Роденият в Македония Георги Попхристов (1876, с. Кръстофор, Битолско – 1962, София) е един от видните български революционери участвал почти 4 десетилетия в борбите за освобождението на българите от Македония и Тракия. Макар и останал до голяма степен в сянката на Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Иван Михайлов, той има голямо значение за революционното движение.
Г. Попхристов участва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация още от най-ранните години на нейното създаване. Той самият е не само революционер, но и дългогодишен учител. Г. Попхристов участва в дейността на ВМОРО от основаването й до 1930 г.
За дейността на Българския екзарх Йосиф I е писано толкова много, че едва ли е нужно да припомняме за това. Но за направеното за него може би на първо място трябва да се споменат изследванията на акад. Михаил Арнаудов, който посвещава голяма част от своя творчески живот и изследвания на този бележит църковен деец. Той не само пише огромна по обем негова биография, но и публикува значителна част от неговото документално наследство.
Въпреки, че трудно могат да се кажат добри думи за скопската историография все пак има някои издания, които заслужават нашето внимание. Едно от тях е обемистият том „Извештай од 1903 година на српските консули, митрополити и училиштни инспектори во Македония“, който беше подготвен и издаден през 1954 г. от покойния Любен Лапе. Този документален сборник съдържа сръбски дипломатически документи от 1903 г., т.е. от времето преди да се активизира и започне да действа в Македония сръбската въоръжена пропаганда.
Хрониката на Троянския манастир, която пише Огнянович през 1835-1836 г. е последвана от нейното няколкократно издаване и преиздаване от иеромонах Кирил Данов, богослова Йоаким Бакалов и проф. Петър Мутафчиев. Макар, че тя все още не е преведена на съвременен език, тя заляга в основата на всички известни истории този голям български манастир, какъвто е Троянският. Известни са и историите на Троянския манастир от иеромонах Кирил Данов, професор Васил Пандурски, Драговитийския епископ Харитон, както и кратките исторически очерци от акад. Анастас Иширков и Асен Василиев и някои по-малки приноси. Тук не бива да изключваме и написаното и нарисуваното от австро-унгарския пътешественик художник Феликс Каниц, както и автобиографията и спомените от Скопския и Пловдивския митрополит Максим, на когото пътят започва от Троянския манастир.
Макар, че Турция през 1912 г. все още се намира във война с Италия, няколко месеца преди започването на Балканската война турските злосторничества над българите в Македония и Тракия не стихват. Българската преса, а и европейската не спират да информират читателите си за този формен геноцид над народа ни, останал извън държавните граници.