ИСТОРИЯТА НА „БЕСНИЯ СТРАЖИНСКИ” ПОЛК, ИЛИ ДЕВЕТИ ПЕХОТЕН ПЛОВДИВСКИ НА Н.Ц.В. КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ПОЛК
Пловдивският пехотен полк е създаден с Указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. Ние, историците, обикновено казваме, че е наследник на славните бойни традиции на Първа и Втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на Българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. Веднага след обявяването на Руско-турската война прокудените от българските земи синове на Родината постъпват като доброволци и формират първите шест дружини. След сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново даже старите генерали като Столетов прекланят глава пред техния подвиг и признават, че те се бият по-добре от руските воини. От времето на Руско-турската война датират понятията „българска атака” и „българска контраатака”. След войната на база опълченските дружини на 8 юли 1878 г. се създава Българската земска войска. Героичната четвърта дружина се установява в Пловдив и се преименува в 20-а Пловдивска дружина. Малко по-късно от нейния кадър се формира и нова - 21-ва дружина. След разпокъсването на българските земи и създаването на Източна Румелия двете дружини получават нови наименования - 1-ва и 2-ра Пловдивски дружини на Източнорумелийската милиция.
СЪРБИЯ УНИЩОЖАВА БЪЛГАРСКАТА ЗАЙЧАРСКА ЧЕТА ПРЕЗ 1867 Г.
ГРЪЦКИ САМОПРИЗНАНИЯ И САМОХВАЛСТВА ЗА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1913 Г.
ЗА ГЕНОЦИДА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И НОВИТЕ ПРОСТОТИИ НА ЛУДАТА „АТАКА“
ПРИМЕРЪТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК” ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ 1895-1946 Г.
|
- ГАБРОВЦИ ПАТРИОТИ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРСКОТО БЕЛОМОРИЕ ПРЕЗ 1941–1944 Г.
- ТРАДИЦИОННАТА ГАРАШАНИНОВА СТРАТЕГИЯ НА СЪРБИЯ И НАИВНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ
- БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС В УРОЦИТЕ НА ГОЛЯМАТА ПЕДАГОЖКА И ПАТРИОТКА - ВАНА КЕПОВА
- ЗА МЯСТОТО НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ