Последните събития около умишленото проваляне от сръбските власти на тържеството пред паметника на В. Левски в Босилеград ни връща назад във времето.
Народът ни е казал: „Вълкът козината си мени, но нравът не”. В случая под вълка разбираме Сърбия. За България и българския народ тя наистина има вълчи апетит да граби земите му и да преследва, репресира и избива всеки българин, който се изпречи на пътя й.
Точно когато поредното българско правителство по стара антибългарска традиция обяви безрезервна подкрепа за Сърбия относно нейните мераци за членството в ЕС, същата тази държава се изгаври по най-безцеремонен начин с целия български народ. Обектът на сръбската атака бе Апостола на свободата Васил Левски.

През 2009 г. издадохме с Цочо Билярски книгата „Цар Фердинанд - циник, измамник, лицемер“, в която книга, наред със съветите на Фердинанд към неговия син цар Борис ІІІ, бяха включени и други автентични материали, показващи истинския лик на монарха, донесъл със своята безкрайна алчност, неадекватни действия и безбройни интриги стотици опожарени и опустошени селища, хиляди човешки жертви, потоци от кръв и сълзи, безброй бежански трагедии и двете най-тежки национални катастрофи на България.

След излизането на книгата се чуха изказвания, че с тази книга сме атакували предизборно Симеон Сакскобургготски, че в нея сме ползвали комунистически клишета и че изнесеното в нея било „комунистическа пропаганда“, и т.н.

Пловдивският пехотен полк е създаден с Указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. Ние, историците, обикновено казваме, че е наследник на славните бойни традиции на Първа и Втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на Българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. Веднага след обявяването на Руско-турската война прокудените от българските земи синове на Родината постъпват като доброволци и формират първите шест дружини. След сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново даже старите генерали като Столетов прекланят глава пред техния подвиг и признават, че те се бият по-добре от руските воини. От времето на Руско-турската война датират понятията „българска атака” и „българска контраатака”. След войната на база опълченските дружини на 8 юли 1878 г. се създава Българската земска войска. Героичната четвърта дружина се установява в Пловдив и се преименува в 20-а Пловдивска дружина. Малко по-късно от нейния кадър се формира и нова - 21-ва дружина. След разпокъсването на българските земи и създаването на Източна Румелия двете дружини получават нови наименования - 1-ва и 2-ра Пловдивски дружини на Източнорумелийската милиция.

През 1867-1868 г. разработената от войводата Георги Раковски четническа тактика за освобождение достига своите кулминационни изяви. Тогава в българските земи нахлуват подготвените от емиграцията многобройни чети. Колко са те? Трудно е да се даде точен отговор на този въпрос, още повече че не всички, които са подготвени, нахлуват. Обикновено в българската историография акцентът в описанието на четническите действия през тези години пада върху три чети: на Филип Тотю и Панайот Хитов през пролетта на 1867 г. и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г.