ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ФОНДА НА НАЦИОНАЛНИЯ  ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ)

Сред богатството от българско народно облекло в Националния етнографски музей се откроява колекцията от миячки женски носии. Те са от деветнадесетото столетие от с. Галичник, с. Лазарополе, с. Селце, Дебърско (най-много части от носии и пълни костюми), от гр. Крушево, с. Смилево, Битолско, от някои села от Велешко и Кичевско, населени с мияци.
Мияците като етнографска група от българския народ са слабо изследвани. За тях бегло споменават Ст. Веркович, К. Иречек, В. Григорович, В. Кънчов, Ев. Спространов, Г. Петров, Л. Милетич. В началото на четиридесетте години на XX век излиза „Книга за мияците” на Г. Трайчев. В неговия труд и в изследането на А. Алексиев се намират ценни данни за облеклото на мияците.