Темата за турския шпионаж в българската история и литература съвсем не е непозната. Може би донякъде е позабравена, но ако разгърнете страниците на Иван-Вазовото „Под иго“ ще се срещнете с турския шпионин Христаки Заманов, който слухти около подготовката на Априлското въстание. Все пак доколкото си спомням, Вазов не ни го представя като напълно отрицателен образ. Платеният турски шпионин не е забравил българския си произход. (По-долу ще се сблъскате с един подобен действителен случай половин век по-късно.) Може би литераторите отдавна да са анализирали Замановия образ и действия, както и да са намерили неговите прототипове в действителността.
В „Миналото“ на Стоян Заимов също ще срещнете доста страници, посветени на турския шпионаж сред българските революционери от времето преди Освобождението. При Заимов шпионите не са измислени, а са действително съществували персонажи от онова бурно време.