С нетърпение очаквахме в продължение на десетилетия да се появят спомените на проф. Александър Цанков, който беше намерил убежище в далечна Аржентина. Отделни бройки от тях, доколкото бяха успели да преминат през „желязната завеса“ се намираха в специалните фондове на националната библиотека. Още по време на следването си в Софийския университет бях чел някои статии на проф. Ал. Цанков по политическа икономия, областта в която той има най-сериозни научни постижения. През 70-те и 80-те години на миналия век имах възможност да прочета малки откъси от спомените му, публикувани в излизащото в Женева списание „Демократически сговор“.