Анита Комитска

Посвещава се на покойния Райко Сефтерски

Сборникът на братя Миладинови „Български народни песни”, издаден в Загреб през 1861 г. със спомоществователството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер, е най-забележителния труд в новобългарската възрожденска литература. В него са събрани 665 песни от източните и западните краища на България; от Панагюрище, София, Струмишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Битолско, Охридско и Стужко. Те са разделени на самовилски, други стари, църковни, юнашки, овчарски, хайдушки, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жетварски. В сборника са обнародвани сватбени и годишни обичаи от Струга и Кукуш; вярвания, игри, предания, собствени народни имена и гатанки. Сбирката от народни умотворби на Миладиновци е ценен извор за бита и вярванията на българите от цялото етническо землище.