Религията боледува, езикът се пренебрегва,
народността само на дума съществува.

Иван Селимински

Литературата върху българския църковен въпрос е огромна. Едва ли е останал проблем, свързан с него, който да не е бил проучен. Водещи сред неговите изследователи са акад. Иван Снегаров, Димитър Цухлев, акад. Иван Шишманов, акад. Михаил Арнаудов, Българския патриарх Кирил, акад. Димитър Косев, акад. Димитър Ангелов, акад. Петър Динеков и др., като заслужават внимание и по-новите изследвания на акад. Васил Гюзелев, проф. Николай Генчев и Зина Маркова. Заслужават внимание и документалните публикации за развитието на Българския църковен въпрос преди всичко на Димитър Мишев, Михаил Арнаудов и акад. Николай Тодоров. Родната публицистика също има свое извоювано място в проучването му като водещи тук са Симеон Радев и Тончо Жечев.

Навършиха се 100 години от гибелта на един от най-видните български революционери – Тодор Александров. Тази трагична дата беше много скромно отбелязана, а всъщност животът, дейността и архивното наследство на революционера, заедно със също отпечатаните архиви на Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Матов и Симеон Радев са най-добрият отговор на неспиращите фалшификации на българската история от скопските измамници.

Както винаги, така и сега датата на Македонската кървава Коледа и на продължаващия геноцид над македонските българи много скромно беше отбелязана в страната ни, а във Вардарската Македония дори и дума не се спомена, като че ли не става дума за бащите и дядовците на живущите там наши сънародници. Вероятно жертваните коледни прасета по онова време по-хуманно са клани, отколкото нашите сънародници, деклариращи българския си произход. Там, това е тема, която е премълчавана и като че ли никога не е била актуална вече в продължение на осем десетилетия.

Не веднъж сме разглеждали острите битки между русофилите и русофобите в България. Преди време нашите читатели имаха възможност да прочетат два от докладите на руския пълномощен министър в София Александър Савински до руското Министерство на външните работи и до Азиятския департамент. (Вж. Докладите на Александър А. Савински за руската политика спрямо България в годините на Първата световна война). От тях лъха омразата и презрението към народа ни. Там руският дипломат отбелязва и случаите за продажността на някои от нашите политици, журналисти и вестници, подкупени с руски пари, за да се ориентира България на страната на Русия и Антантата в бушуващата вече Първа световна война.