Тази година се навършват 90 години от излизането на книга първа на библиотечната поредица „Ловеч и Ловчанско“, от която излизат 7 тома. Идеята и програмата за създаването на поредицата е на родения в Ловеч проф. Беню Цонев и на живеещите в София ловчалии. За съжаление проф. Б. Цонев умира 3 години преди нейното начало, но първата книжка е посветена на неговата памет. Като първи материал в нея е включена биографична статия от друг бележит ловчалия проф. Анастас Иширков, а като предговор отново проф. Иширков разказва за възникването на идеята за поредицата и заслугите за нея на проф. Б. Цонев. Той включва в предговора речта на проф. Б. Цонев пред Ловчанското културно и благотворително дружество в София, в която излага идеята и Програмата за географското, историческо и културно описание на Ловеч и Ловчанско.

Преди 115 години въстана народът ни от Македония и Тракия, подпомогнат от българите от освободените части на Отечеството, както и на тези живеещи близо или далеч в чужбина. Макар и познати на протоколите от трите конгреса – Солунският, Смилевският и този на Петрова нива решават вдигането на Илинденско-Преображенското въстание нашите читатели ще имат възможност отново да се запознаят с техните текстове. Ние разполагаме с техните текстове благодарение на проф. Любомир Милетич, костурският войвода Васил Чекаларов и одринския войвода Христо Караманджуков, които най-добре за пръв път са анализирани от историка на революционните борби на българите от Македония и Одринско Христо Силянов в неговия двутомен труд „Освободителните борби на Македония“ (1933 и 1943). 

По въпроса за войната на България със САЩ и Англия е писано многократно и натрупаната литература е огромна по обем. Вследствие на тази война в продължение на близо три години страната ни е бомбардирана от американските и английските самолети. Наистина нашите летци и артилерия проявяват изключителен героизъм в тази предварително обречена война, но все още личат местата където са попадали авиационните бомби. Разрушенията, специално в София, Ниш и Скопие са изключително сериозни. Тази символична война, както е наречена още в края на декември 1941 г., се превръща в жестока реалност и ще бъде един от аргументите, при сключването, както на примирието през есента на 1944 г., така и на мирния договор в Париж, когато страната ни отново ще се намери сред победените, в резултат на което тя ще се прости завинаги със своя национален идеал – освобождението и обединението на всички българи в една държава. 

Вече не веднъж имахме възможност да се спрем на живота, творчеството и трагичната съдба на един от най-подготвените и образованите дейци на БРСДП (тесни социалисти) Христо Кабакчиев. Той е и един от най-добрите оратори на тесните социалисти в Българския парламент. Много от неговите речи, статии и брошури са посветени на националния въпрос, както и на двете национални катастрофи, сполетели народа ни. Същевременно Хр. Кабакчиев публикува значителна бройка свои статии и в печатните партийни органи в. „Работнически вестник“ и сп. „Ново време“. Много от тях не присъстват в издадените съчинения на Кабакчиев поради сериозното им цензуриране при повторното им публикуване след 9 септември 1944 г.