Преди 90 години, на 6 юни 1922 г. в София умира един от видните български революционери Павел Христов. Некролози за него отпечатват само вестниците „Илинден” и „Македония” и като че ли за него почти никой повече не си спомня за него. Но това не е точно така. Само няколко дни след смъртта му Тодор Александров изпраща до бившия битолски окръжен председател на ВМОРО и войвода Милан Матов кратка бележка само с няколко думи: „Павле като стар и голям грешник – не трябваше да умре от своя смърт…” Какво искаше да каже с тези думи тогавашният  ръководител на ВМРО, който е бивш съратник на П. Христов?