Точно преди 40 години един от най-големите български историци акад. Христо Христов (9 януари 1915, Харманли – 4 февруари 1992, София) публикува на страниците на сп. „Исторически преглед“ статията си „Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век“. Въпреки, че тя беше последвана от редица други публикации и до днес тя не е остаряла и е най-доброто писано по въпроса. Тогавашния директор на Института за история към БАН пише статията си да отговори на набиращия скорост македонизъм като своеобразна държавна идеология в Социалистическа република Македония в рамките на Югославия. Тя е изградена на богата изворова и литературна база от домашен и чуждестранен произход.

ЧАСТ ВТОРА

Този текст е хронологическо продължение на предишния, носещ същото заглавие. Той разглежда времето от окончателното настаняване в антантските войски в Гърция и започването на войната между България и Гърция и превземането на Рупелското дефиле.

Най-много място във втората част на книгата отново е заделено на конфликта между крал Константин и Ел. Венизелос, в която битка победител ще се окаже Венизелос. Особено голяма подкрепа на венезелистите и непрекъснат натиск върху краля ще упражнят френските пратеници и военни. В тази битка за принудителната абдикация на крал Константин ще се окаже решаваща ролята на Франция.

ЧАСТ ПЪРВА

Първата световна война избухва през 1914 г., като поводът е Сараевския атентат. Турция, България, Румъния и Гърция изчакват, обявявайки неутралитет. Последна във войната се включва Гърция, проявявайки своето двуличие в дипломатическата игра. Въпреки публично обявения неутралитет на нейна територия се струпват значителни антантски войски, главният противник на които е България, от която се страхуват, че тя ще потърси реванш за първата национална катастрофа.

Въпреки, че спомените на Тодор Икономов и част от неговите трудове са публикувани той все още остава сред най-малко познатите строители на „съвременна България“. Преди години беше публикувана и една не до там пълна негова биография, като на неговата дейност е заделено място и в популярната книга на Тончо Жечев за „страстите български“ по време на Българския Великден. И като че ли всичко се изчерпва в основни линии с тези издания.

Тодор Икономов (10 септември 1835, Жеравна – 9 ноември 1892, Шумен) е сред най-близките съратници на Драган Цанков по време на униятското движение през 60-те години на 19 век. Но когато става дума за интересите на Отечеството, той е сред тези които ще се изправят срещу Цанков в Учредителното събрание и то като един от водачите на Консервативната партия и създателите на консервативния проект за българска конституция.