На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима български интелектуалци създават Македонската революционна организация. Учредителите на организацията са д-р Христо Татарчев от Ресен, Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско, и Христо Батанджиев от с. Гумендже, Ениджевардарско. Шестимата заседавали на няколко пъти, но след продължителни обсъждания каква да бъде целта на организацията, по думите на д-р Татарчев, отхвърлили гледището „прямо присъединение на Македония с България”, защото виждали, че „туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция”. Накрая шестимата възприели принципа за „автономия на Македония с предимство на българския елемент”, който ще влезе както в устава на организацията, тъй и във всичките й програмни документи. Тази революционна организация не е нещо ново в историята на българския народ. Тя е продължение на съществуващия преди Руско-турската освободителна война (1877-1878) Български революционен централен комитет, но вече при нови и променени условия.

На 18 февруари сръбски митничари и въоръжени полицаи спряха най-безцеремонно кмета на Кюстендил и стотици българи на ГКПП Олтоманци, тръгнали да се поклонят пред паметника на Васил Левски в Босилеград в деня на 138-годишнината от неговата гибел. Същото се случило и на ГКПП Рибарци, където сръбските ченгета хич не харесали личната карта на един нашенец, понеже била нахапана от някакво куче. Какъв нюх, какво чудо, какъв професионализъм, да им завиди човек! Г-н Петър Паунов, кметът на град Кюстендил, с голяма болка разказа своите „необикновени“ приключения на сръбската граница пред вестник „Труд“ от 19.02.2011 г.

Дали само принадлежността им към Българския земеделски народен съюз (БЗНС) свързва имената на тези трима много известни политически и държавни дейци? Краткият бегъл преглед на тяхната дейност ясно показва, че Александър Стамболийски, Райко Даскалов и Александър Димитров са тясно свързани помежду си и с особеното си негативно отношение и деятелност спрямо македонските българи и към тяхната бореща се срещу сръбските окупатори Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). И именно заради честите им публични изяви в тази посока и за активната им дейност, която ВМРО определяше като антибългарска и просръбска, тримата бяха екзекутирани от нея. Земеделската и комунистическата пропаганди приписват техните убийства на михайловистите и на платени убийци. В действителност те са наказани от ВМРО, когато начело на нея стоят Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. За повече яснота искам да подчертая, че Иван Михайлов става член на ЦК на ВМРО от началото на 1925 г.  

През 1944 г., след като бяха изритани от Вардарска Македония за три и половина години, сръбските варвари, благодарение на Великите сили, начело със СССР, отново се върнаха там, озверели стократно повече от жестоките инквизитори, описани с голяма болка през 1934 г. от френския журналист Анри Пози в ужасяващата му книга „Войната се връща“. Краткият лъч на свободата, изгрял над Скопско, Битолско и Охридско от 1941 до 1944 г., беше убедил сръбските поробители, че въпреки жестоките кланета, полицейски терор и нечувани мъчения, въпреки проведеното тотално посръбчване на всичко българско след 1919 г., българите там не са си забравили род и родина и са си останали истински патриоти.