(ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЕДИН НАШЕСТВЕНИК, КОЙТО НАЙ-ПОЗОРНО БЕ БИТ В ДОБРУДЖА ПРЕДИ 100 ГОДИНИ)

В свещените книги пише, че ние като християни не само трябва да прощаваме на враговете ни, но и да ги обичаме и това, като че ли най-много се отнася за днешните дни около Коледа. А героят на тоя материал, който се нуждае от нашата прошка е генералът от пехотата Андрей Медардович Зайончковски (8 (20) декабря 1862 г., Орловска губерния – 22 март 1926 г., Москва). Той е руски военен историк и теоретик, масон, потомствен дворянин от Орловска губерния. Както пише най-на първо място в справките за него, той е като нас също православен християнин, но за разлика от нас българските православни той мрази и не обича да прощава. Ген. А. Зайончковски прави стремителна военна кариера и като руски висш военен участва в Руско-японската война и в Първата световна война. В началото на Първата световна война е назначен за командир на 37 пехотна дивизия, от 27 март 1915 г. е командир 30 армейски корпус, а от 12 август 1916 г. е командир на 47 армейски корпус.