ИСТОРИЯТА НА „БЕСНИЯ СТРАЖИНСКИ” ПОЛК, ИЛИ ДЕВЕТИ ПЕХОТЕН ПЛОВДИВСКИ НА Н.Ц.В. КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ПОЛК

 

Пловдивският пехотен полк е създаден с Указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. Ние, историците, обикновено казваме, че е наследник на славните бойни традиции на Първа и Втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на Българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. Веднага след обявяването на Руско-турската война прокудените от българските земи синове на Родината постъпват като доброволци и формират първите шест дружини. След сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново даже старите генерали като Столетов прекланят глава пред техния подвиг и признават, че те се бият по-добре от руските воини. От времето на Руско-турската война датират понятията „българска атака” и „българска контраатака”. След войната на база опълченските дружини на 8 юли 1878 г. се създава Българската земска войска. Героичната четвърта дружина се установява в Пловдив и се преименува в 20-а Пловдивска дружина. Малко по-късно от нейния кадър се формира и нова - 21-ва дружина. След разпокъсването на българските земи и създаването на Източна Румелия двете дружини получават нови наименования - 1-ва и 2-ра Пловдивски дружини на Източнорумелийската милиция.

продължава>

 

СЪРБИЯ УНИЩОЖАВА БЪЛГАРСКАТА ЗАЙЧАРСКА ЧЕТА ПРЕЗ 1867 Г.

През 1867-1868 г. разработената от войводата Георги Раковски четническа тактика за освобождение достига своите кулминационни изяви. Тогава в българските земи нахлуват подготвените от емиграцията многобройни чети. Колко са те? Трудно е да се даде точен отговор на този въпрос, още повече че не всички, които са подготвени, нахлуват. Обикновено в българската историография акцентът в описанието на четническите действия през тези години пада върху три чети: на Филип Тотю и Панайот Хитов през пролетта на 1867 г. и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г.

продължава>

 

ГРЪЦКИ САМОПРИЗНАНИЯ И САМОХВАЛСТВА ЗА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1913 Г.

През 70-те години Тодор Живков на официална среща с гръцкия президент Караманлис, към когото се обръщаше като към най-близък приятел, направи една декларация, която и днес е трудно да бъде обяснена. Той заяви, че България няма никакви териториални претенции към Гърция и никакви нерешени и спорни въпроси с нея. Тогава се питахме дали Живков не знае историята или причини от друго естество го принуждаваха да говори неистини, още повече че по отношение на македонския въпрос той беше направил пробив във външната политика на социалистическа България, лавирайки между различни международни, а и вътрешните фактори. Такива гласове се чуват днес и от наши професионални историци, а да не говорим за някои чуждестранни изследователи, които лансират неверни и ненаучни тези, а понякога дори и нагли лъжи. А напоследък бяха отпечатани гръцки и турски изследвания, в които се говори за български геноцид над гръцкия и турския народ и се провежда даже масирана антибългарска кампания за избиването на евреите във Вардарска и Егейска Македония и в Тракия.

продължава>

 

ЗА ГЕНОЦИДА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И НОВИТЕ ПРОСТОТИИ НА ЛУДАТА „АТАКА“

На 9 март т. г. партия „Атака“ ошашави целия български народ с поредната си абсолютна простотия и с новия си опит за насъскване на етнически кавги у нас чрез наглото манипулиране и фалшифициране на историята и прикриване на някои факти, крайно неудобни за нейните цели и антибългарската й дейност. В Народното събрание пишман патриотите внесоха проект на решение за признаване на геноцида над българите в Османската империя от 1393 до 1913 г. Като основание за това предложение семейната банда прогласи, че по техни изчисления в този период са били унищожени почти 43% от българското население.

продължава>

 

ПРИМЕРЪТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК” ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ 1895-1946 Г.

Увод

Всяко разумно общество от времето на образуването на родовете и племената до създаването на цивилизациите и модерните държави поставя на първо място в своята деятелност най-съществения въпрос - бъдещето и благоденствието на своите идни поколения и осигуряване на възможности за пълноценно развитие на младежта като израз и носител на бъдещето. Това е обединителна обществена идея, залегнала дори и в конституциите на повечето днешни държави. Благодарение на това те определят своята политика към осигуряване на пълноценното възпитание и подготовка на младото поколение за изпитанията на живота, за да запазят в бъдещето силата и достойнството на собствените си народи.

продължава>