Георги Луков, Марина Калчева

Българските военни паметници, гробища и гробове на загиналите във войните за национално освобождение и обединение са обект на засилен обществен интерес през последните години. Почти ежедневно в Държавния военноисторически архив (ДВИА) се правят справки, подготвят се архивни документи за ползване в читалня, изготвят се копия и се дават консултации, свързани с тази проблематика, за което има логично обяснение. Едва ли ще е пресилено да се твърди, че всеки съвременен българин има в своето родословие загинал, ранен или завърнал се със своите спомени и преживявания родственик, участвал в тях.

Читателите на сайта „Сите българи заедно“ ще имат възможността да се запознаят с две статии на видните наши изследователи-военни историци и документалисти Георги Луков и Марина Калчева. В тях Луков и Калчева, разгръщайки почти непознати за широката общественост архивни документи, съхранявани във Военния архив във Велико Търново ни запознават с извършеното от българската държава и по-специално от Военното министерство за увековечаване паметта на падналите за освобождението и обединението на земята и народа ни през Балканските и Първата световна война (1912-1918 г.).

Творчеството на Данаил Юруков (1852, Брацигово – 1926, София) не е голямо по обем. Той е автор на няколко книги, като на първо място по значението им трябва да се поставят неговите „Спомени из политическия живот на България“. Издава и книгите „Брацигово“, „Старо време“, „Злото и церът“, „Константин Величков“. Той, заедно със съпругата си са и сред най-известните български книгоиздатели, като за онова време тяхната поредица „Мозайка от знаменити съвременни романи“ е една от най-популярните библиотечни серии от преводни романи. След смъртта му издателската работа е поета от сина им Георги.

„Моя работа е да обобщавам фактите, да ги съпоставям и да правя изводи от тях, а не да се губя в подробности и дреболии!“

Христо Матов

Революционната дейност и трагичния живот на идеолога на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Христо Матов (1869, Струга – 1922, София) са били обект на многобройни изследвания. Творчеството му, едно от най-силните оръжие на ВМОРО в борбата със сръбската и гръцка пропаганда и поробителите е публикувано многократно, но във Вардарска Македония то днес е почти непознато. (Вж. Хр. Матов, Македонска революционна система, 2001, Архив Христо Матов, 2004 и Христо Матов – Историческото съзнание на революционна Македония, 1999.) Непубликувани остават само малка част от неговите ръкописи и за личния архив на революционера, от който са публикувани само отделни документи и който в много отношения е и архив на ВМОРО.