Още от края на ХІХ век след първите разкрития (афери) на турските власти и след дипломатическите постъпки на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) македонският въпрос винаги е бил на вниманието на най-видните политически и държавни дейци и извън родината ни. Към националноосвободителните борби на българите, и особено по македонския въпрос проявяват интерес създателите и ръководителите на Първия и на Втория Интернационал, а доколкото се отнася до Коминтерна интереса и особено намесата в неговото разрешение приема парадоксална, но определено антибългарска насоченост. Но тук няма да се занимаваме с изказванията на Карл Маркс и Фридрис Енгелс против националноосвободителните борби на народа ни и с действията на Коминтерна, тъй като те заслужават по-обстоятелствено изложения.