ЦАР ФЕРДИНАНД, ЦИНИК, ИЗМАМНИК, ЛИЦЕМЕР
Издаването на тази изключително скандална книга съвсем сигурно ще ни спечели много нови неприятели. Защото в книгата с автентични документи и исторически факти са показани някои скрити и неизвестни истини от живота на цар Фердинанд. Истини за монарха, донесъл със своята алчност, неадекватни действия и безбройни интриги неописуеми мъки на българския народ, както и двете най-тежки национални катастрофи на България. Истини за царя, който избяга най-позорно след Първата световна война от България, за да опази трона за своите наследници и сигурно за да не бъде линчуван от изстрадалите и разярени българи.
Издаваме книгата и защото в нея всеки читател сигурно ще намери някакво обяснение за мераците на г-н Симеон Сакскобурготски, внука на цар Фердинанд, към държавни имения, дворци и гори. Защото от книгата съвсем ясно се виждат множество странни съвпадения в действията на внука и съветите на неговия дядо.
Затова приятни срещи с непознатия цар Фердинад Сакскобурготски.
Знамената на българската бойна слава
Авторът на книгата, Иван Стефанов Иванов, е роден на 24.10.1935 г. в село Бериево, Севлиевско. Завършва средно образование в с. Врабево, Троянско през 1953 г. Пълен курс на НВАУ „Георги Димитров” – Шумен през 1955 г. специалност „Земна артилерия”. Служи в различни гарнизони на страната. През 1971 г. завършва Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” като „Специалист по история”.
За съдебните дела на ОМО „Илинден” и Волен Сидеров срещу Никола Григоров
ПОЛКОВНИК ВЛАДИМИР СЕРАФИМОВ - СПАСИТЕЛЯТ НА СРЕДНИТЕ РОДОПИ
Името на полковник Владимир Серафимов е светиня в Смолянския край. Помни се и в село Свежен в Средна гора, където е запазена родната му къща. Но надали в София и другите големи градове ще срещнете и десетина човека, които да знаят кой е освободителят на Средните Родопи. Да знаят повече за Родопската Шипка.
МАГИЯТА НА СЕЛО СВЕЖЕН
|
Вече е на пазара най-новата ни книга "Знамената на българската бойна слава"!
Днес нашата политическа действителност абсолютно нагледно доказа на всички, че ние, българите, сме най-толерантният народ не само на Балканите, а и в целия свят. Неслучайно у нас се пръкнаха такива политически мутанти, които хем гласуваха срещу българския език в парламента, хем още са живи, хем не са в затвора, хем отново продължават да участват активно в българската политика, даже някои от тях с научни титли продължават да се пишат български патриоти. Неслучайно у нас работят открито и нагло такива сръбски подлоги като сръбскокоминтерновското отроче, антибългарската партия ОМО „Илинден”, която денонощно прокарва вековната сръбска цел за унищожаването на българите в Пиринския край и присъединяването му към сръбския концлагер за българи БЮРМА Македония. Неслучайно се пръкнаха разни пишман-политици, които като полуидиоти реват, че са патриоти, а денонощно резилят България и българското име с най-долнопробни изцепки в етично, историческо, икономическо, политическо и религиозно направление.
Войните за национално обединение през второто десетилетие на ХХ век извеждат на преден план подвига на хиляди български войници, офицери и генерали, които са дали своя принос в националната ни военна история. Мнозина от тях загиват за освобождението на български земи, които по-късно продажни политици харизват на съседите ни. Имената на много от тях днес са забравени и ги намираме само на паметниците в родните им места или в пожълтелите хроники на родовата памет.
Много са легендите за създаването на село Свежен, което някога се е наричало Аджар. По-точно това е арабската дума Хаджар, което значи камък. Това тълкование ни е оставил роденият тук народен художник Христо Станчев. Неговите пейзажи от селото не са нищо друго, освен пресъздадени голи и гладни късчета земя. Но има и друго тълкование – корави, непокорни българи, които следвали неоклонно своя път в живота. Местните хора „преглъщат” Х-то в началото на всяка дума започваща с тази буква. Така вместо хляб казват ляб, вместо хоро – оро, а от Хаджар е станало на Аджар.