Както винаги, така и сега датата на Македонската кървава Коледа и на продължаващия геноцид над македонските българи много скромно беше отбелязана в страната ни, а във Вардарската Македония дори и дума не се спомена, като че ли не става дума за бащите и дядовците на живущите там наши сънародници. Вероятно жертваните коледни прасета по онова време по-хуманно са клани, отколкото нашите сънародници, деклариращи българския си произход. Там, това е тема, която е премълчавана и като че ли никога не е била актуална вече в продължение на осем десетилетия.

Не веднъж сме разглеждали острите битки между русофилите и русофобите в България. Преди време нашите читатели имаха възможност да прочетат два от докладите на руския пълномощен министър в София Александър Савински до руското Министерство на външните работи и до Азиятския департамент. (Вж. Докладите на Александър А. Савински за руската политика спрямо България в годините на Първата световна война). От тях лъха омразата и презрението към народа ни. Там руският дипломат отбелязва и случаите за продажността на някои от нашите политици, журналисти и вестници, подкупени с руски пари, за да се ориентира България на страната на Русия и Антантата в бушуващата вече Първа световна война.

Наскоро се навършиха 60 години от смъртта на един от най-видните български журналисти и публицисти – Любен Димитров (1903, Битоля – 14 октомври 1962, Индианополис, САЩ).

В продължение на три десетилетия той е главен редактор на най-българския задграничен вестник „Македонска трибуна“. Стотици са неговите статии и материали публикувани във вестника, в които той проследява борбата на поробените българи в Егейския и Вардарския дял на Македония. Огромен брой са и тези негови статии, посветени на общото българско отечество и на неговите герои, творци, църковни и военни дейци.

През отминалата 2022 г. името на последния вочач на ВМРО беше споменавано в Родината ни многократно. Държавници и политици, издатели и автори, както и вестникарски драскачи, компетентни и не до там компетентни, се упражняват върху името, делото и творчеството му. Не стига, че малкограмотни, малкознаещи, но силнокряскащи драскачи му приписват, написани от главния редактор и кореспонденти на в. „Македонска трибуна“ книги и статии, но сега отново приписват и други полуграмотнонаписани статии за скопските антибългарски процеси на Ив. Михайлов, а не до там популярни издателства печатат ли, печатат, някакви незначителни фрагменти от архивни текстове и десетки интервюта ни в клин, ни в ръкав, нямащи нищо общо с водача на ВМРО. Току-виж им се отвори път отново до Старсбург да си поговорят насаме пред няколко български евродепутата по македонския въпрос, а може отново някоя чешка (?) евродепутатка отново да сбърка залата и да си покаже и тя там любопитния нос.