За видния български революционер и един от ръководителите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Гьорче Петров (2 април 1865, с. Варош, Прилепско – 28 юни 1921, София) сме писали не веднъж. Нямам намерение да повтарям известните факти от неговата биография, а само ще отбележа, че той през целия си живот освен революционер е бил изявен географ и изследовател на Македония. Почти две десетилетия Г. Петров е учител в българските екзархийски училища в Македония, а след назначаването му за задграничен представител на ВМОРО в София, учителствува в София и Велико Търново.