Завладяването на България от османските турци в края на ХІV век ликвидира не само държавата и структурите й, но и българската аристокрация и постиженията на културата. Точно в епохата, когато в тогавашните европейски държави се появяват държавните химни, българите вече са под жестоко робство, стягащо като менгеме творческата мисъл и идеи на народа. Вярно, през ХІХ век се появяват песните „Стани, стани, юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене” и др., но те нямат стойност, за да се превърнат в химн, нито обстановката на робство позволява това. Те дори не стават масови.