През 1917 г. първото френско издание на книгата си „Македония и Българското възраждане“ Симеон Радев посвещава на приятеля си от младини Борис Сарафов „На паметта на Борис Сарафов, героя на Илинденското въстание, авторът посвещава тази книга с братско чувство”. Двамата влизат по едно и също време в македонското освободително движение - Борис Сарафов във Върховния македоно-одрински комитет и ще успее да се издигне до негов председател, като същевременно ще ръководи и Българските освободителни офицерски братства за Македония и Одринско, докато Симеон Радев ще ръководи Цариградския македоно-одрински комитет, а когато започва да следва в Женева и Париж по настояване и с подкрепата на Сарафов, ще започне да издава вестниците на Вътрешната организация и Върховния комитет „L`Effort” в Женева (1900-1901) и „Le Mouvement Macedonien” в Париж (1902-1903). Тези вестници, заедно с излизащите в София „Право”, Реформи”, „Вечерна поща”, под перото на С. Радев ще станат най-добрите пропагандатори на истината за положението на българското население от Македония и Тракия.