Въпреки ужасите, които съпътстват всяка война, към нея от античността до ден днешен се е прибягвало по най-различни поводи и тя, макар и отхвърляна днес като възможност за разрешаване на международни и междусъседски отношения, се среща отново и в наши дни. За спазването все пак на някакви норми по време на войните международните мирни и правни, човеколюбиви организации са приели конвенции по отношение на правилата за воденето на войните, без да бъде засягано мирното население. Друг е въпросът доколко тези конвенции са спазвани или нарушавани, тъй като на война винаги са надделявали низките страсти. За това французите имат една крилата максима, която като че ли стана норма за поведение във военно време: „На война като на война!” Отмина ХХ век. Един век, който се характеризира не само с най-жестоките войни, които човечеството преживя, но и един век, в който бяха променени и редица установени в дипломацията норми през предните векове. Това беше век, когато победените народи и виновниците за войните на международните мирни конференции вече не бяха изслушвани, а съдени и наказвани, без да се вземат предвид и техните искания и права, независимо от това дали имат основание, или не. Съдеха се не отделни виновници за войните, а цели народи. Ако днес бъде създадена карта на наличието на малцинства по Земното кълбо, ще се установи колко шарена е тя и че това не е само икономическа и политическа емиграция, а населения, завладени от съседите победители.