На 3 април 1917 г. Тодор Александров в писмо  до генерал Александър Протогеров пише: “...Аз съм “оръдие” само на идеята за освобождение  на Македония и за обединение на бълг[арския] народ.  Това съм го доказал с целия си досегашен живот, като съм пожертвувал за тая идея сичко, освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е уцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня...”