какво следва тогава от този и други подобни факти?

По всички закони на всяка логика, в това число и особено на диалектическата логика, следва, че "македонският национален въпрос" може и трябва да бъде решен преди всичко и главно по пътя на все по-голямото сближаване, сътрудничество, взаимни обмени между българския народ и народите от федеративна Югославия, в това число и Вардарска Македония, по пътя на непрестанния възход към социализъм, а след това и към комунизъм. И тогава именно, т. е. решавайки големия исторически,революционен социалистически въпрос, ние ще решим напълно и македонския национален въпрос.

Друг път няма. Другият път означава само взаимни вражди и взаимни обвинения, които могат да ползват враговете на балканските социалистически народи и на всички демократически, свободолюбиви народи.

Така в общи черти, без да се впускам в понататъшно разглеждане на въпроса, той,според мен, се поставя и решава наистина научно правилно. В този дух, но не точно в такава форма, и др. Живков е изложил този въпрос в своята информация пред др. Леонид Брежнев.

Струва ми се, че др. Брежнев правилно е разбрал информацията на др. Живков и иска ми се да вярвам, че и правилно е направил за себе си известни, по-нататъшни заключения. Какви именно - не бих могъл да кажа, още повече, че в случая при поставянето и разглеждането на подобни въпроси се включват и други проблеми, например проблемът за присъствието на Съветския съюз в югоизточната част на Средиземно море и за акустирането на негови морски единици в някои средиземноморски пристанища.

Но по този въпрос не смятам да се изказвам. Ще отбележа само като обобщение на всичко казано дотук, че единствената правилна постановка и решение на македонския въпрос са възможни само и изключително с помощта на диалектико-материалистическия метод на поставяне и решаване, а не на безкрайни пропагандистки емпирико-исторически, пристрастно-националистически аргументации и твърдения, разсъждения и т. н.

Приключвайки изказването си, искам да подчертая своето дълбоко оптимистическо убеждение, че отношенията между България и Югославската федерация, в това число и Вардарска Македония, не само могат да се подобряват непрекъснато, но и вече се подобряват непрекъснато по линията на сътрудничеството и общите мероприятия в областта на социалистическото строителство, на културата, техниката, науката и пр. Няма никакви основания, никаква необходимост това успешно дело, което е така перспективно, да бъде опорочавано е неразумни националистически пререкания.

Какво повече е нужно в това отношение да се каже. Казано е вече както в доклада на др. Тодор Живков, така и в редица документи на нашата Благоевско-Димитровска Българска комунистическа партия» Нека се надяваме, че те ще стигнат до съзнанието на народните маси в Югославия и по-специално в Социалистическа република Македония.

Предс[едател] Живко Живков: Двадесет минути почивка.

[...]

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 58, а. е. 89, л. 1-2, 18-28, 38-39, 67, 77-84. Оригинал. Машинопис.

 

№ 8

ПРОТОКОЛ “A" № 330 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПБ НА ЦК НА БКП ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА НА Т. ЖИВКОВ ЗА СРЕЩАТА МУ С Л. И. БРЕЖНЕВ В КРИМ И ЗА РАЗГОВОРИТЕ ИМ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БАЛКАНИТЕ И ЗА ОТНОШЕНИЯТА С ЮГОСЛАВИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

16 АВГУСТ 1978 Г.

 

ПРОТОКОЛ “A" № 330

НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП

ОТ 16 АВГУСТ 1978 Г.

Присъствуват другарите:

Тодор Живков, Гриша Филипов, Добри Джуров, Иван Михайлов, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петьр Младенов, Станко Тодоров, Тано Цолов, Цола Драгойчева, Дража Вълчева, Кръстю Тричков, Тодор Стойчев, Стоян Караджов, Димитър Станишев, Георги Атанасов, Петър Дюлгеров и Тодор Божинов.

Присъствуват и другарите Петър Танчев, Мишо Мишев, Владимир Бонев и Милко Балев,

 

Въпроси на дневния ред:

I. Информация на др. Тодор Живков за неговото посещение в Съветския съюз и разговорите му с др. Л. Брежнев.

Решения:

І. Приема информацията на първия секретар на Централния комитет на БКП и председател на Държавния съвет на HP България др. Тодор Живков за приятелската му среща с генералния секретар на Централния комитет на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР др. Леонид Брежнев, състояла се на 14 август т.г. в Крим.

Одобрява напълно и дава най-висока оценка на резултатите от срещата и разговорите на първите партийни и държавни ръководители на HP България и Съветския съюз и изразява най-дълбока благодарност на другарите Тодор Живков и Леонид Брежнев за направения от тях нов крупен принос в осъществяването на курса на всестранно сътрудничество и сближаване между двете страни.

Възлага на Секретариата на ЦК на БКП да вземе мерки за завършване на работата по съгласуването на предложенията за усъвършенствуване на двустранния механизъм за управление на процеса на сближаването между Народна република България и Съветския съюз.

Да се публикува съобщение в печата.(1)

Т. Живков

* * *

ИНФОРМАЦИЯ

за приятелската среща между другарите Тодор Живков и Леонид Брежнев, състояла се на 14 август 1978 г. в Крим

 

I. Няколко лични предварителни думи

Приятелската среща и разговорите между другарите Тодор Живков и Леонид Брежнев се състояха, както знаете, на 14 август в Ялта. Тази година др. Брежнев, заедно с кандидат-члена на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС - Константин Черненко и със своя помощник Анатолий Блатов, дойдоха във вилата, в която почиваше др. Тодор Живков. Беседата премина в обстановка на непринуденост, сърдечност и братство, в обстановка на пълно взаимно разбирателство. И този път съветските другари и особено др. Брежнев изразиха към др. Живков своите трайни и искрени чувства на дълбоко уважение и внимание, на изключителна лична дружба и приятелство, желанието си да чуят мнението на др. Живков.

В началото др. Леонид Брежнев прочете своето изказване, което беше предварително написано.

[...]

ІІ. Информация на другаря Леонид Брежнев

[…]

Аз зная, Тодоре, че на теб неведнаж ти се е случвало да говориш откровено с Чаушеску. Очевидно необходимостта от такова въздействие сега става особено важна, още повече като се има предвид, че румънците създават за България допълнителни усложнения със своята политика по въпросите на балканското сътрудничество.

Когато те вдигат шум по въпроса за установяването на сътрудничество между балканските страни, това не вършат просто така. В развитието на регионално сътрудничество на Балканите румънците, а също така югославяните и гърците виждат път към отслабване влиянието на страните от Варшавския договор в тази зона. В това се заключава същността на техния подход.

Ние високо ценим действията на българските приятели, насочени към целта да не се допуска реализация на тези замисли. Трябва решително да се противодействува на всякакви идейки за създаване на обособена групировка на балканските държави със свои "особени интереси".

Разбира се, по въпросите на балканското сътрудничество значителен дял заемат вашите отношения с Югославия. За всички нас не е секрет, че в Югославия има не малко противници на широкото развитие на сътрудничеството с другите социалистически страни. Тъкмо те постоянно раздухват всички спорни въпроси в нашите отношения с Югославия.

Нашата линия на задълбочаване сътрудничеството с Югославия оказва необходимото влияние върху протичащите там сложни процеси в обществено-политическия живот. Ние обърнахме внимание на последните ваши стъпки, насочени към нормализиране на българо-югославските отношения. И искам да кажа, че ние се отнасяме с пълно разбиране към вашия стремеж да не се раздухва публична полемика с Югославия по така наречения македонски въпрос. Такъв конструктивен подход рано или късно ще даде резултати.

Нов момент на Балканите е рязкото влошаване на албано-китайските отношения. Фактически нещата вече стигат до разрив.

Ти беше съобщил, че албанците вече сондират възможността за подобряване на отношенията с България. Подобни жестове те правят и по отношение на някои други социалистически страни.

Ние ти съобщихме нашата гледна точка. Очевидно албанците не са далеч от мисълта да установят сътрудничество с отделни социалистически страни, а по отношение на Съветския съюз да продължават предишния враждебен курс. Мисля, че у нас се запазва общата позиция: истинското нормализиране на отношенията е възможно само тогава, когато то обхване отношенията на Албания със Съветския съюз и с всички братски социалистически страни.

[…]

А сега бих искал да те послушам теб, скъпи Тодоре.

ІІІ. Устно изложение на др. Тодор Живков

[…]

Що се касае до нашата политика на Балканите, желая да изтъкна, че ние съгласуваме със Съветския съюз всички наши ходове, които предприемаме тук: нашата линия на Балканите е в съответствие с общата линия на братските социалистически страни и преди всичко с линията на Съветския съюз в този район. Обстановката на нашия полуостров е изключително сложна. На широк фронт тук работят американците, НАТО и особено китайците: и всички техни действия са насочени срещу Съветския съюз и срещу България.

Ходовете, които ние предприемаме тук, имат за цел да не допуснем България да бъде изолирана. През 1981 година ще чествуваме 1300-годишнината от създаването на българската държава. Със задоволство следва да отбележим, че през всичките тези 13 века България никога не е имала такива добри отношения със своите съседи, както сега. Без съмнение това е успех на нашата обща линия, която провеждаме начело със Съветския съюз. Разбира се, в никакъв случай не бива да допуснем на Балканите да се създаде регионален съюз, който ще бъде насочен срещу Съветския съюз и срещу България. По този въпрос ние сме наясно.

На Балканите има и някои общи проблеми, в чието решаване следва да участвува и България. В противен случай ние ще се изолираме от другите балкански държави. Става дума за общи мероприятия, които се осъществяват от десетина години насам, като въпроси на транспорта, туризма, използуването на енергията, на реките и т.н. В случай искаме добре да бъдем разбрани. Ако към тези въпроси подхождаме тесногръдо и се придържаме стриктно към концепциите на някои да не участвуваме в никакви общобалкански инициативи, ние ще се изолираме от другите балкански страни. А това няма да бъде от обща наша полза. Имаше договореност наши компетентни органи да се срещнат със съответни ваши органи и заедно да обсъдят и изяснят въпросите за сегашното положение и за нашите по-нататъшни действия на Балканите. Смятаме, че такава среща трябва да стане колкото е възможно по-скоро.

Що се касае до Югославия и Румъния, ние напълно поддържаме съображенията, които току-що бяха изложени от Вас.

За отношенията с Албания. Според нашата оценка и мнение не бива да се затваря нито една вратичка пред която и да било наша братска страна за подобряване на отношенията с Албания. Ние трябва да координираме нашата линия спрямо Албания и в подробностите. Що се касае до нас, ние не само се стремим, но и вършим това на практика. Доколкото сме информирани, НАТО предприема мерки за използуване на вакуума в отношенията на Албания с Китай. Те ще предприемат конкретни мерки в тази насока. Засега ние не виждаме възможност Албания да регулира отношенията си едновременно с всички братски страни, в това число и със Съветския съюз. За албанците в момента това би било поли-тическо самоубийство. Според нас, ние трябва така да работим, щото да не допуснем американците и НАТО да се възползуват от създаденото положение, да се борим срещу техните намерения. Не е нужно тук да посочваме какво представлява Албания в стратегическо отношение. Смятаме, че следва да се прави всичко възможно, за да се сдобием макар и с частични резултати в отношенията с Албания. Нашата партия, нашето Политбюро и правителството винаги са се ръководили и се ръководят от изискването всяка наша стъпка в отношенията с Албания да съгласуваме предварително със Съветския съюз.

За предстоящото заседание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор: ние приветствувахме предложението да се свика заседание на ПКК през тази есен в Москва и дадохме нашия положителен отговор.

[…]

VI. След др. Живков отново се изказа другарят Брежнев, който заяви:

Драги Тодоре, ти ни представи сега голям, изключително важен документ, в който поставяш много съществени въпроси. Нужно е време, за да се превари в нас изложеното от теб, да се осъзнаят повдигнатите проблеми.

Но още сега по принцип искам да заявя: Добре е, че ти изложи в писмен вид своето гледище по нерешените въпроси в нашите взаимоотношения. Това за нас е много важно и има голямо значение. То ще ни помогне да се ориентираме в създаденото положение, и ако има пропуски и недоработени неща, те да се поправят и Генералната схема да се подобри. Виждам, че правиш много предложения. Заедно с другарите ще ги обсъдим и обмислим. Още утре ще поръчам те да се подготвят за обсъждане в Политбюро на ЦК на КПСС. Ние най-внимателно ще разгледаме поставените от теб въпроси и ще дадем съответни указания на Министерския съвет, на Госплана и на отделите на ЦК.

Ако по въпросите на Балканите ви е нужна консултация, нашият МИД и съответните отдели на ЦК на КПСС ще бъдат готови да сторят това без отлагане. Веднага ще дам съответни указания.

[…]

VІІІ. В заключение др. Брежнев заяви:

Това, което чухме днес, е много важно, изключително важно. Въпросите, които ти, Тодоре, повдигаш не могат да се решат веднага. Но аз още сега мога да ти дам гаранция и да обещая да помогна за решаването на тези въпроси. Сега това именно мога да сторя – да дам такава гаранция и такова обещание.

[…]

Записал: Милко Балев

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 66, а. е. 1373, л. 1-2, 4, 13-14, 21-23, 42. Оригинал. Машинопис.

---------------

(1) Съобщението е публикувано във в. “Работническо дело”, бр. 225 от 17 август 1978 г.

 

№ 9

ИЗ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА СРЕЩАТА НА ПБ НА ЦК НА БКП С ЛЕОНИД ИЛИЧ БРЕЖНЕВ, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА КПСС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕЗИДИУМА НА ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ НА СССР ЗА ОБСТАНОВКАТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА СВЪРЗВАНЕТО ВЪВ ВОЕННО ОТНОШЕНИЕ НА РУМЪНИЯ И ЮГОСЛАВИЯ С КИТАЙ

СОФИЯ, РЕЗИДЕНЦИЯ "БОЯНА", 13 ЯНУАРИ 1979 Г.

 

 

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ

на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с др. Леонид Илич Брежнев - генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР

13 януари 1979 г., резиденция "Бояна"

(18,00 часа)

На срещата присъствуват и другарите:

от българска страна - Стоян Караджов, председател на ЦКРК, Петър Танчев - секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, Милко Балев - началник на Кабинета на първия секретар на ЦК на БКП;

от съветска страна - Константин Черненко, член на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС, Владимир Базовски, извънреден и пълномощен посланик на СССР в НРБ, Анатолий Блатов, помощник на генералния секретар на ЦК на КПСС, и Михаил Могильовец, заместник-завеждащ отдел на ЦК на КПСС.

Тодор Живков:

Скъпи другарю Брежнев,

Искам още един път най-сърдечно, по братски да Ви приветствувам от името на Политбюро на Централния комитет на нашата партия, от името на българския народ и да Ви поздравя с "Добре дошъл!"    като наш най-скъп гост. Искам също да изкажа благодарност, че се отзовахте на нашата покана и дойдохте в България на приятелско посещение и на почивка.

Бих желал също да благодаря и на др. Черненко, че дойде с Вас, още повече, че той идва за първи път в България след издигането му за член на Политбюро на ЦК на КПСС.

На нашата среща присъствуват членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на партията, председателят на ЦКРК др. Стоян Караджов и секретарят на БЗНС др. Петър Танчев. Отсъствува само един член на Политбюро - др. Пенчо Кубадински, който е болен и е в болница.

У нас има традиция най-напред да даваме думата на гостите. Ние желаем да спазим тази традиция и Ви предоставяме думата за изказване.

Леонид Брежнев:

Скъпи другарю Живков,

Уважаеми другари,

Дълбоко съм ви признателен за поканата да дойда на почивка във вашата страна. Отдавна ми се искаше да прекарам няколко дни "под балканските звезди", както се пее в една от нашите песни, но все не ми се удаваше. И ето най-после съм у вас.

Има хубаво правило - да се съчетава приятното с полезното. Доволен съм, че и сега не го нарушаваме и ценя високо нашата среща, която ни дава възможност да пристъпим към работа.

[…]

Тодор Живков:

Вие давате пример за краткост и деловитост. Ние приказваме малко повече. Но аз няма дълго да задържам Вашето внимание.

Искам, другарю Брежнев, да изтъкна, че ние, Политбюро,   оценяваме Вашето посещение като огромно политическо събитие за Народна република България както от гледна точка на вътрешното развитие на нашата страна, така и от гледна точка на обстановката на Балканите.

Искам да изкажа сърдечна благодарност на Политбюро на ЦК на КПСС и лично на Вас, другарю Брежнев, че се отзовахте на молбата ни и решихте нашите главни проблеми.

Това е още един израз на интернационализма на великия Съветски съюз, на Централния комитет на КПСС, на Политбюро и лично на Вашата грижа към Народна република България. Ние ще съумеем да се възползуваме от помощта и ще се постараем да организираме така работата в България, че да се окажем достойни за всичко, което правите за нас.

Вие знаете, че след 1956 г., след Априлския пленум на ЦК на нашата партия, който стана след XX конгрес на КПСС, изминаха четири петилетки, а сега изпълняваме петата петилетка. През цялото това време България не създаваше нито политически, нито икономически трудности на Съветския съюз. Смятаме, че и в бъдеще няма да създаваме политически и икономически трудности, след като се решиха проблемите, които повдигнахме.

Така че аз искам още един път от името на Политбюро и от свое име да Ви изкажа благодарност.

Надявам се, че и през следващата петилетка (1981-1985 г.) ще се намери също така удовлетворително решение на тези проблеми.

Що се касае до политическия аспект на Вашето посещение за района на Балканите, ние го оценяваме изключително високо. Не можем да крием, че сме разтревожени от обстановката на Балканите. Какво главно ни тревожи?

Тревожи ни сближението, което е вече факт, между Югославия и Китай, между Румъния и Китай и същевременно сближението на тези две страни с американския империализъм и с НАТО. Това е доста тревожен процес. И той се развива на антисъветска, а много естествено, и на антибългарска основа. Ние чувствуваме вече опити да се изолира България на Балканите. Разбира се, те още не могат да ни изолират, но можем в даден момент и да се окажем изолирани. Очевидно, трябва на двустранна основа, а също така и с братските социалистически страни, да се набележат мерки за укрепване на нашите позиции на Балканите.

Що се отнася до обстановката в България, тя е добра. Нямаме трудности от гледна точка на моралнополитическото единство. Народът е сплотен, даже дисиденти не можаха да намерят.

Ние вземаме много сериозни мерки и водим борба за изпълнение на социално-икономическия план за тази година. Смятаме, че сега ни се удава възможност да формираме плана, тъй като той още не е формиран - разработили сме го с голям дефицит, особено във валутните баланси. Сега, след съдействието, което ни оказвате, ще можем да формираме един реален план.

Що се касае до нашите задължения към капиталистите  за пръв път от 20 години приключихме тази година с преизпълнение на плана. Поставили сме си задачата за три години да ликвидираме така наречените "горещи кредити" - кредитите, които трябва да се погасяват от 3 месеца до една година и половина. Смятаме, че ще можем да решим тази задача и вземаме много сериозни мерки за това.

Други особени проблеми в България няма. Разбира се, трудности има, но ако няма трудности - ще скучаем.

Миналата година беше крайно неблагоприятна за селското стопанство. Ние сме страдали много от капризите на природата. Досега са били унищожавани най-много 400 хил. хектара, а тази година пострадаха 900 хил. хектара обработваема земя. Независимо от това успяхме да мобилизираме силите на партията, на селскостопанските труженици и постигнахме 0,5 на сто прираст в сравнение с 1977 година.

Сега готвим пленум на ЦК на партията по въпросите на селското стопанство с оглед преодоляване на някои слабости, които имаме. Нашата работа протича под знака на решенията на Националната партийна конференция, която проведохме миналата година. Това беше конференция, която набеляза практически мерки за провеждане на стратегическата ни задача за ефективност и качество.

Искам още един път да Ви уверя, другарю Брежнев: повече не се притеснявайте за България, след като решихте тези въпроси - нито в икономически, нито в политически, нито в идеологически аспект. Занимавайте се с други държави и страни.

Леонид Брежнев:

Това са почти 1 милиард рубли! Ние снемаме, ликвидираме безвъзмездно 500 млн. стари дългове и 800 млн. отпускаме допълнително за 2 години.

Тодор Живков:

Предлагам да вдигнем тост за Ваше здраве, за нашата дружба и братство!

Леонид Брежнев:

Да пием за милиарда! (Весело оживление.)

Тодор Живков:

Наистина Китай сега създава големи тревоги. Най-важното е, че Румъния и Югославия се свързват и във военно отношение с Китай.

Леонид Брежнев:

Да.

[…]

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 60, а. е. 248, л. 1-2, 8-12. Оригинал. Машинопис.

 

№ 10

ПРОТОКОЛ  "A" № 387 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПБ НА ЦК НА БКП ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА НА Т. ЖИВКОВ ЗА РАЗГОВОРИТЕ МУ С Л. И. БРЕЖНЕВ НА СРЕЩА В КРИМ И ИЗ ПРОТОКОЛА ОТ РАЗГОВОРИТЕ МЕЖДУ ДВАМАТА ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА АНТИБЪЛГАРСКА КАМПАНИЯ В ЮГОСЛАВИЕ

9 АВГУСТ 1980 Г.

 

ПРОТОКОЛ  "A" № 387

НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП

ОТ 9 АВГУСТ 1980 г.

Присъствуват другарите: Тодор Живков, Александър Лилов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Людмила Живкова, Огнян Дойнов, Пеко Таков, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Тодор Божинов, Цола Драгойчева, Андрей Луканов, Тодор Стойчев, Димитър Станишев, Георги Атанасов, Петър Дюлгеров, Стоян Михайлов и Милко Балев,

Въпроси на дневния ред:

I. Информация на др. Тодор Живков за неговото посещение в Съветския съюз и разговорите му с др. Леонид Брежнев.

 

Решения:

І. Приема информацията на първия секретар на Централния комитет на БКП и председател на Държавния съвет на HP България др. Тодор Живков за приятелската му среща с генералния секретар на Централния комитет на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР другаря Леонид Брежнев, състояла се на 7 август 1980 г. в Крим.

Одобрява напълно и дава изключително висока оценка на резултатите от срещата и разговорите на първите партийни и държавни ръководители на HP България и Съветския съюз и изразява най-дълбока благодарност на другарите

Тодор Живков и Леонид Брежнев за техния нов огромен принос в по-нататъшното развитие на братското сътрудничество и всестранното сближаване между нашите две страни.

Да се публикува съобщение в печата.(1)

Т. Живков

* * *

СРЕЩА

ДРУГАРИТЕ ЛЕОНИД ИЛИЧ БРЕЖНЕВ ТОДОР ЖИВКОВ

Крим, 7 август 1980 година

 

Срещата между другарите Л. И. Брежнев и Т. Живков се състоя във вилата на другаря Брежнев. От съветска страна присъствуваха членът на Политбюро на ЦК на КПСС и секретар на ЦК Константин Устинович Черненко и помощникът на др. Брежнев Анатолий Иванович Блатов.

Леонид Брежнев: Скъпи Тодоре! Искрено се радвам на твоето идване в Крим и не се съмнявам, че както и в миналото, нашата среща ще бъде плодотворна.

Много е хубаво, че ти можа да присъствуваш на откриването на Олимпийските игри в Москва. Сега, когато Олимпиадата вече е отминала, може определено да се каже: тя премина отлично. На спортните арени господствуваха честната борба и духът на дружбата.

Прекрасно се представиха българските спортисти. Те завоюваха осем златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала. В отборното класиране заеха трето място. Аз ти честитя този голям успех.

Не особено умната идея на Картър да бойкотира игрите, а при това тази идея беше издигната в ранг на държавна политика, претърпя провал.

[...]

И ние, и вие ще продължаваме да поддържаме търговски и икономически връзки със Запада. Но те ще бъдат толкова по-изгодни за нас, колкото по-силни икономически позиции заемем самите ние.

Много добре е, че вие успяхте в известна степен да спрете увеличаването на валутните задължения към капиталистическите страни. Доколкото разбирам, ти продължаваш лично да се занимаваш с този проблем. Това е правилно. Уверен съм, че задълбочаването на съветско-българското сътрудничество ще допринася още по-успешно да се справите с този проблем.

Аз съм съгласен, Тодоре, с твоето изказване на последното съвещание на Политическия консултативен комитет относно дейността на СИВ. Тази организация върши полезна работа, но в нея далеч не всичко е съвършено. Смятам, че ще бъде само от полза, ако всички наши другари, заети в СИВ, помислят как да направят организацията по-отзивчива спрямо изискванията на времето, пък и по-малко тромава.

Сега за международните въпроси.

На варшавското съвещание на Политическия консултативен комитет ние вече говорихме, че днешното изостряне на международното напрежение не е някакво мимолетно течение в политиката на САЩ и НАТО. Това е сериозен бой, който империализмът реши да започне, […]

Бих искал съвсем накратко да кажа за Югославия. Не са станали някакви принципни изменения в югославската политика след смъртта на Тито. Но изминалите месеци потвърждават моите собствени впечатления от майските ми разговори с югославяните, че те по-определено искат да не допуснат влошаване на отношенията със Съветския съюз и другите социалистически страни. Впрочем ти правилно постъпи, че дойде тогава в Белград.

Ние трябва да продължаваме да провеждаме равно мерна политика спрямо тази страна. Възможно е тогава нещо от наслоеното върху югославския курс да бъде отстранено.

Аз зная, Тодоре, колко търпеливо действувате вие, когато става дума за Югославия. Времето е добър учител. Да се надяваме, че тази истина ще се потвърди в по-нататъшното развитие на вашите отношения с югославските другари.

Сравнително неотдавна в Югославия беше делегация на Върховния съвет на СССР начело с другаря В. В. Кузнецов. Посещението премина напълно успешно. Имам пред вид съдържанието на състоялите се там разговори. Аз използувах това посещение и изпратих лично писмо на югославските ръководители. Те възприеха тази стъпка с голямо удовлетворение.

Искам да засегна още един въпрос. И у вас, и у нас се разгръща подготовката към поредните конгреси на нашите партии. Както и в миналото, ние, разбира се, сме готови да се съветваме по принципни проблеми. В последно време във вашето ръководство се появиха нови, млади другари. Ако те пожелаят да направят посещения у нас, да се запознаят с някои страни от опита на КПСС, естествено те ще намерят най-внимателен прием.

Ние прочем имаме договореност за посещение на съветска партийно-правителствена делегация в България през тази година. Като се има пред вид, че предстои напрегната работа по подготовка на конгресите, може би ще бъде правилно датата на посещението да се уточни по-късно. Надявам се, че ти няма да възразиш.

Това са накратко въпросите, които исках да изложа пред теб. А сега съм готов да те слушам.

[…]

В заключение, каза др. Тодор Живков, бих искал да подчертая още веднъж, че аз, другарю Брежнев, напълно споделям Вашите оценки по въпросите на международното положение.

В отношенията ни с Югославия ние проявяваме, както Вие правилно отбелязахте, изключително търпение, като не отговаряме на техните непрестанни и невъобразими клевети по адрес на нашата политика, нашия народ и нашата партия. Те стигнаха до там, че наричат нашата партия предателска партия, която е служила на Хитлер. Не се стесняват да водят против нас подривна работа в трети страни, особено ако ние установим изгодно сътрудничество с някоя от тези страни. Ние много рядко отговаряме на техните недостойни нападки, като не позволяваме да бъдем въвлечени в безплодни полемики. Трябва да Ви кажа, че едва ли ще се намери друга партия и друга страна, която да проявява такова търпение и сдържаност, когато непрестанно я заливат с най-непристойни клевети. От друга страна, искам да отбележа, че в последно време се появиха признаци за известно отслабване на антибългарската кампания.

Накрая др. Т. Живков поздрави др. Л. И. Брежнев за огромния успех на Московската олимпиада. Аз съм дълбоко убеден, че няма друга държава, която би могла да направи нещо подобно, в такива мащаби и с такъв размах. Това може да направи само Съветският съюз. Това е голяма победа и аз от сърце Ви поздравявам.

Третото място, заето от българските спортисти, действително е голям успех за нас, като се има пред вид числеността на нашето население и значително по-ограничената материално-техническа база в сравнение с много други страни.

Др. Тодор Живков изказа съжаление, че му се налага малко да посъкрати пребиваването си в Крим. Другарят Кунял иска среща с мен, а трябва да приема и др. Шокин. И двамата са у нас и остават там до неделя, когато са насрочени и двете ми срещи.

Още веднъж Ви благодаря за срещата и за проведената беседа.

Бих ли могъл да запозная нашето Политбюро с информацията, която Вие, другарю Брежнев, направихте?

Леонид Брежнев: Съгласен съм.

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 66, а. е. 2507, л. 1-2, 4-5, 10, 18-19, 30-31. Оригинал. Машинопис.

----------------

(1) Съобщението е публикувано във в. “Работническо дело”, бр. 223, 10 август 1980 г., с. 1 под заглавие “В Политбюро на ЦК на БКП”.

№ 11

ИЗ СТЕНОГРАФСКИЯ ЗАПИС ОТ СРЕЩАТА НА ПБ НА ЦК НА БКП С ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА КПСС МИХАИЛ ГОРБАЧОВ, С ИЗКАЗВАНЕ НА ТОДОР ЖИВОКОВ ЗА ЛИПСАТА НА УСЛОВИЯ БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ МНОГОНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА И ЗА ВИЖДАНИЯТА МУ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

24 ОКТОМВРИ 1985 Г.

 

СРЕЩА

на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия с МИХАИЛ СЕРГЕЕВИЧ ГОРБАЧОВ -генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз

24 октомври 1985 г. (11,10 ч.)(1)

 

Тодор Живков:

Скъпи другарю Горбачов,

Искам още един път от името на членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на Централния комитет на нашата партия да Ви приветствувам най-сърдечно, по братски и да Ви изкажа нашата благодарност, че Вие приехте поканата да направите приятелско посещение в България.

[...]

Така че предлагам да проведем нашата среща в неофициален, в непараден дух, а делови разговор около тази маса, където заседава Политбюро на Централния комитет на нашата партия. Ако от Наша страна няма възражения, аз бих започнал.

Михаил Горбачов:

Искам да благодаря, другарю Живков, и на цялото ръководство на България за поканата да посетя вашата страна, още повече, че ние сме задължени да направим това. Но това не е най-важното.

Тодор Живков:

Това е закономерно.

Михаил Горбачов:

Най-главното – и това обяснява, защо моето първо посещение от социалистическите страни е в България – е, че независимо от това, че връзките между съветското и българското ръководство запазват своето значение като традиция, като приемственост, най-главното е в това, че нашето и вашето общество са социалистически общества, че нашите партии са най-близки, че нашите отношения са пронизани от дух на другарско сътрудничество, че между нашите народи има вековни връзки. В Съветският съюз идват много българи, а у вас идват много съветски хора. Връзките във всички области се развиват и ще се развиват, но за нас въпросът за отношенията с България е въпрос на най-висша политика. Повратностите в историческите процеси ще възникват, породени от една или друга ситуация. Ние встъпваме в нов период. Всичко може да възникне по нашия път, проблеми има, но докато имаме тези връзки, тази традиция, докато нашите отношения имат този характер, тази висока степен на доверие, на зрелост – всичко ще бъде добре. Ние искаме от съветското ръководство и Съветския съюз да запазим тази традиция.

[...] Искам на Вас да кажа, другарю Живков: за нас няма по-близка партия, няма по-близък народ. Ако ние не можем нещо да направим за тази партия и този народ, това е не защото те желаем, а защото не можем. Но когато ние можем, днес ще направим по-малко, а утре повече.

Тодор Живков:

[...]

Сега минавам към друг въпрос. В България няма никакви условия тя да бъде многонационална държава. От теоретическа гледна точка, ако щете и от съвременна гледна точка, от гледна точка на нашето противоборство с капитализма ще бъде крайно погрешно, по наша оценка, да развиваме България като многонационална държава. България не е Югославия. Правилно е Югославия да се развива като многонационална държава. Да не говорим за Съветския съюз, да не говорим за Чехословакия, където имат две нации. В България няма условия за развитие на многонационална държава.

Или да вземем така наречения македонски въпрос. Македония се състои от три части: Вардарска Македония, сега Република Македония в Югославия; Егейска Македония в Гърция и Пиринска Македония в нашата страна. Югославяните претендират, че това са части от Югославия. Ние дълго време им обяснявахме, че това са българи. Ние във Вардарска Македония не се месим. И там са българи. Казваме им така: ние не претендираме, че са македонци, признаваме всичко. Ние признаваме, че са многонационална държава, обаче що се касае до територията на Народна република България, това население е част от българската нация. И за два дни решихме този въпрос и се свърши. Сега, ако отидете там и кажете, че са македонци, няма да ви разберат. Те си говорят на български. И във Вардарска Македония и в Егейска Македония са българи. Папандереу (баща) искаше да дадем учебници за това население. Те са българи. Ние се отказахме. Ние не претендираме нито за Егейска Македония, казвали сме го много пъти, нито за Вардарска Македония, но няма да им дадем Пиринския край. Той е съставна част от България. Този въпрос е изчерпан.

Що се касае до турците в България - те са 800 хиляди души. До 2000 година ще станат един милион. Ръстът при тях е най-голям. Вие не можете да си представите какво ще бъде. Турската страна ще ги разглежда като част от турската нация. Ние не сме догледали някои неща. Те ги концентрират по границата и на вътрешни стратегически пунктове, да не говорим за местата, където се преминава през Балкана. Те са групирали села там, а ние не сме догледали това. Димитров е велик човек, но по тези въпроси той допусна грешки. Ние по това не говорим. Те са ги концентрирали на определени места. Това е пета колона против Варшавския договор. А съзнанието на болшинството от тях е турско. Това са потурчени българи, но за пет века са асимилирани. И ние направихме това, което Ви е известно. Сега населението си работи. Това не значи, че всичко е решено. Ще минат 10 години и ще се реши. Аз заявих на Еврен категорично:  "Господин Еврен, това население е мюсюлманско. То си остава мюсюлманско, изпълнява си своите култове. Но за да изпълнява своите култове, ние даваме издръжка. Процентно тази издръжка е повече, отколкото за основната религия у нас. Ходжи имат, джамии имат, всичко имат, но това население не е част от турската нация и Вие не можете да се занимавате с това как трябва да живее и какво да прави. Това население е част от българския народ. Вие повече не си позволявайте да говорите за изселнически въпрос.” Аз открито му казах тези неща.

Ние си даваме сметка, че това няма да стане лесно. Но изненади няма да има, не се притеснявайте. Прояви на отделни личности има, пишат, създават отделни групи, организации. Сега ще има един процес и всички ще ги осъдим на смърт. Няма да го оповестяваме. Но това са 800 хиляди души, които пет века са асимилирани. Масирана пропаганда се води сега, но с всеки ден положението се подобрява.

Имайте предвид, че нито един член на Политбюро не е излязъл да говори по този въпрос, с изключение на другаря Станишев. Аз още не съм говорил. Ние пазим това като резерв за господин Еврен. Трябва да мислим какво ще бъде утре, не можем да държим това напрегнато положение. Не е в интерес на нашите отношения. Аз мога да заявя на господин Еврен: “Господин Еврен, аз мога да изляза и да призова тези 300 хиляди изселили се у вас, да кажа, че вратите са отворени и че могат да се върнат в Народна република България, а не там да гладуват и да мизерствуват.” И след като се изкажа аз, целият въпрос се снема. Не защото съм аз, не защото съм генерален секретар, а защото въпросът е исторически. Така че господин Еврен си е направил сметката.

[...]

ЦДА, ф. 1 Б, оп. 60, а. е. 372, л. 1, 2, 16-18. Оригинал. Машинопис.

-------------

(1) Срещата с М. Горбачов се провежда след заседанията на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор в София на 22 и 23 октомври 1985 г.