Дали само принадлежността им към Българския земеделски народен съюз (БЗНС) свързва имената на тези трима много известни политически и държавни дейци? Краткият бегъл преглед на тяхната дейност ясно показва, че Александър Стамболийски, Райко Даскалов и Александър Димитров са тясно свързани помежду си и с особеното си негативно отношение и деятелност спрямо македонските българи и към тяхната бореща се срещу сръбските окупатори Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). И именно заради честите им публични изяви в тази посока и за активната им дейност, която ВМРО определяше като антибългарска и просръбска, тримата бяха екзекутирани от нея. Земеделската и комунистическата пропаганди приписват техните убийства на михайловистите и на платени убийци. В действителност те са наказани от ВМРО, когато начело на нея стоят Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. За повече яснота искам да подчертая, че Иван Михайлов става член на ЦК на ВМРО от началото на 1925 г.  

През 1944 г., след като бяха изритани от Вардарска Македония за три и половина години, сръбските варвари, благодарение на Великите сили, начело със СССР, отново се върнаха там, озверели стократно повече от жестоките инквизитори, описани с голяма болка през 1934 г. от френския журналист Анри Пози в ужасяващата му книга „Войната се връща“. Краткият лъч на свободата, изгрял над Скопско, Битолско и Охридско от 1941 до 1944 г., беше убедил сръбските поробители, че въпреки жестоките кланета, полицейски терор и нечувани мъчения, въпреки проведеното тотално посръбчване на всичко българско след 1919 г., българите там не са си забравили род и родина и са си останали истински патриоти.

Петвековното османско владичество в българските земи е време на нечувани политически произволи, насилия и безправие, на жестока феодална експлоатация и безогледно ограбване на населението, на безподобна народностна и религиозна дискриминация, на масово унищожение на културни паметници и ценности.
Най-тежки удари били нанесени върху българската народност. Огромен брой българи били унищожени физически – избити по време на завоеванието и при многото въстания след това. Особено много пострадало българското мъжко население, поради което не е чудно, че в османските описи и данъчни регистри са посочени много жени вдовици като глава на семейства.

След излизането на страната ни от Първата световна война (1915-1918) сключеният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор доосакати страната ни, като освен че потвърди ограбването на България с Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г., но и присъедини към Румъния, Гърция и нововъзникналото Сърбо-Хърватско-Словенско кралство нови територии. Попадналите наши сънародници от присъединените земи бяха подложени на нечовешка денационализация. Започналият през 1913 г. геноцид над българите беше продължен, този път с по-префинени, но не по-малко жестоки методи,  което впечатли много учени, журналисти и политици, дори от страните победителки. През този междувоенен период България попадна и в международна изолация, поддържана от нашите съседи, които под ръководството на ръководената от Чехословакия френска марионетна межуддържавна групировка Малка Антанта се групираха през 30-те години в Балканско съглашение.