По време на следването ми в Софийския университет в края на 60-те и началото на 70-те години един от нашите преподаватели по балканска история, който, явно, че е поназнайвал и румънски език, ни разказа какво му е направило впечатление от румънската опозиционна преса от Първата световна война. На първата страница на голям румънски вестник с големи букви било написано „За какво воюваме ние?” и на долния ред с по-малки букви следвал отговорът: „Ние воюваме, за да крадем!”. Тогава възприехме думите му като злобна шега спрямо северните ни съседи, макар че доста интересни анекдотични случки той разказа и около връщането на Южна Добруджа през 1940 г. След години, когато имах вече възможност да работя с архивите и творчеството на добруджанските дейци Христо Капитанов, Димитър Минчев, Иван Пенаков, Печо Господинов, Петър Габе, на добруджанския герой генерал Иван Колев, на д-р Николай Николаев и Никола Агънски (Капитан Енгезки) и с документалното наследство на великия наш разказвач Йордан Йовков, пред мен се разкри истинският и непознат лик на северните ни съседи, които не са окрали само този народ с който не са граничили.