Много са българите, които посветиха живота си за освобождението на родината, като и след освобождението през 1878 г. не престанаха с оръжие в ръка да участват в освободителните борби. Едни от тях водеха борбата в редиците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), но не малко бяха и тези, които участваха в освободителното движение, както като български офицери, така и като дейци на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Болшинството от революционерите от двете организации често преминаваха от едната в другата организация, тъй като и двете бяха български революционни и патриотически организации и целта и на двете беше една и съща - борба за политическа автономия на Македония и Одринско. Зад тази формула, както ще отбележи през 1919 г. членът на ЦК на ВМОРО Тодор Александров, се криеше идеята за освобождението на всички български земи и обединението им в една държава.