Една от най-колоритните фигури в цялостния обществено-политически и културен живот на България от края на първото десетилетие до 40-те години на века е Григор Василев. Противоречиви са оценките за него като личност и за дейността му. Те са от крайно леви до крайно десни. Той е назоваван в спомени, статии, изказвания и изследвания като „вдъхновител на българската култура и изкуство”, „меценат на изкуството”, „тънък ценител на красивото”, „социалист-общоделец”, „демократ”, „сговорист”, „ренегат", „открит шовинист”, „македонствуващ”, „анархист”, „природно умен шоп”, „войнолюбец” и „масон” и какви ли не още положителни и отрицателни взаимно изключващи се квалификации.

Неговия портрет и до днес може да видите в учебниците по история, но това, с което е забележителен за учебникарите, беше принадлежността му към Българската работническа социалдемократическа партия. Това, че той живя и се бори за свободата на поробените българи от Македония, някак си оставаше на заден план. А скопските манипулатори отидоха още по-далеч, представяйки го за македонец, пожертвал живота си за някаква си македонска държавност и самостойност. Една лъжа, която и днес се тиражира там, около Вардара.

Името Стоян Михайловски е познато на всяко българско дете, което все още ненаучило се да пише и чете, знае химна за Светите Солунски братя. Но това не се отнася до цялостното творчество на този български гръмовержец. Днес го помнят и познават само университетските преподаватели. Макар че в личния архив на поета има много непубликувани негови произведения, немалко е и публикуваното. Въпреки усилията на популяризаторите на творчеството и идеите му Иван Богданов, Ангел Тодоров, Атанас Натев и Радой Ралин, то все още остава неизвестно и непознато. В Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (БИА НБКМ, ф. 567) и в Централния държавен архив (ЦД А, ф. 2094 к) се пази архивното наследство на Ст. Михайловски. Преди години излизаше академичната поредица „Литературен архив”, но никой от издателите и редакторите не се сети да отреди и на Стоян Михайловски един том с материали от неговия архив.

Христо Силянов е най-известният изследовател на борбите на македонските и тракийските българи. Самият той е участник в македонското и тракийското движение. Бил е войвода и в Македония, и Тракия. Хр. Силянов е и един от видните политически дейци през 20-те и 30-те години на миналия век, утвърден публицист и поет, автор на едни от най-интересните мемоари за революционните борби, които историци и литератори сравняват със Захари-Стояновите „Записки по българските въстания”.