Възкръсналото ни Отечество след 500 годишното иго нямаше щастливата съдба да заживее градивно според мечтите на нашите народни поборници, а попадна веднага във  водовъртежа на мрачните политически интриги създавани от Великите сили в стремежа им да завладеят земите и народите от Османското наследство. Техните планове и ламтежи влизаха в остро противоречие с непреклонна воля и скромно достойнство на народа ни, който искаше да заживее единно, самостоятелно и свободно според Божията правда, както бе казал митрополит Методи Кусевич. Това наше „прегрешение“-да се стремим към Свободата и Независимостта,  завещани ни от Апостола,  ни доведе неколкократно до жестоки исторически изпитания и коварни клопки, подготвяни хладнокръвно и методично от тези, които искаха да ни заробят повторно. Израз на това най-голямо коварство бе режисурата на Балканските войни, в която и при първия и при втория опит да бъдем поставени в клопка и унищожени, бе преодолян от безпримерните качества на Български войн.