Темата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия вече повече от 13 десетилетия вълнува българите. Съединението беше един самостоятелен акт на двете български държави и нарушение на Берлинския договор. Съединената българска държава успя да защити акта от 6 септември 1885 г. и да победи сръбския агресор.

Върху Съединението и Сръбско-българската война са изписани хиляди страници. Публикувани са и най-важните документи, свързани с тези събития от българската история, като и до днес може би най-впечатляващи са публикациите от Захарий Стоянов, ген. Йордан Венедиков и Димитър Страшимиров. 

В резултат на няколкогодишната специализация във Ватиканските архиви и библиотека, както и на сериозното познаване на литературата Иван Дуйчев издава книгите си „Il cattolicismo in Bulgarria nel sec. XVII secondo i processi informative sulla nomina dei vescovi cattolici“ (Roma, 1937)  и „Чипровец и въстaниeтo през 1688 година“ (София, 1938).

През следващите години той ще издаде незагубилият и до днес своето значение двутомник „Из старата българска книжнина“, в който значителна част от документите са от Ватиканския архив.

(МНЕНИЕТО НА Д-Р БОБИ ПЕТРОВ)

В началото на 60-те години на XIX век Г. С. Раковски разгръща изключителна по обема си дейност, за да предотврати преселването на българи, живеещи в Северна България, в близост до река Дунав в Южна Русия. На тяхно място Турската империя, в споразумение с Русия, заселва кримски татари и черкези. Макар че част от тях в следващите десетилетия се изселват, много техни потомци и днес живеят около Дунава във Видинския край и в Добруджа.

Делата и личностите на Георги С. Раковски, заедно с това на Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски са били винаги за пример на новата генерация от революционери, създатели на българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). „Наредата“ на Васил Левски е в основата на първите програмни документи на ВМОРО, а правилникът на Г. Раковски за четите е базата върху която е изработен правилникът на четите на ВМОРО. За това свидетелстват в своите спомени учредителите на ВМОРО.