(70 ГОДИНИ ОТ НАРОДНИЯ СЪД)

За едно от най-тъжните и най-мрачни събития от нашата най-нова история е писано не един път. Наистина писанията са силно политически ангажирани. От една страна го оправдават, а от друга го порицават. И двете страни търсят аргументите в морала, законите и в решенията на мирните конференции на антифашисткия блок. Интересното в случая е, че българският народен съд успява да завърши заседанията си и да изпълни светкавично присъдите на 1 срещу 2 февруари 1945 г., месеци преди да заседава Потсдамската конференция на победителите, на която са произнесени окончателните присъди само върху няколко националсоциалистически водачи. В България нормата е изпълнена и преизпълнена. Дори имаше случаи когато обикновени селски стражари и пъдари бяха съдени и избивани като „подпалвачи на Втората световна война“. Парадоксално но факт!? Но преди всичко трябва да подчертая, че народният съд ликвидира по най-жесток начин цветът на българската интелигенция и обезкръви за десетилетия напред народа ни и го остави без водители.