На 9 март т. г. партия „Атака“ ошашави целия български народ с поредната си абсолютна простотия и с новия си опит за насъскване на етнически кавги у нас чрез наглото манипулиране и фалшифициране на историята и прикриване на някои факти, крайно неудобни за нейните цели и антибългарската й дейност. В Народното събрание пишман патриотите внесоха проект на решение за признаване на геноцида над българите в Османската империя от 1393 до 1913 г. Като основание за това предложение семейната банда прогласи, че по техни изчисления в този период са били унищожени почти 43% от българското население.

Увод

Всяко разумно общество от времето на образуването на родовете и племената до създаването на цивилизациите и модерните държави поставя на първо място в своята деятелност най-съществения въпрос - бъдещето и благоденствието на своите идни поколения и осигуряване на възможности за пълноценно развитие на младежта като израз и носител на бъдещето. Това е обединителна обществена идея, залегнала дори и в конституциите на повечето днешни държави. Благодарение на това те определят своята политика към осигуряване на пълноценното възпитание и подготовка на младото поколение за изпитанията на живота, за да запазят в бъдещето силата и достойнството на собствените си народи.

Покрай избора на новия бразилски президент Дилма Русеф отново в медиите у нас и по света нашумя името на град Габрово. Оказа се, че родът на първата жена президент на голямата южноамериканска държава по произход е от този северен български град.
Така отново бе поставен въпросът: Какво е дал Габрово на България? И отговорът не се заключава само в Рачо Ковача или Дома на хумора и сатирата.
Преди Дилма Русев „българският Манчестър” обаче е дал на България такава голяма фамилия като Ряскови, а през периода на Втората световна война - и областните управители на българското Беломорие.

Проблемът за поглъщането на България от Сърбия (или за включването й в някакъв тип федерация или конфедерация с нея) вълнува духовете на белградските политици повече от век и половина. Тази мисъл не напуска умовете на стари и нови сръбски общественици не само в дните на главозамайване, но дори и по време на разпадането и разрухата на миниимперийката.