Един от най-ефективните начини за външнополитическата пропаганда на ВМРО са мемоарите, обръщенията и петициите до Обществото на народите, до министър-председателите на Великите сили и до световната общественост. Още от най-ранния си период Вътрешната организация е в тесни връзки и с българските правителства, а нейните мемоари и обръщения към външния свят първо са изпращани до българските правителства. Екземпляри от тях са запазени в архива на Министерство на външните работи, в архивите на българските посолства и консулства, както и в архива на българския дворец. И това не е случайност, тъй като Вътрешната организация е българска революционна организация, а нейните ръководители и членската й маса са българи по произход. Не рядко може да се забележи и синхрон в действията на ВМОРО и българските правителства. 

До дни на книжния пазар ще се появи най-новата книга от библиотечната поредица „Сите българи заедно“ – „Автономията на Македония – етап за обединението на българските земи и народ“. Тя е подготвена от Цочо Билярски и излиза под редакцията на издателя на поредицата Никола Григоров под № 66.

Книгата дава отговор на един от най-важните проблеми - какъв е произхода и как се нодеше борбата за осъществяването на идеята за автономия на Македония. По този въпрос продължават спекулациите от страна на вихрещата се противобългарска пропаганда на скопските политици и лъжеучени.

Отскоро на книжния пазар се намира книгата „Владо Черноземски и атентатът в Марсилия – 1934 г.“ Тя излиза с пореден № 52 от библиотечната поредица „Сите българи заедно“.

За Марсилския атентат и за българския революционер досега се носеха какви ли не легенди и измислици. Сега за пръв път се публикуваха редица документи и фотографии, свидетелстващи за този съвместен терористичен акт на българската Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) и за хърватската революционна организация „Усташа“.

Изключително интересен е въпросът за отношението на Русия по македонския въпрос. Руските архиви крият все още много тайни и сензации по него.

Независимо, че много от българските архиви се намират зад граница, това, което се съхранява в нашите архиви е също стойностно и от голямо значение. Значителна част от това архивно богатство е включено в различни документални издания, но определено трябва да се отбележи, че науката все още не разполага с цялостно издание, което да е посветено на тази тема.