Още от времето на Средновековието Българската църква винаги е била идентифицирана от своите архиереи и духовни водачи. По време на Възраждане монаси и духовници съживяват българската идея и застават начело на борбата за  църковна независимост. Имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иларион Макариополски стоят начело на списъка на българските будители. Те са пример и за праведен живот, посветен на Бога и Отечеството. Тази традиция продължават след Освобождението Методий Кусевич, Екзарх Йосиф и още десетки архиереи на Българската православна църква. За жалост втората половина на ХХ век не беше време, в което се поощряваха  проучванията за техния живот и дело. Така на заден план и осъдени на забрава останаха делата на десетки верни служители на църквата. След 1990 г. интересът най-напред се насочи към някои злободневни и не толкова лицеприятни истории от миналото на църквата, които бяха призвани да разрушат митовете за благочестието на църковните водачи. Много малко останаха дейците за които не се пишеше нищо и както написа свещеник Янко Димов „Малкото митрополити, които са щастливи изключения, правят по-чист и отчайващ мрака преди и след тях”.

В детството ми, когато се заговореше за Македония то в повечето случаи се споменаваха две магически имена – Гоце и Яне. Минаха десетилетия и наши историци започнаха да „отварят” очите на обществеността, че името на Гоце не трябва да стои редом до това на Яне. Закичиха там името на Даме. Дойде демокрацията, появиха се нови имена за незнаещите – Тодор и Ванчо. Постепенно имената на първите бяха отдадени на забрава. А нима първите Гоце, Даме и Яне не са били това, за което народът мълви легенди и пее песни. Дори някои текстове на народните ни песни бяха променени – че „на вечерята не бил дошъл Яне Сандански”, а бил „дошъл Тодор”. После се оказа, че дори не бил „дошъл Тодор”, а най-ми „бил дошъл Ванчо Михайлов”. А бе, песента за тази склерозирала баба, която отдавна е забравила, а може би е и в отвъдното не казва истината. Това трябва да се знае, защото конюктурата и калпавата пропаганда променяше дори текстовете на т.нар. автентичен фолклор. И да си го кажем, че това не привлича, а отблъсква българина. А водачът на Серската група във фракционните борби във ВМОРО, мелнишкият войвода Яне Сандански е пазел като скъпа реликва, един обемист тефтер именно с български народни песни, и то не само от Македония, а от цяла България, като вътре са и стиховете на нашите революционери, които бяха тръба на националната ни революция през Възраждането.

Издаването на тази изключително скандална книга съвсем сигурно ще ни спечели много нови неприятели. Защото в книгата с автентични документи и исторически факти са показани някои скрити и неизвестни истини от живота на цар Фердинанд. Истини за монарха, донесъл със своята алчност, неадекватни действия и безбройни интриги неописуеми мъки на българския народ, както и двете най-тежки национални катастрофи на България. Истини за царя, който избяга най-позорно след Първата световна война от България, за да опази трона за своите наследници и сигурно за да не бъде линчуван от изстрадалите и разярени българи.

Издаваме книгата и защото в нея всеки читател сигурно ще намери някакво обяснение за мераците на г-н Симеон Сакскобурготски, внука на цар Фердинанд, към държавни имения, дворци и гори. Защото от книгата съвсем ясно се виждат множество странни съвпадения в действията на внука и съветите на неговия дядо.

Затова приятни срещи с непознатия цар Фердинад Сакскобурготски.

Вече е на пазара най-новата ни книга "Знамената на българската бойна слава"!

Авторът на книгата, Иван Стефанов Иванов, е роден на 24.10.1935 г. в село Бериево, Севлиевско. Завършва средно образование в с. Врабево, Троянско през 1953 г. Пълен курс на НВАУ „Георги Димитров” – Шумен през 1955 г. специалност „Земна артилерия”. Служи в различни гарнизони на страната. През 1971 г. завършва Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” като „Специалист по история”.