Една от най-колоритните фигури в цялостния обществено-политически и културен живот на България от края на първото десетилетие до 40-те години на века е Григор Василев. Противоречиви са оценките за него като личност и за дейността му. Те са от крайно леви до крайно десни. Той е назоваван в спомени, статии, изказвания и изследвания като „вдъхновител на българската култура и изкуство”, „меценат на изкуството”, „тънък ценител на красивото”, „социалист-общоделец”, „демократ”, „сговорист”, „ренегат", „открит шовинист”, „македонствуващ”, „анархист”, „природно умен шоп”, „войнолюбец” и „масон” и какви ли не още положителни и отрицателни взаимно изключващи се квалификации.