БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС В ПОЗИЦИЯТА НА АМЕРИКАНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ (1918-1919 г.)

България участва в Първата световна война на страната на Централните сили -Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на правителството беше да се поправи неправдата, сторена в Букурещ спрямо страната ни на 28 юли 1913 г. Съгласно Букурещкия договор от страната ни бяха откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния вековни български земи, населени предимно с българи - Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878 г. Северна Добруджа беше присъединена и Южна Добруджа. Въпреки безбройните български победи по бойните полета и проявения героизъм от българския войник, войната завърши катастрофално за нас. Пробивът при Добро поле и последвалото Солунско споразумение от 29 септември 1918 г. бяха едни от ранните сигнали за очертаващата се втора национална катастрофа. Подписаната военна конвенция на практика представляваше пълна капитулация на България. Тя се съпътстваше и от избухналите войнишки бунтове, които водачите на БЗНС направиха опит да овладеят и да насочат към столицата.

продължава>

 

ГРЪЦКИТЕ ЕВРЕИ И ДЕПОРТАЦИИТЕ 1943-1944 г.

През пролетта на 1943 г. над 80% от евреите, намиращи се в Гърция, бяха издирени, задържани и депортирани в концентрационни лагери в Полша, главно в Биркенау-Аушвиц (Освиенцим). Там съдбата им бе еднакво трагична, както и на другите евреи, събрани от страните в Европа, които бяха под немска окупация, или бяха съюзници на немците. Щастливо изключение бяха Дания и България, а отчасти и Италия, където до падането на Мусолини от власт през юли 1943 г. италианските евреи бяха запазени. Голяма част от малкото евреи (около 7000) в Дания бяха спасени и изведени в неутрална Швеция, а всички български евреи (над 48 000) останаха невредими до края на войната.

продължава>

 

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ВОДАЧ НА ВЗРО „ВЪРТОП“ ИВАН ГЬОШЕВ

Иван Гьошев е забравеният водач на най-тайнствената българска революционна организация -     Вътрешната западнопокрайненска революционна организация „Въртоп”.
Ако отворим днешните енциклопедии и потърсим името му, няма да намерим почти нищо. Десетилетната политика на национален нихилизъм, пролетарски интернационализъм и демократичен глобализъм нанесоха сериозни вреди в българската национална памет и обричат имена като Иван Гьошев на пълна забрава.
И тук е големият дълг на историците, които по стара традиция продължават да омаловажават и скриват дейността на ВЗРО „Въртоп” и нейния главен водач Иван Гьошев.

продължава>

 

НЯКОЛКО ПОХВАЛНИ СЛОВА ЗА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИК, ДИПЛОМАТ И ВЕСТНИКАР СИМЕОН РАДЕВ

Един от най-ярките творчески мъже на България от началото на отминалия ХХ век е Симеон Радев. Неговите „Строители на съвременна България”, заедно с „Под игото” на Иван Вазов, „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и „Речник на българския език” на Найден Геров са едни от най-четените и „най-българските” книги. Те вече над един век вълнуват и учат на родолюбие и патриотизъм много поколения българи.

продължава>

 

ИСТИНАТА ЗА АВТОНОМИЯТА НА МАКЕДОНИЯ ВЪВ ВИЖДАНИЯТА НА ВМОРО И НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима български интелектуалци създават Македонската революционна организация. Учредителите на организацията са д-р Христо Татарчев от Ресен, Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско, и Христо Батанджиев от с. Гумендже, Ениджевардарско. Шестимата заседавали на няколко пъти, но след продължителни обсъждания каква да бъде целта на организацията, по думите на д-р Татарчев, отхвърлили гледището „прямо присъединение на Македония с България”, защото виждали, че „туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция”. Накрая шестимата възприели принципа за „автономия на Македония с предимство на българския елемент”, който ще влезе както в устава на организацията, тъй и във всичките й програмни документи. Тази революционна организация не е нещо ново в историята на българския народ. Тя е продължение на съществуващия преди Руско-турската освободителна война (1877-1878) Български революционен централен комитет, но вече при нови и променени условия.

продължава>